№ 173
гр. Велико Търново, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500258 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 138 от 14.03.2025г. по гр.д. № 970/2023г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново е осъдена Прокуратурата на Република
България да заплати на М. М. С., следните суми:
сума в размер на 4 454,55 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в неполучено брутно служебно
възнаграждение за периода от 07.03.2016г. до 24.05.2016г. вкл., поради
повдигане на обвинение по ДП № 46/2015г. по описа на СО - СП, пр. пр. №
434/2015г. на Специализирана прокуратура, наказателното производство по
което е прекратено, поради недоказаност на обвинението, ведно с законната
лихва върху главницата, считано от 13.12.2023г. до окончателното изплащане,
като искът е отхвърлен за разликата от 2545,45лв. над присъдения размер от 4
454,55 лв. до пълния претендиран размер от 7000лв. и за периода от
01.03.2016г. до 06.03.2016г., като неоснователен;
сума в размер на 1 169,40 лв., представляваща законна лихва за забава
върху присъдената главница от 4454,55лв. за периода от 28.07.2021г. до дата
12.12.2023г. вкл., като искът е отхвърлен за разликата от 4300,32лв. над
присъдения размер от 1 169,40 лв. до пълния претендиран размер от
5469,72лв. и за периода от падежа на всяко месечно възнаграждение до
27.07.2021г. вкл., като неоснователен;
сума в размер на 21 091,67 лв., представляваща обезщетение за
1
претърпени имуществени вреди от пропусната законна лихва по чл.86 ал.1
ЗЗД върху иззетите от М. М. С. сума в размер на 40 200 лева и 900 евро за
периода от изземването на 24.02.2016г. до връщането на сумата от 40200 лева
и 400 евро на 05.02.2021г. и сумата 500 евро на 24.02.2021г., поради повдигане
на обвинение по ДП № 46/2015г. по описа на СО - СП, пр. пр. № 434/2015г. на
Специализирана прокуратура, наказателното производство по което е
прекратено, поради недоказаност на обвинението, като искът е отхвърлен за
разликата от 1908,33лв. над присъдения размер от 21 091,67 лв. до пълния
претендиран размер от 23 000лв., като неоснователен;
сума в размер на 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради повдигане на
обвинение по ДП № 46/2015г. по описа на СО - СП, пр. пр.№ 434/2015г. на
Специализирана прокуратура, наказателното производство по което е
прекратено, поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва
върху присъдената главница, считано от 13.12.2023г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен за разликата от 120 000лв. над присъдения
размер от 40 000 лв. до пълния претендиран размер от 160 000 лв., като
неоснователен;
сума в размер на 10 502,01 лв. /десет хиляди петстотин и два лева и една
стотинка/, представляваща мораторна лихва върху присъдената главница от 40
000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 28.07.2021г. до
12.12.2023г. вкл., като искът е отхвърлен за разликата от 32 185,99лв. над
присъдения размер от 10 502,01 лв. до пълния претендиран размер от 42
688лв. и за периода от 14.07.2021г. до 27.07.2021г. вкл., като неоснователен.
Присъдени са разноски.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство М. М. С., чрез процесуалния му
представител, против горепосоченото решение в отхвърлителните части
досежно иска за заплащане на неимуществени вреди /над присъдения размер
от 40 000 лева до пълния претендиран размер от 160 000 лева/ и иска за
заплащане мораторна лихва върху него /над присъдения размер от 10 502,01
лв. до пълния претендиран размер от 42688лв. за периода от 28.07.2021 г. до
12.12.2023г./, като неправилно – постановено при нарушение на материалния
закон и необосновано. Излагат се подробни съображения за заниженост и
несправедливост на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД, с оглед
доказаните по делото неимуществени вреди. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд приел липса на причинно – следствената връзка
между увеличения процент на трайна неработоспособност на ищеца и
повдигнатото обвинение, както и че поставената му основна диагноза
„тревожно разстройство“ била недоказана. Искането до въззивния съд е да
бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните му части, като
бъдат уважени исковите претенции за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди и мораторна лихва върху него в пълните им
2
претендирани размери.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от другата страна -
Прокуратурата на Република България.
Горепосоченото съдебно решение досежно предявените искове за
заплащане на имуществени вреди, ведно със законните и мораторните лихви
за забава върху тях, както и в частта, с която e уважен искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди до сумата от 40 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 13.12.2023г. до окончателното изплащане и
моратораната лихва върху него в размер на 10 502,01 лв. за периода от
28.07.2021г. до 12.12.2023г. вкл., е влязло в законна сила, като необжалвано,
поради което в тези части е изключено от въззивна проверка.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез процесуалния
си представител, поддържа подадената въззивна жалба, като подробни
съображения за основателността й са развити и в депозирана по делото
писмена защита.
В открито съдебно заседание представителят на ответника оспорва
жалбата, като счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е
съобразено с доказаните по делото такива и с присъдените в полза на
останалите лица, на които е било повдигнато същото обвинение, обезщетения,
като заболяванията на ищеца били с давност преди образуването на
досъдебното производство срещу него.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на
някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и
допустимо.
Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на
правилността на решението, в обжалваната му част, съобразно правомощията
си.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно
съединени искове с правни основания чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и с правни основания
чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за забава /мораторна лихва/
върху тях.
В исковата молба ищецът М. М. С. излага следните обстоятелства
досежно претърпените от него неимуществени вреди:
Твърди, че бил работил като държавен служител в ТД на НАП - Велико
3
Търново повече от 18 години на различни длъжности в Дирекция „Събиране“,
като последно заеманата от него длъжност, считано от м.09.2015г., била
„заместник - директор дирекция“ в ТД на НАП - Велико Търново, Дирекция
„Събиране“. На 24.02.2016г., преди обяд, на работното му място, бил
обискиран и задържан за срок от 24 часа в помещението за временно
задържане на РУ - Горна Оряховица, като бил изведен от кабинета си с
белезници в присъствието на колеги и с шумно отразяване на ареста му в
медиите. Били извършени претърсвания и в кабинета му, в жилището му, и в
апартамента и вилата на тъста и тъщата му. На 25.02.2016г. било постановено
задържането му за срок до 72 часа и бил преместен в следствения арест на
ОЗСА - гр.София. На същата дата – 25.02.2016г. бил привлечен като обвиняем
в извършване на тежко умишлено престъпление по чл.321, ал.6 от НК, за което
било предвидено наказание лишаване от свобода до 6 години.
Ищецът твърди още, че към датата на задържането му – 24.02.2016г. бил с
72% трайна неработоспособност, определена с ЕР на ТЕЛК №2295 от
17.06.2014г., като с предходно ЕР на ТЕЛК от 09.07.2013г. процентът на ТНР
бил 75 %. Бил диагностициран със Синдром на ХУКК и с болест на Краун,
които били сериозни нелечими автоимунни заболявания на тънките и
дебелото черва, изискващи строг прием на медикаменти и спазване на диета,
като освен това имал и доброкачествен тумор на мозъка и съпътстваща
симптоматична епилепсия, във връзка с които също приемал
животоподдържащи медикаменти.
Ищецът твърди също така, че с постановление от 27.02.2016г. на
прокурор при СП било отказано внасяне в съда на искане за вземане на мярка
за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на него и той бил
освободен от следствения арест в гр. София, без пари и телефон, облечен с
тънко яке около 23,45 ч. на 26.02.2016г., в проливен дъжд, като бил принуден
да помоли служители от крайпътна бензиностанция да му услужат с телефон,
за да си организира прибирането до гр. Велико Търново. За периода на
задържането му – около 3 денонощия не му бил осигурен предписания режим
на хранене и му били привършили животоподдържащите лекарства. Била му
наложена ПАМ - забрана за напускане територията на Р България. Със
Заповед № ЗЦУ- 233/01.03.2016г. на изпълнителния директор на НАП, на
основание чл.100 ал.2 от ЗДСл. /обявена за противоконституционна с решение
№ 5/12.05.2016г. по к.д. №2/2016г. на КС на РБ/, бил временно отстранен от
работа, като за периода на отстраняването от 01.03.2016г. до 25.05.2016г., не
бил получавал заплата. Със Заповед № 1082/25.05.2017г. служебното му
правоотношение с НАП било прекратено, поради съкращаване на длъжността
му. Сочи, че с Постановление за вземане на МНО от 26.05.2016г. му била взета
МНО „парична гаранция“ в размер на 10 000лв., като за заплащането й се
наложило да вземе пари парични заеми от приятели. С Постановление от
14.07.2021г. на прокурор при Специализирана прокуратура наказателното
производство по ДП №46/2015г. по описа на СО СП, пр. пр.№ 434/15г. по
описа на СП, било прекратено, поради недоказаност на обвинението, връчено
4
му на 20.07.2021г., влязло в сила на 08.10.2021г., като периода на воденото
срещу него досъдебно производство търпял интензивни и продължителни
емоционални страдания и дискомфорт, нарушена била неприкосновеността на
личността му, ограничено било правото му на свободно придвижване, сринат
бил неговият обществен и професионален живот, накърнени били честта и
достойнството му. Станал лабилен, нервен и избухлив, неимоверното
количество стрес и напрежение довели до влошаване, както на психическото
му, така и на физическото му здраве.
Твърди, че от 2016г. до 2019г. процентът му на трайна
неработоспособност се бил увеличил от 72% на 83%, като по отношение на
него настъпили трайни и неблагоприятни промени в здравословното му
състояние – припадъците зачестили, имал нарушения в съня, започнал да ходи
на сън, редукция на тегло, нарушения в паметта, като включително му била
поставена от психиатър диагноза: „тревожно разстройство, неуточнено“,
дължащи се на постоянния стрес, липса на работа и перспектива в резултат от
повдигнатото му обвинение и неприемането му в обществото.Въпросните
събития получили широк обществен отзвук в национален мащаб, което
довело до пълен срив в професионалния му живот, не можел да си намери
работа във връзка със специалността и до момента работил в сферата на
ресторантьорството, тъй като били сритани доброто му име и репутация,
градени години наред.
Гореимуществените вреди ищецът оценява на 160 000 лева, поради което
претендира осъждането на Прокуратурата на РБ за заплащането на тази сума,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради
повдигнато незаконно обвинение с Постановление за привличане на обвиняем
от 25.02.2016 г. по ДП № 46/2015 г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 434/2015 г.
на Специализираната прокуратура, изразяващи се в причинен стрес, психично
напрежение, негативни емоции, неудобство, болки и страдания от трайното
влошаване на здравословното му състояние, ведно с мораторната лихва върху
тази сума в размер на 42688 лева, считано от 14.07.2021 г. до 13.12.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
настоящата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
Прокуратура на Република България, с който се оспорва иска по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както по
основание, така и по размер. Претендираните неимуществени вреди не били
подкрепени с доказателства, не била доказана и причинната връзка между
твърдяното увредено здравословно състояние на ищеца и воденото
наказателно производство. Твърди се, че Прокуратура на Република България
не можела да носи отговорност за вредите, настъпили: 1/във връзка с
отстраняването на ищеца от длъжност, тъй като не била налице пряка
причинна връзка между повдигнатото обвинение и воденото наказателно
производство, 2/ във връзка с медийните публикации за ищеца, 3/ за лошите
условия в арестите. Излагат се съображения за прекомерност на
5
претендираното обезщетение за неимуществени вреди – продължителността
на наказателното производство не била извън разумния срок, задържането на
ищеца било само за срок от 24 часа, като му била наложена МНО – парична
гаранция, а наказателното производство било прекратено още на досъдебна
фаза. Размерът не бил съобразен и с обществено – икономическите условия на
живот към периода на увреждането. Липсвали доказателства за настъпили
вреди, надхвърлящи обичайните такива. Оспорва се и претенцията за законна
лихва в размер на 42 688лв. върху главницата от 160 000лв., тъй като в
производството по ЗОДОВ се дължала законна лихва, като съдът определял
само нейната начална дата.
Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка
с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, първоинстанционният съд е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът М. М.
С. е работил като държавен служител в ТД на НАП - Велико Търново повече
от 18 години на различни длъжности в Дирекция „Събиране“, като последно
заеманата от него длъжност, на която е бил преназначен със заповед №
559/04.09.2015г. на изпълнителния директор на НАП, е била „заместник -
директор дирекция“ в ТД на НАП - Велико Търново, Дирекция „Събиране“.
По делото не е спорно също така, установимо и от приетите от
първоинстанционния съд писмени доказателства и от приложеното ДП №
46/2015г. на СО при СП, пр. пр.434/2015г. на СП /закрити/, вх.№17258/2022г.
по описа на СГП, че:
На 24.02.2016г., преди обяд, на работното място на ищеца в ТД на НАП -
Велико Търново, е бил извършен личен обиск на С., както и претърсване и
изземване на вещи в служебния му кабинет № 204 и в жилището му, видно от
съставените за това Протоколи от 24.02.2016г.. Процесуално – следствени
действия – претърсване и изземване са били извършени същия ден и в
апартамент и вила на тъста и тъщата на ищеца.
Със Заповед за задържане на лице от 24.02.2016г. на полицейски орган -
разузнавач при ГДБОП - МВР, гр.София, на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, М. М. С. е бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ - Горна Оряховица.
Горепосочената акция е била широко медийно отразена, при която са били
задържани и още данъчни служители на НАП - Велико Търново, видно от
приложените към исковата молба извадки от електронни сайтове на
национални и местни медии.
Видно от Постановление за привличане на обвиняем от 25.02.2016г. по
ДП № 46/2015г. по описа на СО - СП, пр. пр.№ 434/2015г. на Специализирана
прокуратура, М. М. С. е бил привлечен като обвиняем за това, че за времето от
месец ноември 2013г. в гр. Велико Търново, се сговорил с повече от едно лице
- П. Б. Т., М. П. В., С. М. С., П. Г. Н., И. Й. К., да върши в страната до месец
6
ноември 2015г. престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага
- а именно престъпления по чл. 282 от НК, чл. 301 от НК, чл. 214 от НК -
престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, като постановлението за привличане е
било предявено на ищеца, лично и в присъствието на защитника му, на
25.02.2016г. в 12,40ч., като той не е дал обяснения по него /Протокол за разпит
на обвиняем от 25.02.2016г./.
Видно от налична по досъдебното производство справка за съдимост на
ищеца, М. М. С. не е бил осъждан към датата на привличането му като
обвиняем.
С Постановление за задържане за срок до 72 часа от 25.02.2016г. на
прокурор при СП, М. М. С. е бил задържан за срок до 72 часа, считано от
момента на предявяване на постановлението за привличане в качеството на
обвиняем до довеждането му в съда, като е било разпоредено задържането да
се изпълни в следствения арест на ОЗСА, гр.София, ул.“Майор Г. Векилски“
№2, чрез конвоиране до там.
С Постановление на прокурор при СП от 27.02.2016г. е отказано внасяне
на искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“
спрямо обвиняемия М. М. С. по реда на чл.64 от НПК, като е постановено да
бъде освободен от ареста и спрямо него да се вземе мярка за неотклонение
„парична гаранция“ в размер на 10 000 лв.. С определение от 07.06.2016г.,
постановено по ЧНД № 1657/2016г. по описа на СПНС е намален размерът на
паричната гаранция на 7 000лв., която мярка впоследствие е била отменена с
Постановление от 20.09.2017г..
С Постановление на прокурор при СП от 27.02.2016г. по ДП № 46/2015г.
по описа на СО - СП, пр. пр.№ 434/2015г. по описа на СП, на ищеца е била
наложена, на основание чл.68 ал.1 от НПК, мярка за процесуална принуда
„забрана за напускане пределите на Република България“, отменена с
Постановление от 20.09.2017г..
Видно от Протокол за предявяване на разследване от 07.11.2019г. по ДП
№46/2015г. по описа на СО - СП, пр. пр.434/2015г. по описа на СП,
разследването е било предявено на обвиняемия М. М. С..
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от
14.07.2021г. на прокурор при СП е било прекратено наказателно производство
№ 46/2015г. по описа на СО - СП, пр. преписка №434/15г. по описа на СП,
водено срещу шестимата обвиняеми, в т.ч. и срещу ищеца, за престъпление по
чл. 321, ал.6, пр.1 от НК, на основание чл. 243, ал.1, т. 2 НПК, връчено му на
20.07.2021 г., влязло в законна сила по отношение на него на 28.07.2021 г.
Със Заповед № ЗЦУ - 233/01.03.2016г. на изпълнителния директор на
НАП, на основание чл. 100, ал.2 от Закона за държавния служител М. М. С. е
бил временно отстранен от длъжност „заместник директор на дирекция
„Събиране, ТД на НАП Велико Търново“, считано от датата на връчване на
заповедта - 07.03.2016г. до отпадане на предпоставките за отстраняването, и
7
като причина за временното отстраняване от служба е посочена: образувано
наказателно производство срещу държавния служител за престъпления,
извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93
т.1 б.“а“ от НК, с разпореждане, на основание чл.100 ал.3 от ЗДСл, на
служителя да не се изплаща заплата за периода на временното отстраняване.
По делото са приети от първоинстанционния съд доказателства за
подаване на документи от ищеца на 25.05.2016г. за допускане до работа, с
оглед обявяването за противоконституционна на разпоредбата на чл. 100, ал.2
ЗДСл и недопускането му на 26.05.2016г. на работното място с изявление на
директора, че се очаква заповед на изпълнителния директор в тази връзка.
Със Заповед № 1082/25.05.2017г. на изпълнителния директор на НАП, на
основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, е било прекратено служебното
правоотношение с М. М. С., считано от 05.06.2017г. на длъжност: заместник
директор на дирекция в ТД на НАП Велико Търново, Дирекция „Събиране“,
поради съкращаване на щата.
За претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани от
първоинстанционния съд писмени доказателства /медицински документи – ЕР
на ТЕЛК, Епикризи, резултати от изследвания, листове за прегледи на
пациент/, изслушана е комплексна съдебномедицинска експертиза /КСМЕ/ и
са разпитани свидетели.
От представеното по делото ЕР на ТЕЛК № 2471 от 09.07.2013г. се
установява, че на ищеца е била призната 75% ТНР, при водеща диагноза:
улцерозен хроничен проктит, общо заболяване: ХУХК. Състояние след ЧМТ
1997г. МРИ - данни за съдова малформация в дясна мозъчна хемисфера,
диагностично уточнен стационарно през 2007г.. Процентът на определена
ТНР на ищеца се е променял, както следва: с ЕР на ТЕЛК № 2295 от
17.06.2014г. на С. е била призната 72% ТНР при водеща диагноза: улцерозен
хроничен проктит, общо заболяване: ХУХК, хронично рецидивиращ
каверном вдясно темпорално, симптомна епилепсия, дроб-атонични атаки,
много редки пристъпи, с ЕР на ТЕЛК №1913 от 17.05.2017г. - 74% ТНР, с ЕР
на ТЕЛК № 1824 от 18.06.2018г. - 76% ТНР, с ЕР на ТЕЛК № 2511 от
16.07.2019г. на ТЕЛК - 83%ТНР и с приетото от въззивния съд като писмено
доказателство по делото ЕР на ТЕЛК № 90994 от 01.04.2025г. – 93 % ТНР, с
водеща диагноза: малки припадъци, без припадъци grand mal, неуточнени,
общо заболяване – малки припадъци, без припадъци grand mal, неуточнени,
придружаващи заболявания – посттравматично разстройство, хипертонично
сърце без застойна сърдечна недостатъчност, улцерозен хроничен проктит,
главен мозък, инфратенториум.
От заключението на КСМЕ, изготвено от три вещи лица -
гастроентеролог, психиатър и невролог, се установява, че ищецът е страдал от
следните заболявания към датата на задържането му по досъдебното
производство, а именно:
1.ХУХК /хроничен улцерозен хеморагичен колит/ от 2007г., многократно
8
уточнен. Според вещото лице – гастроентеролог това е хронична идиопатична
доживотна язвено – гнойна лигавична възпалителна болест на дебелото черво,
засягаща ректума, със склонност към рецидиви, като лечението на това
заболяване е доживотно – медикаментозно, ендоскопски изследвания и
специален хранителен режим - храната трябва да бъде приготвена в щадящ
режим на готвене, диета, богата на белтъци и се забраняват сурови храни;
2. Дебют на епилептиформен епизод на 06.11.2012г., внезапно получил
голям епилептичен припадък и приет в болница, започнали смущения в
паметта. Установен мозъчен каверном вдясно темпорално. Каверномът
представлява група от анормални кръвоносни съдове в мозъка. След тази дата
има регистрирани множество малки и големи епилептични припадъци.
Според вещото лице – невролог и двете заболявания са с над 15 -
годишна давност и са нелечими, с бавен прогресиращ ход до живот, като към
настоящия момент са медикаментозно овладени, при стриктно прилагане на
медикаменти и хранителен режим. Посочено е от това вещо лице, че след
2016г. е налице влошаване в здравословното състояние на ищеца, изразяващо
се в зачестяване на епилептичните пристъпи, вследствие социално стресираща
ситуация /воденото ДП/, като продължителният хроничен стрес причинява
рязка хормонална промяна и повишава стойностите на кръвно налягане,
оказващо влияние върху кръвообращението на мозъчен каверном с
възможност за усложнения.
Според вещото лице – гастроентеролог в резултат на преживените
негативни емоции от ищеца и предприетите срещу него действия, са
създадени предпоставки за влошаване на заболяването - хроничен улцерозен
колит с променлива локализация, като улцерозният колит е болест на младите
хора и високото ниво на стрес е солидна предпоставка за активизиране на
болестта. Това вещо лице е посочило, че е налице новопоявило се отклонение
в чернодробни проби - АСАТ, АЛАТ, ГГТП, което е в пряка връзка с
персистиращ възпалителен процес. От хистологичния резултат, получен при
контролна ФКС с биопсия през 2022г. са налице морфологични промени,
характеризиращи влошаване на улцерозния колит, наличие на полипоза и
висок риск за развитие на карцином на дебело черво.
Според вещото лице – психиатър ищецът е с фамилна обремененост с
психични заболявания, като през 2016г. след психотравма от личен характер
/“отстранен от работа, обвинен в корупция, бил в затвора“/, оплаквайки се от
безсилие, липса на настроение, нарушения в съня, тревожност, е започнал
амбулаторно психиатрично лечение и му е била поставена диагноза:
„тревожно разстройство, неуточнено“. От проведените психиатрични
интервюта, това вещо лице е дало заключение, че ищецът, вследствие
преживения стрес, е развил и страда от посттравматично стресово
разстройство, с хроничен ход, като не е необходимо постоянно лечение – то се
предприема само при обостряне на състояние – безсъние, депресивност,
напрежение, неспокойствие, като ищецът в момента не е на терапия, касаеща
9
психичното му здраве и не се налага такава.
От свидетелските показания на С. С.а, съпруга на ищеца, се установява,
че съпругът й имал образувание в главата, което предизвиквало припадъци и
заболяване на корема и бил на поддържаща терапия. Свидетелката разказва, че
при претърсването и изземването на 24.02.2016г. в жилището им, съпругът й
бил силно притеснен, извели го блока с белезници, като това станало
достояние на съседи. Вечерта към 20,00ч. й се обадил, че ги карат в ареста в
гр. Горна Оряховица и тя му занесла лекарствата, които приемал, тъй като при
рецидив на кавернома, било възможно да се наложи операция. Казва още, че
след като съпругът й не бил върнат на работа в ТД на НАП, това се отразило
още по - сериозно на здравословното му състояние, като поради липса на
средства ищецът пропуснал няколко ЯМР и започнал рязко да отслабва,
показателите му за заболяването ХУХК рязко се влошили и заболяването
рецидивирало. Припадъците му зачестили, като започнал да ходи и на сън, а
каверномът започнал да рецидивира, като се появили и паметови нарушения.
Имали финансови затруднения. Много хора започнали да странят от тях,
непрестанно имало подмятания и подпитвания. Съпругът й станал изнервен,
избухлив, повишавал тон и на нея и на децата, като отношенията му със
свидетелката се влошили. Дълго време не можел да си намери работа, като
сега работил в заведение за обществено хранене, като разнасял храна. След
прекратяване на ДП не се било възстановило психичното здраве на съпруга й,
посещавал психиатър, пиел успокоителни. Отзвукът от случилото се
продължавал и той не си бил възстановил положението в обществото.
Свидетелят М. М. Д., познаващ ищеца от 12 -13г., в приятелски
отношения с него, съдружници и управители с ищеца на „ММ фуудс“ ООД,
разказва, че той е прибрал М. С., когато го пуснали от ареста в гр. София –
било през нощта, ищецът бил на бензиностанция срещу Централен софийски
затвор само с лична карта, без пари, валяло, бил в много тежко психическо
състояние. За обвинението свидетелят разбрал от медиите, като отразеното от
тях определя като „пълни безумия“. Казва още, че здравословно ищецът бил
много зле, поради сериозните му заболявания. Посещавал и психиатър
няколко пъти. Станал дистанциран. Направил си фирма за счетоводни услуги,
но не могъл да набере клиенти, защото хората били предубедени, заради
случилото се. След това, преди 5 – 6 години, М. започнал работа при
свидетеля – разнос на храна.
Свидетелката Т. И., която познава ищеца от 1991г. и са семейни приятели
с ищеца и съпругата му, също казва, че знае, че М. С. имал хронични
заболявания на стомаха и образувание в главата, че бил на специална диета, а
в ареста не му бил разрешаван специфичния режим на хранене и лекарства. За
ареста на М. разбрала от нейни клиенти в магазина и видяла във вестник
„Борба“, че данъчните били снимани. Свидетелката разказва, че след
пускането на ищеца от ареста, тя отишла в тях и видяла, че ищецът бил в
плачевно състояние, психически бил рухнал. След това здравословните му
проблеми се задълбочили, започнал да прави припадъци, съпругата на ищеца
10
й казала, че М. започнал да става насън, станал по – остър, по – затворен и по
– избухлив, отношенията между съпрузите се влошили, а М. започнал да
посещава психиатър и да пие успокоителни. Много се надявал да бъде върнат
на работа в НАП, но сега разнасял храна, а преди това търсил работа по
специалността, но навсякъде удрял на камък.
Въззивният съд кредитира обсъденото по – горе заключение на КСМЕ,
като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства по делото.
Настоящият съдебен състав също дава вяра на показанията на горепосочените
свидетели досежно претърпените вреди от ищеца, като пресъздаващи техни
непосредствени впечатления, кореспондиращи с останалите доказателства,
като по делото не са събрани други, които да ги оборват или да поставят под
съмнение тяхната достоверност, а несъществените противоречия в тях отдава
на различната способност на всеки отделен индивид да запаметява и
възпроизвежда събития.
Събрани са от първоинстанционния съд и други доказателства, но
доколкото те касаят единствено и само имуществените вреди, като досежно
тях решението не е предмет на въззивен контрол, то не следва да бъдат
обсъждани от настоящия съдебен състав.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Основанието за прекратяване на наказателното производство, водено
срещу ищеца е по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – недоказаност на обвинението,
което съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно, че деянието не е извършено от лицето /т.7 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по д № 3/2004 г., ОСГК на ВКС/.
Обстоятелството, че ищецът е бил привлечен към наказателна
отговорност в извършване на престъпление, по отношение на което
досъдебното производство е било прекратено на горепосоченото основание,
само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за
претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично
наказателното преследване да породи негативни преживявания в
емоционалната сфера на ищеца. При тези деликти не е необходимо ищецът да
доказва обичайните, типични, неимуществени вреди, които винаги се търпят
от лице, което е незаконно обвинено в извършването на престъпление, като:
стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на
11
наказателното производство, страх от несправедливо осъждане и налагане на
наказание по НК, негативни изживявания и чувство за онеправданост от
наложените мерки за неотклонение, накърняване на чувството за собствено
достойнство и справедливост (определение № 330 от 11.04.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 4636/2018 г., IV г. о., ГК и посочената в него трайна съдебна практика
на ВКС).
Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е доказан по основание, поради което отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост” не е
абстрактно Според т. 2 от ППВС № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В
частност, при исковете по чл. 2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, следва да се съобразят и постановките на т. 11 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК. От
съществено значение е как обвиненията са се отразили върху пострадалия
именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна
система, степента и интензитета на преживените от него емоционални
страдания, други увреждания и неудобства, колко продължително са засегнати
чувствата на конкретния индивид. Когато се твърди причиняване на болки и
страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на
здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретните
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът следва да ги обезщети само при успешно проведено пълно и
главно доказване от ищеца, което означава да се създаде сигурно убеждение у
съда за тяхното настъпване.
В случая, при определяне на размера на дължимото обезщетение
съобразно чл. 52 ЗЗД, като изходи от:
- тежестта на повдигнатото обвинение – ищецът е бил привлечен като
обвиняем за едно престъпление по чл.321, ал.6 от НК, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода до шест години, което е „тежко“ по смисъла на
чл.93, т.7 от ДР на НК, но е без предвиден в закона минимален размер на
наказанието;
- вида на наказателното производство /дали е приключило в досъдебната
фаза или е проведено и съдебно производство/ - наказателното производство
е било прекратено още на досъдебна фаза с прокурорско постановление;
- продължителността на наказателното производство - 5 години, пет
месеца и 4 дни с начална дата 24.02.2016г. до дата 28.07.2021г., като
извършените с участието на ищеца процесуално – следствени действия са
изключително ограничени на брой, видно от изложената по делото фактическа
12
обстановка;
- вид и продължителност на мерки на процесуална принуда – ищецът е
бил задържан за 24 часа на 24.02.2016г., а впоследствие и за 72 часа, като
преди изтичането им, още на 26.02.2016г. в 23,45ч. е бил освободен, взета му е
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 7 000лв., действала за
срок малко по – кратък от 1г. и 4 месеца, наложена му е била мярка „забрана за
напускане пределите на Р България“, действала за срок малко по – кратък от 1
г. и 7 месеца;
- влияние върху здравословно състояние на лицето - по делото, от
подробно анализираните при изложението на фактическата обстановка
доказателства, освен обичайните негативни емоции като безпокойство, стрес,
притеснения, нарушения в съня, характерни за всяко едно лице, подложено на
наказателна репресия, се установяват вреди, надхвърлящи обичайните, а
именно обостряне на заболяванията на ищеца, от които той е страдал много
преди датата на незаконното му обвинение – ХУХК, симптоматична
епилепсия с установен мозъчен каверном вдясно темпорално, като според
заключението на КСМЕ стресът безспорно влияе върху тези заболявания.
Според вещото лице - невролог се касае за нелечими заболявания, с бавен
прогресиращ ход до живот, които към настоящия момент са медикаментозно
овладени, при стриктно прилагане на медикаменти и хранителен режим.
Вещото лице – гастроентеролог е посочило, че според хистологичния
резултат, получен при контролна ФКС с биопсия през 2022г. са налице
морфологични промени, характеризиращи влошаване на улцерозния колит,
наличие на полипоза и висок риск за развитие на карцином на дебело черво.
Според вещото лице – психиатър ищецът, вследствие преживения стрес, е
развил посттравматично стресово разстройство, като понастоящем не е на
терапия и не се налага такава;
- конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му
/промяна в семейството, професионалната и обществена среда/ – от
изслушаните свидетелски показания по делото се установява, че в
отношенията си с останалите членове на семейството ищецът станал по –
сприхав, избухлив и нервен, което се отразило най – вече на отношенията му
със съпругата, но не до степен дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
като те продължават да са заедно и да се подкрепят, станал по – дистанциран
от околните, т.е. обичайните, свързани с негативния ефект на обвинението.
Ищецът е бил отстранен от работа за кратък период от време – 3 месеца, като
година по – късно на 25.05.2017г. трудовото му правоотношение е било
прекратено, поради съкращаване на щата, т.е. прекратяването на трудовото му
правоотношение не е в причинна връзка с незаконното обвинение.
Действително са налични данни в изслушаните свидетелски показания, че
ищецът срещал трудности при намирането на работа, но пак от същите се
установява, че той е „си е направил своя фирма“ за консултантски услуги и че
понастоящем заедно със свидетеля Димов – двамата съдружници и
управители в „ММ фуудс“ ООД развиват търговска дейност, като ищецът
13
конкретно извършва разнос на храна;
- други обстоятелствата, относими към търпените вреди - чисто съдебно
минало на ищеца, на 41 г. тогава, с добра професионална репутация, като
престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем е било в сферата на
професионална реализация на лицето, обусловило широк медиен отзвук на
акцията по задържането на ищеца и останалите данъчни служители, което
обичайно и житейски логично води до по – големи търпени вреди, свързани с
доброто име и авторитета на лицето в обществото и изпитваните вследствие
това срам и стрес;
- социално – икономическите условия и стандарт на живот в страната за
периода на незаконното обвинение – /2016 г.-2021г/;
- и като отчете и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи /решение № 638 от 30.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5042/2023 г., IV г.
о. (касаещо данъчен служител, привлечен към наказателна отговорност,
заедно с ищеца, също с тежко хронично заболяване и развито стресово
разстройство), решение № 374 от 25.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3246/2024
г., II г. о., определение № 2989 от 10.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 949/2025 г.,
III г. о., решение № 39 от 29.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3546/2022 г., IV г.
о./,
въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е
определил, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца вреди,
възлиза на сумата от 40 000 лева. Горепосочените критерии, преценени на
плоскостта на конкретиката по настоящия спор са подробно анализирани от
окръжния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК, настоящият съдебен
състав препраща към тях.
Определяне на обезщетение в по - висок размер няма да е съответно на
конкретните установени по делото обстоятелства за ниската степен на
наказателна репресия, приложена спрямо ищеца, с оглед престъплението, за
което е бил привлечен, продължителност, изключително ограничен брой
извършени процесуални действия с негово участие и невисок интензитет и
срок на мерки за процесуална принуда, както и няма да се съобразено с
обществените разбирания за справедливост през релевантния период и
разрешаването на сходни случаи. Липсват доказателства за настъпили
необратими вредни последици за ищеца в която и да е сфера на живота му,
които да обусловят по – висок размер на обезщетението.
Единствените вреди, надхвърлящи обичайните такива в аналогични
случаи, касаещи лице, заемащо висока обществена длъжност, привлечено към
наказателна отговорност за престъпление в сферата на професионалната му
реализация, обуславящо по – висок медиен интерес, се свеждат до
негативното отражение на фактора стрес върху заболяванията на ищеца и това
е отчетено при определяне на размера на обезщетението. Съобразено е обаче
от настоящия съдебен състав, без да се подценява и омаловажава влиянието
на стреса върху организма на ищеца, че все пак се касае за тежки заболявания,
14
възникнали много преди лицето да бъде привлечено към наказателна
отговорност, които са, както вещите лица – лекари със специалности в
съответната област, определят като „доживотни“, с прогресиращ ход, с
комплексни причини, водещи до прогресирането им. Предвид това, няма как
да бъде възприета тезата на процесуалния представител на ищеца, че
увеличеният процент на трайна неработоспособност на ищеца /безспорно
доказан факт по делото/ се дължи именно на незаконното обвинение на
ищеца. Внимателният прочит на съдържанието на медицинските документи и
заключението на КСМЕ водят до извод, че и преди процесния период, ищецът
е имал периоди на влошаване – напр. загуба на памет, епилептични припадъци
през 2012 г. и др., след което заболяванията са били овладявани, или както е
посочено от вещите лица, тези заболявания са нелечими и се контролират с
медикаменти и спазване на режим. Така, че правилно окръжният съд е
отрекъл причинно – следствената връзка между увеличения процент трайна
неработоспособност на ищеца и незаконното обвинение, подробно
анализирайки характер, давност на заболяванията, моменти на влошаване,
които мотиви се споделят от въззивния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Оттук следва неоснователността на оплакването на
въззивника за противното, направено с въззивната жалба. Що се касае до
развитото посттравматично разстройство у ищеца, с хроничен ход, за него не е
необходимо постоянно лечение – то се предприема само при обостряне на
състояние – безсъние, депресивност, напрежение, неспокойствие, като ищецът
в момента не е на терапия, касаеща психичното му здраве и не се налага
такава, поради което същото е взето предвид при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, но не е в състояние да обоснове по –
висок от определения по – горе, като справедлив, такъв.
Настоящият съдебен състав е запознат с цитираното и приложеното към
писмената защита на въззивника решение на ВКС и особеното мнение на член
от съдебния състав, като обстоятелството, че престъплението, за което ищецът
е бил привлечен към наказателна отговорност е било свързано с заеманата от
него длъжност е отчетено, но не му е придадено значение на факт,
препятстващ по - нататъшната кариера на лицето, тъй като трудовото му
правоотношение е било прекратено на обективно основание – съкращаване на
щата. Несподелим е и довода на процесуалния му представител, че ищецът е
бил принуден да работи като “разносвач на храна“ в смисъла, влаган от
последния във въззивната жалба и писмената защита, предвид установеното
за отношенията между ищеца и свидетеля Димов за работа в съдружие.
Отчетени са и фактите на медийно отразяване на случая и заеманата преди
длъжност от ищеца, в каквато насока също са изложени доводи във въззивната
жалба, на плоскостта на завишените очаквания и изисквания на обществото
към определени професии /магистрати, полицаи, данъчни служители и др./.
Така че всички посочени обстоятелства във въззивната жалба са оценени. И в
крайна сметка е определено едно глобално обезщетение за неимуществени
вреди, достатъчно по размер за репарирането им в съответствие с
15
общоприетите критерии за справедливост и стандарт на живот по сходни
случаи, включително по време, като се има предвид и това, че обезщетението
не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение, в обжалваната
му част, следва да бъде потвърдено, като правилно.
При този изход на делото – неоснователност на въззивната жалба и липса
на доказателства за направени разноски от въззиваемия, такива не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138/14.03.2025 г. по гр. д. № 970/2023 г.
по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в обжалваната му част, с
която са отхвърлени, като неоснователни, предявените от М. М. С. против
Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
поради незаконно обвинение по ДП № 46/2015г. по описа на СО - СП, пр. пр.
№ 434/2015г. на Специализирана прокуратура, прекратено, над присъдената
сума от 40 000 лева до пълния претендиран размер от 160 000 лева (т.е. за
разликата от 120 000 лева), и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
над присъдената сума от 10 502,01 лева до пълния претендиран размер от 42
688 лева (т.е. за разликата от 32 185,99 лева) за периода от 28.07.2021г. до
12.12.2023г. вкл..
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при предпоставките чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16