Решение по дело №225/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица][адрес], вх. „***“, ет. *** представлявано от управителя В. Х. Ц. срещу Решение № 111 от 14.03.2025 година, постановено по АНД № 20241720201922 по описа на Районен съд – Перник за 2024 година. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 797045-[рег. номер] от 14.11.2024 година, издадено от директор на офис /дирекция/ за обслужване – Перник в ТД на НАП – София, с което на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, е наложена на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за извършено нарушение по чл. 175, ал. 5, във вр. ал. 1 от ЗДДС.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изразява несъгласие с изводите на решаващия първоинстанционен състав за маловажност на процесното нарушение и сочи, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Иска решението да се отмени, а делото да се реши по същество като се потвърди наказателното постановление.

В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, ответникът по касационната жалба депозира отговор. Оспорва касационната жалба като неоснователна и иска решението на Районен съд – Перник да се потвърди.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки, от пълномощник на касатора. В тях се поддържа изцяло касационната жалба и се иска същата да се уважи като се отмени атакуваното решение и се потвърди наказателното постановление, както и да се присъдят сторените пред двете съдебни инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба - „***“ ЕООД, редовно призован, чрез законният си представител управителя В. Х. Ц., оспорва касационната жалба и пледира решението на Районен съд-Перник да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Д. Д. дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения:

С НП № 797045-[рег. номер] от 14.11.2024 година, издадено от директор на офис /дирекция/ за обслужване – Перник в ТД на НАП – София, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, е наложена на „***“ ЕООД, с ЕИК *** имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева), за това, че в качеството му на регистрирано и задължено лице по ЗДДС не е изпълнило задължението си да подаде справка декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, за данъчен период 01.05.2024 година – 31.05.2024 година, в срок до 14.06.2024 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 111 от 14.03.2025 година, постановено по АНД № 1922/2024 година по описа на съда, го е отменил и вместо това е предупредил на основание чл. 63, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 2, пр. второ от ЗАНН управителя на „***“ ЕООД, че при евентуално извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишен срок от влизане в сила на процесния акт ще му бъде наложено административно наказание.

За да постанови обжалвания съдебен акт районният съд е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Разгледал спора по същество, въз основа на приетото за установено от фактическа страна от събраните по делото доказателства, решаващият първоинстанционен състав приел, че наказаното лице, като адресат на задължението по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, независимо неизвършващо дейност и неотчитащо приходи и разходи, осъществява състав на административно нарушение предвид санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. Въпреки това районният съд е приел, че в случая са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая, а именно, че наказаното лице е изпълнило посоченото задължение, макар и със закъснение от около месец и половина и то след съставяне на АУАН; риск за ощетяване на фиска не е имало предвид нулевия размер на данък и факта, че в посочения данъчен период регистрираното лице не е извършило каквато и да е дейност; нарушението е за първи път и инцидентно по своя характер, а по делото са налице само голословни твърдения за издадено предупреждение, поради което е прието, че не са нали доказателства търговецът да е бил наказван за други нарушения на данъчното законодателство.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за приложението на материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН).

След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Извършената проверка в пределите по чл. 218, ал. 1 от АПК, и служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК, води до изводи, обуславящи отмяна на обжалвания съдебен акт.

Доводите на касатора за липса на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН за маловажност на нарушението са основателни и се възприемат изцяло от касационния съд.

Правилно решаващият съд е приел, че дружеството, като адресат на задължението по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, е осъществило състав на административно нарушение предвид санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Правилно в тази връзка, подложена на съдебен контрол е и преценката на административния орган по чл. 28 от ЗАНН, но неправилно процесното нарушение е прието за маловажно. С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи данъчната дисциплина на задължените лица, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, поради което съдът намира изложените от касатора възражения в този смисъл за основателни.

Анализът на разпоредбите на чл. 125 и на чл. 179 ЗДДС налага извод, че нарушение от типа на процесното е формално, каквото правилно е приел и районният съд, т. е. за реализиране на същото законът не държи сметка за липса или не на вредни последици от извършването му, съответно отсъствието на такива не може да обуслови приложението и на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН във вр. с § 1, т. 4, предл. трето от ДР на ЗАНН. Следователно и конкретно с оглед мотивите на районния съд, настъпването на каквито и да е вреди за фиска от нарушението не само няма отношение към съставомерността, но също и тяхната липса не може да обоснове маловажност на случая. Което не означава неприложимост на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН към нарушения от вида на процесното, но само в случай на установено наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, които поради характера си отличават нарушението от обикновените случаи на нарушения от съответния вид като такова, представляващо по-ниска степен на обществена опасност (§ 1, т. 4, предл. четвърто от ДР на ЗАНН във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН). Такива обстоятелства обаче не са извършването на нарушението за първи път, изпълнение от страна на наказаното лице на посоченото задължение след съставяне на АУАН, липсата на риск за ощетяване на фиска предвид нулевия размер на данъка с оглед неизвършването на дейност. Обстоятелства с такъв характер са типична проява при извършването на нарушения от вида на процесното, съответно обуславят единствено налагането на по-леко наказание (чл. 27, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗАНН), но не съставляват основание за неналагане на такова. Тези обстоятелства са взети предвид от административнонаказващия орган при определянето на имуществената санкция.

В тази връзка съдът не споделя изводите, че наложената санкция в размер на 500.00 лв. е несъразмерно тежка и трябва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Дори да се касае за първо по вид нарушение, това не обосновава извод за ненаказуемост или маловажност на същото, а рефлектира върху размера на санкцията.

Следва да се отбележи, че описаното по-горе неизпълнение на задължение за подаване на справка декларация не се отличава от типичните такива случаи и няма основание да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не са представени доказателства за настъпили форсмажорни обстоятелства, които са били непреодолими за жалбоподателя да изпълни в срок задължението си, вменено му чрез ЗДДС. Дори да се приеме, че нарушението е извършено за първи път не обуславя маловажност на нарушението, а рефлектира върху размера на наложената санкция.

Като е отменил наказателното постановление на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, районният съд е приложил неправилно материалния закон, като в тази връзка неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 63, ал. 4 във вр. ал. 2, т. 2, пр. втора от ЗАНН, което съставлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на съдебния акт. Решението следва да се отмени като незаконосъобразно.

Не са налице основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд – делото е изяснено от фактическа страна, в съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а съдебният акт съдържа изводите на решаващия първоинстанционен състав по приложението на процесуалния и материален закон в производството по издаване на процесното наказателно постановление.

Изводите на районния съд, вън от преценката за наличие на предпоставки за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, се споделят изцяло от касационния състав. Проведено е процесуално законосъобразно, от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, административнонаказателно производство.

Безспорно установеното по делото от фактическа страна, че „***“ ЕООД, с ЕИК ***, в качеството му на регистрирано лице по ЗДДС, не е изпълнило задължението си, в срок до 14.06.2024 година да подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, за данъчен период 01.05.2024 година – 31.05.2024 година, покрива именно приложения от наказващия орган административнонаказателен състав по чл. 179, ал. 1 във вр. с чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. За да се приеме, че е осъществен състава на констатираното нарушение по ЗДДС без значение е дали субектът осъществява стопанска дейност. Необходимо и достатъчно условие за пораждане на задължението за подаване на изискваните от ЗДДС документи, е лицето да е надлежно регистрирано и да не е заличено към момента на отчетния период. Още повече, че съгласно чл. 125, ал. 4 от ЗДДС, справка-декларация по 125, ал. 1 ЗДДС се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.

Наложената имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лв. е от вида и в границите, предвидени в санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС и същата е правилно определена в минимален размер, съобразено с наличието на смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, съответно с липсата на отегчаващи такива, каквото е императивното правило на чл. 27, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗАНН.

С оглед горното, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН делото ще се реши по същество, като процесното наказателно постановление се потвърди, като законосъобразно.

При този изход на спора касатора има право на разноски. Същите са своевременно заявени и се дължи произнасяне по тях. Касационният жалбоподател, на основание чл. 63д ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, ще бъде осъден да заплати на ответника по жалбата съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 160. 00 лева /по 80. 00 лв. за всяка инстанция/, определен от съда на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 111 от 14.03.2025 година, постановено по АНД № 1922/2024 година по описа на Районен съд – Перник, и ВМЕСТО НЕГО:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 797045-[рег. номер] от 14.11.2024 година, издадено от директор на офис /дирекция/ за обслужване – Перник в ТД на НАП – София, с което на „***“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица][адрес], вх. „***“, ет. ***, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева).

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица][адрес], вх. „***“, ет. ***, с управител В. Х. Ц. да заплати на Национална агенция за приходите съдебни разноски в общ размер на 160.00 /сто и шестдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.