О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Русе, 20.06.2019г.
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав,
в закрито съдебно заседание на 20-ти юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
ПЕТРОВ
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3432 по
описа за 2019г. за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „К & А" ЕООД-гр.Русе против „Полисан“ АД -гр.Русе, с който се иска съда да постанови решение, с което
да признае съществуването на вземането на ищеца по отношение на „Полисан“ АД -гр.Русе в размер на 23 812.77 лв.,
представляваща неизплатено задължение по
фактура №**********/15.03.2017г., 3075.34лв.-лихва за забава за периода 16.03.2017г.-22.06.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2018г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№4398/2018г. по описа на РРС.
С влязло в сила определение
№173/15.04.2019г. по т.д.№300/2018г. по описа на РОС, производството по делото
е прекратено на осн.чл.118, ал.2 ГПК и същото е
изпратено по подсъдност на РРС.
Като съобрази
изложените в исковата молба фактически обстоятелства и формулирания петитум и събраните доказателства, съдът констатира
следното:
Видно от
извършената
сл.справка, с влязло в сила решение по гр.д.№ 7135/2018г. по
описа на РРС, съдът е признал за установено по отношение на „Полисан“ АД, че дължи на „К
& А" ЕООД 23 812.77 лв., представляваща неизплатено
задължение по фактура
№**********/15.03.2017г., 3075.34лв.-лихва за забава за периода
16.03.2017г.-22.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.06.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена ЗИ по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№4398/2018г. по описа на РРС.
Съдът счита, че производството по
делото следва да се прекрати на осн. чл.299,ал.2 вр. с ал.1 ГПК. С исковата си молба
„К
& А" ЕООД
е предявило
иск с правно основание чл.422 ГПК за
същите
суми - вече разгледан и уважен от
РРС по гр.д.№ 7135/2018г. с влязло в сила решение, чиито обективни и
субективни предели на действие съвпадат с настоящия правен спор. Правото на
иск е насочено към образуване на исков процес
и чрез него към разрешаване на гражданскоправен спор със сила
на пресъдено нещо. Ето защо, бъде ли
постигната крайната му цел - разрешаване на гражданския спор, който го е
породил, то се погасява. Повторен иск относно спор,
разрешен със сила на присъдено нещо е недопустим, какъвто е и настоящият
случай. Силата на присъдено нещо е пречка за
съществуването на правото на иск и
тя действа спрямо него като
правопогасяващ факт.
Следва да се отбележи и че съдът е обвързан и следва да разгледа само
претенцията, по която е образувано т.д.№300/2018г. по описа на РОС,
изпратено по подсъдност на РРС и
разпределено на настоящия състав на съда.
Мотивиран от
гореизложеното
и на основание чл.299, ал.2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 3432/2019г. по описа на РРС.
Определението може
да се обжалва
с частна жалба в 1-седмичен
срок от връчването му
на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: