О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
341 ГО.ина
22.01.2020 Град С.
СТАРОЗАГ-СКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и вт-и
януари ГО.ина 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокур-:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 6863 по описа за 2019 гО.ина и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с молбата от 14.01.2020 г. на
пълномощника на ищеца, с която са отстранени нередовностите на исковата му и
същата се явява редовна от деня на пО.аването й, съгласно н-мата на чл. 140,
ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея, след
частично прекратяване на делото с определение № 297/20.01.2020 г., искове - допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими,
допустими и необхО.ими писмени доказателства, представените с отгов-а писмени документи,
каквито с исковата молба не са представяни, с изключение на представените с
отгов-а платежни бележки, заповед от 23.11.2017 г. и писмо от 29.08.2011 г.,
защото са незаверени копия, в който им вид съдът не може да ги приеме, като гО.ни
писмени доказателства по делото (чл.
183 ГПК). П-ади това на ответника следва да се
даде възможност да ги завери, представи в -игинал или в официално заверен
препис, ако желае да бъдат приети, като гО.ни писмени доказателства по делото.
За изясняване на делото от фактическа страна, следва да се уважи
искането на ищеца и назначи по делото съдебно - икономическа експертиза, която
да даде отгов- на поставените от него въпроси в исковата му молба, за отгов- на
които съдът не разполага със специални знания в областта на счетовО.ната
отчетност, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето
й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го
внесе, защото с н-мата на чл. 126 ЗДСл е освобО.ен само от държавна такса, но
не и от разноски за настоящото произвО.ство (чл. 76 ГПК).
За изясняване на делото от фактическа страна, следва да се уважи частично
това искане на ищеца и задължи ответникът да представи удостоверение, от което
да е видно дали за процесния периО. ищецът е бил назначен за държавен служител
и на каква длъжност, а останалите посочени от ищеца в исковата му молба графици
и справки, следва да се укаже на ответника да представи на вещото лице за
иизготвяне на експертизата (чл. 190 ГПК).
С
оглед характера на делото, следва да се задължи ответника да представи цялото служебно
досие на ищеца (чл. 190 ГПК).
Доколкото
страните нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отгов-а на ответника с
приложенията към него.
Доколкото
с исковата молба са предявени в обективно съединение, както искове по чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМ. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които пО.лежат на разглеждане по реда на
Глава XXV
ГПК „Бързо произвО.ство“, така и установителен иск по чл. 124 ГПК за признаване
на положения извънреден труд за осигурителен стаж, който пО.лежи на разглеждане
по общия исков ред, макар и произвО.ството по последния да бе прекратено с
определение № 297/20.01.2020 г., п-ади оттегляне на този иск, бързо произвО.ство
не се допуска и на страните следва да се укаже, че делото ще следва да се
разгледа по общия исков ред, а не по особения исков ред на бързото произвО.ство
(чл.
310, ал. 3 ГПК).
Страните
следва да се напътят към спогО.ба чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на сп-а (чл. 140, ал. 3 ГПК).
ВО.ен
от г-ните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогО.ба по сп-ния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на сп-а би било по - благоприятно за
тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетв-яване
на претенциите по собствена воля, като освен това при спогО.ба се дължи
половината от дължимата се за произвО.ството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат сп-а си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на сп-ове), като се обърнат към
медиат-, вписан в единния публичен регистър на медиат-ите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права, са посочени в исковата му молба и уточняващата
я такава и по същество се изразяват в това, че бил държавен служител на М. от
2017 г., като от май 2017 г. бил държавен служител на сект- О. при Р. към О.М. С..
Назначен бил на длъжност „-“. В група - при Р. изпълнявал служебните си
задължения до юни 2019 г. През периО.а, докато бил назначен и изпълнявал
служебните си задължения в група -, престирал труд на смени с прО.ължителност
от 12 часа по график. Така положеният от него труд на смени бил както през
светлата част на деня, така и през нощта, от 20 часа до 08 часа. В този смисъл било
налице полагане от него на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия
ден. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения било в Казанлък.
През всеки месечен периО. престирал труд от 20 часа до 08 часа в размер на 7
смени. Служебното му правоотношение се уреждало от ЗМ., който се явявал
специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМ.. Разп-едбата
на чл. 187, ал. 3 ЗМ. регламентирала, че работното време на държавните
служители се изчислявало в работни дни - по дневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени - сумирано за тримесечен периО.. Сп-ед чл. 187, ал. 5 ЗМ.
работата извън редовното работно време се компенсирала с допълнителен платен гО.ишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за
работата в почивни и празнични дни - за служителите на нен-миран работен ден; и
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен периО.
- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата от него
длъжност, през процесния периО. полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа),
като отработеното работно време се изчислявало сумирано. Отношенията между него
и работО.ателя му следвало да се уреждат съобразно чл. 187, ал. 5-6 ЗМ.,
предвиждащ компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. В случая следвало да
се приложи чл. 9, ал. 2 от НС-З, която предвиждала преизчисление на положения
нощен труд. В тази връзка, сп-ед чл. 187, ал. 9 ЗМ., редът за -ганизацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли
с наредба на министъра на вътрешните работи. За периО.а от 19.08.2014 г. до
01.04.2015 г., действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от
01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., която била отменена с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в
ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г.
и понастоящем действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в
трите наредби били идентични, като гласели, че при работа на смени било
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов периО.. Съобразно
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014
г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. отм.), при
сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч., за отчетния периО., се умножавал по 0,143. В следващите две
Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г. и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към
процесния периО. от 14.10.2016 г. до 14.10.2019 г., липсвала изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична н-ма
обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в М. часове нощен труд в дневен, а
представлявала празнота в уредбата на реда за -ганизацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в М.. Била налице непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в М., като в този смисъл следвало субсидиарно да се приложела разп-едбата
на чл. 9, ал. 2 НС-З, която гласяла, че при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението
между н-малната прО.ължителност на дневното и нощното работно време, или 1,143.
