№ 5860
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100510790 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10790/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „И.Ф.” ЕООД
ЕИК **** гр.София срещу решение №6097 от 19.04.2023 г постановено по гр.д.№15238/22 г
на СРС , 159 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1
ЗЗД на Х. Т. М. ЕГН ********** от гр.София сумата от 98,09 лева платени при начална
липса на основание сума по договор за потребителски кредит №235674 от 30.12.2018 г ;
ведно със законната лихва от 23.03.2022 г до окончателното заплащане на сумата.
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .
Недопустимо СРС се е произнесъл за 20 лева недължимо платена сума за такса просрочие ,
защото в исковата молба са визирани само неустойка и договорна лихва . С искането за
увеличение на иска е предявен нов иск , а адвокатът на ищеца няма представителна власт .
Плащанията на ищеца са по договор за кредит и имат основание .
Въззивемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Предявен е
един единствен иск за неоснователно обогатяване , а процесната сума е платена без
основание . Ответникът не е доказал основание да задържи сумата . Налице са множество
нарушения на ЗЗД , ЗПК и ЗЗП в договора за кредит .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 25.04.2023 г и
е обжалвано в срок на 02.05.2023 г .
1
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ,
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост . Относно
неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че безспорно според представените писмени доказателства
и ССЕ ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 500 лева по договор за
потребителски кредит №235674 от 30.12.2018 г. Ищецът е погасил по кредита /всъщност
договор за заем/ сумата от 600 лева. Ответникът не е представил договора за заем , за да се
извърши проверка на условията по него вкл.дали сумите са дължимо платени от ищеца .
Решението на СРС е валидно и допустимо .
Първоначалната искова молба не е била нередовна. Не е необходимо ищецът да прецизира
всяко едно „перо“ от претенцията си , което да формира недължимо платената според него
сума по т.нар. договор за кредит . Предявен е един иск , а не обективно съединени искове и е
без значение дали недължимо платената сума е формирана от главница или от главница ,
лихви , такси и пр. С искането за увеличение на иска по размер не е предявен нов иск , а
единствено е съобразен установения от ССЕ размер . Адвокатът на ищеца има
представителна власт по делото според пълномощно на л.14 от делото пред СРС .
Решението на СРС е правилно .
Законосъобразно първоинстанционният съд е посочил , че по предявения иск по чл.55 ал.1
пр.1 ЗЗД ищецът е доказал плащане в полза на ответника , но последният не е доказал при
условията на пълно доказване основание да задържи сумата . По делото има данни , че е бил
подписан между страните договор за потребителски кредит №235674 от 30.12.2018 г , но
ответникът не е представил същия по делото , нито е установил какви са били задълженията
на страните по договора . Ответникът не е доказал с писмени доказателства и ССЕ , че
плащането на 600 лева от ищеца в негова полза е било дължимо .
Съдебното решение не може да се основава на предположения , включително че всяко
плащане на сума във връзка с договор е винаги дължимо плащане . В случая ищецът твърди
обратното , а цялостното процесуално поведение на ответника пред СРС и пред настоящия
съд не цели изясняване на спора от фактическа страна . Вероятно наясно , че фактите във
връзка със задълженията по договора за кредит /заем/ не са в негова полза , ответникът
прави опити или да мотивира недопустимост на иска /каквато липсва/ , или да се прехвърли
собствената си доказателствена тежест върху другата страна . Ответникът иска непълнотата
на доказателствата да се окаже във вреда на ищеца , а всъщност е точно обратното ,
2
непълнотата на доказателствата не го ползва и е в негова вреда.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено.
Поради материален интерес под 5000 лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6097 от 19.04.2023 г постановено по гр.д.№15238/22 г на СРС
, 159 състав .
ОСЪЖДА „И.Ф.” ЕООД ЕИК **** гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във
вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат И. П. Н. ЕГН ********** от АК София сумата от 400 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3