Решение по дело №477/2020 на Районен съд - Варна

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 380/2.3.2020г.                  Година 2020        Град Варна

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                   тридесет  и осми състав

На двадесет и седми февруари          Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 477 по описа за две хиляди и двадесета година.

                  

    

    

                            Р  Е  Ш  И:

 

 

 

     ИЗМЕНЯ НП №03-010322/05.12.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „В.” ООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева на основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 2000 лева на 1500 лева.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

     МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на представляващ санкционираното лице против НП №03-010322/05.12.2018г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.

     С жалбата се сочи на незаконосъобразност на наказателното постановление. Счита се, че лицето не е полагало труд по трудово правоотношение, а е било наето по граждански договор. Алтернативно се счита, че е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Иска се отмяна на наказателното постановление или намаляване размера на наложеното административно наказание.

     В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

По същество се поддържат основанията за отмяна, наведени с жалбата.

     Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.11.2018 г.  служители на ДИТ – Варна, сред които св. Б., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на  строителен обект – сграда със смесено предназначение, находяща се в гр.  Варна, жк. «Младост», с изпълнител «Валимар» ООД.

В обекта се намирали работници, сред които и Стилиян Илиев Христов.

На Христов била предоставена за попълване декларация, в която той посочил, че работи за “В.“ ООД на длъжност „багерист“,  с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., при два почивни дни – събота и неделя и почивен 1 час в рамките на работното време. Посочил още, че работи за този работодател от 5.11.2016г., като е договорено месечно трудово възнаграждение от 600 лева. Лицето декларирало още, че  има сключен трудов  договор, както и че е получило копие от уведомление от ТД НАП и екземпляр от трудовия договор.

 На 26.11.2018г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до работа  лицето Стилиян Илиев Христов като „багерист” , при определено работно място, определено работно време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Била посочена и правна квалификация на деянието.

 

     Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който  вписал в съдържанието му наличието на  възражения.

      По преписката не постъпили  допълнително възражения.

     Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-010322/05.12.2018г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр.  чл.1 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – имуществена санкция над минималния размер.

     Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – декларация от заетото лице; идентификационна карта; протоколи от извършена проверка и др. , както и гласните такива- показанията на св. Б..

     Съдът кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са безпротиворечиви и взаимно се допълват.

     В показанията си св. Б. изяснява , че Христов е бил едно от лицата, извършвали трудова дейност в обекта.

     Само лицето в попълнената декларация сочи на установените параметри на трудово правоотношение, които няма как да са му били известни ако не работи за този работодател при така посочените работно време, почивни дни, възнаграждение и т.н..

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :

     Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

     Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия; попълнена декларация от работещото лице и др. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

     Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което  санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в закона минимум.

     Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

         С жалбата се сочи, че лицето не е полагало труд по трудово правоотношение, а е било наето по граждански договор.

 

     Съдът не кредитира версията относно наличие на граждански договор, доколкото е  безспорно установено, че лицето е престирало труд в обекта и установените параметри на правоотношението го очертават именно като трудовоправно и в този смисъл не може да се сподели позиция за наличието на гражданско правни отношения.

     Алтернативно се счита, че е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.

Съдът констатира, че се касае за нарушение, което не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е неприложима.

Разпоредбата на чл.415В от КТ се явява неприложима, доколкото не са установени предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на този текст от КТ.

     След като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на наложеното административно наказание.

     Изменяйки наказателното постановление, съдът несе произнесе по направените разноски.

     Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                             

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: