РЕШЕНИЕ
№ 1454
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Я.В. Н.Д.
при участието на секретаря З.АТ. Ш.
като разгледа докладваното от Я. В. Н. Д. Административно наказателно дело
№ 20241110209881 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. С. Х., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление /НП/ № 24-4332-012974/10.06.2024 г., издадено от Началник
група в СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП във вр. с чл. 53 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 700,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
Закон за движението по пътищата (ЗДвП).
С жалбата А. Х. моли за отмяна на наложеното му с НП
административно наказание като намира същото за издадено при съществени
процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.04.2024 г., в 12:51 часа, в гр. С. на бул. „Ц.“, с посока на движение
от ул. П. Г. към ул. О. път, жалбоподателят А. С. Х. управлявал личния си
1
автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № ******* и до № 200 се
движил със скорост от 105 км./ч., след приспаднат толеранс -3% в полза на
водача от 108 км/ч, при въведено ограничение с пътен знак „В26“ за населено
място – 50 км/ч., т. е. допуснато било превишение на разрешената скорост с 55
км/ч.
Горното е установено със система за видеоконтрол - автоматизирано
техническо средство или система /АТСС/ „ARH CAM S1” с №120СС9b,
заснемаща и записваща дата, час, скорост и рег. № на МПС.
С оглед характера на нарушението, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което се предвижда
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, на
жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия АД бл. № 0619705/28.05.2024 г., а впоследствие
издадено НП № 24-4332-012974/ 10.06.2024 г.
На 07.09.2017 г. Български институт по метрология, е одобрил типа на
уреда за измерване ARH CAM S1 и е вписано под №5126 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност
10 г.- до 07.09.2027г. Към 19.04.2024 г. мобилна система за видеоконтрол ARH
CAM S1 с номер 120СС9b била преминала периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен и протокол от проверка № 091- СГ-
ИСИС/19.06.2023 г.
Въз основа на констатираното с помощта на автоматизираното
техническо средство нарушение, от младши автоконтрольор К. Д.Д. при
отдел „Пътна полиция“ СДВР, бил съставен АУАН серия АД бл. № 0619705/
28.05.2024г. Въз основа на този АУАН е издадено атакуваното НП №24-4332-
012974/ 10.06.2024 г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700, 00 лв.
на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: снимков материал и извлечение от
АТСС, Заповед № 513з-10699/07.12.2022 г. на директора на СДВР, Заповед №
8121К-13180/23.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка БИМ,
протокол от проверка № 091-СГ-ИСИС/19.06.2023 г. на Български институт по
метрология, протокол за използване на АТСС и снимков материал към него,
ежедневна форма на отчет, справка картон на водача, декларация за
предоставяне на информация съгласно чл. 188 ЗДвП, назначена и изготвена в
хода на съдебното производство съдебна автотехническа експертиза.
В заключението на експертизата вещото лице е констатирало, че
процесния автомобил на процесната дата и място се е движил със скорост 105
км/ч, като не са установени други превозни средства в обхвата на
измервателното устройство. Установено е също така, че изискванията за
измерване на скоростта на движение с процесното устройство са спазени.
Констатирано също така е пълно съвпадение между административния адрес
2
посочен в процесния акт и координатите, регистрирани на процесното
устройство.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни и
достоверни, поради което и съдът им се доверява изцяло. Въз основа на тези
доказателства се установяват датата, часът, мястото на нарушението и
механизмът на неговото извършване. От снимковия материал и извлечението
от паметта на автоматизираното техническо средство – преносима система за
контрол на скоростта, разположена на бул. „Ц.“ №200, с посока на движение
от ул. П. Г. към ул. О. е установено, че в соченото в АУАН и НП време МПС с
рег. № ******* се е движило със скорост 105 км/ч, при ограничение за
населено място от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26, поради което съдът
приема, че посочените в извлечението от автоматизираното техническо
средство или система /АТСС/ данни за дата, час, място, скорост и автомобил
се отнасят именно до процесния лек автомобил, собственост на
жалбоподателя. До същите изводи е достигнало и вещото лице в изготвената
по делото експертиза. От приетото по делото решение за одобрение на типа
уред за измерване се установява, че техническото средство е от одобрен тип.
Гореизброените писмени доказателства изграждат фактическата
обстановка по случая като между тях относно фактите, предмет на доказване в
производството, не се откриват противоречия.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения от закона преклузивен срок за
обжалване и изхожда от легигимирана страна в процеса, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство, а НП е издадено от
компетентен орган. Както АУАН, така и НП отговарят в пълна степен на
изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН като по словесен път
нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно по начин, който не засяга
правото на защита на жалбоподателя и съдържа всички обективни признаци
от състава на вмененото му нарушение. По идентичен начин нарушението е
описано в АУАН и НП като в последното е изписана буквално и прецизно
законовата формулировка.
По несъмнен начин се установява скоростта на движение на процесното
МПС, която е отчетена от техническото средство и е отразена в извлечението
от неговата памет. В атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за
движение със скорост от 105 км/ч., а видно от извлечението от паметта на
техническото средство, регистрираната скорост на движение е била 108 км/ч.,
т.е. приспаднат е толеранс от 3 км/ч като допустима техническа грешка.
На следващо място законосъобразно на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП
3
актът е съставен и НП е издадено на А. С. Х., тъй като видно от депозираната
от него декларация, последният е декларирал че лично е управлявал
собственото си технически изправно превозно средство към момента на
извършване на нарушението.
Административното нарушение е извършено виновно при форма на
вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят, е съзнавал, че се движи със
скорост от 105 км/ч /превишаваща с над 50 км/ч разрешената/ при установено
ограничение от 50 км/ч , въведено със знак „В26“ за населено място. А. С. Х.,
бидейки правоспособен шофьор, е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и последиците от него, а именно, че движейки се с такава скорост,
застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на
транспорта, но въпреки това същият е целял настъпването им.
По отношение размера на наложеното на жалбоподателя
административно наказание съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП,
съдът намира, че той е абсолютно определен – за превишаване с над 50 км/ч
на разрешената максимална скорост в населено място към момента на
извършване на нарушението предвиденото наказание е „глоба“ 700,00 лева и
три месеца лишаване от право да се управлява МПС, като за всеки следващи 5
km/ч превишаване над 50 km/ч, глобата се увеличава с 50 лв. Видно от НП,
определената от административнонаказващия орган /АНО/ санкция е
законосъобразно определена, поради което не са налице основания за нейното
намаляване.
С оглед на изложеното съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2,
ЗДвП и обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Такива следва да бъдат присъдени в минимален размер на основание чл. 63д,
ал. 3 от ЗАНН , определено по реда н чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. с чл. 37 от
ЗПрП вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 24-4332-
012974/10.06.2024 г., издадено от Началник група в СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП във
вр. с чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на
чл. 21, ал. 2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП).
ОСЪЖДА А. С. Х. ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от
4
80,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
ОСЪЖДА А. С. Х. ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС
сумата от 1007,60 /хиляда и седем лева и шейсет ст./, представляваща
разноски за изготвена съдебна автотехническа експертиза в настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК - пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5