РЕШЕНИЕ
№ 11050
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110140534 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (ФИРМА) против Х. Н. К. и Е. Х. К. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че всеки един от ответниците поотделно
дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 321,52 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
(АДРЕС), аб. № 244531, за периода от м. 10.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 23.05.2022 г. до изплащане на вземането, 29,06 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.04.2022 г.,
17,24 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от м. 04.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 23.05.2022
г. до изплащане на вземането и 3,03 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 29.04.2022 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 16408/14.06.2022г. по ч. гр. д. №
26955/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжниците са подали възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на
1
ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане
сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците поддържат доводи за частична недопустимост на
исковото производство, тъй като с подадените в заповедното производство възражение Е. Х.
К. и Х. Н. К. са признали дължимостта на сумата в размер на 281,52 лева, представляваща
главница за топлинна енергия и сумата в размер на 17,24 лева, представляваща главница за
услуга дялово разпределение на топлинна енергия. По същество на спора с подадените
отговори исковата претенция е оспорена, като са изложени доводи, че ответниците не
притежават право на собственост или вещно право на ползване върху част или целия
процесен имот, респ. между страните по спора не съществува валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия. Ответниците
поддържат, че топлофикационното дружество недопустимо претендира заплащане на суми
за дялово разпределение на топлинна енергия, тъй като услугата дялото разпределение не се
извършва от ищеца, а следва да бъде предоставяна от лице, регистрирано да я извършва,
избрано от етажните собственици, въз основа на сключен договор. При условията на
евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. С депозираните
отговори са оспорени и акцесорните претенции за обезщетение за забава. В депозираните
възражения по чл. 414 ГПК са изложени твърдения, че ответниците в периода октомври
2018 г. – април 2021 г. са извършвали плащания в погашения на начислени за имота
задължения. По изложените доводи е направено е искане исковата претенция да бъде
отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответниците съдебни
разноски.
По допустимостта на производството:
Съдът намира, че възражението на ответниците за недопустимост на производството
е неоснователно. Предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск цели установяване на
дължимостта на вземания, идентични с тези, за които е издадена заповедта за изпълнение,
срещу която длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Следва да
бъде отбелязано, че в срока за възражение длъжниците са навели твърдения, че са
извършвани плащания в погашение на задължения за имота за периода от месец октомври
2018 г. до април 2021 г., като плащанията са извършени преди образуване на заповедното
производство, но независимо от предоставената им възможност същите не са уточнили
размера и периода на вземанията, които считат за недължими. Изрично е необходимо да
бъде посочено, че в подадените от длъжниците в заповедното производство молби липсва
изявление за признаване на дължимостта на вземания по заповедта за изпълнение, още по-
малко от съдържанието на молбите може да се извлече, че Х. Н. К. и Е. Х. К. признават
посочените в отговорите на исковата молба суми 281,52 лева, представляваща главница за
топлинна енергия и 17,24 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия. От изложеното следва, че очевидно е налице спор между страните
относно дължимостта и размера на претендираните от (ФИРМА) вземания, който следва да
бъде решен в исково производство, а не чрез задължаване на заявителя в заповедното
производство да представя „подробна справка, от която да е видно за всеки отделен месец
включен в процесния период какви суми се претендират и дали извършените от
длъжниците плащания са отразени“ каквото искане са заявили длъжниците.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
2
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
При съобразяване на поддържаните от страните твърдения на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК, с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е
доставил топлинна енергия до процения имот на посочената в исковата молба стойност.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за възникнало валидно
облигационно правоотношение между страните по спора по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е представена молба от (ФИРМА) – МВР – София за
вписване на законна ипотека върху апартамент № 41, находящ се в гр. (АДРЕС) а, по
сключен договор с Е. Х. К. и писмо от Столична община, Район И за заличаване на вписана
ипотека върху имот собственост на ответницата съгласно нотариален акт за собственост
върху жилище дадено като обезщетение срещу отчужден имот. Съгласно удостоверение с
изх. № 68-00-692/03.06.2014 г., издадено от ГИС София, адрес (АДРЕС) се отнася за
жилищна сграда, нанесена с планоснимачен номер 47 в кадастрален лист 287 по плана на гр.
София, попадаща в кв. 175 по плана на м. Г. Като писмено доказателство по делото е
представен договор за продажба на идеална част от недвижим имот от 13.07.2017 г.,
обективиран в нот. акт № 200, том II, нот. дело № 316/2017 г. по описа на нотариус Георги
Тихолов, помощник-нотариус по заместване на нотариус В.М по силата на който
ответницата Е. К. прехвърлила на съсобственика си и неин син ответника Х. К.
8290,667/9638 ид.ч. от процесния недвижим имот. Като писмено доказателство по делото са
представени разписка № 0200023483695847/10.10.2024 г. за внесена в полза на ищеца сума в
размер на 449 лева с основание „плащане призната част по чгрд26995 от 22 г., 127 св, СРС
от Х.Н.К.“ и разписка № 0200023483662573/10.10.2024 г. за внесена в полза на ищеца сума в
размер на 449 лева с основание „плащане призната част по чгрд26995 от 22 г., 127 св, СРС
от Е.Х.К.“.
Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства разгледани в
съвкупност при съобразяване на извършеното от ответниците плащане в хода на делото на
част от процесните вземания при равни части, следва, че Х. Н. К. и Е. Х. Кочова са
притежавали качеството потребители на топлинна енергия за процесния период.
Действително от събраните доказателства по делото не може да бъде установен точният
обем права притежавани от всеки един от ответниците поотделно, но доколкото същите не
оспорват по същество наличието на съсобственост върху процесния имот и по аргумент от
разпоредбата чл. 30, ал. 2 ЗС, частите следва да се считат равни. Когато топлопреносното
предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника в
определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в
3
доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на
собственост върху имота преди процесния период, респ., че партидата за имота е открита на
друго лице. Такива твърдения не са наведени от ответниците, респ. не са ангажирани
доказателства, поради което и съдът приема, че между страните по делото за процесния
период е съществувало валидно облигационно правоотношение, поради което ответниците
дължат при равни квоти заплащане на стойността на доставената до имота топлинна
енергия.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такива сгради са създадени да балансират интересите на
мнозинството.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
4
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. От представените по делото от (ФИРМА) документи – отчети и
изравнителни сметки се установява, че в процесния период описаният в исковата молба
имот е бил топлоснабден и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия.
За процесния период намират приложение Общите условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага
изводът, че (ФИРМА) не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура. Без значение е дали фактурите са обявени в интернет,
доколкото падежът на задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал.
1 ЗЗД. Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането
на покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет страницата на
ищцовото дружество – Решение от 12.01.2023 г. по в. гр. д. № 2095/2021 г. по описа на СГС,
Решение от 12.12.2022 г. по в. гр. д. № 12967/2021 г. по описа на СГС, Решение от 29.06.2022
г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по описа на СГС, Решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, Решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа
на СГС и др. По делото не е спорно, че размерът на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за процесния период възлиза на 58,12 лева.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява стойността на
доставената до имота топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. възлиза
на 640,39 лева, а стойността на предоставената услуга дялово разпределение на 34,48 лева.
Вещото лице разяснява, че не са налице извършени плащания в погашение на задължения за
процесния период до подаване на исковата молба, като в хода на настоящото дело на
11.10.2024 г. в полза на ищеца е заплатена сумата в размер на 898 лева, като дружеството е
отнесло плащането, както следва: 615,96 лева главница за топлинна енергия и дялово
разпределение, 64,18 лева мотаторна лихва, 192,86 лева законна лихва и 25 лева съдебни
разноски, като по партидата за имота непогасена е сумата в размер на 61,89 лева за главница
за топлинна енергия и дялово разпределение. При изслушване на заключението вещото
експертът сочи, че с извършеното плащане са погасени най-старите задължения.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело
№ 3/2017 г., ОСГТК, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 2
ЗЗД се прилагат, когато липсва уговорка между страните, която да определя други условия и
ред за прихващане на изпълнението. В случай, че длъжникът не е направил избор кое от
няколкото еднородни задължения погасява, погасяването задължително се извършва по реда
на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес
на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.
Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно, и
5
е определено по основание и размер. За погасяване на паричните задължения приложение
намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно
изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените елементи /в частност главница и лихви/.
Разпоредбата предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а
непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка
погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД в сравнение с общата
погасителна давност за главницата. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или
някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата
на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред:
погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по
обременителност задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво
обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване
задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2
ЗЗД.
Съдът намира, че в случая посоченото в разписките за извършени плащания
основание е без правно значение доколкото както бе посочено по-горе липсва „призната
част“ от вземанията по заповедта. Следователно плащането в размер на 898 лева следва да
бъде отнесено по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а именно погасяване на дължимата законна
лихва върху главницата за топлинна енергия и дялово разпределение за периода от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 23.05.2022 г. до датата, на която
сметката на кредитора е заверена 11.10.2024 г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта
на електронният калкулатор на НАП, в размер на 199,96 лева, начислената мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия в размер на 58,12 лева, а остатъкът от 639,92 лева
следва да бъде отнесен за частично погасяване на най-обременителното за длъжниците
задължение, а именно това за главница за топлинна енергия, като непогасени остават сумите
в размер на 3,13 лева непогасено задължение за главница за топлинна енергия и 34,48 лева
непогасена главница за дялово разпределение. От изложеното следва, че всеки един от
ответниците дължи сумата в размер на 1,56 лева, представляваща непогасена главница за
топлинна енергия за последния месец от исковия период, като за разликата до пълния
предявен размер от 321,52 лева и за периода от 01.10.2018 г. до 31.03.2021 г., следва да бъде
отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на делото и сумата в размер на 17,24 лева,
представляваща непогасена главница за дялово разпределение. Исковата претенция за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като
погасена чрез плащане, а тази за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност, съдът
намира следното:
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 23.05.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. В случая ответниците доброволно са извършили плащане в полза
на кредитора, което съобразно чл. 76, ал. 1 ЗЗД е отнесено за погасяване на най-старите
6
задължения включени в процесния период, а именно задълженията за топлинна енергия. По
аргумент от разпоредбата на чл. 118 ЗЗД няма пречка за плащане на задължението след
изтичане на погасителната давност, поради което и направеното възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на главницата за топлинна енергия се явява
неоснователно. Във връзка с вземанията за дялово разпределение, които не са погасени
посредством извършеното от ответниците плащане в хода на делото, следва да бъде
отбелязано, че случая следва да бъде съобразено, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. включително ( т.е. за 69 дни) давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. С
определение № 15/29.01.2021 г. по ч. гр. д. № 4042/2020 г. на ВКС, I ГО, е прието, че при
извършване на преценка относно датата, на която изтича давностния срок следва да се
добави и периодът на реализираното по силата на закона спиране, който обхваща общо 69
дни.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. по описа на ВКС, І ГО е
разяснено, че въпросът за присъждане на сторените в производството разноски е обусловен
от поведението на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото. Когато отказът
от иска е предприет поради настъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от
ответника обстоятелства, погасяващи заявеното спорно право (плащане), отговорността за
разноските се понася от ответника. В други определения на Върховния касационен съд е
дадено аналогично разрешение – ищецът има право на разноски тогава, когато е оттеглил
предявения иск поради погасяване на задължението от ответника след депозиране на
исковата молба – Определение № 767/05.09.2012г. по ч. т. д. № 251/2012г. на ВКС, ІІ ТО;
Определение № 518/15.06.2012г. по ч. т. д. № 156/2012г. на ВКС, ІІ ТО; Определение №
98/20.02.2009г. по гр. д. № 91/2009г. на ВКС, ІV ГО, както и че ответникът няма право на
разноски в разглежданата хипотеза, независимо от отхвърлянето на иска – Определение №
1176/28.12.2012г. по ч. т. д. № 560/2012г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 571/14.07.2010г. по
ч. т. д. № 558/2010г. на ВКС, ІІ ТО.
С Определение № 674/23.11.2011г. по ч. гр. дело № 597/2011г. по описа на ВКС, ІV ГО
е разяснено, че отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е
правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените
разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо
задължение в хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно
ответникът с поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е
дал повод за завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без
значение е причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото
доброволно изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си,
съответно извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от
ответника.
В разглеждания случай ответниците, неизпълнявайки задължението си да заплащат
процесните вземания са дали повод за подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, респ. за образуване на настоящото производство. В тежест на ответниците
следва да бъде възложено да заплатят сумата в размер общо на 75 лева, представляваща сбор
от направени разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 25 лева и
7
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
и сумата в размер общо на 425 лева, представляваща сбор от направени разноски в
настоящото производство за довнесена държавна такса в размер на 25 лева, внесен депозит
за изслушване на експертиза в размер на 300 лева и юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство в размер на 100 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от (ФИРМА), ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) срещу Х. Н. К., ЕГН **********, и Е. Х. К.,
ЕГН **********, и двамата с адрес в гр. (АДРЕС), установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че всеки един от ответниците
поотделно дължи на ищцовото дружеството сумата в размер на по 1,56 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр.****, аб. № **** за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 23.05.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на
по 17,24 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м. 04.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законна лихва за периода
от 23.05.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 16408/14.06.2022г. по ч. гр. д. № 26955/2022 г. по описа на СРС, 127
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за топлинна енергия за
разликата над уважената част до пълния предявен размер от по 321,52 лева и за периода от
01.10.2018 г. до 31.03.2021г. и предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер на по 29,06 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.04.2022 г., като погасени чрез плащане в
хода на делото, и предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер
на по 3,03 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.05.2019 г. до 29.04.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Х. Н. К., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на
(ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 37,50 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство и сумата в размер на 212,50 лева, представляваща сторени
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА Е. Х. К., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на (ФИРМА),
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 37,50 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство и сумата в размер на 212,50 лева, представляваща сторени
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в гр. ****** в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца
(ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. ****
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 26955/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9