РЕШЕНИЕ
№ 4764
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20241110145899 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН)
Образувано е по молба от 02.08.2024г., подадена от С. Х. Г., за защита от домашно
насилие, респективно за издаване на заповед за защита по ЗЗДН, в негова полза, срещу М.
С. С., за осъществени от страна на последния актове на домашно насилие на 29.07.2024г.,
подробно описани в молбата и представената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
За ответника се твърди, че е майка на общото дете с молителя, съпруга на молителя,
неоспорено от страните.
Ответникът оспорва да е извършил вменените му във вина актове на домашно насилие,
описани подробно в сезиращата молба от 02.08.2024г., като на свой ред пресъздава
случилото се между страните с насрещна молба, но за акт на домашно насилие от молителя
към ответника, но в по-късен час- след 21.00- около 21.30 часа. В последващо о.с.з.
ответникът оттегли молбата си и частично производството бе прекратено в тази му част.
Със заповед за незабавна защита от 02.08.2024г. съдът е наложил мярка за защита
срещу ответника по чл.5, ал.1, т.1 и т.3, предл.1 от ЗЗДН.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно
чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
По делото се установява, че страните по делото са съпрузи. Не е спорно, че молителят
живее на адрес в гр. София, ул. Ген. Ст.Тошев,
След съвкупен и задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни
доказателства, доводите на страните в настоящото производство, се установява по безспорен
начин, че отношенията между страните са силно изострени. Между тях липсва коректност и
диалогичност. По делото от кредитираните показания на св. В. И. Г., дадени под заплаха от
наказателна отговорност, като логични, последователни и кореспондиращи с писмените
1
доказателства събрани по делото, макар същата да не е пряк очевидец, то тя е възприела
непосредствено състоянието на молителя след случая. Свидетелката е чакала молителя
отвън, но е чула някакви дандании, крясъци и обиди, чула е ответникът да нарича молителя
боклук. Съдът намира за доказан твърденият акт на домашно физическо и психическо
насилие, изразяващо се в нанасяне на удари с юмруци по дясното рамо на молителя,
избутване от стаята на детето и блъскане към входната врата на жилището, като е отправяла
обидни думи към молителя като „боклук“, „идиот“, закани като “моят приятел ще те
разфасова на парчета. Да се благодариш, че още не е дошъл и не е тук“ най-вече по
представената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН . Съдът кредитира като годно
доказателствено средство декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, тъй като същата съдържа
всички предвидени в закона правноиндивидуализиращи белези.
Съдът не кредитира заключението на СТЕ тъй като същата възпроизвежда запис от
29.07.2024г., но в друг час-21.19ч. до към 21.37 часа, неотносим към предмета на настоящото
производство. Не е представен запис за твърдения час от молителя- около 19.00 часа на
същата дата. Прокурорската преписка също е неотносима към предмета на настоящото
производство, тъй като касае жалба на настоящия ответник към молителя за това, че
нарушава издадена й заповед за незабавна защита по гр.д. 7889/2024г. на СРС, 89 състав.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че спрямо ответника, като извършител на
домашно физическо и психическо насилие, с нисък интензитет, следва да бъде наложена
мярката по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на пострадалото лице и
възможност на ответника да преосмисли бъдещото си поведение. Съдът не е обвързан от
искането на пострадалия и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно, неизпълнението на мярката ще доведе до
влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
При този изход на спора и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да
осъди ответника да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер
на 25.00 лева. Това е така, защото съгласно чл.11, ал.2 ЗЗДН „при издаване на заповед за
защита съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на
домашното насилие”.
Молителят претендира разноски и такива му се дължат с оглед изхода на делото, но
предвид непредставяне на списък по чл.80 от ГПК, съдът не присъжда такива.
Ответникът по делото претендира разноски. При този изход на спора на ответника не
се следват разноски, поради което и искането му за присъждането на такива следва да бъде
оставено без уважение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу М. С. С.- К., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ул.Добри Божилов, ., като:
ЗАДЪЛЖАВА М. С. С.- К., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН,
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Х. Г., ЕГН
**********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. С. С.- К., ЕГН **********, че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА М. С. С.- К., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС държавна
2
такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Х. Г., ЕГН ********** и М. С. С.- К.,
ЕГН ********** за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл.
20 от ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления на МВР по
адресите на страните.
УКАЗВА на страните, че издадената заповед за незабавна защита по делото спира да се
прилага от деня на постановяване на настоящото решение, като ИЗДАДЕНАТА ДНЕС
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17, ал. 3
от ЗЗДН, независимо от обжалването .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3