№ 38855
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110125017 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба на „* срещу М. М. М., като
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими,
относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Искането за допускане на ССчЕ, която да отговори на поставените в
исковата молба и отговора на исковата молба въпроси е допустимо, относимо
и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна, предвид което
следва да бъде уважено.
Ответникът е направил искане ищецът да бъде задължен по реда на чл.
183 от ГПК да представи в оригинал договорът за кредит и приложените към
него документи. Следва да се посочи, че целта на задължаването на някоя от
страните да представи оригинала на приложен в препис документ е
насрещната страна да докаже свое твърдение, че такъв оригинал липсва или
представения препис не съответства на оригинала. По делото ответникът не е
навел такива твърдения, поради което искането за задължаване на ищеца да
представи оригиналите се явява необосновано и е следвало бъде отхвърлено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.10.2025 г. от 14.45 часа, за
когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
1
определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 400 лв., вносими от ищеца, в едноседмичен
срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза Пенка Александрова Делчева.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за
откритото съдебно заседание след представяне на документи за внесения
депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника в
отговора на исковата молба по реда на чл. 183 ГПК.
ПРИЛАГА гр. д. № 34980/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, по
настоящото дело за послужване.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл.
86, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от „* срещу М. М. М. с искане спрямо
ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата
от 2000 лв., представляваща главница по договор за кредит PLUS-19031163 от
15.12.2021 г., сключен между „* С.А., клон България“ ЕАД и М. М. М. за
периода от 15.08.2022 г. до 15.10.2024 г., вземанията по който са прехвърлени
на „* по силата на приложение № 1 от 11.04.2023 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.06.2024 г. до
окончателното изплащане, сумата от 6379.04 лв., представляваща
възнаградителна лихва на за периода от 15.08.2022 г. до 26.01.2024 г., лихва за
забава в размер на 3921.99 лв. за периода от 16.08.2022 г. до 09.06.2024 г. за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 34980/2024 г.
по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на дата 11.04.2023 г. било подписано Приложение 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
15.02.2022 г., на основание чл. 99 ЗЗД между „*“ и „*“, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит №
PLUS-19031163/15.12.2021 г. е изцяло прехвърлено в полза на ищеца с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Изтъква, че длъжникът бил
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
и обявената предсрочна изискуемост с Уведомително писмо от името на „*
2
С.А, клон България“. В случай, че съдът приемел извършеното към момента
уведомяване за цесията за ненадлежно, ищецът представял уведомително
писмо от 15.04.2025 г., което да връчи на ответника. Изтъква, че на дата
15.12.2021 г. между „* С.А, клон България“ ООД и М. М. М. е сключен
договор за кредит № PLUS-19031163, при спазване на разпоредбите на ЗПК,
като редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит, се уреждат
от договора за потребителски кредит, а размерът на сумата по отпуснатия
кредит е равна на 80000 лева. Изтъква, че предоставянето на горепосочената
сума, съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави
заема и създава задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора
погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“
и брой в поле „брой погасителни вноски“. Сочи, че погасителните вноски
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният процент е фиксиран за
срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 121842 лева, а
договорната лихва е в размер на 26098 лева. Поддържа, че ответникът се
задължил да върне сумата в срок до 15.12.2031 г., на 120 броя равни месечни
погасителни вноски, всяка от които по 1015.35 лева, при първа погасителна
вноска – 15.01.2022 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за
кредит. Тъй като ответникът не е изпълнявал в срок задължението си за
плащане на две или повече погасителни вноски, кредиторът е приел, че по
отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Сочи, че от
страна на ищцовото дружество до ответника е изпратено уведомително
писмо, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие на погасителни
вноски по договора всички вземания по него са станали изцяло изискуеми в
пълен размер, считано от 26.01.2024 г. Твърди, че уведомителното писмо е
връчено на ответника чрез ЧСИ *, на когото ищецът е възложил
правомощията по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. Сочи, че при забава в плащането на
една или повече месечни погасителни вноски, ответникът дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска,
като по този начин на длъжника е начислена лихва за забава за периода от
16.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер на
3921,99 лева. Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. М. М. е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва да е налице действителен договор за цесия, тъй като
липсва уговорена насрещна престация, при което се налага извода, че между
страните не е постигнато съгласие по съществена клауза от договора, каквато е
клаузата, касаеща цената на вземането. Намира цесията за недействителна,
тъй като не индивидуализира прехвърленото вземане и липсва посочване на
цена на прехвърлянето. Оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по делото. Заявява, че процесния договор за
кредит е нищожен, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че
3
в процесния договор не е посочен метода на изчисляване на предвидения в
него годишен процент на разходите, което представлява самостоятелно
основание за нищожност. Счита, че в посочения ГПР не е включен като разход
застрахователната премия, което води до нарушаване на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че не става ясно каква част от погасителната вноска
представлява главница, каква част лихва и каква част такса за обслужване на
кредита. Счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, т. 12 от ЗПК, на чл. 10,
ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Оспорва дължимостта на
начислените по процесния договор за кредит застраховка „Защита на
плащанията“ и „такса ангажимент“, тъй като в ЗПК липсват такива институти
и включването им в процесния договор, представлява противоречие със
закона до степен на нищожност. Оспорва застраховка „защита на
плащанията“, тъй като същата е в противоречие с КЗ. Сочи, че „такса
ангажимент“ противоречи на разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме процесния договор за кредит за
изцяло недействителен, но следва да се приложи разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
то счита, че всички извършени плащания по договора следва да бъдат
отнесени към погасяване на главницата. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли така предявените искове.
Претендира и разноски.
В доказателствена тежест на ищеца По иска предявен по реда на чл.
422 ГПК, с правно основание с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно
отношение по договор за кредит № PLUS-19031163 г., въз основа, на който на
ответника е предоставена на парична сума, а за ответника е възникнало
задължение да върне предоставената сума и да заплати възнаградителна лихва
в претендираните размери, че претендираните вземания за главница и
възнаградителна лихва са станали изискуеми, прехвърлянето на вземанията по
договора за потребителски кредит в негова полза, както и уведомяването на
ответника за това прехвърляне.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
В доказателствена тежест на ищеца по иска предявен по реда на чл. 422
ГПК, с правно основание с чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че между М. М. М. и „* С.А, клон България“ е сключен договор за кредит №
PLUS-19031163 от 15.12.2021 г. по силата на който на ответника е отпусната
сумата от 80 000 лв., като същата е получена от него.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши проверка за неравноправност
4
по чл. 143 ЗЗП на клаузите по процесния договор.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5