№ 996
гр. Варна, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20243110201890 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от П. П. В. от гр.Белослав, обл.Варна, срещу
Наказателно постановление № 23-0442-001569/26.03.2024г. на началник
сектор в ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ, с което на лицето били наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление и счита същото за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Намира, че НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, тъй като описаната в него фактическа обстановка е неясна и е
довела до невъзможност да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил
и на какво правно основание му е наложено наказание. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.М. Д., който поддържа жалбата на изложените в
нея основания. Допълнително изтъква, че жалбоподателят не е знаел, че
автомобилът му е със служебно прекратена регистрация, поради което не е
действал виновно. Моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
1
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 09.08.2023г. бил сключен договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство, по силата на който
жалбоподателят закупил лек автомобил марка и модел „Мерцедес С 270“ с
регистрационен номер СС 5427 АМ. В двумесечен срок след закупуването на
автомобила В. не предприел необходимите действия за пререгистриране на
превозното средство, поради което на 18.11.2023г. регистрацията му била
служебно прекратена, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
На 25.12.2023г. около 17,17 ч. жалбоподателят управлявал посочения
автомобил по ул.“ Христо Ботев“ в гр.Белослав, обл.Варна. Същевременно на
същата улица, до бензиностанция „Центрум ойл“, св.И. М. И.- старши
полицай в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, осъществявал контрол по
спазване на ЗДвП. Същият спрял жалбоподателя за проверка, в хода на която
установил, че автомобилът е служебно дерегистриран и уведомил за това
водача. Във връзка с констатациите при проверката на същата дата бил
съставен акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че управлява лек автомобил, който е с прекратена от
18.11.2023г. регистрация. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя,
бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани
и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Впоследствие преписката била изпратена на ВРП, тъй като било
счетено, че се касае за престъпление от общ характер. Във връзка със случая
била образувана Преписка с №3475/24г., с оглед данни за престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. В хода на проверката по преписката било снето сведение от
жалбоподателя, в което той отразил, че поради множество ангажименти е
пропуснал да представи автомобила за пререгистрация след закупуването му.
С постановление на ВРП от 21.03.2024г. било отказано образуването на
досъдебно производство, тъй като било счетено, че Д.ието се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност и представлява административно
нарушение. Делото било изпратено на наказващия орган за преценка за
евентуално ангажиране на административнонаказателната отговорност на
лицето. На 26.03.2024г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на П. В. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено
2
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на св. И. М. И., както
и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което
за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите
показания.
С особено съществено значение за изясняването на фактическата
обстановка от приобщените писмени доказателства са: Справка за
собствеността на превозно средство (от която се установяват датата на
регистриране на договора, а също и датата и основанието за служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила) и Постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 21.03.2024г., ценено в качеството му на
писмено доказателство. Показанията на разпитания свидетел и коментираните
писмени доказателства позволяват изложената фактическа обстановка, която
по начало не се оспорва от страна на жалбоподателя, да бъде счетена за
установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление съдържа законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Същото е издадено в предвидените за това срокове, като при
връчването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
(видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи). Описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
3
извършването на какво Д.ие му е вменено и да организира адекватно защитата
си.
Действително, в акта като собственик на автомобила е вписан
продавачът -Д. М.. Към този момент обаче превозното средство все още не е
било пререгистрирано, поради което и жалбоподателят не е бил вписан като
негов собственик в информационната система на МВР. Наказателното
постановление е издадено след пререгистрацията на автомобила, което е и
причината в него да се отрази, че превозното средство е собственост на В..
Доколкото актът и наказателното постановление са съобразени с наличните
към момента на издаването им данни, съдът намира, че не е налице неяснота
във фактическите твърдения на наказващия орган, която да е затруднила
правото на защита на жалбоподателя, още повече, че последният е бил наясно
със самоличността на предходния собственик на автомобила и не е бил реално
затруднен на възприеме при какви обстоятелства се твърди, че е извършил
нарушението.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи
регистрацията представлява административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира
понятието „водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство.
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на
жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал процесния лек
автомобил, при което е имал качеството „водач“ на моторното превозно
средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът се е движел по път,
отворен за обществено ползване. В качеството си на водач на лек автомобил,
управляван по път, отворен за за обществено ползване, жалбоподателят е бил
задължен да управлява само моторно превозно средство, което е надлежно
4
регистрирано. Като е управлявал автомобил, чиято регистрация е била
прекратена служебно, тъй като не е бил пререгистриран в двумесечен срок от
придобИ.ето му, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът счита обаче за основателни възраженията, изложени в съдебно
заседание, че Д.ието не е осъществено виновно. За наличието на умисъл за
извършване на нарушението е необходимо лицето да е съзнавало всички
признаци на неговия състав, като знанието следва да бъде безспорно
установено. В случая по делото липсват доказателства В. да е бил уведомен за
служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Напротив, от
показанията на актосъставителя е видно, че водачът не е знаел, че
регистрацията на автомобила е прекратена и е останал изненадан от това
обстоятелство. Същевременно наказващият орган не е ангажирал
доказателства, че жалбоподателят по някакъв начин е узнал за
дерегистрацията на превозното средство. Автомобилът също така е бил с
поставени регистрационни табели, при което водачът не е имал причина да
предположи, че превозното средство е нерегистрирано. При това положение
съдът приема за недоказано осъществяването на нарушението от субективна
страна. По делото няма данни санкционираното лице да е узнало по какъвто и
да е начин за служебното прекратяване регистрацията на превозното средство.
След като не е доказано знанието от страна на водача на факта на служебно
прекратената регистрация, не е доказано и че Д.ието е извършено виновно. В
тази насока са задължителните указания, дадени в Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСС от НК на
ВКС и I и II колегии на ВАС, според което не се наказва с предвиденото в чл.
175, ал. 3 ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е
уведомен собственикът на МПС. В Тълкувателното постановление се посочва,
че при неуведомяване собственикът на моторно превозно средство обективно
няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на
моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е
от значение за субективната съставомерност на Д.ието. Обратното би довело
до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на
узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е
длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно
5
средство и с породените от нея правни последици. Изтъква се в
Тълкувателното постановление, че се касае за незнание на факт от
обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение. В Тълкувателното постановление се приема
изрично, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство
или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на
регистрацията, Д.ието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
Макар и постановено по повод друг вид административно нарушение,
Тълкувателното постановление е напълно относимо и към настоящата
хипотеза. За наличието на умисъл не е от значение дали административният
орган е натоварен изрично със задължение да уведоми собственика за
дерегистрацията на автомобила. От значение е единствено дали лицето е
узнало за това обстоятелство и съответно- дали е формирало представи за
противоправността на поведението си. При липсата на данни
санкционираното лице да е узнало по някакъв начин за прекратяването на
регистрацията, Д.ието се явява несъставомерно поради липса на виновно
поведение. Това становище се споделя и в практиката на съдилищата- в тази
насока е цитираното по-горе Решение № 1831 от 22.03.2021 г. на АдмС -
София по адм. д. № 774/2021 г., в което се подчертава, че обстоятелството, че
принципно автомобилът подлежи на дерегистрация в хипотезата на чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на
собственика му досежно този факт, доколкото той категорично не може да
знае точно в кой момент/ на коя дата, автомобилът ще бъде дерегистриран.
След като на лицето не му е било известно, че автомобилът е дерегистриран,
той не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него
действие по неговото управление.
Относими към разглеждания случай са и съображенията, изложени в
Тълкувателно решение №1/2016г. на ВКС, ОСНК, постановено във връзка с
приложението на чл.58, ал.2 по повод престъпленията по чл.343в, ал.2 от НК.
В цитираното тълкувателно решение ВКС изтъква, че вината в наказателния
процес се доказва, а не се презумира. Фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не
може да запълни празнотата относно факта на узнаване от дееца за
6
наказването му по административен ред и датата, от която то е породило
правните си последици. Интелектуалният момент на престъплението включва
съзнаване от страна на дееца на всички елементи от обективната страна на
неговия състав. За да бъде осъзнат едногодишният срок от предходното
наказване, несъмнено е необходимо знание за датата, от която този срок тече -
т. е. за момента на влизането в сила на наказателното постановление. Липсата
на знание за който и да е от тези обективни признаци на състава на
престъплението изключва умисъла за извършването му поради фактическа
грешка на дееца съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НК.
Изложените съображения, съотнесени към нарушението по чл.140,
ал.1 от ЗДвП, налагат извода, че процесното Д.ие не е извършено умишлено.
Не е изключено жалбоподателят да е съзнавал потенциалната възможност
автомобилът да бъде служебно дерегистриран, но той не е имал конкретни
представи нито че тази последица вече е настъпила, нито за датата, от която
регистрацията е била прекратена.
Действително, по начало на административно наказване подлежат и
непредпазливите Д.ия. В случая обаче се касае за формално нарушение (на
просто извършване). Правната доктрина и съдебната практика са
последователни във виждането си, че извършването на Д.ия от категорията на
формалните е възможно само при наличие на пряк умисъл (обстоятелство,
което изрично е разяснено в цитираното Тълкувателно решение №1/2016г.). В
„Наказателно право. Обща част“-Ал. С., се посочва, че по нашето право
непредпазливите престъпления са само резултатни. В Решение №102/2005г. на
ВКС също се приема, че формалните (безрезултатни) Д.ия могат да бъдат
извършени само с пряк умисъл. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на
вината се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателният кодекс,
доколкото в този закон не е предвидено друго. Формалните престъпления, а по
силата на чл. 11 от ЗАНН и формалните нарушения, могат да бъдат
извършени само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Това
виждане произтича от определението на понятието за непредпазливост,
дадено в чл. 11, ал. 3 от НК, според който Д.ието е такова, когато деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на
тези последици, но е мислил да ги предотврати. Престъпни последици,
изразяващи се в поставяне в опасност или увреждане, като съставомерен
резултат от Д.ието, в състава си могат да включват само и единствено
резултатните Д.ия. Формалните такива са на просто извършване и те се
довършват със самия факт на осъществяване на изпълнителното Д.ие.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е формално, като в неговия състав не
е визиран престъпен резултат (изменение на обективната действителност,
7
което трябва да настъпи като следствие от изпълнителното Д.ие), поради
което може да се извърши само с пряк умисъл. За наличието му е необходимо
деецът да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на
нарушението и конкретно – че автомобилът е с прекратена регистрация от
определена дата. Липсата на знание за служебната дерегистрация на
автомобила, настъпила на определена дата, обуславя отмяната на обжалваното
наказателно постановление поради липса на виновно поведение.
Изложеното становище се споделя и в Решение № 205 от 10.07.2023 г.
на РС - Хасково по а. н. д. № 1196/2022 г.; Решение №121 от 25.10.2022г. на
РС-Разлог по а.н.д. №583/2021г.; Решение № 147 от 24.08.2023 г. на РС -
Габрово по а. н. д. № 387/2023 г.; Решение № 352 от 23.07.2023 г. на РС -
Пазарджик по а. н. д. № 858/2023 г. и др., постановени в аналогични хипотези.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова
следва да бъде отменено изцяло поради липса на осъществен от субективна
страна състав на административно нарушение.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, поради липса на
съответно искане, а и на данни такива да са били направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 23-0442-
001569/26.03.2024г. на началник сектор в ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ, с
което на П. П. В. от гр.Белослав, обл.Варна, с ЕГН:**********, са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8