Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 390 20.10.2022 г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти
октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Стефка Христова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА административно дело № 487 по описа за
2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „ Яси
груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. *****,
ул. ***********************, представлявано от И.М.К. против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-197-0119704 от 27.06.2022 г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената
заповед на
Яси груп“
ЕООД е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – ресторант
„ Светица“, находящ се на главен път Е85 между селата Крън и Шипка, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт по съображения за издаването му при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят не
оспорва констатираните факти и обстоятелства при извършената проверка и съотв. установеното като допуснатото нарушение на чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в стопанисвания от „Яси груп“ ЕООД търговски обект, но поддържа, че това нарушение,
макар формално да осъществява хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, в конкретния
случай не може да обуслови налагането на принудителна административна мярка
/ПАМ/ по чл.186, ал.1 и чл.187 ал.1 от ЗДДС, тъй като се касае за явно
малозначително нарушение, допуснато от служител на дружеството поради неговата
неопитност. Твърди, че определената продължителност на срока на приложената ПАМ
е прекомерна и необоснована, като изложените в оспорената заповед мотиви не
кореспондират нито с тежестта на конкретно установеното нарушение – маловажно
по см. на чл.28 от ЗАНН, нито с евентуалните вредни последици за фиска от обуславящото налагането на ПАМ
нарушение, с оглед незначителната стойност на нерегистрираната и неотчетена
продажба. Счита, че не следва за деяние на работника отговорност да носи собственикът на основание
чл. 24,ал.2 от ЗАНН. По подробно изложени в жалбата съображения е направено
искане оспорената ЗНПАМ № ФК-197-0119704 от 27.06.2022 г. да бъде отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в търговския обект, обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон административният
орган в условията на обвързана компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-197-0119704
от 27.06.2022 г. при определяне
продължителността на срока на мярката съобразно тежестта на нарушението и
последиците от него, за
което излага подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административноправния спор:
На
17.06.2022 г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности” –
Пловдив, са извършили проверка на обект – ресторант „Светицата“, находящ се на главен
път Е85 между селата Крън и Шипка, стопанисван от „ Яси груп“ ЕООД. Съгласно Протокол за
извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0119704/ 17.06.2022 г., съставен на основание чл.50 и
чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е била извършена контролна покупка на 1 бр.шкембе чорба, 1 брой пилешка супа, 2 броя айрян и 2 броя пърленки на стойност
18,38 лева, която е била заплатена в брой от проверяващия служител В.И.П.,
преди легитимация, за която покупка не е издаден фискален касов бон от
наличното, въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство,
нито от кочан с ръчни касови бележки. При проверката е установено, че
разчетената касова наличност от фискалното устройство в обекта, съгласно дневен
отчет на ФУ към момента на проверката, е 0.00 лева, а фактическата касова
наличност – 42 лева.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна
административна мярка ЗНПАМ № ФК-197-0119704 от 27.06.2022 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „ Яси груп“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – ресторант „ Светица“, находящ се на главен път
Е85 между селата Крън и Шипка и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.
„а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и
наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на
констатациите от извършената на 17.06.2022г. оперативна проверка на търговски
обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – ресторант „ Светица“, находящ се на
главен път Е85 между селата Крън и Шипка, стопанисван от „ Яси
груп „ ЕООД, при която е установено, че търговецът, в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на
МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стока в търговския обект
чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба. Нарушението е установено при извършената преди легитимацията на
контролните органи на 17.06.2022 г. в 11.15 ч контролна покупка на 1бр.шкембе
чорба, 1 брой пилешка супа, 2 броя айрян и 2 броя пърленки на стойност 18,38 лева, платена в брой от В.П. – проверяващ, на Б.О.Б.-сервитьор,
за която продажба не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Извършеното
нарушение се сочи за доказано и от отпечатания дневен отчет от ФУ, видно от
който няма регистрирани продажби за деня. За установените факти и обстоятелства
се сочи съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с
чл.50, ал.1 от ДОПК ПИП сер. АА № 0119704/17.06.2022 г.
Въз основа на констатациите е направен извод, че“ Яси
груп“ ЕООД не е издало съответен документ за продажба
по чл.118 от ЗДДС. Извършеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е
възприето като основание за налагане със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС на
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на
обжалваната заповед № ФК-197-0119704 от
27.06.2022 г., ПИП сер. АА № 0119704/
17.06.2022г., и др.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ се прилага с мотивирана заповед от
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за
Националната агенция за приходите и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС са определени
началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ на НАП
да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Следователно обжалваната Заповед за
налагане на ПАМ № ФК-197-0119704 от 27.06.2022 г. е издадена от материално
компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправна предпоставка за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС. В обстоятелствена част
на заповедта е описано фактическото основание за осъщественото публичното право
за налагане на ограничителната административна мярка с обосноваване от
фактическа и правна страна на констатираното правонарушение, датата и мястото
на неговото извършване, като са изложени отделни мотиви за продължителността на
срока на мярката. С оглед на
което съдът приема, че са изпълнени изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.
59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в хода на проведеното административно производство. Преди издаването на
заповедта са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства за произнасянето
на решаващия орган от гл.т съществуването на
възприетото материалноправно основание за налагане на
ПАМ. Не представлява нарушение на административнопроизводствените
правила обстоятелството, че обжалваната заповед е издадена преди съставянето на акта за установяване на
административно нарушение, съотв. преди издаването на
наказателното постановление за нарушението, във връзка с което е приложена ПАМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции. От посочената норма следва изводът,
че налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС е самостоятелна и отделна
процедура от тази по реализирането на административнонаказателна
отговорност на нарушителя чрез налагане на административни санкции по реда на ЗАНН.
Предвидената в чл.187, ал.4 от ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ от
органа, който я е наложил, при заплащане на следващата се за извършеното
нарушение глоба или имуществена санкция, не поставя изисквания към издаването
на заповедта за налагането на ПАМ, а се отнася до изпълнението на мярката. В
приложимия специален материален закон – ЗДДС, съставянето на АУАН и съотв.
издаването на наказателно постановление не са предвидени като изискуеми се материалноправни предпоставки за постановяване на заповедта
за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, поради обстоятелството, че
производствата за налагане на административни санкции /по реда на ЗАНН/
и за налагане на ПАМ /по реда на АПК/,
са регламентирани като самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по отношение на другото.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената
като правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.
На
оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1,
б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл.118 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта
или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Редът и начинът за
издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани в
издадената въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По аргумент от
чл. 25, ал. 1, т.1 във вр.
с чл. 3, ал. 1 от Наредбата, задълженото лице
издава касова бележка от ФУ за всяко плащане с изключение на случаите на
плащане чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Въз основа на
посочената нормативна регламентация следва изводът, че неспазването на
изискването /неизпълнението на задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ се
субсумира във фактическия състав на законово
предвиденото материалноправно основание за прилагане
на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС.
В случая от събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната
заповед фактическа обстановка, а именно, че на 17.06.2022 г. при извършена от
служители на ГДФК при ЦУ на НАП, отдел „ОД” – Пловдив, оперативна проверка на
търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – ресторант „ Светица“, находящ се на
главен път Е85 между селата Крън и Шипка, стопанисван от „Яси груп“ ЕООД, е констатирано, че търговецът, в качеството му
на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стока в търговския обект чрез
издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство – за извършена контролна покупка на 1бр.шкембе чорба, 1 брой пилешка супа, 2
броя айрян и 2 броя пърленки
на стойност 18,38 лева, платени в брой от проверяващия служител В.П., не е издаден
фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Посочените обстоятелства са удостоверени
в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0119704/17.06.2022г.,
който протокол, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Отделно от това, фактът на нерегистрирането и неотчитането на продажбата се доказва и от отпечатания
дневен отчет от ФУ, видно от който няма регистрирани продажби за деня на
проверката, т.е. продажбата не е отразена като регистрирана чрез издаване на
фискален бон от ФУ. По изложените по-горе съображения за липса на преюдициалност на производството за налагане на
административни санкции по реда на ЗАНН
по отношение на производството за налагане на ПАМ по реда на АПК,
доказването на наличието на хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС не
е обусловено от влизане в сила на издадено наказателно постановление за
нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Правилно установеното
при извършената проверка /нерегистриране и неотчитане на извършена в обекта продажба на стока чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка/ е квалифицирано
като нарушение на императивното изискване по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и
съответно като юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект,
кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за
забрана на достъпа до обекта. Следва да се отбележи, че при установено
нарушение - неиздаване на съответен документ за
продажба по чл.118 от ЗДДС, правоприлагащият административен орган е длъжен да
наложи принудителната административна мярка „запечатване на търговския обект“
за обекта, в който е осъществена противоправната деятелност – т.е органът действа в условията на обвързана компетентност.
Законът не регламентира възможност за всеки конкретен случай органът да
извършва преценка дали при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Още по-малко
правоприлагащият орган в това производство има компетентност да преценява дали
обуславящото налагането на ПАМ административно нарушение може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Доколкото законът
не обвързва налагането на ПАМ с настъпването, респ. с възможното настъпване на
вреди за фиска и съотв. наличието на вредоносен резултат,
не е нито елемент от състава на нарушението на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ,
нито представлява предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС,
твърдяната от жалбоподателя малозначителност на
вредните последици не изключва налагането на ПАМ. Наличието, респ. липсата на
вреди, съотв. на възможност за тяхното настъпване, е
обстоятелство, относимо към продължителността на
срока на налагане на ПАМ, но е ирелевантно за упражняване на административното
правомощие по прилагане на мярката.
Предвид така установените по делото факти съдът намира, че
административният орган обосновано е приел, че допуснатото в проверения
търговски обект на жалбоподателя нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ,
съставлява основание за издаване на заповед по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС и в условията на
обвързана компетентност е приложил със ЗНПАМ № ФК-197-0119704
от 27.06.2022 г. принудителна
административна мярка запечатване на търговския обект, кумулативно с нея и при
същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за
забрана на достъпа до обекта.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до
30 дни. В случая наложената на жалбоподателя с оспорената заповед принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – ресторант „ Светица“,
находящ се на главен път Е85 между селата Крън и Шипка, е за срок от 14 дни.
Съдът приема, че при определяне на срока на наложената ПАМ не е нарушен принципът
за съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката е
в разумно съотношение на пропорционалност между
охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка
обществени отношения, касаещи данъчното облагане и засегнатите интереси на
Кооперацията. Неоснователни са оплакванията в жалбата за
немотивираност на акта в частта му досежно продължителността на срока, за който
се налага ПАМ. Продължителността на срока на мярката решаващият
административен орган е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение на реда и
начина за издаване на фискални касови бонове за реализираните продажби и при
съобразяване, че това нарушение има за последица неотчитане
на приходи. Определянето на срока на ПАМ като такава от 14 дни /т.е около предвидения среден размер/ е обосновано и от гл.т на целите на налаганото ограничение - промяна в начина
на извършване дейността в търговския обект, като прекият резултат е правилно
отчитане на дейността чрез регистрирането и отразяването на реалния търговски
оборот, а индиректният - недопускане вреда за фиска. Касае се за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Като релевантно за определяне продължителността на
срока на ПАМ, правилно е преценено и обстоятелството, че при извършената
проверка е констатирано, че установената фактическа наличност в касата е в
размер на 42 лева, а разчетената касова наличност /регистрираните във ФУ суми
към момента на проверката/ - 0.00 лева по дневен отчет от ФУ. Тази констатация сочи, че към момента на
проверката 100 % от оборота в търговския обект е формиран от нерегистрирани и съотв. неотчетени чрез ФУ продажби на стоки, което релевира извършени множество нарушения, свързани с неиздаване на отчетен документ за извършените продажби, и
сочи на потенциална възможност реализираните приходи да не се отчитат по
надлежния ред. Това създава вероятност и да не могат да бъдат установени
действителните задължения на търговеца за данъци, респ. да не се внесат дължими
данъци от реализирани приходи, което се свързва с вреда за републиканския
бюджет. При условие че установеният нерегистриран и неотчетен оборот в размер
на 42 лв. е бил реализиран за около петнадесет минути /с работно време от 11.00
часа до 23.00 часа/, обоснован е изводът, че с оглед местоположението на
търговския обект /на комуникативно място, на главен път с постоянен поток на
международен и вътрешен транспорт и потенциално многобройни клиенти/, както и с
оглед вида и характера на осъществяваната търговска дейност/, е налице реална
възможност за реализиране високи търговски обороти, които не се регистрират и
отчитат по съответния ред. Значителният размер на установените при проверката
като неотчетени чрез фискалното устройство приходи, правилно е прието като релевиращо системност в поведението на търговеца, макар и
не в юридическия смисъл на думата. Поради което ако и да се касае за първо по
ред констатирано нарушение на чл. 3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, предвид очевидното неиздаване на нито една фискална касова бележка за деня до момента на проверката
за реализираните продажби на стоки на обща стойност 42 лв., не може да се
приеме за достоверно твърдението на жалбоподателя, че неиздаването
на ФКБ за извършената контролна покупка представлява единичен и изолиран случай,
съотв. че е допуснато незначително нарушение на
фискалната дисциплина поради инцидентна грешка по невнимание на сервитьора. В
този смисъл възприетата от правоприлагащия орган индикация за възможност
/вероятност/ за настъпване на вреди за фиска в резултат на нерегистрирането
и неотчитането чрез ФУ на реализирани в обекта
обороти от продажби на стоки и нарушаването на фискалната дисциплина не
представлява недопустимо презюмиране на вредни
последици. Констатираното при проверката, че не е регистрирана нито една
продажба за деня при фактически реализиран оборот от продажби в размер на 42 лв.,
сочи не само на системно антифискално поведение на
търговеца, насочено към укриване на приходи, имащо за последица неправилно
определяне на дължими преки и косвени данъци, но и за установена в търговския
обект практика продажбите да не се извършват по установения за това ред и при
отчетност на приходите. С оглед на което правилно е прието, че е необходима
промяна в организацията на работата в обекта за обезпечаване отчетност на
приходите и за преустановяване на констатираната противозаконна практика в
дейността на проверяваното лице. Действително част от изложените мотиви не са относими за срока на ПАМ, а са свързани по-скоро с целите
на упражнената административна принуда. Но доколкото са посочени и обсъдени
конкретни и относими факти и обстоятелства, от
значение за индивидуализиране срока на ПАМ, определената със заповедта
продължителност на срока на действие на мярката се явява обоснована. Следва да
се отбележи, че срокът, за който се налага ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, не се
свърза с размера на неотчетената продажба, а със самия7 факт на нерегистрирането й в контекста на другите установени при
проверката обстоятелства, индициращи нееднократно
извършване на констатираното нарушение /нерегистриране
и неотчитане чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ на множество извършени в обекта продажби на стоки/, имащо за
последица укриване на приходи, които не
могат да бъдат постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната
съвкупност. Ето защо съдът приема, че продължителността на срока на наложената
ПАМ е определена при съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна
административна мярка обществените отношения, свързани с коректното отчитане на
продажбите на стоки и услуги в търговските обекти и респ. с фискалните интереси
на държавата, която защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на
закона, без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Правилна, законосъобразна,
съответна на целите по чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.4,
ал.2 от АПК и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК е преценката на
правоприлагащия административен орган, че за осигуряване защитата на обществения
интерес от гл.т спазването от задълженото лице на
фискалната дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва
да бъде за срок от 14 дни. Оспореният административен акт се явява постановен
при правилно приложение на материалния закон, като прилагането по отношение на „
Яси груп“ ЕООД на обжалваната ПАМ, освен че е фактически,
правно и доказателствено обосновано от гл.т наличието
на законово регламентираната материалноправна
предпоставка по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, се основава и на
необходимост от налагането на мярката за постигане на предвидената в закона
цел. В този
смисъл наложената с обжалваната заповед ПАМ не налага необосновани и неоправдани
ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за
целта, за която актът се издава.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя „
Яси груп“ ЕООД следва да
бъде възложено заплащането на разноски за възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100
лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.143, ал.3 от АПК и чл.37 от ЗПП.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172,
ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на„ Яси груп „ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. *****,
ул. *******,
представлявано от И.М.К., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-197-0119704 от 27.06.2022 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП като неоснователна.
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ Яси
груп“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. *****, *, представлявано от И.М.К., да заплати на
Националната агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: