Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.
с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 725 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 162664 от 10.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 56979/2018 г. на СРС, II ГО, 53
състав, К.А.Б., В.Г.Д., М.Г.В. и Б.Г.Б. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД,
сумата от 487, 06 лв. – главница, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за периода м.07.2014 г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот с аб. № 288910,
ведно със законната лихва от 27.08.2018 г. до изплащане на вземането; сумата от
15, 50 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.09.2014 г. –
30.07.2018 г.; сумата от 17, 27 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2015 г. – м.04.2016 г., отговорността за
заплащането на които суми се разпределя, както следва: К.А.Б. – 1/2, В.Г.Д. –
1/6, М.Г.В. – 1/6 и Б.Г.Б. – 1/6. Отхвърлен е искът за главницата,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за сумата над 487, 06 лв.
до пълния предявен размер от 1 764, 59 лв. Ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 100 лв. разноски по
делото, отговорността за заплащането на които се разпределя, както следва: К.А.Б.
– 1/2, В.Г.Д. – 1/6, М.Г.В. – 1/6 и Б.Г.Б. – 1/6. Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
С определение № 182110 от 31.07.2019 г., постановено
по гр.д. № 56979/2018 г. на СРС, II ГО, 53
състав, решението е допълнено в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК,
като ищецът е осъден да заплати на ответника К.А.Б. сумата от 215 лв. разноски
по делото.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е
отхвърлен искът за главницата, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за сумата над 487, 06 лв. до пълния предявен размер от 1 764, 59
лв., е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Счита, че решението в
обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че правилно от страна
на първоинстанционния съд е прието, че ответниците са клиенти на топлинна
енергия. Искът за главницата е отхвърлен частично, тъй като съдът е приел за
основателно релевираното възражение за погасителна давност. Позовава се на
Общите си условия от 2008 г. и 2014 г., като счита, че задължението по обща
фактура от м.07.2015 г. става изискуемо едва през м.09.2015 г., като от този
момент започва да тече и давността. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и вместо това да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените
искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори
на въззивната жалба от ответниците К.А.Б., В.Г.Д., М.Г.В. и Б.Г.Б..
С молба от 09.10.2020 г. ответникът К.А.Б. е заявил
становище за неоснователност на въззивната жалба и претенция за разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не е взело становище
по жалбата.
Решението в частта, с която са уважени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Предмет
на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ за сумата над
487, 06 лв. до пълния предявен размер от 1 764, 59 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия.
С оглед
релевираните от жалбоподателя-ищец възражения, извън предмета на въззивна
проверка са въпросите относно качеството на ответниците на клиенти на топлинна
енергия за исковия период, съществуването на облигационно правоотношение между
тях и ищцовото дружество с предмет – доставка на топлинна енергия за битови
нужди, стойността на реално потребената през исковия период топлинна енергия.
Спорът
се съсредоточава до приложения от страна на първоинстанционния съд институт на
погасителната давност, поради което от страна на въззивния съд следва да бъдат
обсъдени наведените от страна на жалбоподателя оплаквания в тази връзка.
С ТР №
3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС са дадени
задължителни разяснения, че вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв
или различен размер.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008
г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., в сила от
13.02.2008 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г., приложими в случая с оглед заявения исков
период, е въведен различен момент, от който вземанията на ищеца стават изискуеми.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Настоящият
иск е предявен на 27.08.2018 г., поради което погасени по давност се явяват
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 27.08.2015 г., каквито в случая
се явяват вземанията за периода м.05.2014 г. – м.07.2015 г., с оглед момента на
настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия,
а именно – от датата на възникването им по арг. от чл.114, ал.2 ЗЗД. От
страна на първоинстанционния съд са формирани изводи, че погасено по давност е
вземането на ищеца за периода м.05.2014 г. – м.06.2015 г. вкл., т.е. с месец
по-малко от приетото от настоящата инстанция, но доколкото решението не е
обжалвано от страна на ответниците, на основание чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, с
настоящото решение положението на жалбоподателя-ищец не може да бъде влошавано,
поради което следва да се приеме, че погасени по давност се явяват вземанията
за периода м.05.2014 г. – м.06.2015 г. вкл., в какъвто смисъл са изводите на
първоинстанционния съд.
От
страна на жалбоподателя не са релевирани доводи във връзка с формираните от
съда изводи относно размера на погасеното по давност вземане, поради което този
въпрос е извън предмета на въззивна проверка.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че изискуемостта на задължението по обща
фактура от м.07.2015 г. е настъпила едва м.09.2015 г., тъй като релевантен в
случая е периодът на потребление, за който фактурата е издадена, а именно: м.05.2014
г. – м.04.2015 г., видно от съобщение към фактура № **********/31.07.2015 г.
По
изложените съображения решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.
На
процесуалния представител на въззиваемия К.А.Б. следва да се присъди, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита съгласно договор за правна защита от
21.08.2020 г.
Съдът
констатира, че в обжалваното решение са формирани мотиви относно периода, за
който вземането за главница, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия, е погасено по давност, без този период да е посочен в диспозитива на
решението, както и е допусната очевидна фактическа грешка в името на
въззиваемата М.Г.В., като вместо „М.“ е посочено „Маргарет“.
Ето
защо, след връщане на делото първоинстанционният съд следва евентуално да
развие производство по отстраняване на допуснатите очевидни фактически грешки.
Воден
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162664 от 10.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 56979/2018 г. на СРС, II ГО, 53
състав в ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу К.А.Б.,
ЕГН **********, В.Г.Д., ЕГН **********, М.Г.В., ЕГН ********** и Б.Г.Б., ЕГН **********
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, за сумата над 487, 06 (четиристотин осемдесет и седем
лева и шест стотинки) лв. до пълния
предявен размер от 1 764, 59 (хиляда
седемстотин шестдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки) лв. –
главницата, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот с аб. № 288910.
Решението
в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** да заплати на адв. С.В., с адрес ***, на основание чл.38, ал.2
ЗА, сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна защита.
ВРЪЩА гр. д. № 56979/2018 г. на СРС, II ГО, 53 състав на СРС за развитие на производство
по чл.247 ГПК съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението е постановено при участието на трето лице
- помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес ***.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.