Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Димитровград, 20.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Силвия Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1218 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че
при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги №PLUS 14861710 ответникът Т.С.В. е
дала съгласие освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат и револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 08.11.2017г. ответникът
активирала предоставената й от ищеца „**С.А.“ клон България кредитна карта №**, с максимален кредитен лимит в размер
на 1500 лева. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателя усвоявала посредством всякакви транзакции- теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства и др., осъществени чрез
издадената й кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва
и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен
лихвен процент. За кредитополучателят възниквало задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ответникът
преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2018г., когато
било поредното плащане по нея, като балансът бил в размер на минус 1311,02 лева.
Това накарало кредиторът да блокира използването на кредитната карта. Въпреки
многократните опити за контакт с длъжника и отправените покани да погаси
натрупалите се задължения доброволно, тя продължавала да не изпълнява
задълженията си, което породило правен интерес за ищеца да потърси съдебна
защита на вземанията си. Към датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК
задължението на ответника по кредитната карта било в размер на 1311,02 лева,
представляващо използваната главница в размер на 1061,34 лева, както и
обезщетение за забава в размер на 25,75 лева за периода от 06.12.2018г. до
11.03.2019г. За събирането на тези суми ищеца депозирал в РС-Димитровград
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано
било ч.гр.д.№563/2019г. по което съдът издал заповед за изпълнение. Тя била
връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което с
разпореждане съдът указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване
на вземането си. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на Т.С.В., че дължи на „**С.А.“ клон България, сумата
от 1061,34 лева главница по договор за револвиращ кредит, лихва за забава за
периода от 06.12.2018г. до 11.03.2019г. в размер на 25,75 лева, ведно със
законната лихва, считано от 25.03.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед №331/26.03.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№563/2019г. по описа на
РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените в настоящото и
заповедното производство деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът Т.С.В., чрез назначения особен представител - адв.А.Х., депозира
отговор на исковата молба, в който поддържа, че оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца за усвояване на процесната
главница по кредита, както и нейния размер. В тази насока нямало доказателства,
че сума в посочения в исковата молба размер е била реално усвоена от
кредитополучателя. Оспорва твърдението на ищеца за настъпила предсрочна
изискуемост на целия остатък от кредита, поради липса на валидно връчване на
изрично уведомление, получено от ответника. В тази насока оспорва връчването и
получаването на уведомление за предсрочна изискуемост от ответника. На следващо
място, оспорва претенцията на ищеца за дължимост на законна лихва върху сумата
от 1087,09 лева от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, тъй като в посочената от ищеца сума като главница се съдържала и
претендираната сума от 25,75 лева- обезщетение за забава. На последно място,
прави възражение за погасяване на вземането чрез прихващане при наличие на
плащане от страна на което и да е трето лице, предназначено за погасяване на
задължението на ответника с последващи вноски. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
В проведеното на 21.11.2019г.
съдебно заседание по делото, особеният представител на ответника заявява, че
оттегля възраженията си, че процесния кредит не е бил усвоен от Т.С.В., както и
по отношение на размера на вземането.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия
като доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта **от 30.05.2017г. ищецът е
отпуснал в полза на ответника потребителски кредит в размер на 1000 лева, който
тя е трябвало да върне на 12 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен
план, неразделна част от договора. Кредитополучателят е посочила настоящ адрес ***.
Съгласно чл.21 от Договора, кредитната карта ще бъде доставена от Кредитора на
Кредитополучателя. С кредитната карта ще бъде доставен документ- приложение,
неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия. Плащания по
картата ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с този
договор и приложенията към него.
От представения с
исковата молба препис от Приложение към Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта **от 30.05.2017г., ***е видно, че ищецът е предоставил на ответника и револвиращ кредит в размер
на 1500 лева, чрез използването на кредитна карта „Мастъркард“, при годишна
лихва и такси за ползването му посочени в същото приложение. Картата
позволявала чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати, плащания
чрез терминални устройства и други услуги, посочени в приложението или достъпни
чрез АТМ или ПОС в страната и чужбина. Идентификацията се извършвала чрез
въвеждането на персонален идентификационен номер, уникален за всеки клиент.
