№ 8081
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110161251 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 – 329 от ГПК.
Ищецът Л. Т. К. твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 29.07.2022г.,
от който нямат ненавършили пълнолетие деца. Позовава се на съпружеска фактическа
раздяла. Моли за развод по вина на съпругата.
Ответницата Д. В. чрез особен представител адв. П. В. счита иска за допустим и
вероятно основателен.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено
следното:
Страните са съпрузи от 29.07.2022 г. и живеят разделено непосредствено след
сключване на брака без да поддържат контакти помежду си (вж.показанията на св. Вълю
Димитров Иванов). Съдът кредитира свидетелските показания видно, от които съпрузите
живеят разделени от около една година, а съвместният им съпружески живот продължил
два-три дни, като съпругата останала да живее в чужбина и живее там към настоящия
момент, не е идвала в България, не поддържа връзка със съпруга си, който се върнал и живее
в България, нямат никаква комуникация.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че предявеният иск за развод е основателен. От показанията на св. Иванов по делото
се установява, че от м.август миналата година страните не поддържат близки отношения, не
живеят заедно и по този начин се намират в състояние на фактическа раздяла, още повече,
че продължителната фактическа раздяла между съпрузите, която лишава брака от
съдържание и особено, когато няма изгледи да бъде прекъсната, обикновено причинява
дълбоко разстройство. Посочените обстоятелства, в съвкупност с категоричната липса на
контакт между страните, показва по безспорен начин, че семейната общност е трайно и
непоправимо разрушена. Това е един значителен период от време, през който страните
реално са прекъснали брачната си връзка, съответно и изключително кратката им брачна
1
връзка. Нарушени са принципите на чл.14 и чл. 17 на СК, съгласно които отношенията
между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи и
разбирателство, които категорично отсъстват между страните. Пълната дезинтересованост
на ответника към ищеца и семейството, липсата на доказателства, че ответникът е правил
опити за съхраняване на брачния съюз, сочат по категоричен начин, че семейната общност е
трайно и непоправимо разрушена. От друга страна, по делото остана неизяснена
конкретната причина довела до фактическата раздяла на страните, т.е. не се доказа по
категоричен начин ответникът да е злоупотребявал с нещо, не се установява също така
ищецът да е положил дори минимални усилия за съхраняване на брачния съюз, не се
установява да е направил дори опит да осъществи контакт с ответника, данните сочат, че се
е съгласил безропотно с обстоятелството, че съпругата няма желание да идва в България, от
друга страна съпругът пък не желае да живее със съпругата си във Филипини. При така
установените факти за отношенията между съпрузите, съдът намира, че брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради
което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.
Съгласно чл.49, ал.3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искания
за това е направил ищецът с исковата молба, поради което съдът следва да се произнесе и
относно вината на ответника за разстройството на брака.
От обсъдените по-горе доказателства, съдът установи, че е настъпило дълбокото и
непоправимо разстройство в брака, сключен между страните в настоящото производство, в
резултат на виновното поведение на двете страни. По делото не са събрани доказателства,
даващи основание на съда да приеме, че която и да е от страните с поведението си е
допринесъл за разстройството на брачната връзка, като не е положил никакви усилия за
запазване на брака, поради което и съдебният състав приема, че вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство е на двамата съпрузи, които са се дезинтересирали
един от друг, доколкото по делото липсват каквито и да е доказателства, даващи на съда
основание да приеме обратното, респ. да приеме че вината за разстройството на брака е
само на единият съпруг. Нещо повече в брачният процес вината не се предполага, а подлежи
на установяване от този съпруг, който твърди, че другият е виновен за дълбокото и
непоправимо разстройство на брачната връзка, в случая ищеца, който не установи в процеса
конкретни брачни провинения на ответника.
След развода жената трябва да носи предбрачното си фамилно име, което не е
променяла.
Предвид общата брачна вина, държавната такса при решаване на делото по иска за
развод в размер на 50 лв. трябва да се поеме от двете страни поравно. претенция за разноски
не е заявена, предвид което съдът не се произнася.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен на 29.07.2022г. в Република
Филипини, за което е съставен Акт за граждански брак №3629/12.08.2022 г. на гр. София
01, Столична община, район Средец, между Л. Т. К., ЕГН **********, и Д. В., родена на
**********г., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОБЯВЯВА, на основание чл.49, ал.3 от СК, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е ВЗАИМНА.
След прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име В., на
основание чл. 326 от ГПК.
2
ОСЪЖДА Л. Т. К., ЕГН **********, и Д. В., родена на **********г., да заплатят на
СРС всеки от тях по 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на делото по
иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3