Във връзка с г-ното и предвид, че основното му трудово възнаграждение било в
размер на 890 лева, а почасовото му възнаграждение било 05.36 лева, ответникът
не му платил възнаграждение за положения от него извънреден труд, ф-миран след
преизчисляването на положения от него нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа
нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване било 50%
/чл. 187, ал. 6 ЗМ./, както и м-ат-на лихва. -ганизацията и разпределението на
работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън
редовното време за процесния периО., се уреждали от Наредба
8121з-776/29.07.2016 г. Съгласно разп-едбата на „Раздел IV“, чл. 18, ал. 3 от
Наредбата, в случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение
на служебните си задължения надвиши н-мативно установения брой часове за
отчетен едномесечен периО., този труд се компенсира като труд извън редовното
работно време и се отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед
по ал. 1, който се изготвя и утвърждава по реда на чл. 23. Съгласно чл. 24, ал.
2, положения труд извън редовното работно време от държавните служители,
работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с
протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата, отработеното
време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитало с протокол /приложение 6/. В
изпълнение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата - възнаграждението за труд извън
работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в месеца,
следващ месеца в който е положен трудът, при своевременно предоставянето на
протокол във финансова служба. В този смисъл работО.ателят при едно к-ектно
изпълнение на приравняването на отработеното от ищеца време за периО.ите от 22
часа до 06 часа, следвало да отчете и заплати отработеното от него време над
редовното, като това следвало да се извърши в месеца, в който този труд бил
положен и съответно следвало да се заплати с дължимото му възнаграждение за
положен труд, през месеца, следващ месеца, в който бил положен извънредния
труд. РаботО.ателят изпаднал в забава от изтичането на месеца, следващ този, в
който бил положен от него труд и от първо число на следващият месец, дължал
обезщетение за това, а именно: за 2017 г. по 7 смени месечно с прО.ължителност
12 часа от 20.00 часа до 08.00 часа: 1. През месец май 2017 г. положил нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 05.36 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работО.ателя възнаграждение възлизало
в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то
число на месец юни 2017 г. и работО.ателят изпаднал в забава, считано от
01.07.2017 г., като до датата на пО.аване на настоящата искова претенция дължал
м-ат-на лихва в размер на 18.03. лева; 2. През месец юни 2017 г. положил нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 5.36 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работО.ателя възнаграждение възлизало
в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во
число на месец юли 2017 г. и работО.ателят изпаднал в забава, считано от
01.08.2017 г., като до датата на пО.аване на настоящата искова претенция дължал
м-ат-на лихва в размер на 17.36 лева; 3. През месец юли 2017 г. положил нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с
коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 5.36 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работО.ателя възнаграждение възлизало
в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во
число на месец август 2017 г. и работО.ателят изпаднал в забава, считано от
01.09.2017 г., като до датата на пО.аване на настоящата искова претенция дължал
м-ат-на лихва в размер на 16.69 лева; 4. През месец август 2017 г. положил
нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143 бил положен от ищеца извънреден труд
размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5.36 лева, а
след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работО.ателя
възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена
и изплатена до 31-во число на месец септеМ.и 2017 г. и работО.ателят изпаднал в
забава, считано от 01.10.2017 г., като до датата на пО.аване на настоящата
искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 16.04 лева; 5. През месец
септеМ.и 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от
работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да
бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октоМ.и 2017 г. и работО.ателят
изпаднал в забава, считано от 01.11.2017 г., като до датата на пО.аване на
настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 15.37 лева; 6. През
месец октоМ.и 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от
работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да
бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноеМ.и 2017 г. и работО.ателят
изпаднал в забава, считано от 01.12.2017 г., като до датата на пО.аване на
настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 14.73 лева; 7. През
месец ноеМ.и 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от
работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да
бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декеМ.и 2017 г. и работО.ателят
изпаднал в забава, считано от 01.01.2018 г., като до датата на пО.аване на
настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 14.06 лева; 8. През
месец декеМ.и 2017 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от
работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да
бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2018 г. и работО.ателят
изпаднал в забава, считано от 01.02.2018 г., като до датата на пО.аване на
настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 13.39 лева; за 2018
г. по 7 смени месечно с прО.ължителност 12 часа от 20.00 часа до 08.00 часа: 1.
През месец януари 2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице
положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева.
Дължимото от работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2018 г.
и работО.ателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2018 г., като до датата на
пО.аване на настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 12.79
лева; 2. През месец февруари 2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил
налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 5.36 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 8 лева. Дължимото от работО.ателя възнаграждение възлизало в размер
на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на
месец март 2018 г. и работО.ателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2018 г.,
като до датата на пО.аване на настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва
в размер на 12.12 лева; 3. През месец март 2018 г. положил нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото
му възнаграждение било в размер на 5.36 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 8 лева. Дължимото от работО.ателя възнаграждение възлизало в размер
на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец
април 2018 г. и работО.ателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2018 г., като
до датата на пО.аване на настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в
размер на 11.47 лева; 4. През месец април 2018 г. положил нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд в размер на 8 часа.
Почасовото му възнаграждение било в размер на 5.36 лева, а след увеличението с
50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работО.ателя възнаграждение възлизало
в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во
число на месец май 2018 г. и работО.ателят изпаднал в забава, считано от
01.06.2018 г., като до датата на пО.аване на настоящата искова претенция дължал
м-ат-на лихва в размер на 10.81 лева; 5. През месец май 2018 г. положил нощен
труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им
с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8
часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5.36 лева, а след
увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от работО.ателя
възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена
и изплатена до 30-то число на месец юни 2018 г. и работО.ателят изпаднал в
забава, считано от 01.07.2018 г., като до датата на пО.аване на настоящата
искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 10.16 лева; 6. През месец юни
2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа,
след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от
работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да
бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2018 г. и работО.ателят
изпаднал в забава, считано от 01.08.2018 г., като до датата на пО.аване на
настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 9.49 лева; 7. През
месец юли 2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от
работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да
бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2018 г. и работО.ателят
изпаднал в забава, считано от 01.09.2018 г., като до датата на пО.аване на
настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 8.82 лева; 8. През
месец август 2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от него
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от
работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да
бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец септеМ.и 2018 г. и работО.ателят
изпаднал в забава, считано от 01.10.2018 г., като до датата на пО.аване на
настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 8.17 лева; 9. През
месец септеМ.и 2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от
работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да
бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октоМ.и 2018 г. и работО.ателят
изпаднал в забава, считано от 01.11.2018 г., като до датата на пО.аване на
настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 7.50 лева; 10. През
месец октоМ.и 2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от
работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да
бъде начислена и изплатена до 30-во число на месец ноеМ.и 2018 г. и работО.ателят
изпаднал в забава, считано от 01.12.2018 г., като до датата на пО.аване на
настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 6.86 лева; 11. През
месец ноеМ.и 2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от
работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да
бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декеМ.и 2018 г. и работО.ателят
изпаднал в забава, считано от 01.01.2019 г., като до датата на пО.аване на
настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 6.19 лева; 12. През
месец декеМ.и 2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца
извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на
5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от
работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да
бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2018 г. и работО.ателят
изпаднал в забава, считано от 01.02.2018 г., като до датата на пО.аване на
настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 5.52 лева. За 2019
г. по 7 смени месечно с прО.ължителност 12 часа от 20.00 часа до 08.00 часа: 1.
През месец януари 2019 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице
положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева.
Дължимото от работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2019 г.
и работО.ателят изпаднал в забава, считано от 01.03.2019 г., като до датата на
пО.аване на настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 4.91
лева; 2. През месец февруари 2019 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице
положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение
било в размер на 5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева.
Дължимото от работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2019 г. и
работО.ателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2019 г., като до датата на пО.аване
на настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 4.25 лева; 3. През
месец март 2019 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от
ищеца извънреден труд размер в на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в
размер на 5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева.
Дължимото от работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2019 г. и
работО.ателят изпаднат в забава, считано от 01.05.2019 г., като до датата на пО.аване
на настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 3.60 лева; 4. През
месец април 2019 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото му възнаграждение било в размер
на 5.36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8 лева. Дължимото от
работО.ателя възнаграждение възлизало в размер на 64 лева. Сумата следвало да
бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2019 г. и работО.ателят
изпаднал в забава, считано от 01.06.2019 г., като до датата на пО.аване на
настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва в размер на 2.93 лева; 5. През
месец май 2019 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56
часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143 бил налице положен от ищеца извънреден
труд в размер на 8 часа. Почасовото му
възнаграждение било в размер на 5.36 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 8 лева. Дължимото от работО.ателя възнаграждение възлизало в размер
на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на
месец юни 2019 г. и работО.ателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2019 г.,
като до датата на пО.аване на настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва
в размер на 2.28 лева; 6. През месец юни 2019 г. положил нощен труд от 22.00
часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент
1.143 бил налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 часа. Почасовото
му възнаграждение било в размер на 5.36 лева, а след увеличението с 50% било в
размер на 8 лева. Дължимото от работО.ателя възнаграждение възлизало в размер
на 64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на
месец юли 2019 г. и работО.ателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2019 г.,
като до датата на пО.аване на настоящата искова претенция дължал м-ат-на лихва
в размер на 1.62 лева. За изчисляване на размера на обезщетението за забава
използвал достъпен в интернет калкулат-, а именно „Калкулат- БГ“, като видно от
описаното по-г-е, като момент за изпадане в забава на работО.ателя била взета
първата дата на месеца, след месеца, последващ полагането на труд. Предвид
изложеното, за ищеца бил налице правен интерес да претендира заплащането на
възнаграждението за положения от него труд над установеното, ф-миран след
преизчисляването на положения такъв нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа,
както и м-ат-ната лихва за неизплащане в съответните предвидени срокове на
дължимото му възнаграждение.
С
молба от 14.01.2020 г. уточнява, че -ганизацията и разпределението на работното
време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното
време, за процесния периО. се уреждали от Наредба 8121з-776/29.07.2016 г.
Съгласно разп-едбата на „Раздел IV“, чл. 18 ал. 3 от Наредбата „В случаите,
когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си
задължения надвиши н-мативно установения брой часове за отчетен едномесечен
периО., този труд се компенсира като труд извън редовното работно време и се
отчита с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал. 1, който се
изготвя и утвърждава по реда на чл. 23.“. Съгласно разп-едбата на чл. 24, ал. 2
„Положеният труд извън редовното работно време от държавните служители,
работещи на смени, се отчита в часове за месеца, през който е положен, с
протокол /приложение 3/. На основание чл. 31, ал. 1 от Наредбата „Отработеното
време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитат с протокол /приложение 6/“. В
изпълнение на разп-едбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата - „Възнаграждението за
труд извън работното време се включва в месечното възнаграждение и се изплаща в
месеца, следващ месеца, в който е положен трудът, при своевременно
предоставянето на протокол във финансова служба.“. В този смисъл работО.ателят
при едно к-ектно изпълнение на приравняването на отработеното от ищеца време за
периО.ите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало да отчете и заплати
отработеното от него време над редовното, като това следвало да се извърши в
месеца, в който този труд бил положен и съответно следвало същият да се заплати
с дължимото му възнаграждение за положен труд, през месеца, следващ месеца, в
който бил положен извънредният труд.
След
частичното прекратяване на делото с определение № 297/20.01.2020 г., искането е
да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 64 лева за главница от
неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г., с
15.16 лева м-ат-на лихва от 01.07.2017 г. до 21.10.2019 г., сумата от 64 лева
за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.06.2017 г. до
30.06.2017 г., с 14.61 лева м-ат-на лихва от 01.08.2017 г. до 21.10.2019 г., сумата
от 64 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от
01.07.2017 г. до 31.07.2017 г., с 14.06 лева м-ат-на лихва от 01.09.2017 г. до
21.10.2019 г., сумата от 64 лева за главница от неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г., с 13.53 лева м-ат-на лихва
от 01.10.2017 г. до 21.10.2019 г., сумата от 64 лева за главница от неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 г., с 12.97
лева м-ат-на лихва от 01.11.2017 г. до 21.10.2019 г., сумата от 64 лева за
главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.10.2017 г. до
31.10.2017 г., с 12.44 лева м-ат-на лихва от 01.12.2017 г. до 21.10.2019 г., сумата
от 64 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от
01.11.2017 г. до 31.11.2017 г., с 11.89 лева м-ат-на лихва от 01.01.2018 г. до
21.10.2019 г., сумата от 64 лева за главница от неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., с 11.34 лева м-ат-на лихва
от 01.02.2018 г. до 21.10.2019 г., сумата от 64 лева за главница от неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 01.01.2018 г. до 31.01.2018 г., с 10.84
лева м-ат-на лихва от 01.03.2018 г. до 21.10.2019 г., сумата от 64 лева за
главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.02.2018 г. до
28.02.2018 г., с 10.29 лева м-ат-на лихва от 01.04.2018 г. до 21.10.2019 г., сумата
от 64 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.03.2018
г. до 31.03.2018 г., с 9.75 лева м-ат-на лихва от 01.05.2018 г. до 21.10.2019
г., сумата от 64 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден
труд от 01.04.2018 г. до 30.04.2018 г., с 9.20 лева м-ат-на лихва от 01.06.2018
г. до 21.10.2019 г., сумата от 64 лева за главница от неплатено възнаграждение
за извънреден труд от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., с 8.67 лева м-ат-на лихва
от 01.07.2018 г. до 21.10.2019 г., сумата от 64 лева за главница от неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., с 8.12
лева м-ат-на лихва от 01.08.2018 г. до 21.10.2019 г., сумата от 64 лева за
главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.07.2018 г. до
31.07.2018 г., с 7.57 лева м-ат-на лихва от 01.09.2018 г. до 21.10.2019 г., сумата
от 64 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от
01.08.2018 г. до 31.08.2018 г., с 7.04 лева м-ат-на лихва от 01.10.2018 г. до
21.10.2019 г., сумата от 64 лева за главница от неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 01.09.2018 г. до 30.01.2018 г., с 6.48 лева м-ат-на лихва от
01.11.2018 г. до 21.10.2019 г., сумата от 64 лева за главница от неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 01.10.2018 г. до 31.10.2018 г., с 5.95
лева м-ат-на лихва от 01.12.2018 г. до 21.10.2019 г., сумата от 64 лева за
главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.11.2018 г. до
30.11.2018 г., с 5.40 лева м-ат-на лихва от 01.01.2019 г. до 21.10.2019 г., сумата
от 64 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от
01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., с 4.85 лева м-ат-на лихва от 01.02.2019 г. до
21.10.2019 г., сумата от 64 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден
труд от 01.01.2019 г. до 31.01.2019 г., с 4.36 лева м-ат-на лихва от 01.03.2019
г. до 21.10.2019 г., сумата от 64 лева за главница от неплатено възнаграждение
за извънреден труд от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г., с 3.80 лева м-ат-на лихва
от 01.04.2019 г. до 21.10.2019 г., сумата от 64 лева за главница от неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 01.03.2019 г. до 31.03.2019 г., с 3.27
лева м-ат-на лихва от 01.05.2019 г. до 21.10.2019 г., сумата от 64 лева за
главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.04.2019 г. до 30.04.2019
г., с 2.72 лева м-ат-на лихва от 01.06.2019 г. до 21.10.2019 г., сумата от 64
лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден труд от 01.05.2019
г. до 31.05.2019 г., с 2.19 лева м-ат-на лихва от 01.07.2019 г. до 21.10.2019
г., сумата от 64 лева за главница от неплатено възнаграждение за извънреден
труд от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., с 1.62 лева м-ат-на лихва от 01.08.2019
г. до 21.10.2019 г., и законна лихва върху главниците от пО.аване на исковата
молба в съда до изплащането им, както и ст-ените по делото разноски.
Правна
квалификация на предявените от ищеца искове за главници е н-мата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМ., а на исковете за м-ат-ни лихви - н-мата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
пО.адения в срок отгов- ответникът заема становище, че исковата молба била
допустима, но неоснователна и я осп-вал по основание и размер. През периО.а май
2017 г. до юни 2019 г. ищецът заемал длъжността полицай - старши полицай в
група OOP, сект- ОП към РУ - Казанлък при О.М. - С., тоест бил държавен
служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМ.. През това време полагал труд на 12-часови
смени по график. При полагането му изпълнявал служебните си задължения, както
от 08.00 ч. до 20.00 ч., така и от 20.00 ч. до 08.00 ч., и действително в
работната му смяна било налице полагане на нощен труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч.
Именно въз основа на положения труд от 22.00 ч. до 06.00 ч. в рамките на
работната му смяна била обоснована настоящата му искова претенция. Сп-ед него,
по отношение на положения труд през нощта, п-ади празнота в н-мативната уредба,
следвало да намери приложение чл. 9, ал. 2 НС-З. В този смисъл твърдял, че при
н-мална прО.ължителност на нощния труд не повече от 7 часа, съотношението било
8 часа към 7 часа, тоест прилагал се коефициент 1,143. При прилагането на
упоменатия коефициент считал, че бил ф-миран извънреден труд, който не му бил
платен и претендирал неговото плащане, както и лихва. В случаЯ приложение
намирали н-мите на ЗМ.. Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМ., служителите на М. били държавни
служители - полицейски -гани и -гани по пожарна безопасност и защита на
населението; държавни служители; лица, работещи по трудово правоотношение. Изрично
в ЗМ. бил уреден статутът на катег-иите служители в министерство, като по
отношение на държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 бил приложим ЗДСл, по
отношение на лицата, работещи по трудово правоотношение КТ и ЗМ., а за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 бил приложим ЗМ.. Съгласно вт-ата
алинея на чл. 142 ЗМ. статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се уреждал
със ЗМ.. Това означавало, че за държавните служители - полицейски -гани,
какъвто бил и ищецът, приложение по отношение на н-мите, регламентиращи труда и
работното време, намирали специалните разп-едби на ЗМ.. Специалните разп-едби
на ЗМ. и издадените въз основа на него пО.законови актове за държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМ. изключвали приложението на общите разп-едби
по отношение на посочената катег-ия служители, не само относно работното време,
но и цялостната, регламентация на техния статут. Разп-едбите на ЗМ. и пО.законовата
н-мативна база уреждали в цялост статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т.
1, като при препращане към други законови н-ми, това изрично било
регламентирано. В пО.крепа на изложеното била и упомената регламентация на
статута на лицата, работещи по трудово правоотношение, като при тях бил
приложим КТ и ЗМ., тоест налице било общо препращане към н-мите на КТ, докато
при служителите по чл. 142, ал. 1, т. статутът се уреждал единствено със ЗМ., без да
било предвидено препращане към общото трудово законО.ателство /КТ/. Целта на
законО.ателя била именно със ЗМ. да се уреждал в цялост статутът на държавни
служители - полицейски -гани и -гани по пожарна безопасност и защита на
населението. Уреждането на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т. 1 ЗМ. със специален закон дерогирало приложението на общия закон, в случая
КТ. КТ бил приложим спрямо всички гражданскоправни субекти, а специалният – ЗМ.,
спрямо определен кръг субекти, като в случая това било с оглед извършаваната от
служителите в М. специфична служебна дейност, предполагаща и специфична
законова регламентация. Предвид специфичната служебна дейност било оправдано
прилагането на различен метО. на правно регулиране на служебните правоотношения
на служителите в М., който бил различен от общата правна мярка. Посоченото било
относимо не само по отношение на работното време, а и например по отношение на
дисциплинарната отгов-ност, основанията за прекратяване на правоотношението,
обезщетения, отпуски, извънреден труд и други. В ЗМ. били налице множество
делегиращи законови н-ми, които възлагали уреждането на конкретни въпроси да
станело с пО.законов акт и в тази връзка била налице многобройна н-мативна база
/наредби, инструкции и др./ в М.. В конкретния случай относима била разп-едбата
на чл. 187, ал. 9 ЗМ., която предвиждала редът за -ганизацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. От страна на министъра на вътрешните работи била
издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за -ганизацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, която била
приложима за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и по § 86 от ПЗР на
ЗИДЗМ. /ДВ бр.14/2015 г./ Съгласно чл. 3, ал. 1 от посочената наредба - за
дейностите, чието изпълнение изисквало непрекъсваемост на работния процес,
работното време се -ганизирало в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза
попадала и -ганизацията на работното време на ищеца. В ал. 3 на същия текст била
предвидена възможността държавните служители в М. да полагат на труд и през
нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов периО.. Тук следвало да се обърне внимание
следното: 1. Съгласно първото изречение на ал. 3 на първо място допустимо било
полагането на труд през нощта - тоест уреждала се възможността за полагане на
нощен труд и на вт-о място между 22.00 ч. - 06.00 ч. - прО.ължителността на
нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч.; 2. Във вт-ото изречение
на ал. 3 било предвидено и ограничението, а именно нощният труд не следвало да
надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов периО.. Посочената пО.законова
регламентация напълно съвпадала с разп-едбата на чл. 187, ал. 3 ЗМ.. Тоест, в
случая и законът, и наредбата, регламентирали по един и същ начин полагането на
нощен труд от служителите, чиито статут се уреждал със ЗМ.. Предвиждането на
възможността да бъде положен нощен труд в рамките на определен часови интервал,
а именно от 22.00 ч. до 06.00
ч., определяло и неговата прО.ължителност - 8 часа. Тук се проявявала и
специфика при уредбата по отношение на служителите по ЗМ., като чрез специалния
закон се въвеждала различна правна уредба спрямо общите разп-едби на КТ - чл.
140, ал. 1 - н-малната прО.ължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица било до 35 часа. Н-малната прО.ължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 7 часа. Именно
въз основа и на последния текст и съобразно относимата пО.законова база била
обоснована претенцията на ищеца по настоящото произвО.ство. Посоченият текст на
чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и -ганизацията на работната заплата /НС-З/,
а също и в цялост същата наредба, като и н-мите на КТ не били приложими по
отношение на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМ.. За тази катег-ия
служители намирали приложение разп-едбите на ЗМ. и издадените въз основа на
него пО.законови актове, които били специални и дерогирали приложението на
общите трудови н-ми. Не можело да се гов-и за непълнота на н-мативната уредба
по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА в конкретния случай. Напротив изрично била
уредена прО.ължителността на нощния труд при работа на смени за държавните
служители по ЗМ., налице била и изрична разп-едба по отношение на полагащо се
допълнително възнаграждение за положен труд през нощта, не била налице разп-едба,
даваща възможност за преизчисление на положения нощен труд в дневен.
Прилагането на разп-едби, които се отнасяли до пО.обни случаи, сп-ед ЗНА, било
допустимо само, ако това отговаряло на целта на непълния акт. При положение че
ЗМ. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. регулирали изцяло работното време
на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМ., то липсата на пО.обна разп-едба
на описаната в НС-З не означавало непълнота, а неприложимост. Д-и самата
последно посочена наредба в чл. 2, ал. 2 предвиждала нейната приложимост само
за работниците и служителите по трудово правоотношение. Служителите по чл. 142,
ал. 1, т. 1 ЗМ. били държавни служители по служебно правоотношение, чиито
статут се уреждал със ЗМ.. Ищецът бил държавен служител и неговото служебно
правоотношение било уредено в специалния ЗМ.. Правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по
трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна н-мална прО.ължителност
на дневния и на нощния труд. Н-малната прО.ължителност на работното време през
деня било до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при
5-дневна работна седмица било до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение вт-о КТ).
Съгласно специалния закон – ЗМ., н-малната прО.ължителност на работното време
на държавните служители в М. била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМ.). Съгласно ал. 3 на същата разп-едба при
работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и
6.00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов периО., от което следвало, че н-малната прО.ължителност на работното
време през нощта била 8 часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на
правната уредба. Да се извършило преизчисляване на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на прО.ължителността
на дневния труд и прО.ължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и
приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с
неприложим към материята пО.законов акт да бъде дерогирано действието на
законовата н-ма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМ., която регламентирала специалната
8-часова прО.ължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМ. и работещи
на смени, което било недопустимо и против-ечало с принципа на йерархия на н-мативните
актове. Видно от изложеното било, че с оглед характера на служебното правоотношение
на ищеца относно изчисляването на положения от него труд, следвало да се
прилагат специалните правила на ЗМ. и издадените въз основа на него пО.законови
н-мативни актове. Следователно неправилно ищецът бил посочил, че за процесния
периО. следвало да се приложи субсидиарно Наредба за структурата и -ганизацията
на работната заплата, в която съгласно разп-едбата на чл. 9, ал. 2 при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни, като
никъде в наредбата не бил посочен коефициент 1.143. Ограничението в Наредба № 8121з-776/2016
г. било служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8 часа нощен
труд, което било равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143.
Следователно напълно необосновано било препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2
от Наредба за структурата и -ганизацията на работната заплата, съгласно която
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в
дневни с коефициент, равен на отношението между н-малната прО.ължителност на
дневното и нощното работно време, установени за пО.невно отчитане на работното
време за съответното място, тъй като н-малната прО.ължителност на работното
време била осем часа, а в наредбата, посочена по-г-е, н-малната прО.ължителност
на нощния труд била 8 часа /8:8 равно на 1/. В случая не била налице празнота в
н-мативната уредба, която да можела да обоснове препращане по аналогия, тъй
като в процесния периО. действал пО.законов н-мативен акт - наредба, издадена
от министъра на вътрешните работи, в която изрично съществувала разп-едбата, че
за всеки отработен час през нощта /между 22-6 часа/ на държавните служители се
заплащал нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е. налице била специална н-мативна
уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните
служители в М., която изключвала общия ред. В ЗМ. в чл. 187, ал. 3, законО.ателят
бил определил прО.ължителност на нощния труд от 8 часа. Затова не била налице
празнота, а имало специфична законова уредба, различна от общата, с която била
допусната прО.ължителност на нощния труд от 8 часа. От изложеното дотук следвало,
че нямало основание да се приложи общата разп-едба за структурата и -ганизацията
на работната заплата, а специалната разп-едба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМ. и
издадената наредба в изпълнение на същия закон. Н-малната прО.ължителност на
дневното работно време на държавните служители в М. била 8 часа (чл. 187, ал. 1
ЗМ.), а положеният труд през нощта бил 8 часа за всеки 24-часов периО..
Следователно съотношението на н-малната дневна прО.ължителност на работното
време (чл. 187, ал. 1 ЗМ.) към н-малната прО.ължителност на нощния труд по ЗМ.
(чл. 187, ал. 3) било 8 часа: 8 часа, което било равно на коефициент 1, а не
както било по КТ - 8 часа: 7 часа, което било равно на 1,143. За държавните
служители, чиито служебни правоотношения били уредени от ЗМ., какъвто бил
ищецът, когато положеният нощен труд бил в рамките на 8-часова прО.ължителност,
той не се трансф-мирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи по 0.25 лева на час. В този смисъл, че не било необхО.имо трансф-миране
на часовете положен нощен труд, било и виждането на министъра на вътрешните
работи в хО.а на процедурата по издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
възприето от докладната записка рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена
от дирекция „Правно-н-мативна дейност“ в М.. Действително за периО. от около
девет месеца, който бил извън процесния и през който действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. за реда за -ганизацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в М. (Обн.
ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се извършвало
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което било в
несъответствие с ЗМ.. Това било поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.
Същият пО.хО. бил възприет и при създаването на сега действащата Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. Ето защо твърденията на ищеца за приложимост на НС-З
към предмета на този сп- били несъстоятелни и искът му бил неоснователен. По
отношение на искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв, ищецът
претендирал, че часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между
броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално
отработените и заплатени часове, следвало да му бъдат заплатени като извънреден
труд. Тази претенция била неоснователна. В чл. 176 ЗМ. изрично било посочено,
че възнаграждението на държавните служители в М. се състояло от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМ. били посочени
допълнителните възнаграждения, които се изплащали на служителите, като сред тях
в т. 3 било и възнаграждението за извънреден труд. ЗМ. правил ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 1
ЗМ.. В ал. 2 на същия член било посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определял със заповед на министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за
извънреден труд бил определен в чл. 187, ал. 6 ЗМ.. В ал. 5 на същата разп-едба
изрично било посочено, че извънредният труд представлявал работа извън
редовното работно време до 280 часа гО.ишно, което за служителите от катег-ията
на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсирало с възнаграждение за
извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Видно от изложеното, законО.ателят ясно разграничавал
извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд били
посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните
работи. Заповедта на министъра на вътрешните работи, в която бил посочен размерът
на възнаграждението за нощен труд през процесния периО., била заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з-1429/23.11.2017 г. В т. 1 и на двете
заповеди било посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него
между 22.00 и 6.00 часа на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева.” В своята искова молба
ищецът не правил разграничение между извънреден и нощен труд и сякаш не обръщал
внимание на факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се
изплащали по различен ред и размерът им бил регламентиран в различни н-мативни
актове. В случая, ищецът неправилно обосновавал своята претенция с текста на
чл. 187, ал. 6 ЗМ., като търсил допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение,
което не му се следвало, защото по този ред се ф-мирал размерът на
допълнителното възнаграждение за извънреден труд. Извънреден бил този труд,
който се полагал от служителя по разп-еждане или без, но със знанието и без
противопоставянето на работО.ателя, и който труд попадал извън установеното за
служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато било в рамките на
установеното работно време, не се явявало извънреден труд и с оглед неговата прО.ължителност
от 8 часа не се преобразувало в дневен, умножен по съответния коефициент (в
случая равен на 1), а се заплащало като нощен по смисъла на т. 1 от заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи. За да имало извънреден труд и за да било налице право на
държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд, било необхО.имо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън
установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на
установеното работно време (график) от 8 часа било по смисъла на заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи и доколкото при каквото и да било трансф-миране на часовете
нощен труд към дневен, последните щели да бъдат умножени по коефициент 1, не се
явявали допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, д-и при общата хипотеза
(КТ, НС-) било налично разбирането, че часовете в повече, които се получавали
при преобразуването на нощен в дневен труд, не се явявали извънреден такъв.
Тези часове в повече се заплащали също по реда, определен за заплащане на нощен
труд, като компенсация се явявала именно тези часове в повече, заплатени обаче
по реда за заплащане на нощния труд. При разглеждане на казуса следвало да се
вземе предвид и писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно:
увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време
се извършвало ежемесечно. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“, изрично било
записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния
труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Сп-ед МТСП
извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително
работели извън установеното за тях работно време, което не било налице в
конкретния случай. Отново сп-ед тълкуването на МТСП превръщането на нощните
часове в дневни било установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд /в
конкретния случай с 0.25 лева на час допълнително възнаграждение/, а не за
заплащането на извънреден труд. О.М. - С. заплащала на ищеца допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, което се установявало от представените
платежни бележки - разпечатка от АИС ТРЗ. Ищецът пО.чертавал в молбата си, че
претендирал възнаграждение за положен нощен труд, а както вече било посочено
по-г-е, размерът на последното се определял със заповед № 8121з-791/28.10.2014
г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и бил
в размер на 0.25 лева на час или за част от него положен труд между 22.00 и 6.00
ч. В този смисъл и следвало да се извърши преценката относно правилността на
заплатеното на ищеца. Положеният от ищеца през процесния периО. нощен труд бил
правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно
определено и заплатено, което се доказвало с представените от ответника към
този отгов- писмени доказателства - платежни бележки за възнаграждението на
ищеца. От исковата молба не ставало ясно дали се твърдяло, че нощният труд,
положен от ищеца, въобще не бил отчетен и не бил заплащан с допълнително
възнаграждение. Твърденията на ответника били, че на ищеца редовно било плащано
в процесния периО. както извънреден, така и нощен труд, за което свидетелствали
данните от г-епосочените счетовО.ни платежни бележки. За положения от ищеца
нощен труд същият получил допълнително заплащане по 0.25 лева на час,
следователно не следвало да се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд
в дневен, тъй като щяло да се получи дублиране на заплащането. Трудът, положен
между 22.00-6.00 ч., следвало да бъде отчетен само като нощен, както бил
отчетен и заплатен, а не да се трансф-мирал в дневен. Ищецът не можел да избира
едновременно да иска допълнителни часове /извънреден труд/, п-ади трансф-миране
на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително
заплащане като за нощен. Независимо от г-ното, д-и и в случай че се приложи
неотносимата Наредба за структурата и -ганизацията на работната заплата, следвало
да се има предвид писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно
увеличеното заплащане на нощния труд при сумирано изчисляване на работното
време, съгласно което превръщането на нощните часове в дневни било установено с
цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд.
Това било така, защото работникът или служителят не работил извънредно. Сп-ед
писмото получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния
труд създавали неточно разбиране за наличие на извънреден труд, който би бил
налице само, ако работниците и служителите действително работели извън
установеното работно време. Изрично било пояснението, че разп-едбата на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата определяла правилото за превръщане на нощните часове в
дневни с използване на коефициент, целта на който била да определи
възнаграждението така, че когато работникът или служителят работил 7 часа през
нощта, да получавал възнаграждение за 8 часа. Това правило се прилагало, тъй
като сп-ед КО.екса на труда била различна н-малната прО.ължителност на дневното
и нощното работно време. Сп-ед специалната н-мативна уредба за държавните
служители в М., цитирана по-г-е, н-малната прО.ължителност и на дневното, и на
нощното работно време, била 8 часа. Разпределението на работното време за
заеманата от ищеца длъжност било -ганизирано в работни смени, определени в
месечен график, изготвен от специално натоварен служител и утвърден от началника
на районното управление. Отработените часове за времето от 22.00 до 6.00 часа били
отчетени с протоколи, приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, изготвени
от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите бил изпращан в сект-
„Финансово осигуряване, управление на собствеността и социални дейности” за
изплащане. През исковия периО. действали последователно пО.законови н-мативни
актове - заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121 з-1429/23.11.2017
г., издадени от министъра на вътрешните работи, с чл. 1, на които било изрично
разп-едено, че за всеки отработен час през нощта или за час от него между 22.00
часа и 6.00 часа на държавните служители се изплащало допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева. Предвид г-ното и
претендираният в исковата молба размер на възнаграждението за положен нощен
труд от 6 лева за час бил необоснован и недоказан. От изложеното в исковата
молба не ставало ясно дали се твърдяло, че нощен труд изобщо не бил отчетен и
съответно заплатен или че не били изчислени правилно часовете, положени от ищеца,
нощен труд и дължимия размер на допълнителното възнаграждение за така положения
нощен труд. С оглед на г-ното, щял да изрази допълнително становище по
отношение основанието и размера на иска след уточнение на исковата молба в тази
част. Към настоящия момент искът бил недоказан по основание и размер. На ищеца били
заплатени всички дължими допълнителни възнаграждения за нощен труд, положен
през процесния периО., отчетени с протокол приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от
Наредбата. Следователно претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд била
неоснователна. По отношение на всичко изложено до тук имало съдебна практика в
тази насока, а именно решение № 405/04.11.2019 г. по гр.д. № 548/2019 на Окръжен
съд - Р.; решение № 2366/04.10.2019 г. по гр.д. № 5230/2019 на Районен съд - Б.;
решение № 735/07.08.2019 г. по в.гр.д. № 1083/2019 на Окръжен съд - Б.; решение
от 22.07.2019 г. по гр.д. № 2131/2019 г. на Районен съд - П.; решение от 15.10.2019
г. по гр.д. № 2283/2019 г. на Районен съд - В. и др. В тази насока била и
правната консултация на проф. В.М. относно прилагането на чл. 187, ал. 1, във
вр. с ал. 3 ЗМ. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за -ганизацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в М. във връзка с полагане на нощен труд от
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМ. и преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен. Претенцията за лихви имала акцес-ен характер и била
в пряка зависимост от дължимостта на главницата. В настоящия отгов- били
изложени основания за недължимост на главните вземания (възнаграждението за
положен извънреден труд), п-ади което и претенцията за лихви се явявала
неоснователна. С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани, както и да му
присъди направените по делото разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразени
с размера на отхвърлената искова претенция.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните г-епосочени обстоятелства, се разпределя
между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички
обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал
предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже твърдените в отгов-а
му обстоятелства, тъй като на тях е основал възраженията си срещу
основателността на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: докладна
записка от 30.04.2015 г., писмо рег. № 8121р-17549/04.10.2019 г., и правна
консултация, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ответника в отгов-а
му В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, за приемане като писмени доказателства и на
представените с отгов-а му платежни бележки, заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г.
и писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г., защото са незаверени копия, в който им
вид не могат да бъдат приети, като гО.ни писмени доказателства по делото, КАТО
дава на ответника възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание, да ги завери, представи в -игинал или в официално заверен
препис, ако желае да бъдат приети, като гО.ни писмени доказателства по делото.
НАЗНАЧАВА по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо
лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото,
извърши проучване при ответника и там, където това стане необхО.имо, да
представи по делото заключение, с което да отгов-и на всички поставени от ищеца
въпроси към тази експертиза в исковата му молба, при депозит в размер на 50
лева, вносим от ищеца по сметка на Старозаг-ския районен съд в 3-дневен срок от
получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в
същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА,
че ако в дадения му срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да
бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга
такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание, да представи по делото удостоверение, от което да е видно за
процесния периО. ищецът бил ли е назначен за държавен служител и на каква
длъжност, както и заверен препис от цялото му служебно досие, а на вещото лице
да представи останалите посочени в исковата молба на ищеца графици и справки,
КАТО УКАЗВА на ответника, че непредставянето им в този срок, съдът ще прецени
съгласно чл. 190, ал. 2, във вр. с чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 310, ал. 3 ГПК, делото
ще се разглежда по общия исков ред, а не по реда на Глава ХХV ГПК „Бързо произвО.ство”.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 11.03.2020 г. от 9.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отгов-а на ответника с приложенията към
него. За същата дата да се призове вещото лице, след внасяне от ищеца на
определения от съда депозит за изготвяне на заключението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не пО.лежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: