Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 748 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по предявени от М.Ф. против ответника “Х.Г.” ООД, ЕИК ******, искове с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМГО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване факта на нарушението, извършено от ответното дружество на правата на ищеца върху комбинирана търговска марка “R.PIZZA & DONER” с рег. № 94769/13.09.2016 г. на Патентното ведомство на Република България, чрез неправомерното ползване от страна на ответника на заявената за регистрация с вх. № 159102N/05.06.2020 г. комбинирана търговска марка “R.Foods” при продажбата на готови за консумация храни - пица, дюнер, сандвичи и други бързоприготвящи се предназначени за директна консумация хранителни продукти, за преустановяване на нарушението по отношение на марката на ищеца чрез използването й в търговската дейност на ответното дружество, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 лева - частичен иск от иск в пълен размер от 30 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца във връзка с нарушението имуществени вреди (пропуснати ползи) от неполучено лицензионно възнаграждение за периода от 01.04.2020 г. до датата на подаване на исковата молба (27.04.2021 г.), и сумата от 1 000 лева - частичен иск от иск в пълен размер от 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с нарушението, както и лихва за забава върху обезщетението за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното му плащане.
В
исковата молба ищецът твърди, че е съдружник в “Р.София” ООД,
притежаващ 98,93% от капитала на това дружество, в “Р.Варна” ООД,
притежаващ 90% от капитала на това дружество, в “Р.Монтана” ООД,
притежаващ 90% от капитала на това дружество, както и едноличен собственик на
капитала на “Р.Благоевград” ЕООД. Твърди, че чрез тези търговски дружества
ищецът стопанисва търговски обекти за продажба на пица и дюнери с наименование “R.PIZZA & DONER” в гр. София,
Варна, Монтана и Благоевград. Твърди, че във връзка с осъществяваната от
дружествата търговска дейност, през 2016 г. ищецът регистрира в Патентното
ведомство на Република България комбинирана търговска марка “R.PIZZA & DONER” с рег. №
94769/13.09.2016 г., за стоки и услуги, свързани с хранителната промишленост и
ресторантьорския бизнес, в класове 30, 35 и 43 от МКСУ. Твърди, че притежава по-ранната търговска
марка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗМГО.
Ищецът
твърди, че при проверка в базата данни на Патентното ведомство е установил, че
ответното дружество “Х.Г.” ООД е заявило за
регистрация в Република България национална комбинирана марка с вх. № 159102N/05.06.2020
г. - “R.Foods” за стоки и услуги в класове 35, 30, 39 и 29 от МСКУ, като заявената за регистрация
марка се ползва от ответника в развиваната дейност в обект, находящ се в гр.
София, кв. “Надежда”, бул. “*******. Твърди, че логото на заявената за
регистрация марка е поставено на търговския обект, в който се продават дюнери,
пици, сандвичи и друг тип бързоприготвяща се храна, предназначена за директна
консумация. Твърди, че хранителните продукти се предлагат в търговска опаковка
(торбички, салфетки), брандирани със заявената за регистрация марка.
Твърди, че при сравнение на
по-ранно регистрираната марка на ищеца и заявената марка на ответника се
забелязва изключително висок процент на припокриване и сходство между стоките и
услугите в класовете 30, 35 и 43 от МКСУ. Твърди, че е налице висока степен на
сходство (визуално, фонетично и смислово) между регистрираната марка на ищеца и
заявената от ответника. Твърди, че доминиращият и отличителен елемент и при
двете марки е словната част – “ROTANA”, което обуславя идентичност/сходство между сравняваните знаци. Сочи, че
е налице насоченост на заявената марка към заблуда на потребителя.
Твърди, че не е давал
съгласие на ответника да използва регистрираната марка. Твърди, че ответното
дружество използва сходна на неговата търговска марка при представянето на
идентични/сходни стоки и услуги в същия пазар, което представлява използване по
смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. Твърди, че с това си поведение ответникът
извършва нарушение на правата на ищеца върху притежаваната от него търговска
марка.
Твърди, че ищецът е
пропуснал да увеличи своето имущество с дължимото му от ответната страна
лицензионното възнаграждение за използването на заявената за регистрация марка “R.Foods”, сходна с регистрираната от ищеца марка.
Сочи, че за определяне на обезщетението за имуществени вреди следва да се
отчетат и други отрицателни икономически последици за маркопритежателя, тъй
като същият има участие в търговски дружества, които предлагат на пазара
хранителни продукти като тези, предлагани от ответника. Твърди, че поддържайки
объркване и заблуда на релевантните потребители, ответникът недобросъвестно
генерира финансови постъпления, които принципно биха отишли в актива на онези
дружества, които ползват добросъвестно и на правно основание марката “R.PIZZA & DONER”.
Твърди, че ищецът е понесъл
и неимуществени вреди от извършваното от ответника нарушение на правата му
върху процесната търговска марка. Твърди, че правата на маркопритежателя не са
отчетени, като е използвана марката му, утвърдена с усърдие и труд, на
определен силно конкурентен и наситен пазар.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
В дадения срок ответникът “Х.Г.” ООД не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от ищеца справка от Портала за електронни
услуги на Патентното ведомство на Република България относно търговска марка с рег.
№ 00094769, с наименование на марката
- R.PIZZA & DONER, вид – комбинирана, тип – индивидуална, заявена на 11.08.2015 г. и срок
на действие до 11.08.2025 г., регистрирана на 13.09.2016 г. за класове по
Ницската конвенция - 30, 35, 43, с притежател – ищеца М.Ф..
Представена е и справка от Портала за електронни услуги на Патентното ведомство на Република България, от която е видно, че е заявена по заявка № **********N, с дата на заявяване – 05.06.2020 г., с наименование на марка – R.Foods, вид – комбинирана, тип – индивидуална, за класове по Ницската конвенция – 29, 30, 35 и 39, със заявител – “Х.Г.” ООД, статус – подадена опозиция.
Представена е и касова бележка, издадена от ответното дружество.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-маркова експертиза на вещо лице Р.Б.. Вещото лице дава заключение, че в марката на ищеца ко-ординиращи елементи са образният елемент и словният елемент ROTANA, а в марката на ответника доминиращ е образният елемент. Вещото лице дава заключение, че в марката на ищеца словният елемент R.и образният елемент сфера са отличителни, а в марката на ответника словният елемент R.е отличителен.
Вещото лице дава заключение, че между доминиращите елементи на марката на ищеца и марката на ответника не е налице идентичност/сходство.
Вещото лице дава заключение, че двете марки съдържат идентичен отличителен елемент ROTANA.
Вещото лице дава заключение, че всички стоки и услуги на ответника,
посочени в заявка с вх. № 159102/05.06.2020 г. комбинирана “R.Foods”, с изключение на клас 39, са
съответно идентични/сходни на стоките и услугите на марката на ищеца “R.PIZZA & DONER”, рег. № 94769/13.09.2016 г.
Вещото лице дава заключение, че в кориците на
делото не е открило данни за реализираните от “Х.Г.” ООД финансови приходи за периода 01.04.2020 г. –
07.04.2021 г., поради което не може да отговори на въпроса за дължимото годишно
лицензионно възнаграждение за ползването на сходна/идентична марка.
В
констативно-съобразителната част на експертизата вещото лице посочва, че
марката “R.Foods” е
сходна във висока степен на регистрираната търговска марка на ищеца “R.PIZZA & DONER”. Посочено е, че според представените от ищеца доказателства,
ответникът използва марката “R.Foods”
за пица, дюнер, пилешки крилца, сандвичи и други хранителни продукти,
предназначени за директна консумация, както и за означаване услугата продажба
на дребно на храни, предназначени за готова консумация. Посочено е, че
следователно всички стоки и услуги, предлагани от ответника с марката “R.Foods”, са идентични/сходни
на стоките и услугите на марката на ищеца.
При изслушване на
заключението в съдебно заседание вещото лице дава отговор, че е налице вероятност
за объркване на потребителите в резултат на идентичност на стоките и високата
степен на сходство на марките.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.С., съгласно което поради неоказване на съдействие от счетоводството на ответното дружество не може да се установи дали ответникът е сключвал договори за реклама, с кои лица, в кои медии и на каква стойност са тези договори, ако има такива.
