О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .12.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в закрито съдебно
заседание проведено на 19.12.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 2208 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 278, вр. чл. 396, ал. 1 ГПК, образувано
по депозирана Частна жалба вх.№ 86916/2211.2019 г. от „ЕС СИ ЕС ПРОЕЙДЖЪНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Р.Д.-К.,
против Определение № 15232 от 21.11.2019
г., постановено по гр.д. № 2208/2019 г. по описа на ВРС, с което
първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ молбата на „ЕС СИ ЕС ПРОЕЙДЖЪНТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Петко Каравелов"
№ 38, ЕИК *********, представлявано от управителя Е.З.П., дружеството като
избран управител на ЕС на комплекс „Ривиера Бей" (с настоящо наименование
- „Ла Мер 1"), действащо чрез пълномощника си адв. Р.Д.-К. *** с искане до
съда за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу А.В.К., ЕГН **********, действащ чрез
законният си представител неговата майка Г.Е.Д., ЕГН **********,***, за
осъждане на ответника да заплати на ЕС
на комплекса, сумата в общ размер на 4 856.83 лв., представляваща такса за
поддръжка и управление и за фонд „Ремонт и обновяване“, както и с дължимите
лихви за забава от завеждане на делото до окончателното плащане на дълга. чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана
върху следния имот: АПАРТАМЕНТ № 22
/двадесет и две/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2573.299.3.60 /едно нула едно три пет точка две пет седем три точка две
девет девет точка три точка шест нула/, по КК и КР, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед КД-14-03-1190/13.05.2013 г. на Началника на СГКК-Варна, находящ се
в гр. Варна, район Приморски, ул. „Боян Бъчваров" № 152 /сто петдесет и
две/, на шести етаж, във вход 3 /три/, сграда № 3 /три/, със застроена площ
81.67 /осемдесет и едно цяло и шестдесет и седем стотни/ кв.м., състоящ се юг:
коридор, баня - тоалет, килер, две спални, кухня - дневна с трапезария и две
тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
10135.2573.299.3.303; под обекта: 10135.2573.299.3.302, 10135.2573.299.3.55;
над обекта: 10135.2573.299.3.305, 10135.2573.299.3.304; както и 0.4310 /нула
цяло четири хиляди триста и десет десетохилядни процента/ % идеални части от
общите части на сградата, представляващи 13.84 /тринадесет цяло осемдесет и
четири стотни/ кв.м. идеални части, както и 0.4310 /нула цяло четири хиляди
триста и десет десетохилядни процента/ % идеални части от правото на строеж
върху гореописаното дворно място,до размера на бъдещия иск в размер на 4 856.83
лв., на основание чл. 390, вр. чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК.
В
жалбата се излага, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Моли за отмяната му и допускане на обезпечението Жалбоподателят твърди,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземането, предмет на иска,
не е изискуемо. Сочи, че в протокола от ОС на ЕС изрично е записано, че
дължимите такси се заплащат авансово всяка календарна година в срок до 28
февруари на съответната година, а вноските към фонд „Ремонт и обновяване“ в
срок до 30 юни на съответната година. Излага, че спрямо претендираните суми за
2018 г. и 2019 г. падежите са настъпили, поради което не е необходима изрична
покана до длъжника.
Постъпилата частна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК – подадена е в срок от
надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Държавната такса е заплатена.
След запознаване с писмените доказателства по
делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за основателна,
поради следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 19075/2019 г. на ВРС
е образувано по молба от „ЕС СИ ЕС ПРОЕЙДЖЪНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, дружество
управител на ЕС на комплекс „Ривиера Бей“ (Ла Мер 1), с която е поискано
допускане на обезпечение на бъдещи искове за парични вземания чрез налагане на
обезпечителна мярка възбрана на недвижим имот (апартамент) собственост на
бъдещия ответник А.В.К..
В молбата се твърди, че бъдещият ответник
притежава обект в жилищен комплекс „Ривиера Бей“ (Ла Мер 1) и по силата на
проведено на 17.04.2014 г. общо събрание на собствениците, обитателите и
ползвателите в комплекса дължи такси за поддръжка и управление, както и
средства за фонд „Ремонт и обновяване“, които следва да заплаща всяка
календарна година. Излага се в молбата, че бъдещият ответник не е заплатил
дължимите и изискуемите си задължения за 2018 г. и 2019 г. в размер на общо
2 483.26 евро (4 856.83 лв.). Моли за допускане на обезпечение чрез
налагане на обезпечителна мярка възбрана върху находящ се в комплекса
апартамент, собственост на бъдещия ответник.
С обжалваното Определение № 15232/21.11.2019 г.
по ч.гр.д. № 19075/2019 г. на ВРС е прието, че представените към молбата
писмени доказателства не основават вероятната основателност на заявеното
искане, защото претендираните вземания не са изискуеми. Първоинстанционният съд
се е мотивирал с това, че е налице специален ред по ЗУЕС за изпълнение на
решенията на общото събрание на ЕС и няма доказателства длъжникът да е бил уведомен
за претендираното вземане, както и да му е бил даден срок за доброволно
изпълнение.
Обжалваното определение е неправилно.
Предвид допустимостта на иска и с оглед
представените доказателства очертаващи предмета му на този етап, както и негова
вероятна основателност, обезпечение следва
да се допусне. Предложената обезпечителна мярка – възбрана на недвижим имот е
адекватна на търсената защита, доколкото активите на ответника биха били годен
предмет на принудително изпълнение за удовлетворяване на взискателя в бъдещо
ликвидационно производство при евентуално положително решение.
Настоящият състав не споделя извода на
първоинстанционния съд за неизискуемост на вземанията, доколкото видно от
представеното решение на ОС на ЕС за претендираните вземания са предвидени
изрични срокове, в рамките на които същите следва да бъдат заплатени.
Ответникът изпада в забава след изтичането на тези срокове, без да е необходимо
да бъде поканен изрично. В случая тези срокове са изтекли, като евентуални
възражения за недължимост на сумите или неуведомяването за тях бъдещият
ответник ще може да релевира в исковото производство.
Предвид горните изводи частната жалба е
основателна и следва да се допусне обезпечение на бъдещия иск.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 15232
от 21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 2208/2019 г. по описа на ВРС.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещ иск от „ЕС СИ
ЕС ПРОЕЙДЖЪНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Петко Каравелов" № 38, ЕИК *********, представлявано от управителя Е.З.П.,
дружеството като избран управител на ЕС на комплекс „Ривиера Бей" (с настоящо
наименование - „Ла Мер 1"),
срещу А.В.К., ЕГН **********, действащ чрез законният си
представител неговата майка Г.Е.Д., ЕГН **********,***, за осъждане на бъдещия ответник да заплати на ЕС
на комплекса, сумата в общ размер на 2 483.26 евро (4 856.83 лв.), представляваща
такса за поддръжка и управление и за фонд „Ремонт и обновяване“, както и с
дължимите лихви за забава от завеждане на делото до окончателното плащане на
дълга ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 22 /двадесет и две/, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2573.299.3.60 /едно нула едно три пет
точка две пет седем три точка две девет девет точка три точка шест нула/, по КК
и КР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-03-1190/13.05.2013 г. на Началника
на СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ул. „Боян
Бъчваров" № 152 /сто петдесет и две/, на шести етаж, във вход 3 /три/,
сграда № 3 /три/, със застроена площ 81.67 /осемдесет и едно цяло и шестдесет и
седем стотни/ кв.м., състоящ се юг: коридор, баня - тоалет, килер, две спални,
кухня - дневна с трапезария и две тераси, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 10135.2573.299.3.303; под обекта:
10135.2573.299.3.302, 10135.2573.299.3.55; над обекта: 10135.2573.299.3.305,
10135.2573.299.3.304; както и 0.4310 /нула цяло четири хиляди триста и десет
десетохилядни процента/ % идеални части от общите части на сградата,
представляващи 13.84 /тринадесет цяло осемдесет и четири стотни/ кв.м. идеални
части, както и 0.4310 /нула цяло четири хиляди триста и десет десетохилядни
процента/ % идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор № 10135.2573.299, до размера на вземането от 2 483.26 евро (4
856.83 лв.).
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за предявяване на
обезпечения бъдещ иск, считано от по-рано настъпилия момент на връчване на
определението или получаване на издадена обезпечителна заповед.
ЗАДЪЛЖАВА молителя, на основание чл. 390, ал. 2 ГПК,
да представи доказателства в същия едномесечен срок за предявяването на иска,
като при неспазване на срока обезпечението ще бъде отменено служебно.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едноседмичен срок пред ВКС, който за молителя тече от връчването
му, а за бъдещия ответник – от деня, в който му е връчено съобщение за
наложената обезпечителна мярка от Служба по вписвания, на основание чл. 396,
ал. 2 ГПК, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.