РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Русе, 26.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав, в публично заседание на 25
март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от
съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 92 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано
е по жалба на Е.А.Ф. *** против Решение № 2153-17-2/11.01.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ – гр. Русе. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Ф.,
подадена срещу разпореждане № Ц2146-17-261 от 27.11.2020г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване и разпореждането е потвърдено. Оспорващият твърди, че
решението е нищожно, а в условията на евентуалност - незаконосъобразно като
постановено в нарушение на материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде прогласено
за нищожно, респективно - отменено, спорът
да бъде решен по същество, като му бъде отпуснато паричното обезщетение за
безработица.
Ответната
страна - Директорът на ТП на НОИ - Русе, представляван в съдебно заседание от
пълномощник и процесуален представител ст. юрисконсулт К., оспорва жалбата като
неоснователна, поддържа изцяло мотивите и констатациите в обжалваното решение.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. №
2112-17-497/24.07.2018 г. /стр.21-23 от преписката/, жалбоподателката е поискала да й бъде
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане №5
от 23.08.2018 г./стр.28 от преписката/, считано от 19.06.2018 г. й е отпусната
исканата пенсия в минимален размер, а с разпореждане № 21/20.11.2018 г./стр.29
от преписката/ същата е изменена в действителен размер при 34 г. 9 м. 16 д.
осигурителен стаж, индивидуален коефициент 1.117, дата на инвалидизиране
19.06.2018 г. и срок 01.06.2019 г. Личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване е отпусната въз основа на Експертно решение №1572/19.06.2018г. /стр.25-26
от преписката/, с което е определена 54% трайно намалена работоспособност, дата
на инвалидизиране 19.06.2018 г. и срок на инвалидността 01.06.2019 г. В
последствие с Експертно решение № 1652/03.06.2019 г./стр.31-32 от преписката/
ТЕЛК Русе е определила 80% трайно намалена работоспособност, със срок на
инвалидността 01.06.2020г. При поредно преосвидетелстване с Експертно решение №
1765/21.07.06.2020 г. на ТЕЛК Русе /стр.36-37 от преписката/ са определени 80%
трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане със срок на
инвалидността 01.07.2021г. С решение на Медицинската комисия при ТП на НОИ
гр.Русе № 1602/27.08.2020 г. е взето решение да бъде обжалвано ЕР№1765/21.07.06.2020
г. по отношение на определената в него оценка на трайно намалена работоспособност/вид
и степен на увреждане пред HEЛK.
ЕР№1765/21.07.06.2020 г. на ТЕЛК е
обжалвано и с ЕР №2849/02.10.2020г. на НЕЛК /стр.17-18 от преписката/ е
отменено. Срещу това решение Е.Ф. е подала жалба и е образувано адм.д.№628/2020г.
на АС Русе,
което към настоящия момент не е приключило.
На 23.10.2020г.,
след подаване на жалба срещу ЕР№1765/21.07.06.2020
г. на ТЕЛК, с Разпореждане №********** на Ръководител на ПО /стр.41 от
преписката/, на Е.Ф. е определена лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в минимален размер; разпореждането е издадено на основание чл.98,
ал.7 от КСО.
След постановяване на ЕР №2849/02.10.2020г. на НЕЛК, на 27.11.2020г. Ръководител на ПО издал Разпореждане №ц 2146-17-261 /стр.15 от преписката/, с което спрял от 01.12.2020г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката; като правно основание за издаване на акта е посочен чл.95, ал.2 от КСО, съгласно който „Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на спирането.“
Разпореждане №ц
2146-17-261 е обжалвано от Е.Ф. и с Решение
№ 2153-17-2/11.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Русе жалбата й е отхвърлена,
а разпореждането е потвърдено.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет
на оспорване е Решение № 2153-17-2/11.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – гр.
Русе - индивидуален административен акт, за който изрично е предвиден съдебен
контрол по реда на Административно процесуалния кодекс, съгласно чл. 118, ал. 1
от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е
процесуално допустимо.
При
разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по
реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема
жалбата за основателна по следните
съображения:
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“
от КСО – ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът.
Решението на директора на ТП на НОИ - Русе съдържа всички съществени елементи
на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното
решение. Предвид горното съдът приема, че Решение № 2153-17-2/11.01.2021г. на
Директора на ТП на НОИ - Русе е валиден акт, издаден в надлежна форма, при
липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При
извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон,
съдът приема следното:
Изплащането
на пенсия в периода на оспорване на решение на ТЕЛК/НЕЛК, както в
административната фаза, така и до приключване на съдебното производство, се
урежда с императивната разпоредба на чл.98, ал.7 от КСО – „Ако решението на
ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл.
112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда
по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска,
възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия
за старост.“ Настоящият казус безспорно се отнася към хипотезата на цитираната
норма – налице е решение на ТЕЛК, което е отменено от НЕЛК и съдебното
производство по последното не е приключило. В този случай на експертизираното
лице следва да бъде отпусната социална пенсия за старост или, както е приел
ръководителя на ПО в Разпореждане
№********** - лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер. Новелата на
чл.98, ал.7 от КСО визира специфични хипотези и, предвид нарочната им уредба,
те не следва да се подвеждат под „доказателства за обстоятелства, които могат
да доведат до прекратяване на пенсията съгласно чл. 96, ал. 1“, които разглежда
отменената ал.2 на чл.95 от КСО, посочена като основание за издаване на
разпореждането, потвърдено с оспореното Решение № 2153-17-2/11.01.2021г. на
Директора на ТП на НОИ - Русе. Такива обстоятелства, водещи до прекратяване на
пенсията, според настоящия съдебен състав, могат да бъдат всякакви, включително
и престъпни, но различни от административно и съдебно обжалване на експертно
решение. Предвид това, съдът намира, че не са били налице материалните
предпоставки за издаване на Разпореждане №ц 2146-17-261/27.11.2020г на
Ръководител на ПО. Като е приел обратното, Директора на ТП на НОИ – Русе е
издал материално незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.
За
пълнота следва да се посочи, че са неправилни доводите на жалбоподателката за
нищожност на оспорения акт. Издаването на решение, с което се потвърждава
разпореждане на ръководителя на ПО е в компетентността на директора на ТП на
НОИ, съгл.чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. Колкото до твърдението, че с
отмяната на ал.2 на чл.95 от КСО е налице законодателна промяна, водеща до
отпадане на материалната предпоставка да бъде спряна пенсията при доказателства
за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване, съдът отново
намира възражението за неоснователно, тъй като е създадена нова т.6 към ал.1 на
чл.95 КСО, в която се съдържат същите материални предпоставки като в отменената
алинея. Предвид това, и към издаване на Разпореждане
№ц 2146-17-261/27.11.2020г., и към издаване на оспореното лице е съществувала правна
норма, въз основа на която ръководител ПО може да спре изплащане на пенсията,
но както бе посочено по-горе, не са били налице материалноправните основания за
това.
По
изложените съображения съдът намира, че жалбата на Е.А.Ф. *** против Решение № 2153-17-2/11.01.2021
г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Русе е основателна и следва да бъде уважена,
а решението, заедно с потвърденото от него Разпореждане №ц 2146-17-261/27.11.2020г
на Ръководител на ПО, като постановени в нарушение на закона, следва да бъдат
отменени.
С
жалбата е направено искане за присъждане на разноски. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие на стр.27 от делото, оказана е безплатна
адвокатска помощ и съдействие на съпругата на адвоката - лице по чл.38, ал.1,
т.3 от Закона за адвокатурата. Предвид изхода на делото съдът намира, че на
адвокат В.Ф., оказал безплатната правна помощ, следва да му бъде определено
възнаграждение по чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 350 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Е.А.Ф. ***/11.01.2021
г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Русе и потвърденото с него Разпореждане №ц
2146-17-261/27.11.2020г на Ръководител на ПО, с което е спряна от 01.12.2020г.
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Е.А.Ф. в размер на
141,63 лева.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Русе да заплати на
адвокат В.Б.Ф., *********, с адрес на упражняване на дейността гр.Русе,
ул.“Кирил Старцев“ №12, офис 7, сумата 350 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС.
СЪДИЯ: