Р
Е Ш Е
Н И Е № 81
гр.Кюстендил, 21.04.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№369/2022г. по описа на КАС, за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от АПК във вр.с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Л.К.С. *** е предявил срещу Община
Дупница иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода
27.01.2020г. – 03.12.2021г., изразяващи се в стрес, нерви, притеснение,
влошаване на здравословното му състояние, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 27.01.2020г. до окончателното й изплащане. Твърди се, че
вредите са настъпили от незаконосъобразен акт – отменен акт №АУ18001815-1 от
17.10.2018г. на орган по приходите при Община Дупница. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище
за неоснователност на предявения иск по основание и размер. Не се претендират
разноски.
Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за доказаност на
исковата претенция, поради наличие на предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, но
за завишеност на същата по размер. Изразява становище за уважаване на иска в
размер, като се прецени реалната стойност на претърпените неимуществени вреди.
Кюстендилският административен съд
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
С акт №АУ18001815-1 от 17.10.2018г. на
орган по приходите при Община Дупница
на Л.С. са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за недвижим
имот с партиден №6110082823001, представляващ земя с площ от 1160 кв.м. и
сгради с адрес с.К., ул.„Д. к.” №22, общ.Дупница за 2013г., 2014г., 2015г.,
2016г. и 2017г., съответно в размер на 51,67 лв., 51,65 лв., 51,47 лв., 51,45
лв. и 61,72 лв. и за лихва към 17.10.2018г. върху всяко от горепосочените
задължения за ТБО съответно в размер на 26,91 лв., 21,66 лв., 16,37 лв., 11,12
лв. и 7,07 лв. От приобщеното към настоящото дело адм.д.№167/2020г. по описа на
КАС се установява, че процесния акт ищецът е получил на 27.01.2020г., ведно
с покана за доброволно изпълнение от ДСИ
при Районен съд – Дупница.
С решение №255/03.12.2021г. на КАС,
постановено по адм.д.№167/2020г., влязло в сила на 03.12.2021г. АУЗ е отменен като незаконосъобразен.
За установяване здравословното
състояние на ищеца са представени ЕР на ТЕЛК №1536/20.12.2017г., според което
на лицето е призната 67% ТНР с водеща диагноза Артериална емболия и тромбоза, с
общи заболявания ХАНК на долни крайници. Постоперативна абдоминална херния.
ХОББ емфиземна форма вентилаторни нарушения ХДН 0. АХ І ст.лезия на перонеус в
дясно; ЕР на ТЕЛК №803/09.12.2020г., според което С. е преосвидетелстван, като
му е призната 98% ТНР с водеща диагноза Емболия и тромбоза на артерии на долни
крайници, с общи заболявания ХОББ усложнена със СМВН І ст. и ХДН І ст. без ХБС.
Артериална хипертония ІІ ст. Хипертонично сърце. Дискови протрузии Л3-Л4,
Л5-ЕС1. Дискова херния Л4-Л5. Двустранна лумбосакрална радикулопатия Л4, Л5,
ЕС1.
Събрани са гласни доказателства. От
показанията на св.Е.С. – съпруга на ищеца се установява, че след получаване на
АУЗ съпругът й се е съсипал. Станал е нервен, викал, псувал, в моменти на
раздразнение й е посягал, получил е диабет, влошило се е здравословното му
състояние. Редовно е посещавал съдебните заседания по делото за оспорване на
АУЗ, преживявал е трудно всичко, свързано с продажбата на имота, за който е
била начислена ТБО и делото, тъй като търсените суми са били големи, а доходите
им – ниски /той е пенсионер по болест, а свидетелката е на минимална заплата и
парите не им стигат/. Според свидетелката емоционалното му състояние на
избухливост, неспокойство, раздразнителност продължава и в момента.
От разпита на св.Г.Г. *** е видно,
че първата среща на представител на общината и ищеца е била по делото за
оспорване на АУЗ. Същият не е посещавал общината, за да коригира подадената от
него декларация.
С оглед така установената фактическа
обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен от активно легитимиран
субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да го разгледа
съд. Разгледан по същество искът е частично основателен, по следните
съображения:
Основателността на иска за вреди с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три
предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на
администрацията при или по повод изпълнение на административна дейност;
2.настъпила вреда в правната сфера на ищеца, имуществена или неимуществена и
3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказването
им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една
от тях определя иска като неоснователен.
В
разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразен акт на орган по приходите
при Община Дупница – отменен №АУ18001815-1 от 17.10.2018г. на орган по приходите
при Община Дупница, с който на Л.С. са установени задължения за ТБО за
недвижим имот с партиден №6110082823001, представляващ земя с площ от 1160 кв.м.
и сгради с адрес с.К., ул.„Д.к.” №22, общ.Дупница. Безспорно същият представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, издаден от
административен орган при изпълнение на административна дейност.
Процесният АУЗ е отменен с влязъл в сила на
03.12.2021г. съдебен акт – решение на КАС, постановено по адм.д.№167/2020г., поради което съдът приема, че е доказана първата предпоставка
- незаконен акт, постановен при и по повод изпълнение на административна
дейност.
Съдът счита, че чрез проведено от ищеца пълно и главно
доказване се установи и втората предпоставка за основателността на иска с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за репариране на неимуществени вреди –
настъпила неимуществена вреда в правната му сфера, изразяваща се в
преживян стрес, нервно напрежение, водещо до избухливост и раздразнителност,
притеснение. В този смисъл са гласните доказателства на св.С., които съдът
кредитира, въпреки че лицето е съпруга на ищеца. Личните й възприятия за
емоционалното състояние на съпруга се възприемат за достоверни, тъй като
свидетелката признава неизгодни за нея факти /че съпругът в моменти на нервност
от случващото се по повод акта й е посягал/. Съдът приема единствено недоказано
влошаването на здравословното състояние на ищеца в аспекта на придобит диабет и
на зачестили оплаквания във връзка с другите му заболявания. Действително е
налице преосвидетелстване на лицето и увеличаване процента на ТНР /срав. две ЕР
на ТЕЛК от 2017г. и 2020г./, но доказателства, установяващи, че то се проявява
като последица от издаването на незаконосъобразния акт не се събраха. Не се
представиха и доказателства за заболяването диабет. Въпреки указанията на съда
ищцовата страна заяви, че други доказателства, освен вече представените писмени
и гласни няма да сочи.
Доказаните
неимуществени вреди съдът намира за преки, тъй като са причинени от издаването
на незаконосъобразния акт, т.е. явяват се следствие от увреждането. Те са и непосредствени,
тъй като са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат /АУЗ/.
Т.е. налице е и третата предпоставка от фактическия състав на отговорността по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконния акт и настъпилата вреда. Във връзка с изложеното искът за
репариране на неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно
размера на дължимото обезщетение във връзка с доказаните неимуществени вреди съдът,
в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, преценявайки критерия за
справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с
продължителността на увреждането /периодът, в който ищецът е търпял негативни
последици, свързани с емоционалното и психическото му състояние – от
27.01.2020г. датата на получаване на АУЗ, ведно с поканата за доброволно
изпълнение от ДСИ при Районен съд – Дупница до настоящия момент/, вида на
негативните последици, характера и обема на вредите, намира, че обезщетението
следва да се присъди в размер на 3000 лв., в какъвто искът се явява основателен
и доказан. Върху присъдената сума се дължи законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане по арг. от чл.84 от ЗЗД /липсва покана/. В останалата част до претендираната сума от 20 000 лв. и
за лихва, считано от 27.01.2020г., искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът не счита, че следва да
намери приложение чл.5 от ЗОДОВ, тъй като не се доказа причиняване на
увреждането чрез издаване на АУЗ, поради изключителната вина на ищеца или
допринасяне. Изложените възражения от ответната страна не се споделят от съда.
Релевантен за административния съд е само и единствено факта на отменен като
незаконосъобразен АУЗ. Въпросите, свързани с правните основания за отмяната му
не са предмет на съдебен анализ в настоящото производство.
С оглед изхода от правния спор
съдът присъжда разноски на ищеца в размер на 10 лв. държавна такса.
Воден от горното и на основание
чл.203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община Дупница с
адрес гр.Д., пл.“С.“ №1 да
заплати на Л.К.С.
*** сумата от 3000 лв. /три хиляди/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 27.01.2020г. – 03.12.2021г. от отменен акт
№АУ18001815-1 от 17.10.2018г. на орган по приходите при Община Дупница, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 03.02.2020г. до
окончателното изплащане, както и съдебни разноски в размер на 10 лв. /десет/.
За разликата до претендираните 20 000 лв. главница и за лихва, считано от
27.01.2020г. ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: