№ 70
гр. Оряхово, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100722
по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с
адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. София ул. „21
век” №9, вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Триадица, ж. к. „Иван Вазов” ул. „Балша“ №17, ап.1,
представлявано от Б.И.Н., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** и „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД, ЕИК: ********* гр. София, че сключеният между тях Договор за заем
от разстояние №430087 от 21.03.2023г. е нищожен, като противоречащ на
нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради
накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона.
В условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен предявеният
иск за нищожност на Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г.
да бъде признато за установено, че клаузата по чл.3 от Договора,
предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение е
нищожна.
Претендира и направени в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за заем от разстояние №430087
от 21.03.2023г., сключен с „Изи финанс“ ЕООД, с ЕИК: ********* гр. София,
по силата на който се е задължил да върне главница в размер на 2500 лева на
12 /дванадесет/ месечни вноски в срок до 15.03.2024г..
1
Сочи се, че общата платена сума по кредита е в размер на 4247,13 лева,
като се излагат доводи, че ищецът не е дължал заплащане на сумата в размер
на 1747,13 лева: за лихва – 536,09 лева и за неустойка по чл.3 в размер на
1211,04 лева.
Релевира се, че е налице нищожност на клаузите за ГПР, ГЛП и
неустойка, което влече нищожност на целия Договор за заем от разстояние
№430087 от 21.03.2023г..
Счита се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице,
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от
ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу
неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.
Сочи се, че доколкото сключеният между страните договор е бланков,
той не е бил предмет на предварително договаряне между тях и се твърди, че
ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, респ. на
клаузата за неустойка в чл.3 от договора.
Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка по чл.3 е
неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което е и нищожна,
включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Счита се, че уговорената неустойка е уговорена във вреда на
потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и
потребителя.
Релевира се, че уговорената между страните неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като цели
неоснователно обогатяване на ответника, поради което клаузата на чл.3 от
договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД. Това се обосновава от факта, че ищецът се е задължил да
предостави обезпечение в срок от пет дни от сключването на договора, в
противен случай дължи неустойка в размер на 1211,04 лева при размер на
кредита 2500 лева.
Счита се, че уговорената неустойка представлява скрита лихва, която не
е включена в годишния процент на разходите и не е надлежно посочена в
договора като лихва.
Твърди се, че с невключването на неустойката, която представлява
скрита лихва в ГПР е нарушен чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК.
Предвид това се сочи, че съгласно чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен и не поражда права и
задължения за страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл.23
от ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи връщане само на реално
получената сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.
2
Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка представлява
възнаграждение и е следвало да бъде включена в годишния процент на
разходите, а включването й ще надвиши многократно законовото
ограничение, предвидено в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно годишния процент на
разходите да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва.
Сочи се още, че грешното посочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, следва да се приравни на непосочването му, поради което целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Навеждат се доводи, че посочените размери на ГПР – 48,44 ℅ и ГЛП – 40,15 ℅
не съответстват на действителните такива.
Счита се, че договорката в чл.3, вр. чл.8 от договора за заплащане
нанеустойка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие на правата и
задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а с оглед
неспазването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради нарушаване на изискванията
на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, целият договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Моли се, съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. Оряхово,
общ. Оряхоно, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 и
„ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, ж. к. „Иван Вазов” ул. „Балша“ №17,
ап.1, че сключеният между тях Договор за заем от разстояние №430087 от
21.03.2023г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на
Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и
Закона за потребителския кредит, поради накърняване на добрите нрави и
поради заобикаляне на закона.
В условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен предявеният
иск за нищожност на Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г.
да бъде признато за установено, че клаузата по чл.3 от Договора,
предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение е
нищожна.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявения иск, като недопустим, неоснователен и
недоказан.
Твърди се, че исковата молба е недопустима, поради наличие на висящ
процес между страните, който е с идентичен предмет.
Сочи се, че по ч.гр.д. №222/2024г. по описа на РС-Оряхово, съдът по
заявление на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: ********* гр. София е издал
заповед за изпълнение срещу ищеца П. Н. С., за вземания, въз основа на
сключения между тях Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г.,
3
като именно в това производство на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 и чл.7,
ал.3 от ГПК той се е произнесъл за наличието на неравноправни клаузи в
договора. Тъй като ч.гр.д. №222/2024г. по описа на РС-Оряхово е заведено по-
рано от настоящето гр. дело №722/2024г. по описа на РС-Оряхово се релевира,
че на основание чл.126 от ГПК, настоящето дело като по-късно заведено,
следва да бъде прекратено.
Сочи се, че исковата молба е основателна в частта, в която се твърди, че
между страните има сключен договор за кредит, като се признава неговото
наличие на основание чл.175 от ГПК.
Излагат се доводи, че съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи единствено по дела, заведени от кредитодателя срещу
кредитополучателя, но не и обратното.
Именно поради това се моли съда да не взема предвид изложеното от
ищеца и да не се изследват твърденията за наличие на недействителност на
договора за кредит.
На следващо място се твърди, че ищецът неправилно се е позовал на
директиви, тъй като същите нямат пряко действие и от тях не се извеждат
права и задължения за страните.
Релевира се, че е неправилно твърдението, че чл.33 от ЗПК предвижда
само обезщетение по договора, изразяващо се в лихва за забава.
Счита се, че предвидената в чл.3 от договора неустойка няма общо с
неизпълнение на главното задължение, като тя не е за забава и съответно не
попада в обхвата на чл.33 от ЗПК.
Излагат се доводи, че неустойката не е вземане, което подлежи на
включване, съгласно формулата за изчисление на ГПР, съдържаща се в ЗПК.
Моли се съда да не разглежда исковата молба като недопустима на
основание чл.126 от ГПК, поради наличие на висящ процес между страните,
който е с идентичен предмет – по ч.гр.д. №222/2024г. по описа на РС-Оряхово.
В случай, че се разгледа исковата молба, се моли съда да я отхвърли като
неоснователна и недоказана.
В случай, че искът бъде уважен, се моли съда да не присъжда адвокатско
възнаграждение, тъй като ще се постигнат неправомерни цели на делото, а в
случай, че се присъди то да бъде редуцирано под минималния размер,
предвиден в наредбата, съобразно практиката на СЕС.
Претендират се разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
4
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото ответникът „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: ********* гр.
София отказа да предостави, сключения с ищеца П. Н. С. Договор за заем от
разстояние №430087 от 21.03.2023г., въпреки че беше задължен от съда на
основание чл.190 от ГПК, с указание, че при непредставянето му, съдът на
основание чл.161 от ГПК, може да приеме за доказани фактите, за което е
създал пречки за събиране на документи.
Тъй като с отговора на искова молба, ответникът „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД, ЕИК: ********* гр. София, на основание чл.175 от ГПК призна факта
на сключване на договора между страните, то съдът с доклада по делото прие
за безспорно, че между страните е сключен Договор за заем от разстояние
№430087 от 21.03.2023г., в който е предвидена клауза за заплащане на
неустойка.
На следващо място, към исковата молба, ищецът е представил
Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит, Общи
условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи Финанс” ЕООД,
както и имейл кореспонденция с ответника „Изи Финанс” ЕООД във връзка
със сключения между страните Договор за заем от разстояние №430087 от
21.03.2023г., от които се установяват основните характеристики на кредита,
като размерът на заема, срокът за погасяване, погасителния план, ГПР, ГЛП и
т.н..
Предвид на това съдът приема, че Договор за заем от разстояние
№430087 от 21.03.2023г. е сключен между ответника „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД,
ЕИК: ********* гр. София като „кредитор“ и ищеца П. Н. С. като
„потребител“, както и че последният е получил в заем сумата от 2500 лева,
като е поел задължение да я върне на дванадесет вноски в периода от
20.04.2023г. до 15.03.2024г..
Този договор е сключен при лихвен процент в размер на 40.15 % и ГПР
48,44 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 536,09 лв.
/петстотин тридесет и шест лева и 09 ст./.
В чл.3, ал.1 от договора е предвидено, че страните са постигнали
споразумение, в срок от 3 /три/ дни, след сключването на договора,
потребителят да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:
1. Банкова гаранция в полза на кредитора със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора или
2. Две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните
изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер
над 1000 лева; да работят на трудов договор, без определен срок; да не са
потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Финанс” ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да
нямат задължения към други банкови или финансови институции или ако
5
имат, кредитната им история в Централен кредитен регистър към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”; да подпишат договор
за поръчителство.
Също така в чл.3, ал.2 от договора за заем е посочено, че в случай, че
потребителят не изпълни задължението си, посочено в ал.1, в определения
срок, дължи на кредитора неустойка в размер на 1211,04 лева.
Тези обстоятелства се установяват от представено и прието по делото
Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит и приетата
съдебно-счетоводна експертиза.
По делото се представени и приети Общи условия към договорите за
предоставяне на кредит от „Изи Финанс” ЕООД, както и писмена
кореспонденция между страните.
От приети преписи от материали по ИД №2637/2024г. по описа на ЧСИ
Иванка Цонкова с район на действие ОС-Враца, сред които е и представено
Удостоверение изх. №742/07.01.2025г. е видно, че ищецът П. Н. С. е погасил
изцяло задължението си по посоченото изпълнително дело, образувано въз
основа на издаден изпълнителен лист по ЧГД №222/2024г. по описа на РС-
Оряхово.
Видно от представеното Удостоверение за извършени плащания по ИД
№2637/2024г., е че по него са платени, следните суми: 2300 лева – главница;
241,40 лева – законна лихва за периода от 28.03.2024г. до 02.01.2025г.; 536,09
лева – неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 206,72
лева – присъдени разноски, както и сумата в общ размер на 847,88 лева –
такси по изпълнителното дело или общо сумата в размер на 4128,07 лева.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установи, че по Договор за заем от разстояние
№430087 от 21.03.2023г. при определяне на Годишния процент на разходите
/ГПР/ са взети предвид единствено размерът на главницата – 2500 лева и
размерът на лихвата – 536,09 лева или общо сумата от 3036,09 лева. При това
положение ГПР е в размер на 47,62 ℅, без в него да е включена и
определената в чл.3, ал.2 от договора неустойка в размер на 1211,04 лева. При
включването на неустойката за непредставено обезпечение, размерът на ГПР
по договора ще стане 269,61 ℅.
Според вещото лице, общата сума, която ищецът е заплатил на по
Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г. е в размер на 4328,07
лв. /четири хиляди триста двадесет и осем лева и 07 ст./, представляваща сбор
от следните заплатени задължения по кредита: главница – 2500 лева;
възнаградителна лихва – 536,09 лева; неустойка – 0,00 лева, съдебни такси –
832,10 лева.
Посочено е, че кредитът е погасен изцяло на 02.01.2025г. след
образуване на изпълнително дело №20248990402637 при ЧСИ Иванка
Цонкова, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по ЧГД
6
№222/2024г. по описа на РС-Оряхово. Именно на посочената дата ищецът П.
Н. С. е превел по сметка на ЧСИ по цитираното изпълнително дело сумата в
размер на 4128,07 лева, с която са погасени изцяло всички задължения по
делото.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1
от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключеният с „Изи
финанс“ ЕООД, с ЕИК: ********* гр. София Договор за заем от разстояние
№430087 от 21.03.2023г. е нищожен, респективно клаузата за „неустойка“ в
случай на непредставяне на обезпечение е нищожна на твърдените основания.
В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно
облигационно правоотношение с ищеца П. Н. С., по силата на сключен
Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г.. Ответникът е длъжен
да докаже онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Предявеният иск е допустим, като предявен от субект с правен интерес.
Разгледан по същество искът е основателен.
Както беше посочено по-горе, с доклада по делото, съдът прие за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г., в който е предвидена
клауза за заплащане на неустойка.
Съдът приема, че процесният Договор за заем от разстояние №430087 от
21.03.2023г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което
попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са
освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за заем от разстояние
№430087 от 21.03.2023г..
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и
чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
7
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
48,44 % е неточен и заблуждава потребителя.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за заем от разстояние
№430087 от 21.03.2023г. сума в размер на 1211,04 лева – „неустойка“, следва
да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен
случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително
прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /48.44%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
8
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Страните по делото не спорят и съдът приема, че предвидената в
договора неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на „неустойка“ в случай
на непредставяне на обезпечение не е включена в ГПР и е нищожна. С тази
сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват разходи,
свързани с него и същите са били известни на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на посочената неустойка води до заобикаляне на нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит надвишава пет пъти размера на законната лихва. С
включването на неустойката в ГПР неговият размер ще стане 269,61℅, което
води до извода, че посоченият в договора размер от 48,44 ℅ на ГПР е
заблуждаващ и следва да се приравни на липса на действително посочване на
ГПР.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата в
Договор за заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г., предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 1211,04 лева.
В случая, включването на клаузата за неустойка в Договор за заем от
разстояние №430087 от 21.03.2023г. противоречи освен на закона и на добрите
нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда
чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Това от своя страна води до недействителност на целия Договор за заем
от разстояние №430087 от 21.03.2023г., поради което и предявеният главен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД за
установяване на нищожността на цитирания договор е основателен и следва
да бъде уважен.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД от П. Н. С. срещу
ответника „Изи финанс“ ЕООД, с ЕИК: ********* гр. София, който да бъде
разгледан, в случай, че бъде отхвърлен предявеният главен иск, съдът намира,
че същите не следва да бъде разглеждани. Това е така, тъй като не се
осъществи условието, което да наложи разглеждането на предявения в
условията на евентуалност иск, доколкото беше уважен предявеният главен
9
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
В случая на ищеца се дължи сумата в общ размер на 419,88 лв.,
включваща държавна такса в размер на 169.88 лева и депозит за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 250.00 лева.
На пълномощника на ищеца адв. Л. И. А. от САК следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер
съобразно уважените искове и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая съдът
определя възнаграждение на процесуалния представител адв. Л. И. А. от САК
за оказана правна помощ на ищеца П. Н. С. в размер на 400 лв. /четиристотин
лева/, което следва да бъде възложено в тежест на ответника „Изи Финанс”
ЕООД.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД, в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:**********
с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18 и „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ж. к. „Иван Вазов” ул. „Балша“
№17, ап.1, представлявано от Б.И.Н., че сключеният между тях Договор за
заем от разстояние №430087 от 21.03.2023г. е нищожен.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ж. к. „Иван Вазов” ул. „Балша“
№17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. да заплати на П. Н. С., с ЕГН:**********
с адрес: гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх.
„Б”, ет.3, ап.18, направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на сумата от 169,88 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 250.00 лв., внесен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, ж. к. „Иван Вазов” ул. „Балша“ №17, ап.1, представлявано от Б.И.Н.
да заплати на адв. Л. И. А. от САК с адрес: гр. София ул. „21- век” №9, вх.”Б”,
партер, офис Б-7 сумата в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/, за оказана
правна помощ по делото на ищеца П. Н. С. от гр. Оряхово, общ. Оряхово, обл.
Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
11