Присъда по дело №236/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 37
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Светослава Михайлова Цонева
Дело: 20214430200236
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 37
гр. Плевен , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Наказателно дело
частен характер № 20214430200236 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. Г. УЗ. родена на *** в ***, живуща в ***,
българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, безработна,
неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 09.01.2020 година,
в ***, публично обидила АНТ. СТ. Ш. от ***, в качеството му на
представител на обществеността при и по повод изпълнение на функцията му
– *** като го нарекла „крадец”, поради което и на основание чл. 148 ал. І т. 1,
3 и 4 във вр. с чл. 146 ал. І от НК във вр. с чл. 54 от НК я ОСЪЖДА на
ГЛОБА в размер на 3 000 лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се
изпълни чрез залепване на уведомление на видно място в сградата на Община
Червен бряг.
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. Г. УЗ. родена на *** в ***, живуща в ***,
българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, безработна,
неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 09.01.2020 година,
в ***, публично преписала престъпление на АНТ. СТ. Ш. от ***, в качеството
му на представител на обществеността при и по повод изпълнение на
функцията му – *** като заявила: „Вие трябва да го приберете, защото той е
1
крадец. Той открадна струга от ***.”, поради което и на основание чл. 148 ал.
ІІ във вр. с ал. І т. 1, 3 и 4 от НК във вр. с чл. 147 ал. І от НК във вр. с чл. 54 от
НК я ОСЪЖДА на ГЛОБА в размер на 5 000 лева и ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез залепване на уведомление на видно
място в сградата на Община Червен бряг.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 23 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимата У. едно
общо най-тежко наказание измежду наложените й по-горе, а именно: ГЛОБА
в размер на 5 000 лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 23 ал. ІІ от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към общото
най-тежко наказание и наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД ОСЪЖДА
подсъдимата Д. Г. УЗ., ЕГН ********** да заплати на АНТ. СТ. Ш. от ***,
ЕГН *** сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му
в резултат на престъплението по чл. 148 ал. І т. 1, 3 и 4 във вр. с чл. 146 ал. І
от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 09.01.2020 година до окончателното й
изплащане, като за разликата до 2 500 лева ОТХВЪРЛЯ гражданския иск
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД ОСЪЖДА
подсъдимата Д. Г. УЗ., ЕГН ********** да заплати на АНТ. СТ. Ш. от ***,
ЕГН *** сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му
в резултат на престъплението по чл. 148 ал. ІІ във вр. с ал. І т. 1, 3 и 4 от НК
във вр. с чл. 147 ал. І от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането – 09.01.2020 година до
окончателното й изплащане, като за разликата до 2 500 лева ОТХВЪРЛЯ
гражданския иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. ІІІ от НПК ОСЪЖДА подсъдимата Д. Г.
УЗ. да заплати сумата от 100 лева, представляваща държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове в полза на Районен съд – Плевен.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 189 ал. ІІІ от НПК ОСЪЖДА подсъдимата Д. Г.
УЗ. да заплати на АНТ. СТ. Ш. сумата от 500 лева, представляваща
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
2
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Внесена е тъжба от А. С. Ш. от *** против Д. Г. У. от ***
за това, че на 09.01.2020 година, в ***, публично го обидила, в качеството му
на представител на обществеността при и по повод изпълнение на функцията
му – *** като го нарекла „крадец” – престъпление по чл. 148 ал. І т. 1, 3 и 4
във вр. с чл. 146 ал. І от НК.
Внесената тъжба от А. С. Ш. от *** против Д. Г. У. от *** е и за това,
че на 09.01.2020 година, в ***, публично му преписала престъпление, в
качеството му на представител на обществеността при и по повод изпълнение
на функцията му – *** като заявила: „Вие трябва да го приберете, защото той
е крадец. Той открадна струга от ***.” – престъпление по чл. 148 ал. ІІ във вр.
с ал. І т. 1, 3 и 4 от НК във вр. с чл. 147 ал. І от НК.
До откриване на съдебното следствие в наказателното производства са
приети за съвместно разглеждане два граждански иска, както следва:
-Граждански иск от А. С. Ш. от ***, ЕГН *** против подсъдимата Д. Г.
У., ЕГН ********** за сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за
нанесените му в резултат на престъплението по чл. 148 ал. І т. 1, 3 и 4 във вр.
с чл. 146 ал. І от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането – 09.01.2020 година до
окончателното й изплащане.
- Граждански иск от А. С. Ш. от ***, ЕГН *** против подсъдимата Д. Г.
У., ЕГН ********** за сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за
нанесените му в резултат на престъплението по чл. 148 ал. ІІ във вр. с ал. І т.
1, 3 и 4 от НК във вр. с чл. 147 ал. І от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането –
09.01.2020 година до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание тъжителят се представлява от повереник – адвокат
С.Б., Адвокатска колегия - Плевен. Подържа изцяло така предявените на
подсъдимата Д.У. две обвинения за извършени престъпления по чл. 148 ал. ІІ
във вр. с ал. І т. 1, 3 и 4 от НК във вр. с чл. 147 ал. І от НК и по чл. 148 ал. І т.
1, 3 и 4 във вр. с чл. 146 ал. І от НК. Счита същото за доказано по несъмнен
начин въз основа на всички събрани по делото доказателства. Безспорно са
установени качеството на всяка от страните, времето, мястото на извършване
на двете престъпления, това, че и двете са извършени публично от страна на
подсъдимата в присъствието на неопределен кръг хора. Счита, че с
поведението си подсъдимата У. осъществила както от обективна, така и от
субективна страна състава посочените в тъжбата две престъпления. Ето защо
Моли съда да постанови осъдителна присъда и наложи справедливо
наказание в границите, предвидени от закона. Моли да бъдат уважени изцяло
така предявените два граждански иска като отчете, че извършеното от страна
на подсъдимата е засегнало в значителна степен личната оценка на тъжителя
1
и общественото мнение за него в качеството му на *** на училище.
Подсъдимата дава обяснения по така повдигнатите и обвинения.
Твърди, че на 09.01.2020 година било организирано и реализирано
неправомерно изнасяне на наличната счетоводна документация на *** от
една база в друга без нейното знание и съгласие, което в разрез с
правомощията на ***а и нейните собствени задължения тогава за длъжност,
която заемала , а именно ***. Относно процесните два струга заявява, че
лично заприходила след като им бил извършен оглед от нея и в присъствието
на част от свидетелите по делото. Като се позовава на гласните доказателства
по делото, обективирани в показанията на нейния *** заявява, че и двата
струга са били в състояние да работят и не са представлявали отпадъчно
желязо.За изнасянето на струговете и предаването им на вторични суровини
узнала по – късно, а именно на 09.01.2020 година когато и била връчена
заповед за дисциплинарно наказание от тъжителя. Отрича да е произнасяла
по адрес на тъжителя каквито и да е обидни и клеветнически думи и изрази.
Заявява, че самият тъжител се държал арогантно с нея и я провокирал към
подобно поведение като я попитал дали няма да се обади на полицията и да
съобщи , ме е крадец и е откраднал струговете от ***. Подсъдимата не се
признава за виновна и моли да бъде оправдана. Д.У. се представлява от
защитник в лицето на адвокат З.С. Д., САК.
Защитникът на подсъдимата - адвокат Д. взема становище, че така
повдигнатото по реда на частното производство обвинение против
подзащитната и е недоказано. Моли съда същата да бъде оправдана, както и
да отхвърли предявените срещу У. два граждански иска като неоснователни и
недоказани. На първо място счита, че събраните доказателства са твърде
противоречиви изхождат от лица пряко заинтересовани от изхода на делото,
тъй като всички те и понастоящем работят в *** и са пряко подчинени на
тъжителя. В този смисъл счита, че техните показания следва да се възприемат
като недостоверни. От друга страна, защитникът навежда доводи за
несъставомерност на двете деяния, както от обективна така и от субективна
страна. Във връзка с повдигнатото обвинение за извършено престъпление „
обида“, нанесена посредством използването на думата „ крадец“, изхождайки
от книжовното и съдържание адвокат Д. счита, че тя не може и не изпълва
съдържанието на престъпление по НК. Думата е употребена не в преносен, а
в собствен смисъл и изразява действителната субективна увереност на
доверителката и в истинността на това твърдение. Ето защо, защитникът на
подсъдимата моли съда да приеме, че не са налице субективните признаци на
умисъла по смисъла на чл. 11 НК. Счита, че всички доказателства по делото
установяват именно тази субективна увереност на подсъдимата в истинността
на твърденията си, поради което и сезирала компетентните органи със
съответни жалби. Адвокат Д. моли съда да постанови оправдателна присъда,
да отхвърли изцяло предявените два граждански иска, както и да присъди в
полза на подсъдимата направените по делото разноски.
2
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Д. Г. У. е родена на *** в ***, живуща в ***, българка,
българска гражданка, с висше образование, омъжена, безработна,
неосъждана, ЕГН ********** .
През календарната 2019 година, свидетелят Е.Г. изпълнявал длъжността
*** ***. По същото време длъжността „***“ в *** се изпълнявала
подсъдимата Д.У.. Свидетелката *** Г. заемала длъжността ***, В.М. била
***, *** Ц./ вече покойник/ работел като ***, И.И. и А.М. изпълнявали
дейности по поддръжка в учебното заведение. Впоследствие, след като М. се
пенсионирала, свидетелката Я.М. поела нейната длъжност.
Със Заповед РД - 19-2117/24.06.2019г. свидетелят Е.Г., в качеството си
на ***, разпоредил инвентаризация на имуществото на учебното заведение с
краен срок за приключването и 28.06.2019г.
На 01.07.2019 година длъжността *** *** заел тъжителят А.Ш., който
до преди това работел като учител в ***. Същият бил назначен на длъжността
трудов договор № РД-09-194/01.07.2019г.
След назначаването на тъжителя Ш. за *** на *** между него и
подсъдимата се установили влошени взаимоотношения основаващи се на
несъвпадане на политиката на ръководството с мнението на У., в качеството
и на ***.
Разпоредената със Заповед от 24.06.2019 година на предишният *** на
учебното заведение инвентаризация, приключила на 24.11.2019 година въз
основа Заповед № РД-490/08.11.2019г на тъжителят А.Ш.. Бил изготвен
инвентаризационен опис, в който фигурирали общо три броя струга - един за
метал и два за дърво, така както били предоставени от ***.
След приключване на инвентаризацията в един от складовете на ***,
находящ се в приземните му етажи/ използвани някога като работилници/ бил
открит корпус от струг с липсващи основни компоненти, което правела
невъзможна неговата обикновена експлоатация по предназначение.
Подсъдимата У. узнала за наличието на тези части от струг от свидетелката
В.М., която лично я завела на мястото където се намирал „ струга“, затрупан
зад други вещи. След консултации със ***а си – свидетелят Х.У./ в това
число и преглед на снимки от негова страна, изпратени му от подсъдимата на
мобилен телефон/, подсъдимата У. поставила върху установеният корпус от
струг лепенка и го заприходила под №500 за сумата от 1 стотинка като ДМА.
Комисия не била формирана, нито било уведомено ръководството на *** в
лицето на тъжителя Ш..
3
*** *** разполагало с две материални бази, обособени в самостоятелни
сгради, както следва: ***, разположена в ***, на ***, а *** *** в същия град.
Със Заповед № РД 19-557/20.11. 2019г. тъжителят, в качеството му на
*** на *** разпоредил промяна на работното място на подсъдимата У. от
кабинет в ***, в помещение в ***.
На 20.11.2019г. Заместник ***а *** Г. и свидетелката *** Г. отишли в
кабинета на подсъдимата У.. Свидетелката *** Г. я запознала със
съдържанието на горната заповед на Ш.. Подсъдимата Д.У. отказала да я
подпише и изпълни. Отказът и бил удостоверен с подписите на двама
свидетели - М.Г. и *** Г. на 21.11.2019 година.
Със заповед № РД 19 - 660/09.12.2019г., издадена от тъжителя в
качеството му на *** на *** *** била назначена комисия за предаване на
вторични суровини на бракуваните ДМА.
На 10.12.2019 година, описаният по - горе корпус от струг, заедно с
други вещи били предадени на *** - фирма за изкупуване на вторични
суровини. Въз основа на сключен договор за покупко-продажба между
дружеството и учебното заведение била издадена фактура № 184/
10.12.2019г. Получената от продажбата сума в размер на 904,80 лв. била
преведена по банковата сметка на ***, ***.
Със Заповед № РД 19-875/09.01.2020. тъжителят Ш. отново разпоредил
преместването на работното място на главния счетоводител от кабинет в ***,
в помещение в *** в ***. Тъжителят решил да връчи заповедта на
подсъдимата лично. С тази цел тъжителят и свидетелите М.Г., Я.М., *** Ц. ,
И.И. и А.М. се отправили към кабинета на подсъдимата У.. Тъжителят
запознал подсъдимата със съдържанието на заповедта за преместване, но
същата отново скъсала заповедта, отново отказала да я подпише и изпълни.
Тъжителят Ш. и свидетелите М.Г., Я.М., *** Ц., И.И. и А.М.
започнали да прибират в кашони документацията от счетоводството на *** с
цел преместването и в ***. Подсъдимата У., видимо ядосана позвънила на
тел.112 и съобщила за неправомерно и незаконно, според нея, изнасяне на
счетоводната документация на учебното заведение.
На подаденият сигнал се отзовал *** в състав П.К. и Т.Л.. И двамата
възприели работници, които изнасяли кашони с документи. Същите
работници насочили *** към кабината на главния счетоводител, където
заварили подсъдимата и ***а – тъжителя Ш.. В тяхно присъствие
подсъдимата твърдяла, че счетоводната документация се изнася незаконно.
Тъжителят от своя страна обяснил, че има издадени от него две заповеди за
преместване на същата документация от една база в друга, които подсъдимата
отказала да изпълни. *** подканили и двете страни да дадат обяснения в
4
писмен вид. Тогава, в тяхно присъствие и в това на свидетелите Я.М., *** Ц.,
И.И. и А.М., подсъдимата У. изразила явно недоволството си от случващото
се и на висок тон нарекла Ш. многократно крадец и заявила пред органите на
МВР: „Вие трябва да го приберете, защото той е крадец. Той открадна струга
от ***.” Тези думи и твърдения на подсъдимата били възприети
непосредствено от свидетелите Л., К., И.И., И.Ц. и Я.М., както и от други
учители и ученици, които в този момент се намирали там. *** посъветвали У.
ако желае да сезира компетентните органи за твърденията си, след което си
тръгнали.
Тъжителят и свидетелите М.Г., Я.М., *** Ц., И.И. и А.М. продължили
действията по опаковане на счетоводните документи и изнасянето им от
кабинета на главния счетоводител. Това обстоятелство афектирало
подсъдимата У. и в момент когато в кабинета били само тя и ***а, излязла от
помещението и го заключила отвън. Тъжителят Ш. останал заключен в
кабинета на подсъдимата Д.У..
Свидетелите А.М., И.И. и покойният вече И.Ц. разглобили вратата на
кабинета на главния счетоводител. В този момент на място се върнали ***
П.К. и Т.Л., които непосредствено възприели излизането на тъжителя от
същия кабинет през пролука, направена му от подчинените му работници.
Със Заповед №РД 19-974 от 20.01.2020г. на А.Ш. У. била освободена от
длъжност ***, считано от 21.01.2020г. Понастоящем, длъжността „ *** „ в ***
в *** заема свидетелката Я.М..
След освобождаването си от длъжност подсъдимата У. депозирала
множество сигнали до различни институции против тъжителя Ш.. Въз основа
на нейна жалба за неправомерно разпореждане с корпус от струг била
образувана преписка №218/2020г. по описа на Районна прокуратура - Плевен,
Териториално отделение - Червен бряг. С постановление от 01.04.2020г. на
прокурор от РП-Плевен бил постановен отказ да се образува досъдебно
производство поради липса на данни за осъществено престъпление от общ
характер.
От името на подсъдимата били депозирани и множество други сигнали:
сигнал с вх.№ 2007501/27.01.2020г. , сигнал с вх.№ 2002110/13.01.2020г.,
жалба с рег.№ 44-Д-15/10.01.2020г., жалба с вх.№ В 776/30.01.2020г., жалба с
вх.1\19 В-218/09.01.2020г., жалба с вх.1\!° 20001393/09.01.2020г.
Горната фактическа обстановка установява от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства, обективирани в показанията на
свидетелите ***, М., М.Г., И.И., А.М., П.К., Т.Л. и *** М., разпитани
непосредствено в съдебно заседание. Техните показания са последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и спомагат за детайлното
5
установяване на цялата хронология от горните факти, пряко относими към
предмета на доказване.
В подкрепа на същата фактическа обстановка, възприета и изложена по
– горе от съда са писмените доказателства, приети като такива по настоящото
дело, представени в хода на предишно разглеждане от друг състав на
Районния съд, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: заверени копия
от Заповед РД - 19-2117/24.06.2019г; трудов договор № РД-09-
194/01.07.2019г.; Заповед № РД-490/08.11.2019г; Заповед № РД 19-557/20.11.
2019г; заповед № РД 19 - 660/09.12.2019 година; договор за покупко-
продажба между *** и учебното заведение издадената въз основа на него
фактура № 184/ 10.12.2019г.; Заповед № РД 19-875/09.01.2020година; Заповед
№РД 19-974 от 20.01.2020г; ***; докладна записка към писмо с вх.№
426/24.01.2020г., мл. инспектор П.К. - РУ Червен бряг; справка с вх.№
2168/08.06.2020г. на РУ Червен бряг; копия от сигнал с вх.№
2007501/27.01.2020г. , сигнал с вх.№ 2002110/13.01.2020г., жалба с рег.№ 44-
Д-15/10.01.2020г., жалба с вх.№ В 776/30.01.2020г., жалба с вх. В-
218/09.01.2020г., жалба с вх. 20001393/09.01.2020г; преписка №218/2020г. по
описа на Районна прокуратура - Плевен, Териториално отделение - Червен
бряг.
В хода на съдебното следствие са изслушани и показанията на
свидетелите Е.Г. и Х.У..
Свидетелят Е.Г. установява обстоятелства, свързани с дългогодишните
му професионални отношения с подсъдимата У. във връзка с заеманата от нея
длъжност „ ***“. Изразява личните си, изключително добри впечатления от
работата и като специалист и човек. Свидетелят Г. не е присъствал нито по
време на извършената през месец ноември на 2019 година инвентаризация,
тъй като към този момент е бил освободен от длъжността „ ***“ на *** ***,
нито по време на преместването на счетоводната документация от едната база
в другата.
Свидетелят Х.У. е *** на подсъдимата. Той на свой ред установява
обстоятелства, които не са пряко свързани с предмета на доказване, а именно
: дали на посочената в тъжбата дата подсъдимата е нарекла тъжителя „
Крадец“, както и че трябва да бъде прибран от полицията, тъй като бил „
откраднал струга от ***“. Показанията на свидетеля У. установяват факти,
предшестващи подлежащият на доказване основен факт. Като лице,
притежаващо специални знания в областта на механиката свидетелят У.
посочва, че на изпратените му от ***ата му снимки/ впоследствие предявени
му и в съдебно заседание/ видял струг, оборудван с всичко необходимо от
техническа гледна точка за употребата му по предназначение.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери за
6
безспорно установени следните обстоятелства:
Несъмнено установено по делото е длъжностното качество на
подсъдимата и тъжителя към 09.01.2021 година съответно „ ***“ и „***“ на
*** ***.В подкрепа на този факт са приетите към доказателствата поделото
писмени такива, подробно описани по – горе в настоящото изложение.
Писмените доказателства, кореспондиращи и с показанията н на
свидетелите М.Г. и Я.М. установяват по категоричен начин и това, че на
21.11.2019 година и впоследствие на 09.01.2020 година подсъдимата отказала
да подпише връчената и заповед за преместване на работното и място от *** в
***, и двете собственост на ***.
Показанията на свидетелите И.И., *** М., ***, Т.Л. и Я.М. установяват
по несъмнен начин и това, че на 09.01.2020 година в кабинета си, находящ се
в *** на *** ***, подсъдимата отказала да изпълни връчената и заповед на
***а и демонстративно я скъсала. В присъствието на всички тези свидетели
подсъдимата нарекла тъжителят „крадец“,както и че трябва да бъде прибран
от полицията, тъй като бил откраднал струг от ***.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите И.И., *** М., ***, Т.Л. и
Я.М. предвид тяхната еднопосочност, последователност и вътрешна
непротиворечивост. Въпреки данните по делото за тяхната служебна
обвързаност с тъжителя като техен работодател, съдът възприе показанията
им като достоверни и безпристрастни. Освен помежду си, тези показания
кореспондират и с показанията на двамата полицейски служители *** и Л.,
които са напълно незаинтересовани от изхода на делото, но установяват
същите факти. Ето защо съдът прие, че на 09.01.2020 година в ***, в сградата
на *** и в присъствието на неопределен кръг лица, в това число и учители и
ученици на учебното заведение, които се намирали около кабинета на главния
счетоводител изрекла думите „ Крадец“ и „ Трябва до го приберете, защото
той е крадец. Той открадна струга от ***.”
При така събраните доказателства съдът прие, че с поведението си
подсъдимата осъществила от обективна страна престъпния състав на
престъпление по чл. 148 ал. І т. 1, 3 и 4 във вр. с чл. 146 ал. І от НК.
Безспорно изречената по адрес на тъжителя и то в негово присъствие
дума, че е „ крадец“ е обидна; същата била отправена публично и била
възприета от повече лица. Несъмнено е и, че тази дума подсъдимата изрекла в
качеството си на длъжностно лице към длъжностно лице по смисъла на чл. 93
т.1 НК.
Думата „ Крадец“ подсъдимата използвала нееднократно, пред
различни лица, с различна честота и вариантност, което изключва
възможността да представлява личната и негативна оценка за тъжителя Ш..
7
Наличието на безспорни доказателства по делото за съществуващите между
тях разногласия за начина на ръководство на *** и влошените им към
09.01.2021 година именно на тази плоскост служебни и лични
взаимоотношения оформят категоричният извод, че отправената от
подсъдимата по адрес на Ш. обидна дума цели да измени обществената
оценка за него и да унизи неговото достойнство.
Цялата хронология от събития, демонстрираното поведение от страна
на подсъдимата, провокирано от личното и неодобрение по преместването на
работното и място в друга база, последвалото заключване на ***а в
собствения и кабинет и напускането сградата на *** на свой ред доказват, че
У. е съзнавала обществено опасния характер на извършваното, предвиждала е
настъпването на обществено опасните последици от деянието си и ги е
целяла. В този смисъл съдът прие, че престъплението по чл. 148 ал. І т. 1, 3 и
4 във вр. с чл. 146 ал. І от НК е осъществено и от субективна страна, при
пряк умисъл.
На базата на съвкупната преценка на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства съдът прие за установено по несъмнен начин, че на
09.01.2020 година подсъдимата осъществила и състав на престъпление по чл.
148 ал. ІІ във вр. с ал. І т. 1, 3 и 4 от НК във вр. с чл. 147 ал. І от НК , както от
обективната, така и от субективната му страна.
В присъствието на свидетелите П.К., Т.Л., Я.М., И.И. и А.М.,
подсъдимата У. заявила, че тъжителят трябва да бъде прибран, защото е
крадец и е откраднал струг от ***. Безспорно тези твърдения на подсъдимата
представляват „ приписване на престъпление“ на тъжителя Ш., в качеството
му на представител на обществеността - *** на ***, при и по повод
изпълнение на функцията му и изпълват обективните признаци от състава на
същото престъпление. Доказателствата по делото категорично доказват, че
тези твърдения са неверни.
Свидетелката В.М. категорично посочва, че по време на
инвентаризацията не са констатирани липси в дълготрайните материални
активи на ***.
Показанията на свидетелката М.Г. установяват, че намерената по време
на инвентаризацията вещ, наподобявала струг. Същата била амортизирана,
без контакт и която не била включена в инвентаризационните описи на
учебното заведение. Всички останали стругове, което се водят на *** били в
наличност и нямало липси на дълготрайни материални активи.
Свидетелката Я.М. установява, че след инвентаризацията на вещите в
***, стари метални вещи включително и части от разглобен струг бил
предадени на вторични суровини. В същата насока са и показанията на
8
свидетелите А.М. и И.И.. Според техните показания, при изнасянето и
товаренето на старо отпадъчно желязо не е бил наличен, нито е бил изнасян
струг , описван от страна на подсъдимата и свидетеля Х.У.. След извършената
инвентаризация, от *** били изнесени непотребните и бракувани предмети -
стари железа, повредени училищни чинове, бюра и други отпадъци, метален
обков на струг, който обаче не разполагал с електромотор, кабел и
представлявал само макет.
Приписването на престъпление кражба на тъжителя Ш. посредством
неверни твърдения от страна на подсъдимата несъмнено са засегнали
репутацията, доброто име на тъжителя като личност в обществото, както и
положителната обществена оценка за него, накърнили са неговите чест и
достойнство. Публично изказаните от страна на подсъдимата твърдения за
участие на тъжителя Ш. в извършване на престъпление „ кражба на струг“
създали дискомфорт и напрежение у тъжителя А.Ш.. Непосредствено след
случилото се тъжителят няколко пъти се извинил на *** *** и Л., че като
представители на МВР се налага да се занимават с подобно нещо, видимо бил
притеснен и изумен. Показанията на всички свидетели/ с изключение на Е.Г.
и Х.У./ установяват, че след случилото се тъжителят Ш. се чувствал обиден и
унизен, срамувал се от случилото се и това негово състояние усетили всички
в *** - и учители и технически персонал.
Като приписала престъпление на тъжителя подсъдимата У. изразила
своето презрително, негативно отношение към личността му и то по начин
противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите като
съзнавала това и целяла именно този резултат т. е при наличието на пряк
умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 НК.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ намери
така повдигнатите на подсъдимата У. с тъжбата обвинения за извършени
престъпление по чл. 148 ал. І т. 1, 3 и 4 във вр. с чл. 146 ал. І от НК и такова
по чл. 148 ал. ІІ във вр. с ал. І т. 1, 3 и 4 от НК във вр. с чл. 147 ал. І от НК са
доказани както от обективна, така и от субективна страна. Този извод съдът
изгради на базата на съвкупната преценка на всички събрани поделото гласни
и писмени доказателства. Извън тях остават показанията на свидетелите Е.Г.
и Х.У., които по същество не установяват факти, релевантни за предмета на
доказване.
Депозираните от страна на подсъдимата след освобождаването и от
длъжност множество сигнали до различни институции против тъжителя Ш.,
съдът възприе не като израз на действителната и лична увереност в
истинността на излаганите в тях твърдения, а като такъв на желанието и да
отмъсти за освобождаването си от длъжност като засегне в максимална
степен личността и доброто име на тъжителя Ш..
9
Ето защо СЪДЪТ призна подсъдимата Д.У. за виновна по така
повдигнатите и две обвинения, а именно: за извършени на 09.01.2020 година в
***, при условията на съвкупност престъпление по чл. 148 ал. І т. 1, 3 и 4 във
вр. с чл. 146 ал. І от НК и такова по чл. 148 ал. ІІ във вр. с ал. І т. 1, 3 и 4 от
НК във вр. с чл. 147 ал. І от НК.
Съдът призна подсъдимата за виновна в това, че на 09.01.2020 година, в
***, публично обидила А.Ш., в качеството му на представител на
обществеността при и по повод изпълнение на функцията му – *** като го
нарекла „крадец” – престъпление по чл. 148 ал. І т. 1, 3 и 4 във вр. с чл. 146
ал. І от НК.
Съдът призна подсъдимата Д.У. за виновна и в това, че на 09.01.2020
година, в ***, публично преписала на А.Ш. от *** престъпление, в качеството
му на представител на обществеността при и по повод изпълнение на
функцията му – *** като заявила: „Вие трябва да го приберете, защото той е
крадец. Той открадна струга от ***.” – престъпление по чл. 148 ал. ІІ във вр. с
ал. І т. 1, 3 и 4 от НК във вр. с чл. 147 ал. І от НК.
В процеса на индивидуализация на вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимата за всяко от извършените
престъпления, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността и
обстоятелства чистото и съдебно минало, социално положение, причините за
извършването на двете деяния: установените към датата на деянието влошени
взаимоотношения между нея и тъжителят, в качеството му на неин
работодател и манифестираното от него желание да бъде наказана по
дисциплинарен ред, връчването на заповедта за дисциплинарно наказание,
което допринесло за повишаването на напрежението помежду им. Като
оттегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът отчете
ниското и правосъзнание.
Преценявайки горните обстоятелства съдът намери, че на подсъдимата
У. следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 НК за всяко от
извършените престъпление. Ето защо, за извършеното престъпление по чл.
148 ал. І т. 1, 3 и 4 във вр. с чл. 146 ал. І от НК съдът определи и наложи на
подсъдимата Д.У. наказание при условията на чл. 54 НК- ГЛОБА в размер на
3 000 лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез
залепване на уведомление на видно място в сградата на ***.
За извършеното престъпление по чл. 148 ал. ІІ във вр. с ал. І т. 1, 3 и 4 от
НК във вр. с чл. 147 ал. І от НК съдът определи и наложи наказание отново
при условията на чл. 54 от НК - ГЛОБА в размер на 5 000 лева и
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез залепване на
уведомление на видно място в сградата на ***
10
Предвид обстоятелството, че двете деяния са извършени в условията на
реална съвкупност съдът на основание чл. 23 от НК определи и наложи на
подсъдимата У. едно общо най-тежко наказание измежду наложените й по-
горе, а именно: ГЛОБА в размер на 5 000 лева като на основание чл. 23 ал. ІІ
от НК присъедини към общото най-тежко наказание и наказанието
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
ПО ТАКА ПРЕДЯВЕНИТЕ ДВА ГРАЖДАНСКИ ИСКА, съдът
съобрази следното:
Предявените два граждански иска от А. С. Ш. от ***, ЕГН *** против
Д. Г. У., ЕГН ********** в размер от по на 2 500 лева, представляваща
обезщетение за нанесените му в резултат на престъпленията по чл. 148 ал. І т.
1, 3 и 4 във вр. с чл. 146 ал. І от НК и такова по чл. 148 ал. ІІ във вр. с ал. І т.
1, 3 и 4 от НК във вр. с чл. 147 ал. І от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане са основателни. Налице е извършено виновно,
противоправно деяние от страна на подсъдимата, в резултат на което е
причинена вреда на тъжителят Ш.. Същите се намират в пряка причинно –
следствена връзка помежду си, поради което и в съответствие с разпоредбата
на чл. 45 ЗЗД възниква задължението подсъдимата да възмезди причинената
вреда.
При определяне на дължимото на Ш. обезщетение съдът взе предвид
спецификата на извършеното спрямо него противоправно деяние и засягането
на доброто му име на обществена личност и представител на работодателя и –
*** на *** ***. И двете престъпления дали пряко отражение върху
поведението му след датата на инкриминираните деяния. Ш. бил разстроен,
засегнат, чувствал се неловко пред подчинените си, тъй като не бил откраднал
нищо. За това състояние на тъжителят пряко установяват показанията на
свидетелите И.И., ***, М., *** М., Т.Л. В.М., М.Г. П.К.. Събраните в хода на
делото гласни доказателства установяват и това, че извършеното от страна на
подсъдимата У. било разрез с общоприетите норми на нормално човешко
поведение и причинило морални страдания за тъжителя.
Преценявайки горните обстоятелства, воден от разпоредбата на чл. 52
ЗЗД и критериите за справедливост, съдът намери, че всеки от предявените
граждански искове е доказан до размера от 1000 лева.
Ето защо и на основание чл. 45 ЗЗД съдът осъди подсъдимата да Д. Г.
У., ЕГН ********** да заплати на А. С. Ш. от ***, ЕГН *** сумата от 1 000
лева, представляваща обезщетение за нанесените му в резултат на
престъплението по чл. 148 ал. І т. 1, 3 и 4 във вр. с чл. 146 ал. І от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 09.01.2020 година до окончателното й изплащане,
11
като за разликата до 2 500 лева отхвърли гражданския иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД съдът осъди
подсъдимата Д. Г. У., ЕГН ********** да заплати на А. С. Ш. от ***, ЕГН ***
сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му в
резултат на престъплението по чл. 148 ал. ІІ във вр. с ал. І т. 1, 3 и 4 от НК във
вр. с чл. 147 ал. І от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането – 09.01.2020 година до
окончателното й изплащане, като за разликата до 2 500 лева отхвърли
гражданския иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът
осъди подсъдимата Д. Г. У. да заплати сумата от 100 лева, представляваща
държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в полза на
Районен съд – Плевен.
При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК съдът
осъди подсъдимата Д. Г. У. Д. Г. У. да заплати на А. С. Ш. сумата от 500 лева,
представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.
При тези доводи СЪДЪТ постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


12
Съобщи за изтекли лични данни