Вещото лице дава заключение, че от извършено проучване в интернет се установява, че е налична и достъпна интернет страница във фейсбук за продажба и доставка на храна – дюнери с наименование “R.Foods” от търговски обект на бул. “Ломско шосе”.
Вещото лице дава заключение, че по информация, обявена в намерената
страница във фейсбук, на същата са налични пет броя снимки, качени във фейсбук
на 22.05.2020 г. за реклама на търговски обект за продажба на дюнери на бул. “Ломско шосе” с наименование “R.Foods”.
Вещото лице дава заключение, че по данни на НАП ответникът е регистриран по ЗДДС на 12.04.2021 г. Дава заключение, че по данни на НАП реализираните приходи от продажби за м. април са декларирани в НАП с дата 30.04.2021 г. по отчет за извършени продажби от същата дата и са в размер на 2 889,22 лева без включен ДДС.
Вещото лице дава заключение, че по данни на Отчет за приходите и разходите за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. на ответника, ответното дружество е реализирало чист приход без включен ДДС от оперативна дейност в размер на 37 хил. лева.
Вещото лице дава заключение, че при разпределение на прихода от 37 хил.
лева на средномесечна база, то за процесния период от 01.04.2020 г. до
31.12.2020 г., включващ девет месеца, изчисленият среден приход от продажба на
дюнери е 27 750 лева.
Вещото лице посочва, че поради непредоставяне на информация за приходите и разходите на ответника от счетоводителя на “Х.Г.” ООД не може да даде отговор какъв е размерът на разходите и приходите, реализирани от ответника във връзка с разкриване на други обекти, ако е имало такива. Няма данни и за наличието на други търговски обекти с наименование “R.Foods”, различни от обекта в гр. София на бул. “Ломско шосе”.
Вещото лице дава заключение, че по предоставени данни от НАП първите
фактури, декларирани в НАП от ответното дружество, са за м. април 2021 г.
Декларираните разходи и фактури за покупки на ответника за м. април 2021 г. са
на обща стойност от 6 195,56 лева без ДДС.
Останалите доказателства съдът
намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
С предявените искове с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМГО се търси закрила на права за търговска марка, регистрирана в Патентното ведомство на Република България.
Съгласно чл. 125 от ЗМГО, исковете по този закон са подсъдни на Софийския градски съд, поради което настоящият състав намира, че му е подсъден спорът по регистрираната марка в Патентното ведомство на Република България.
Съгласно чл. 9, ал. 1
от ЗМГО, марката е знак, който е способен да
отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде
представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и
точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията, като
такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви,
цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове,
звуци или всякакви комбинации от такива знаци.
В чл. 13, ал. 1 от ЗМГО е предвидено, че правото на търговска марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската си дейност знак за стоки и/или услуги, който е: идентичен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило.
В чл. 13, ал. 2 от ЗМГО
е прието, че използване в търговската дейност по
смисъла на ал. 1 представлява поставянето на знака върху стоките или техните
опаковки, предлагането на стоките за продажба или пускането им на пазара или
съхранението им с тези цели, вносът или износът на стоки с този знак или
използването на знака в търговски книжа или в реклами, др. Всяко използване по
смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО на знак с характеристиките по регистрирана
търговска марка, без съгласието на притежателя
на търговската марка, е нарушение на изключителното право върху марката
съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗМГО, което дава на притежателя й право на иск за защита
по реда на чл. 116 от ЗМГО.
По иска с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗМГО:
За да бъде
уважен предявеният иск по чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, следва да са налице в
кумулативна даденост следните предпоставки на сложния фактически състав: ищецът
да е носител на правата върху национална марка, протипопоставима на ответника;
да е установен фактът на нарушението и проявните форми, в които е реализирано
по смисъла на чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗМГО.
В случая се установява, че ищцовото дружество е
притежател на комбинирана търговска марка “R.PIZZA & DONER” с рег. № 94769/13.09.2016 г. на Патентното
ведомство на Република България.
