№ 850
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Виктория Недева
при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева
като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241100606901 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С присъда от 25.02.2020 г., постановена по НЧХД № 7062 / 2018 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 12 състав, подсъдимият С. Б. Т. е бил признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.148, ал.1,
т.2, пр.2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан.
Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител Е. Д. М., който лично
и чрез негов повереник – адв. И. Ю., в законния срок, са депозирали въззивни жалби и
допълнение към тях, против първоинстанционния съдебен акт. В жалбата и допълнението
към нея се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
постановената присъда. Твърди се, че по делото не са преценени събраните доказателства за
това подсъдимият да е осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Иска се
присъдата да бъде отменена в цялост, като подсъдимото лице бъде признато за виновно. Не
се правят искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 06.11.2024 г., въззивният съд, по реда на чл.327 от НПК,
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и
/ или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и / или
веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно
следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от
1
НПК и правилното решаване на делото. С постановеното по реда на чл.327 от НПК
определение не е допуснато събирането на нови доказателства.
Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за
правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради
което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.
В откритото заседание пред втората инстанция, частният тъжител Е. Д. М. поддържа
въззивната жалба и постъпилото допълнение към нея, ведно с мотивите, изложени в тях.
Излага подробни съображения за наличието на осъществен състав на престъпление и
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимото лице. Сочи се, че
първонстанционната присъда е незаконосъобразна, тъй като същата е немотивирана. Моли
за отмяна на атакуваната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимото лице да
бъде признато за виновно по вмененото му с тъжбата престъпление.
Защитникът на подсъдимия С. Б. Т., адв. А. У. моли настоящия съдебен състав да остави
присъдата в сила, като правилна и законосъобразна.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваният
съдебен акт, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, както и доводите и
възраженията на страните, направени в съдебното заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, като
същата отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по
категоричен начин се установява от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени в
мотивите на присъдата. Въз основа на събрания доказателствен материал,
първоинстанционният съд напълно обосновано е приел, че подс. С. Б. Т. не е извършил
престъплението, за което е обвинен.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към
предмета на делото доказателства и доказателствени средства, а именно обясненията на
подсъдимото лице, показанията на разпитаните по делото свидетели, СТЕ на приобщения,
на електронен носител запис, на процесното предаване, както и др. приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Пред настоящата съдебна инстанция не бяха приобщени нови доказателства, поради което
въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи единствено на база
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция.
Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти
е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени
2
материали, като споделя доводите и съображенията му относно тяхната оценка.
От една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства,
които да доведат до промяна па приетата за установена от контролирания съд фактическа
обстановка, а от друга, такива не се установиха и от собствения анализ на доказателствените
източници, извършен от въззивния съд. Поради това настоящата инстанция напълно
възприема приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, доколкото тя е правилно
установена, на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на
доказателствената съвкупност по делото сочи на следното :
Подсъдимият С. Б. Т. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
неосъждан, с висше образование, журналист, с ЕГН **********.
На 05.04.202018 г. по БНТ 1 било излъчено предаването “Денят започва“ с водещ И.Н..
В началото на предаването, водещият И.Н. въвел зрителите в темата на същото - бягството
на В.П. от СЦЗ, като изнесъл данни за криминалното му минало и битие, и представил
събеседниците си - К.З., бивш началник на сектор “Издирване“ в МВР и подс. С. Т. -
разследващ и съдебен - криминален журналист.
В течение на разговора между тримата, водещият задал въпрос за това, дали някой от
затворниците не е докладвал за намисленото бягство, на ръководството на затвора.
В отговор подс. С. Т. посочил, че не знае, но мисли, че в килията са били двама или трима и
ако единият наистина е бил Е. М. - К., точно той едва ли ще докладва.
Така, темата се измества към частният тъжител Е. М. и в този контекст подс. С. Т. изнесъл
информация за издирването и задържането на първия. В тази връзка, посочил също : “Той е
човекът, който в съда заплашва полицаите лично. Виждал съм го с очите си на дела в
Специализирания съд. Заплашва съдията, заплашва прокурора…“.
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с действията си С. Б. Т. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1,
т.2, пр.2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
Въззивният съд в пълна степен споделя както фактическите констатации, направени от
Софийски районен съд, така и неговите правни изводи.
Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд
анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на
настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа
на него е установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която
Софийски градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и
доводите, изложеното във въззивната жалба, че подс. С. Б. Т. е виновен по повдигнатото му
обвинение, с оглед на което постановената присъда да бъде отменена като неправилна, а
подсъдимият да бъде признат за виновен.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите
доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал
3
процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства.
Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе
всички необходими мерки за разкриване на истината.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по
делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е счел, че събраните гласни
доказателства са непротиворечиви, логични и убедителни и се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства. И въззивният съдебен състав счита, че по делото са налице
множество доказателства, които водят само един възможен правен извод, че именно подс. С.
Б. Т. е невиновен за това, че на 05.04.2018 г. в гр. София, в интервю, излъчено по БНТ 1, в
предаването “Денят започва“, разгласил позорни обстоятелства за Е. Д. М., като е казал по
негов адрес следното : “Той е човекът, който в съда заплашва полицаите лично.“ и
“Заплашва съдията, заплашва прокурора…“, поради което и правилно на основание чл.304
от НПК е бил оправдан от Софийски районен съд по повдигнатото му обвинение за
извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.2, пр.2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съдебен състав е развил подробно мотивите си в тази насока, което
напълно се споделя и от настоящата съдебна инстанция. В случая, съдържимото в
инкриминираните изрази не отразява лично негативно отношение на техния автор (
подсъдимото лице С. Б. Т. ) към личността на частния тъжител ( Е. Д. М.), целяща
разгласяването на позорящи обстоятелства, тъй като една част от тези изрази представляват
изнасяне на твърдения, чиято истинност подлежи на евентуална проверка, а друга част
представляват субективното мнение на автора им, което обаче не съдържа позорни
обстоятелства за личността на тъжителя. Предвид изложените аргументи за всеки един от
инкриминираните изрази, съдът намира, че не е налице обективна съставомерност на
престъплението “клевета” по смисъла на чл.147 от НК, което пък от своя страна прави
безпредметно обсъждането, както на субективната страна на същото ( наличието на пряк
или евентуален умисъл ), така и на квалифициращите признаци на престъплението.
Анализът на всички доказателства, събрани в хода за досъдебното производство и в
съдебното следствие подкрепят само този извод. В този смисъл настоящия съдебен състав
подкрепя категоричния извод на Софийски районен съд в тази насока.
При цялостната служебна проверка на присъдата, съдът не констатира необоснованост,
непълнота на доказателствата или съществени нарушения на процесуалните правила,
налагащи отмяна на присъдата.
С оглед на изложеното и поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановената от Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 12 състав присъда от 25.02.2020 година, постановена по НЧХД №
7062 / 2018г. следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски
градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав
4
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 25.02.2020 година, постановена по Н.Ч.Х.Д. № 7062 /
2018 година, по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5