Първоначалният ПИН се съобщавал на клиента чрез приложена към Приложението процедура
по активация, неразделна част от договора за кредит. Преди началото на ползване
на картата Кредитополучателят бил длъжен да я активира, съгласно приложената
процедура по активация. В същото приложение изрично са посочени размерите на
лихвените проценти, годишния процент на разходите, обезщетението за забава,
различните месечни и годишни такси, лимитите за теглене на пари в брой и
покупки на стоки чрез ПОС, както и минималната погасителна вноска и срока в
който следва да бъде направена тя.
Съгласно
представената от ищеца Товарителница 919101715285959, на 24.10.2017г. „***“ е изпратило чрез „**“ООД Документи
на Т.С.В. ***. Въпросните документи са били получени лично от адресата на
25.10.2017г. срещу подпис. Видно от номера на така представената товарителница
е, че той съдържа номера на горепосоченото приложение за издаване на кредитна
карта ***.
Видно от приетото
като доказателство по делото месечно извлечение по кредитна карта ***от 15.11.2018г., адресирано до Т.С.В.,
за отчетен период от 16.10.2018г. до 15.11.2018г., разполагаемата сума към
отчетната дата е в размер на 188,98 лева. Падежната дата за покупки в гратисен
период е 10.12.2018г. Посочени са две
транзакции от 30.10.2018г. за извършени плащания в размер на по 50 лева или
общо 100 лева. Начислени са месечна лихва в размер на 32,93 лева,
застрахователна премия 7,62 лева и месечна такса за обслужване 4 лева. Посочено
е, че използвания кредитен лимит е 1311,02 лева, като срока за плащане е до
01.12.2018г.
С Последна покана
от 13.12.2018г. ответникът била уведомена от страна на ищеца, че е
преустановила плащането на вноските по договора за револвиращ потребителски
кредит на 01.05.2018г., като дължала главница в размер на 1115,42 лева,
договорна лихва 195,60 лева, обезщетение за забава- 2,18 лева. Поканена е да
заплати задълженията си в 7-дневен срок, считано от получаване на
уведомлението. Тази покана е била изпратена на 14.12.2018г. на адреса на Т.С.В.,
като е получена на 27.12.2018г. от лице с имена ***.
Поради това, че Т.С.В.
не изпълнила задължението си по Договора, на 25.03.2019г. ищецът подал в
РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което искал съдът да издаде заповед за изпълнение по отношение на
длъжника да заплати сумата от 1061,34 лева, дължима по Договор за револвиращ
потребителски кредит, мораторна лихва за периода от 06.12.2018г. до 11.03.2019г.
в размер на 25,75 лева, законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда-25.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените деловодни разноски.
В РС-Димитровград
било образувано ч.гр.д.№563/2019г., по което съдът издал Заповед №331/26.03.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед съдът
разпоредил на ответника да плати на ищеца, посочените в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение суми. Тази заповед за изпълнение била връчена на
ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което възникнали
предпоставките на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на настоящия
установителен иск от страна на ищеца.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша
заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно това заключение, към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда общия размер на
задължението на ответника е 1087,09 лева, от които главница 1061,34 лева и
мораторна лихва за периода от 06.12.2018г. до 11.03.2019г. 25,75 лева. Кредитната
карта, ползвана от ответника е била активирана на 08.11.2017г., като кредитния
й лимит е 1500 лева. Извършвани са транзакции по кредитната карта, като
използвания лимит е 1311,02 лева. Минималната сума за плащане и била в размер
на 809 лева със срок за погасяване до 01.12.2018г. От страна на ответника били
извършени две плащания за погасяване на задължението от по 50 лева на
31.10.2018г., като не се установяват други погасявания по кредитната карта.
Последната е била блокирана на 01.05.2018г. По изчисления на вещото лице
мораторната лихва върху главницата от 1061,34 лева за периода от 06.12.2018г.
до 11.03.2019г. е в размер на 28,31 лева.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№331/26.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№563/2019г.
Между страните не
се спори, че на 30.05.2017г. „***“ЕАД и Т.С.В. са сключили Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта ***, по който на ответника е бил отпуснат кредит в размер на
1000 лева, която тя е трябвало да върне на 12 месечни вноски, последната от
които на 20.06.2018г. Няма спор и относно това, че във връзка със същия
Договор, след извършено проучване на изпълнението на задълженията по него,
ищеца е издал и доставил на ответника кредитна карта с лимит от 1500 лева. Безспорно
установено е, че въпросната кредитна карта е била връчена лично на ответника,
като с нея тя е извършила теглене на различни суми, от които в последствие е
погасила 100 лева. Няма спор също така и за това, че на
13.12.2018г. ищецът е изпратил на посочения от ответника адрес за
кореспонденция в Димитровград, ул.***Последна покана, с която я е уведомил, че
е преустановила плащанията на задълженията си по договора на 01.05.2018г., като
й е дал срок за погасяване на задължението и я предупредил, че в противен
случай ще прибегне към съдебно събиране на дължимата сума. Безспорно установено
е, че въпросната последна покана е била връчена на 27.12.2012г. на живущо на
адреса лице- ***.
От
събраните по делото доказателства се установи, че в договора за потребителски кредит, към който е и
Приложение за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта ***, фигурира подписа на ответника, който не беше оспорен в настоящото производство. Самата кредитна карта е била изпратена по куриер на Т.С.В.,
като е получена от нея лично на 25.10.2017г. срещу подпис, обстоятелство което
също не беше оспорено в хода на делото. Издадената кредитна карта № **, с максимален кредитен лимит 1500 лева, е активирана
на 08.11.2017г. Така предоставения на ответника
кредитен лимит представлява
револвиращ потребителски кредит, който той
усвоява посредством всякакви трансакции – теглене в брой от банкомати АТМ,
плащания, чрез терминални устройства и др. Револвиращият кредит е кредит, отпуснат до
размера на договорения лимит, при който правото на кредитополучателя да усвоява
суми по кредита се възстановява за всяка погасена от него сума многократно,
изцяло или частично, до максимално разрешения размер, като правоотношението
между страните се запазва, без да е необходимо ново предоговаряне за всяко
усвояване. Погасената част от главницата е достъпна за усвояване от
кредитополучателя, поради което този вид кредит се нарича отворен кредит.
Размерът на месечната погасителна вноска и крайния падеж не са фиксирани, като
те са в пряка зависимост от размера на усвоената сума и това дали
кредитополучателят ще избере да погаси усвоената сума изцяло или частично. При
настъпване на договорения между страните падеж, задължението по кредитната
карта става изискуемо, а длъжникът изпада в забава и без покана. С въпросната
кредитна карта ответникът е извършвала различни транзакции, като съгласно заключението
на съдебно-счетоводната експертиза е преустановила редовното обслужване на
кредитната карта на 01.05.2018г., след която тя е била блокирана от кредитора и
ползването й е станало невъзможно. Видно от представеното по делото извлечение
от сметката по кредитната карта към 15.11.2018г. Т.С.В. е използвала кредитен
лимит в размер на 1311,02 лева. Същевременно, на 30.10.2018г. тя е платила на
две вноски по 50 лева част от задължението си в размер на общо 100 лева. Срокът
за плащане на цялото задължение е бил до 01.12.2018г. Предвид неплащането на
тази сума в определения срок, на 14.12.2018г. ищецът е изпратил до ответника
Последна покана за плащане, като тя е била получена на посочения от Т.В. адрес
за кореспонденция на 27.12.2018г. от лице с имена ***.
В настоящия случай съдът намира, че ищецът е доказал възникването и съществуването на процесното правоотношение с ответника, както и изпълнението
на задълженията си по него. От страна на ответника и неговия особен представител по делото не се спори за усвояването на кредита, както
и относно размера на претендираното вземане. Не се представят и доказателства за извършени плащания на други суми освен платените от
Т.В. на 30.10.2018г. 100 лева.
Видно от представеното месечно извлечение по кредитната карта към 15.11.2018г. разполагаемата сума е 188,98 лева, като ответника е следвало да възстанови ползвания кредит от 1311,02
лева в срок до 01.12.2018г.