Следователно същият има правото да предяви искове срещу лица за защита на
правата си по реда на чл. 116 от ЗМГО.
Разглеждането на твърдените нарушения по отношение на всяка от марките на ищеца следва да се извършва с оглед възприятията на “средния потребител” на съответния вид стоки. В практиката на СЕС се приема, че “средният потребител” е относително осведомен, в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Взема се предвид и фактът, че степента на внимание на средния потребител може да варира в зависимост от категорията на разглежданите стоки или услуги. Националните органи и съдилища следва да могат да определят дали една практика е в състояние да заблуди средния потребител, прилагайки своята собствена преценка, като вземат предвид типичната реакция на средния потребител, като може да не се поръчват експертна оценка или анкета сред потребителите (така в Решение от 22.06.1999 г. на СЕС по дело С-342/97, Lloyd Schuhfabrik Meyer & Co. GmbH срещу Klijsen Handel BV., параграф 26; Решение от 13.02.2007 г. на Общия съд по дело Т-256/04, Mundipharma срещу Служба за хармонизация във вътрешния пазар, параграф 42; Решение от 15.12.2010 г. на Общия съд по дело Т-331/09, Novartis AG срещу Служба за хармонизация във вътрешния пазар, параграф 23; Решение от 16.07.1998 г. на СЕС по дело С-210/96, Gut Springenheide и Tusky).
Общата преценка на вероятност от объркване между конфликтните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминращи елементи. Възприемането на марките от средния потребител на съответните стоки или услуги играе решаваща роля в общата преценка на тази вероятност от объркване. При все това средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните й детайли (така в Решение от 15.12.2010 г. на Общия съд по дело Т-331/09, Novartis AG срещу Служба за хармонизация във вътрешния пазар, параграф 44; Решение от 22.06.1999 г. на СЕС по дело С-342/97, Lloyd Schuhfabrik Meyer & Co. GmbH срещу Klijsen Handel BV., параграф 25; Решение от 13.02.2007 г. на Общия съд по дело Т-256/04, Mundipharma срещу Служба за хармонизация във вътрешния пазар, параграф 57; Решение от 12.06.2007 г. на СЕС по дело С-334/05, Служба за хармонизация във вътрешния пазар срещу Shaker, параграф 35).
В случая от събраните по делото доказателства и
приетото заключение на съдебно-маркова експертиза се установява, че използваните
знаци в търговската дейност на ответното дружество са идентични/сходни с
регистрираната търговска марка на ищеца с наименование “R.PIZZA & DONER”. От експертизата се установява, че марката “R.Foods” е сходна във висока степен на
регистрираната търговска марка на ищеца “R.PIZZA & DONER”. Установява се, че двете марки съдържат идентичен отличителен
елемент ROTANA.
От заключението на съдебно-марковата експертиза се установява, че ответникът
използва марката “R.Foods” за
пица, дюнер, пилешки крилца, сандвичи и други хранителни продукти,
предназначени за директна консумация, както и за означаване услугата продажба
на дребно на храни, предназначени за готова консумация, т.е. всички стоки и
услуги, предлагани от ответника с марката “R.Foods”, са идентични/сходни на стоките и услугите на марката на
ищеца, за класовете за които е регистрирана. С оглед на това и предвид високата
степен на сходство на регистрираната марка на ищеца и заявената на ответника, е
налице вероятност за объркване на потребителите относно произхода на
стоките/услугите и възможност за свързване, доколкото се касае за потребители
на едни и същи стоки – тип бързо хранене. Словният елемент, който е общ за
разглежданите марки, доминира цялостното впечатление, което създават, въпреки
различния образен елемент (така относно сходни марки в Решение от
20.07.2016 г. на Общия съд по дело Т-745/14 относно фигуративна марка “Easy Credit”, параграфи 39 и 41).
Съгласно заключението на съдебно-счетоводна експертиза, при извършено проучване в интернет се установява, че е налична и достъпна интернет страница във фейсбук за продажба и доставка на храна – дюнери с наименование “R.Foods” от търговски обект на бул. “Ломско шосе”.
С оглед на събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е осъществил нарушение на защитена търговска марка, притежавана от ищеца - чрез използването в търговската му дейност без съгласието на ищеца на знак, сходен с притежаваната от ищеца регистрирана търговска марка, при продажбата на готови за консумация храни - пица, дюнер, сандвичи и други бързоприготвящи се предназначени за директна консумация хранителни продукти.
По изложените съображения настоящият състав намира, че е осъществено нарушение от ответника на правата на ищеца върху регистрираната търговска марка на ищеца с рег. № 94769/13.09.2016 г. и предявеният иск с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗМГО касателно същата е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от
ЗМГО:
За да бъде уважен искът по чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМГО за преустановяване на нарушението, ищецът следва да докаже, освен факта на нарушението, още и че нарушението на правото на ищеца върху марката е налице, както към момента на предявяване на иска, така и към приключване на устните състезания по делото.
От събраните по делото доказателства се
установява, че продължава нарушението на правата на ищеца. Предвид горното
и при липсата на данни да е преустановено нарушението, съдът намира, че иск с
правно основание чл. 116, ал. 1, т. 2
от ЗМГО касателно нарушението на правата на ищеца върху регистрираната
търговска марка е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от
ЗМГО:
Правото върху марка е имуществено право и неговият имуществен характер произтича от естеството на марката като знак, от чиято отличителност маркопритежателят черпи икономически облаги, изразяващи се в печалба от реализираната продукция. Притежателят на марката може да разреши на трети лица да извличат икономически ползи от отличителността на марката срещу заплащане на съответно лицензионно възнаграждение. При нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер.
Съгласно нормата на чл. 118, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМГО, обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението. Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.
В случая се претендират имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение (роялти). Пропуснатите ползи представляват неосъщественото увеличаване на имуществото. Установяването на пропуснатите ползи се основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не са били засегнати благата. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност не се предполага.
Съдът намира, че се установява пропуснатата полза да е пряка и непосредствена последица от нарушението от страна на ответното дружество на правото върху регистрираната марка на ищеца за процесния период от 01.04.2020 г. до 27.04.2021 г. Тази полза за ищеца не би била пропусната и притежателят на марката в процесния период би увеличил имуществото си, ако между него и ответникът имаше сключен лицензионен договор по реда на чл. 24 от ЗМГО, т.е. налице е сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца (в този смисъл Решение № 22/10.05.2012 г. по т.д. № 1157/2010 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Съгласно Българските стандарти за оценяване, 2018 г., Камара на независимите оценители в България, при оценяване на нематериален актив най-често използваният прогнозен показател са приходите, тъй като повечето лицензионни възнаграждения се изплащат като процент от приходите. Следователно лицензионното възнаграждение следва да се определи на база средномесечните приходи на ответника за процесния период. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по данни от Отчета за приходите и разходите за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. на “Х.Г.” ООД, ответното дружество е реализирало чист приход без включен ДДС от оперативна дейност в размер на 37 хил. лева. Вещото лице изчислява за процесния периода от 01.04.2020 г. до 31.12.2020 г., включващ девет месеца, среден приход от продажба на дюнери е 27 750 лева. С оглед липсата на съдействие от страна на ответника, на основание чл. 161 от ГПК съдът намира, че следва да приеме, че това е базата за изчисляване на средномесечните приходи на ответното дружество от търговската му дейност за продажба на бързоприготвящи се предназначени за директна консумация хранителни продукти. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза месечните приходи на ответното дружество за периода от 01.04.2020 г. до 31.12.2020 г. възлизат средно на 3 083,33 лева месечно (общата сума от 27 750 лева, разделена на 9 месеца). Приемайки горното, съдът изчислява на основание чл. 162 от ГПК средномесечните приходи на ответното дружество (оборота) за процесния период 01.04.2020 г. - 27.04.2021 г. в размер на 3 083,33 лева месечно или общо в размер на 40 083,29 лева.
Съдът приема процент роялти за лицензионно възнаграждение за марката за процесния период в размер на 5%. С оглед на това лицензионното възнаграждение на база реализираните от ответника приходи, което ищецът би получил, ако между страните е бил сключен лицензионен договор за търговската марка, възлиза на 2 004,16 лева (40 083,29 лева Х 5%).
Претендираното от ищеца обезщетение
за вреди, изразяващи се в неполучено лицензионно възнаграждение, е в размер на 2 000
лева, което не надвишава установеното по-горе, поради което съдът намира, че
предявеният частичен иск за обезщетение на имуществени вреди от
неполучено лицензионно възнаграждение е основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът
претендира и обезщетение за
неимуществени вреди за нарушаване на правата му върху търговската марка в
размер на 1 000 лева. Неимуществените права са неосезаеми, нямат парична оценка, а е
невъзможно след правонарушение те да се възстановят в натура, поради
което в полза на носителя им възниква правото на парично обезщетение за
овъзмездяването им по справедливост. В случая не са събрани доказателства за
претърпени неимуществени вреди извън обичайните, които безспорно са налице при
нарушаване на правото на притежателя на търговската марка. При преценка на
размера на обезщетението обаче следва да се вземе предвид, че интензитетът на търпените от ищеца вреди
зависи и от продължителността на нарушението, което в случая няма данни да е
преустановено от страна на ответника. При определяне на обезщетението следва да
се вземе предвид и предвидените от законодателя превантивни функции на същото -
да въздейства възпиращо и предупредително
на нарушителя и на останалите членове на обществото. С оглед на изложеното съдът приема, че за неимуществените вреди от
нарушението на правата на ищеца върху процесната търговска марка следва да бъде
определено обезщетение в размер на 1 000 лева. Предявеният частичен иск не
надвишава този размер, поради което същият е основателен и следва да бъде
уважен.
Поради уважаването на главния иск,
се явява основателена и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
законната лихва върху присъдените главници от
датата на подаване на исковата молба (27.04.2021 г.) до
окончателното им плащане.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът претендира разноски в общ размер на 3 180 лева, от които 280 лева – държавна такса, 900 лева – депозити за вещо лице и 2 000 лева – адвокатско възнаграждение, което е посочено като платено в брой в пълномощно-договор за правна помощ и следва да се приеме, че това е достатъчно доказателство за плащането му съгласно указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в общ размер на 3 180 лева.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иск с
правно основание чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, предявен от М.Ф.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против “Х.Г.” ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, извършено
от “Х.Г.” ООД нарушение на правата на
ищеца върху комбинирана търговска марка с наименование “R.PIZZA & DONER” с рег.
№ 94769/13.09.2016 г. на Патентното ведомство на Република България,
чрез неправомерното ползване от
страна на ответника на заявената за регистрация с вх. № 159102N/05.06.2020 г. комбинирана търговска
марка “R.Foods” при продажбата
на готови за консумация храни - пица, дюнер, сандвичи и други бързоприготвящи
се предназначени за директна консумация хранителни продукти.
ОСЪЖДА на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМГО “Х.Г.” ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да преустанови описаното по-горе
нарушение на правата на М.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, върху притежаваната от него комбинирана
търговска марка “R.PIZZA
& DONER” с рег. № 94769/13.09.2016 г. на
Патентното ведомство на Република България.
ОСЪЖДА на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМГО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД “Х.Г.” ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Ф., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 2 000 лева (две хиляди лева) - частичен иск
от иск в заявен пълен размер от 30 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди (пропуснати ползи) от неполучено
лицензионно възнаграждение за периода от 01.04.2020 г. до 27.04.2021 г., във
връзка с нарушение, извършено от “Х.Г.” ООД
на правата на ищеца върху комбинирана търговска марка с наименование “R.PIZZA & DONER” с рег. № 94769/13.09.2016 г. на Патентното
ведомство на Република България, описано
по-горе, и сумата от 1 000
лева (хиляда лева) - частичен иск от иск в заявен пълен размер от
20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди във връзка с нарушението, ведно със законната лихва върху
присъдените главници от 27.04.2021 г.
до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Х.Г.” ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на М.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3 180
лева (три хиляди сто и осемдесет лева) – разноски по делото пред
СГС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :