Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
гр. Враца, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в
публично заседание на 30.05.2023 г.
/тридесети май, две хиляди двадесет и трета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Стела БОБОЙЧЕВА и с участието
на прокурора Веселин ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ КАН дело № 176 по описа на АдмС – Враца
за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН във вр. със ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.
Образувано е по КАСАЦИОННА
ЖАЛБА на Началник на РУ-Мездра, към ОДМВР-Враца, против Решение № 17/16.02.2023 г., постановено по АНД № 192
по описа на Районен съд - Мездра за 2022г., с което е отменено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
/НП/ № 22-0334-000065/10.05.2022г., издадено от Началник РУ-Роман, към
ОДМВР-Враца. С цитираното
оспорено НП на ответника по касация Г.Й.Й. ***, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания -
„глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месец - за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че нарушението е
недоказано. Сочи се, че нарушителя Г.Й. не е дал оправдателни обяснения и не е
посочил друго лице управлявало автомобила му към датата на констатираното от
служителите на МВР нарушение по ЗДвП. На второ място, че полицейския служител
св. С.Л. ясно и категорично е посочил, че именно Г.Й. е управлявал автомобила. Иска
се отмяна на решението на РС, като неправилно и потвърждаване на НП. Пред съда
не се явява представител.
Ответникът по касация Г.Й. в Отговор на касационната жалба, чрез
пълномощник – * М.Н. ***, както и лично, и чрез пълномощника пред съда, излага
съображения за неоснователност на жалбата и оставянето й без уважение. Иска се
оставяне в сила решението на РС, като правилно и законосъобразно. Претендират
се разноски.
Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава
мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Решението
за правилно, като краен резултат и оставянето му в сила.
Касационният съдебен
състав, като взе предвид наведените в касационната жалба и в с.з. пред съда
доводи, събраните доказателства и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законо-установения срок,
против съдебен акт подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
В процеса на разглеждане на делото пред РС-Мездра, административно-наказващия
орган РУ-Роман при ОДМВР-Враца е закрит и функциите са преминали към РУ-Мездра
при ОДМВР-Враца. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на делото е Решение № 17/16.02.2023 г., постановено по АНД № 192
по описа за 2022 г. на Районен съд – Мездра, с което е отменено НП №
22-0334-000065/10.05.2022г., издадено от Началник РУ-Роман, към ОДМВР-Враца. С
НП на ответника по касация Г.Й.Й.,
за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на осн. чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП са наложени
адм. наказания - „глоба“ в размер на 50
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, затова, че на 13.03.2022г.
около 13:00 ч. в *** на ул.*** кръстовище с ул. *** в посока към ***, управлява личния си л.а.
„Нисан Терано 2 с рег. номер **, като при подаден сигнал за спиране от
контролен орган по контрол на пътното движение, не спира плавно в дясно на
платното за движение, а ускорява скоростта и продължава да се движи в посока ***
по ул.*** .
За да потвърди НП районният съд е приел, че жалбата
срещу НП е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание,
срок и активно легитимиран субект. Не е обсъдена компетентността на органите
издали АУАН и НП, но не е имало и възражения относно техните правомощия. Не са
обсъдени реквизитите по ЗАНН на АУАН и НП, но по тях също не е имало спор. РС е
приел, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, така както изисква чл. 303
ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. За да приеме, че не е доказано авторството на
нарушението, за обсъдени подробно свидетелските показания, съпоставени с
писмените доказателства. Констатирано е, че единствено св.С.Л. сочи Г.Й., като
автор на нарушението, което доказателство е изолирано от останалите. Отделно от
това е приел, че липсват доказателства установяващи, че движещия се патрулен
автомобил да е разполагал със светкащ или мигащ надпис „Полиция-СПРИ“, поради
което при хипотезата на използвана светлина „синя лампа“ според показанията на
св.Т.Г. при опит за спиране на друго МПС, не е спазена разпоредбата на чл.207
изр. последно от ППЗДвП. Затова е отменил НП, като недоказано.
Решението
на районния съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон. Съдът е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване, при точното съблюдаване на процесуалните
правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не
е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и
относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз
основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Прието е, че не е
доказано, както авторството на нарушението, така и, че е имало подаден сигнал
за спиране съгласно закона.
Тези изводи се основават на доказателствата по делото
и са в съответствие с повелята на закона, поради което в пълнота се споделят от
настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр.
2 от АПК
не следва да бъдат преповтаряни.
Неоснователни са доводите
съдържащи се в касационната жалба, относно неправилност и незаконосъобразност
на оспореното решение на РС. Правилно съдът е приел, че нарушението е
недоказано по един несъмнен начин, както относно авторството на нарушението,
така и относно имало ли е подаден сигнал за спиране съгласно закона. Обсъдени са показанията на св. С.Л. и
същите не са кредитирани, като изолирани от останалите доказателства. В случая
АУАН е съставен на Г.Й. в качеството му на водач на автомобила, а не като негов
собственик. Акта за нарушение не е съставен в деня на твърдяното нарушение
13.03.2022г., а на 22.03.2022г., т.е. 9 /девет/ дни след това. При наличие на неспиране
и бягство на нарушител от мястото на нарушението, съставяне на акт за нарушение
9 дни след това и отразено в АУАН, че обвинения за нарушител отрича напълно
извършеното нарушение, административно-наказващия орган не е изпълнил в пълна
степен задълженията си по чл.53 от ЗАНН – да установи по несъмнен начин факта
на извършеното нарушение и самоличността на лицето, което го е извършило, като
разпореди проверка за случая, и едва след това да издаде НП.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната
инстанция не констатира пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до
недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от
законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на
материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в
сила.
Решението
на РС Мездра е валидно, допустимо и правилно.
С
оглед на този изход на делото и своевременно заявени, и доказани разноски за
адвокатско възнаграждение от страна на ответника по касация Г.Й., следва да се
осъди касатора да заплати разноските по делото на ответника, а именно сумата от
500 лв./петстотин лева/.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17/16.02.2023 г., постановено по АНД
№ 192 по описа на Районен съд - Мездра за 2022г., с което е отменено НП №
22-0334-000065/10.05.2022г., издадено от Началник РУ-Роман, към ОДМВР-Враца.
ОСЪЖДА РУ-Мездра към ОД
МВР-Враца да заплати на Г.Й.Й. ***, разноските по делото за адвокатско
възнаграждение - сумата от 500 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.