РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 03.02.2022 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 2413 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от С.Д. чрез особения ѝ представител адвокат С. Д.
срещу Решение № 20275730/14.12.2020, постановено по гр. д. № 1517/2019г. по
описа на Софийски районен съд, 87 с-в, в частта с която са уважени, предявените
от „Т.С.“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за заплащане на вземания
за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2015-30.04.2017г.,
мораторни лихви и такса за услугата „дялово разпределение“.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилни изводи на СРС за наличие на облигационно
отношение между страните. Не били обсъдени възраженията изложени в отговора на
исковата молба, които са възпроизведени и в жалбата за противоречие на
нормативната уредба с европейски директиви за потребителска защита. Оспорва
договора с третото лице помагач за извършване на дяловото разпределение. Излага
аргументи за незаконно отчитане чрез „разпределители“, които не били
сертифицирани вместо „топломери“. Не бил подписвал ОУ. Същите били
неравноправни. На ищеца не трябвало да се издава лиценз за продажба на ТЕ,
защото не отговарял на изискванията за извършване на дейността. Негодността на
разпределителите водела до „методика-стъкмистика“
Не е постъпил отговор на въззивната жалба
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
По делото
няма спор, че ответника е собственик на имота- това се доказва и от неоспорения
нотариален акт за покупката му.
Валидно е
възникнало и облигационно отношение и то още от 2002г., когато е подадена молба
от ответника за откриване на партида на негово име. Съгласно тълкувателната
практика на ВКС наличието на такава молба декларация доказва и облигационно
отношение.
Не е необходимо
писмено приемане на ОУ на ищеца от страна на потребителя. ЗЕ е специален и
предвижда отклонение на режима установен в ЗЗД. Няма и противоречие с
европейските директиви за потребителска защита по този въпрос. Въпросите по
възникване на облигационното отношение са разрешени със задължителни за
съдилищата указания по тълкуване и прилагане на чл. 150 от ЗЕ дадени с Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
По въпросите
на съответствието на закона за енергетиката и подзаконовата уредба с европейското
право има и произнасяния на съда на европейския съюз. Решение на Съда (четвърти състав) от
5 декември 2019 г. (преюдициално запитване от Районен съд Асеновград, Софийски
районен съд — България) — „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД/Н.С.Д.(C-708/17), „Т.С.“
ЕАД/М.С.Д. (C‑725/17)
Индивидуалните
разпределители за които се посочва в жалбата са законно предвидено средство за
определяне на индивидуалната консумация на всеки потребител в сграда в режим на
етажна собственост, а тяхната изправност и годност, са задължение на
потребителите съгласно закона. Индивидуални топломери като средство за дялово
разпределение се монтират само в сгради в които изградената отоплителна система
позволява технически това, а процесната не е такава. В този смисъл (че е
необходима техническа възможност, а и ако е целесъобразно) е и посочената
по-горе практика на Съда на ЕС. Представени са и протоколи от ОС на етажната
собственост за въвеждане на система за дялово разпределение и избор на лице
което да го извършва. Те не могат да се оспорват извън реда и сроковете на
действалия тогава ПУРНЕС. И съгласно практиката и на съда на ЕС съответния
собственик дължи изпълнение на ангажиментите произтичащи от това и не е налице
непоръчана доставка. Отделно за конкретния случай от СТЕ се установява, че няма
отоплителни тела (радиатори) в имота, а само щранг-лира, за която няма
техническа възможност да се монтира индивидуален разпределител и енергията за
отопление за нея се определя по топлофизични формули записани и в наредбата.
Тоест въпросът за индивидуалните разпределители е ирелевантен за конкретния
случай.
От СТЕ се
установяват количествата и стойността на ползваната ТЕ.
Възраженията
относно договора с третото лице помагач са неотносими към делото доколкото не
от него възникват отношения между страните. И при липса на такъв договор
съществува задължение за плащане на консумираната ТЕ ако количеството е
определено съобразно нормативно установените правила в действалата за процесния
период Наредба 16-334 за топлоснабдяването, а според СТЕ методиката е спазена.
Освен това по делото са представени подписани от ответника главни отчети и
талон за пломбиране на водомери, които не са оспорени за автентичност и са съставени
от ТЛП. Следователно потребителя е бил съгласен това лице да извършва дяловото
разпределение.
Не се посочват и конкретни неравноправни
клаузи в ОУ и не се обосновава неравноправна клауза. Приложимите ОУ предвиждат
изравняване в края на отчетния период и правото на потребителя да плаща само
реално потребена енергия е осигурено чрез изискването в ГПК да е издадена
изравнителна сметка, за да се предприемат действия по издаване на заповед за
изпълнение, както и с разпоредбите на ОУ уреждащи недължимост на мораторни
лихви върху прогнозно определени суми докато не изтече срока за плащане на
изравнителната сметка, когато тя е положителна величина.
Въпреки горното жалбата е частично основателна
по иска за лихвата. Отношенията
между страните се уреждат от действалите за периода Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ЕАД *** от 28.03.2013г.,
одобрени с Решение на КВЕР ОУ-2/ 03.02.2014г. и от ОУ на ищеца от 2016г. в сила
от 11.08.2016г.
Според настоящият състав на СГС,
Предвиденото в клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2, чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ на ищеца
от 2014г. публикуване на месечните дължими суми
за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение.
СГС споделя виждането, че месечните прогнозни суми
имат самостоятелност, а обстоятелството, че след края на отчетния период се
издава обща фактура и кредитни известия не променя този извод. Действащата през
процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
/, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на
11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия
за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба
за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове (ако има такива), а до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата
между начислената сума по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топло-преносното предприятие. При всички случаи,
обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от
вземанията на топло-преносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т. е.,
издаването на изравнителна сметка и задължението за заплащане на изравнителната
сметка в определени срокове (ако има установени такива) не влияе на дължимостта
на месечните вноски и момента на настъпване на тяхната изискуемост. В конкретния случай за месечните вземания няма доказателства
за отправена покана. –представените нотариални протоколи не съдържат проверка
по абонатен номер на ответника и не доказват публикация на фактурите съответно
не доказват настъпило начало на срока за плащане и не може да има забава за плащане
на вземанията от началото на периода до 31.07.2016г. когато влизат в сила
новите ОУ от 2016г. От друга страна съгласно ОУ от 2016г. лихва върху
прогнозните месечни суми не се начислява докато не настъпи забава по отношение
на сумата по изравнителните сметки, а тя настъпва на 15.09.2017г. в случая.
Следователно искът за мораторна лихва е
неоснователен за периода от 01.12.2015г. до 15.09.2017г. Размерът на лихвата за
този период според СЧЕ е 21,72 лева. Горното налага отмяна на решението в
частта с която искът за лихва е уважен за периода 01.12.2015г. до 15.09.2017г.
и сумата 21.72 лева
По
разноските:
Въззивникът
не е направил разноски в производството. Следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за въззивното дело съобразно неговия изход (уважени 2 % от обжалвания
интерес), която е в размер на 24,50 лева.
Въззиваемото
дружество има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което СГС
намира, че следва да се определи в размер на 50,00 лева, като от него се
присъдят 49 лева. следва да се присъдят и разноските за особен представител в
размер на 147,00 лева
Решението
следва да се отмени съобразно изхода на спора и в частта по разнопските
присъдени срещу ответника над размера от 72,75 лева за заповедното и над
размера от 897,25 лева за първоинстанционното дело.
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 20275730/14.12.2020,
постановено по гр. д. № 1517/2019г. по описа на Софийски районен съд, 87 с-в, в частта с която е уважен предявения от
„Т.С.“ЕАД С.Ц.Д. с ЕГН ********** срещу С.Ц.Д. с ЕГН ********** иск по чл.
422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за периода 01.12.2015г. до 15.09.2017г. и сумата 21.72 лева, КАТО ВМЕСТО
ТОВА отхвърля този иск за периода 01.12.2015г. - 15.09.2017г. и сумата 21.72
лева.
Отменя решението и в частта по разноските присъдени
срещу ответника над размера от 72,75 лева за заповедното и над размера от
897,25 лева за първоинстанционното дело.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА С.Ц.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД
196,00 лева разноски за въззивното дело.
ОСЪЖДА С.Ц.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по банковата сметка на СГС за държавни такси сумата
от 24,50 лева-държавна такса за
въззивното производство.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.