Определение по дело №1077/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№   2076

 

гр.Бургас,    30.10.2019г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1077 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №11607/19.07.2019г., подадена от адв. А.Н.Ф., процесуален представител на „Свежест 42“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, вх.А, ап.22, представлявано заедно и поотделно от управителите Димитър Георгиев Стоев и Биляна Анатолиева Стоева, с която се обжалва Решение №593 от 15.03.2019г. постановено по гр.д. №5360/2018г. по описа на Районен съд Бургас.  

С обжалваното решение районният съд осъдил Свежест 42“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, вх.А, ап.22, представлявано заедно и поотделно от управителите Димитър Георгиев Стоев и Биляна Анатолиева Стоева, да заплати на М.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Вирджиния Х., сума в размер на 1338,32 лева ( хиляда триста тридесет и осем лева и тридесет и две стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени при почистването на находящата се в собствения на ищцата недвижим имот с административен адрес гр. Бургас, ж.к. ‚Меден рудник“, ул. „Слънчеви хълмове – Съни хил“, ГРАО-1, бл.6, ет.3, ап.21, PVC дограма от девет броя модули и изразяващи се в нанасяне на дълбоки драскотини, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като за разликата до предявения размер от 3558,00 лева – частичен иск от 15 000 лева, е отхвърлил иска.

Осъдено е Свежест 42“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, вх.А, ап.22, представлявано заедно и поотделно от управителите Димитър Георгиев Стоев и Биляна Анатолиева Стоева, да заплати на М.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Вирджиния Х., сумата от 335,64 лева (триста тридесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) – разноски, съразмерно на уважената част от иска.

Осъдена е М.Н.Б., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Вирджиния Х., да заплати на „Свежест 42“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, вх.А, ап.22, представлявано заедно и поотделно от управителите Димитър Георгиев Стоев и Биляна Анатолиева Стоева, сумата от 686,24 лева (шестстотин осемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки) – разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Посочва се, че районният съд не е разгледал възражението на ответника, за липсата на рекламация относно действията, извършени от ответното дружество във връзка с първоначалната рекламация. На следващо място се твърди, че неправилно първоинстанционния съд е кредитирал показанията на свидетеля Димов, приемайки го за непредубеден, като в тази връзка се посочва, че същият е в икономически отношения с ищцовата страна и не може да се приеме, че е безпристрастен.

Твърди се, че първоинстанционният съд не се е съобразил и с евентуалното възражение на ответника, че служителите на ответното дружество са почистили само отделни участъци от дограмата, а не цялата, поради това се дължи обезщетение не за цялата стойност на обезценяване, а за част от нея.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което искът да се отхвърли изцяло. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в първата и въззивната инстанция. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Вирджиния Х. – БАК, пълномощник на М.Н.Б., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Оспорват се като неоснователни оплакванията на въззивника, че районният съд не е разгледал възражението му, за липса на рекламация относно действията, извършени от ответника във връзка с първоначалната рекламация.

Оспорват се като неоснователни и оплакванията на въззивника, че районният съд е кредитирал показанията на свидетеля Димов, както и твърдението, че свидетелят се намира в икономическо отношения с ищцовата страна.

Оспорват се като неоснователни всички въведени във въззивната жалба твърдения.

Иска се от съда да остави депозираната въззивна жалба без уважение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила насрещна въззивна жалба от адв. Вирджиния Х. – БАК, пълномощник на М.Н.Б..

Твърди се в насрещната жалба, че с Определение от 19.10.2018г. районният съд е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, а в постановеното решение е посочил правна квалификация – чл. 258 и сл. вр. чл. 82 от ЗЗД. Въвежда се оплакване, че по този начин страната е била лишена от възможността да проведе пълно и главно доказване на фактите по иск с правно основание чл. 258 от ЗЗД.

На следващо място се твърди, че районният съд неправилно е кредитирал свидетелските показания на доведените от ответника свидетели, като не е съобразил разпоредбата на чл. 172 от ГПК и не е взел предвид възможната им заинтересованост.

Твърди се, че от доказателствата по делото се установява размерът на нанесените вреди, както и това че ответното дружество е извършило почистване на цялата дограма, монтирана в апартамента на ищеца.

Претендира се от съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, или да отмени обжалваното решение и да върне делото на районния съд при даване указания за определяне правната квалификация на иска и разпределяне тежест на доказване.

Съдът е констатирал, че с въззивната жалба, подадена от „Свежест 42“ ООД, първоинстанционното решение се обжалва в цялост, поради което с Определение №576/23.08.2019г., съдът е указал на „Свежест 42“ ООД, да уточни правния си интерес от обжалване на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск.  

Това определение е получено от „Свежест 42“ ООД на 27.08.2019г., но указанията на съда не са изпълнени.

С Определение №576/23.08.2019г., съдът е оставил без движение исковата молба, подадена от М.Н.Б. и ѝ е указал в едноседмичен срок от съобщението да уточни дали претендира процесната сума, представляваща разходите, необходими за подмяната на повредената дограма и принадлежностите ѝ въз основа на договорно правоотношение с ответното дружество или въз основа на извършено от негови служители непозволено увреждане.

В дадения от съда срок, с молба от 25.09.2019г., подадена от адв. Вирджиния Х., процесуален представител на М.Б., указанията на съда са изпълнени, като е уточнено, че главното основание на предявената искова претенция е договорно, а като евентуално основание на иска се поддържа непозволено увреждане.

         С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА в.гр.д. №1077 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.