РЕШЕНИЕ
№ 663
гр. Б., 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210103156 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "****" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр.С.*****, представлявано от П.Н. Д. - Изпълнителен директор и член на
УС, Д.Б.Ш. - Изпълнителен директор и член на УС, чрез пълномошника адв. С. З. против Я.
А. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ж.к."Е." бл. 40, ет. 10, ап. 56.
Ищецът твърди, че се намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо
от Договор за кредитна карта AMERICAN EXPRESS от 02.03.2007г. Поддържа, че със
заявление-договор за издаване на златна кредитна карта AMERICAN EXPRESS от
02.03.2007г. ответникът Я. Д. изрично декларирал, че бил запознат, приемал и разбирал
Общите условия /ОУ/ за издаване и използване на кредитни карти AMERICAN EXPRESS,
отпечатани на гърба на същото заявление, като по този начин ОУ станали неразделна част
от сключения Договор за издаване на кредитна карта. Заявява, че по силата на този договор
в качеството си на картоиздател е осигурил на ответника (картодържател) възможността да
ползвал кредитна карта AMERICAN EXPRESS, да теглил пари в брой с нея и да бъдел
кредитиран при извършването на сделки с нея. Навежда, че от своя страна ответникът, като
картодържател се задължил да заплащал месечните вноски във връзка с издадената му карта,
както и да заплащал лихва за отпуснатите му суми. Сочи, че по силата на процесния договор
в качеството си на картоиздател е осигурил на ответника кредитен лимит в размер на 10 000
лв. Излага, че след сключването на сделката ответникът е усвоил суми в рамките на
кредитния лимит. Поддържа, че по силата на чл. 10 от ОУ към процесния договор страните
били уговорили банката-издател да изпращал всеки месец на картодържателя месечни
извлечения, в които били отразяване всички операции и сделки, извършвани с картата, както
и задължението на картодържателя във връзка с ползваната от него карта. Твърди, че
ответникът преустановил редовното заплащане на дължимите суми по изпращаните му
месечни извлечения, като не бил заплатил сумите по месечни извлечения. Сочи, че съгласно
чл. 22 от ОУ упражнил своето потестативно право като обявил процесния договор за
кредитна карта за предсрочно изискуем. Навежда, че уведомил ответника за обявената
предсрочна изискуемост на 13.10.2020г., когато на тази дата картодържателят бил получил
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост и разписка към него чрез ЧСИ В.Т. и
нотариус К.М.. Заявява, че задълженията на ответника към настоящия момент били както
1
следва: главница в размер на 5944,52 лв., договорна лихва върху главницата в размер на
718,05 лв. за периода от 30.01.2019г. до 13.10.2020г., такси в размер на 15 лв. за периода от
30.01.2019г. до 22.03.2021г., и нотариални такси за периода от 30.01.2019г. до 22.03.2021г. в
размер на 168 лв. Поддържа, че за посочените вземания на 13.04.2021г. по ч. гр. д. №
907/2021г. по описа на РС-Б. е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК.
Ответникът, чрез особения си представител, счита предявените срещу него искове за
неоснователни. В тази връзка излага доводи, че процесният договор бил нищожен поради
липса на съгласие на основание чл. 26 ЗЗД. Излага и съображения, че ищцовата банка не е
била обявила кредита за предсрочно изискуем.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ - относно
вземането за сумата от 5944,52 лв. - главница по Договор за кредитна карта AMERICAN
EXPRESS от 02.03.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК - 13.04.2021г. до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно
вземането за сумата от 718,05 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от
30.01.2019г. до 13.10.2020г.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно иска за сумата от 168 лв. - нотариални
такси за периода от 30.01.2019г. до 22.03.2021г.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД - относно вземането за сумата от 15 лв.- такси за
периода от 30.01.2019г. до 22.03.2021г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 93343 от 13.04.2021г. по
ч. гр. д. № 907/2021г. на Районен съд – гр. Б.. Заповедта за незабавно изпълнение е била
връчена на длъжника Я. А. Д. чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове искове са процесуално допустими. Същите изхождат
от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
За доказване сключването на процесната сделка между "****" АД (като издател на
кредитната карта и кредитодател) и Я. А. Д. (като титуляр на кредитната карта и
кредитополучател) ищецът представи с исковата молба копие от заявление-договор от
02.03.2007г. Особеният представител на ответника оспори автентичността на положените от
ответника подписи върху процесния договор, като по реда на чл. 183 ГПК бе изискан и
оригиналът на горепосочения документ. Ищецът, в указания му от съда срок, представи
оригинала на процесния договор. Съдът с протоколно определение от 17.10.2022г.
констатира наличието на идентичност между представеното копие и прието по делото
заявление-договор за издаване на кредитна карта AMERICAN EXPRESS от 02.03.2007г. с
оригинала, представен от пълномощника на ищеца в открито съдебно заседание, като върна
оригинала на пълномощника на ищеца.
С оглед направеното от особения представител оспорване автентичността на положените
от ответника подписи върху процесния договор, с определението по чл. 140 ГПК от
27.07.2022г. бе назначена съдебно-графическа експертиза, която да провери автентичността
на положените от ответника Я. А. Д. подписи върху горепосочения частен документ.
Посредством заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза (вж. л. 71 – л.
84 от делото), се установява, че подписите за клиент върху процесния Договор за издаване
на кредитна карта AMERICAN EXPRESS от 02.03.2007г. са изписани именно от ответника
Я. А. Д.. Става ясно също така, че ръкописният текст, изписан в частта “Я. Д.“ върху
2
документа, не е изпълнен от ответника, а от някой друг.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по приетата съдебно-графическа
експертиза като компетентно, пълно и обосновано. В тази връзка следва да се отбележи, че
вещото лице е изследвало всички материали по делото, включително и самия оригинал на
документа, както и заявлението за издаване на български лични документи на ответника Я.
Д., т.е. използван е целият наличен възможен сравнителен материал, с оглед отсъствието на
самия ответник и неучастието му по делото.
С оглед изложеното се доказва сключването на процесния договор между "****" АД (като
издател на кредитната карта и кредитодател) и ответника Я. А. Д. (като титуляр на
кредитната карта и кредитополучател).
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и от
уточненията на вещото лице Д. Д., направени при проведеното й изслушване в открито
съдебно заседание на 17.10.2022г., става ясно, че реално главница по процесния договор за
кредитна карта е усвоена от ответника за първи път през 2013 г.
От заключението на вещото лице по приетата ССЕ става ясно, че кредитополучателят не е
заплатил минимални месечни вноски от 30.01.2019г. и от 28.02.2019г.
С оглед неплащане на горепосочените месечни вноски банката е упражнила правото си по
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем преди изтичане на
крайния срок за погасяване поради неизпълнение. На кредитополучателя е връчена
нотариална покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем - с рег. № 15775, т. 3,
акт № 118 Нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем съдържа
изрично волеизявление, че банката счита кредита за предсрочно изискуем, като е посочен и
размерът на неплатеното задължение към 24.07.2019г. Фактът на връчването на
нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем се установява от
представения констативен протокол от 30.10.2020г. на ЧСИ В.Т., от който става ясно, че на
кредитополучателят Я. Д. уведомлението за предсрочната изискуемост е връчено по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК на 13.10.2020г. Става ясно от представените от ищеца доказателства, че
преди да се залепи уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК е била спазена процедурата по чл. 47,
ал. 1- ал. 5 ГПК. В тази връзка са извършени справки за адресната регистрация на ответника,
за наличието на трудови договори и дали същият осъществява стопанска дейност.
Установено е в хода на тези проверки, че ответникът е едноличен собственик на капитала и
управител на търговското дружество „Я. ФАРМА“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. „Г.Т.“ № 12. Направен е опит да се връчи уведомлението за
предсрочната изискуемост на горепосочения адрес на управление на притежаваното от
ответника търговско дружество, като при посещения на адреса от страна на служител на
ЧСИ В.Т. е установено, че търговският обект на ответника е празен, заключен, а самият
ответник е в неизвестност. Настоящият съдебен състав приема, че моментът на
предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи към момента, в който
волеизявлението на банката се счита съобщено на кредитополучателя, а именно - 13.10.2020.
Посочената дата е предхожда по време датата, на която банката е депозирала заявлението си
по чл. 417, т. 2 ГПК – 13.04.2021г. Следователно са спазени изискванията на т.18 на ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
От заключението на вещото лице Д. Д. по приетата ССЕ става ясно как са формирани
задълженията по кредитната карта, като този свой извод прави на база анализ на
движението по сметка за периода от 2007г. до 2021г. Разрешеният кредитен лимит е бил в
размер на 10 000 лв. Вещото лице в проведеното на 17.10.2022г. открито съдебно заседание
уточнява, че това се установява от банковото извлечение за обслужване на кредитната карта.
Според експерта непогасеният остатък от сумата за главница се равнява на 5944,52 лв., за
възнаградителната лихва за периода 30.01.2019г. – 13.10.2020г. непогасеният остатък се
равнява на 718,05 лв., за нотариалните такси за периода от 30.01.2019г. до 22.03.2021г.
непогасеният остатък се равнява на 168 лв., а за таксите по процесния договор за кредитна
карта за периода от 30.01.2019г. до 22.03.2021г. непогасеният остатък се равнява на 15 лв.
3
Въпреки доказателствената тежест, разпределена на ответника, за установяванe на факта,
че е погасил изцяло задълженията си за по процесния договор за кредитна карта, същият не
е ангажирал доказателства в тази насока.
В този контекст се налага изводът за основателност на предявените искове.
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г.
на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и заявени
от ищеца съдебно-деловодни разходи (136,91 лв. – държавна такса за заповедното
производство, 563,51 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 268,89
лв. – държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за вещо лице по приетата ССЕ, 672,28 лв. -
възнаграждение за особения представител на ответника и 806,73 лв. – адвокатско
възнаграждение за исковото производство), отговорността за разноски на ответника в полза
на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 700,42 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 2047,90 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Б., Гражданско отделение,
Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че Я. А. Д., ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. Б., ж.к."Е." бл. 40, ет. 10, ап. 56 дължи на "****" АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр.С.*****, представлявано от П.Н. Д. - Изпълнителен
директор и член на УС, Д.Б.Ш. - Изпълнителен директор и член на УС, следните суми,
които са били предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 93343 от
13.04.2021г., издадена по ч. гр. д. № 907/2021г. на Районен съд – гр. Б., а именно:
- 5944,52 лв. /пет хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и петдесет и две
стотинки/ – главница по Договор за кредитна карта AMERICAN EXPRESS от 02.03.2007г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (13.04.2021г.) до
окончателното погасяване
- 718,05 лв. /седемстотин и осемнадесет лева и пет стотинки/ – представляваща
възнаградителна лихва за периода от 30.01.2019г. до 13.10.2020г.
- 168 лв. /сто шестдесет и осем лева/ – представляваща нотариални такси за периода от
30.01.2019г. до 22.03.2021г.
- 15 лв. /петнадесет лева / – представляваща такси за периода от 30.01.2019г. до
22.03.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Я. А. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Б., ж.к."Е." бл. 40, ет. 10, ап. 56 да заплати на "****" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр.С.*****, представлявано от П.Н. Д. - Изпълнителен директор и член на
УС, Д.Б.Ш. - Изпълнителен директор и член на УС, разноски, сторени в заповедното
производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 700,42 лв. (седемстотин лева и четиридесет и две стотинки) –
представляваща разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 907/2021г. на
РС – гр. Б.), и
- сумата от 2047,90 лв. (две хиляди четиридесет и седем лева и деветдесет стотинки) –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
3156/2021г. на РС – гр. Б.).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Б. в двуседмичен срок, считано
от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез
4
Районен съд – гр. Б..
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5