Съгласно чл.5 от условия по Договора за потребителски паричен кредит
от 30.05.2017г., при просрочие
на две или повече месечни вноски, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия размер, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за това. Възражението на ответната страна, за неуведомяване на ответника за настъпила предсрочна изискуемост е
неоснователно, тъй като към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда– 22.03.2019г, е настъпил падежът на
претендираната сума от 1061,34 лева - главница. В тази връзка, съгласно ТР №8 от 2014г. по т.д. №8/2017г. ОСГТК ВКС
предявеният по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, може да бъде уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на присъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК. От
друга страна, както беше вече посочено, съдът приема, че ищеца е уведомил
надлежно ответника с изпратената й на 13.12.2018г. последна покана за наличното
задължение във връзка с използваната кредитна карта, неговия размер и срока,
след който при неизпълнение ще пристъпи към принудително събиране на вземането.
Предвид изложеното съдът счита, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ответника Т.В. е активирала и ползвала предоставена й
от ищеца кредитна карта. Преустановила е обслужването на същата на 01.05.2018г.,
като не е изпълнила налично към 15.11.2018г. задължение в размер на 1311,02
лева. Въпреки дадената й от ищеца възможност с последна покана от 13.12.2018г.
за изпълнение на това задължение, ответника отново не е заплатила същото.
Поради това и предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за
установено, че тя дължи на ищеца по процесния револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard сумата от 1061,34 лева, представляваща главница, съдът
намира за основателен и доказан.
С оглед на изпадането в забава на ответника за дължимата главница,
основателен се явява и иска за признаване за установено, че тя дължи на ищеца
обезщетение за забава за периода от датата на изпращане на поканата за плащане
на задължението до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда. В заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и в исковата молба ищецът
претендира лихва за забава в размер на 25,75 лева за периода от 06.12.2018г.
/датата, на която е изпратена покана за доброволно изпълнение/ до 11.03.2019г.
/датата на завеждане на делото/. От материалите по настоящото дело не се
установява изпращане на покана за доброволно изпълнение до ответника от
06.12.2018г., като в тази насока липсват представени доказателства. Изпратена е
последна покана за изплащане на задължението на 14.12.2018г., от която дата
следва да започне и начисляването на обезщетението за забава. От друга страна,
видно от материалите по ч.гр.д.№563/2019г. по описа на РС-Димитровград е, че
същото е образувано по постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК на 22.03.2019г., но доколкото ищеца посочва крайна дата на
периода за начисляване на лихва за забава 11.03.2019г., то съдът следва да
възприеме тази дата. С помощта на електронен калкулатор за изчисляване на лихва
за забава съдът изчисли, че дължимата лихва за забава за периода от
14.12.2018г. до 11.03.2019г. е в размер на 25,95 лева. Доколкото ищецът
претендира лихва за забава в по-малък размер- 25,75 лева, то тя следва да му
бъде присъдена в настоящото производство. Същевременно иска за присъждане на
лихва за забава следва да бъде отхвърлен като неоснователен в частта му за
периода от 06.12.2018г. до 13.12.2018г. включително.
При този изход на делото, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски във връзка с предявения от него установителен иск, а именно 125
лева за платена държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, 153,05
лева-възнаграждение за особен представител и 200 лева възнаграждение за вещо
лице.
С оглед уважаването на предявения
установителен иск, ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и
направените от него разноски по ч.гр.д.№ 563/2019г. по описа на РС-Димитровград
в размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Т.С.В., с ЕГН **********,***, че дължи на „***С.А.,***,
чрез ***С.А., клон България, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.***, представлявано от **Д.- заместник управител, сумата от 1061,34 лева /хиляда шестдесет и един лева и тридесет и четири
стотинки/– главница по Договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта **от
30.05.2017г., мораторна лихва
за периода от 14.12.2018г. до 11.03.2019г. в размер на 25,75
лева /двадесет и пет
лева и седемдесет и пет стотинки/,
както и законна лихва върху главницата, считано от
25.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№331/26.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№563/2019г. по
описа на РС-Димитровград, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му за мораторна
лихва за периода от 06.12.2018г. до 13.12.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.С.В.,
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „***С.А.,***, чрез ***С.А., клон България,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от **Д.-
заместник управител, сумата от 578,05 лева /петстотин седемдесет и осем лева и
пет стотинки/, деловодни разноски по настоящото дело, както и 75 /седемдесет и
пет/ лева разноски по ч.гр.д.№563/2019г. по описа на РС-Димитровград.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: