ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 229
гр. Габрово , 10.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500160 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК.
Обжалвано е определение №35/ 02.04.2021г. по гр.д.№61/ 2021г.на РС- Дряново, с
което е прекратено производството по делото на осн. чл. 129 ал.3 ГПК.
В частната жалба на И.М., подадена чрез упълномощеният от него адв. Иванов от АК-
Габрово, се излагат следните възражения: Съдът не посочил конкретно на кое изискване по
чл. 127 ал.1 ГПК не отговаря исковата молба- т.4, т.5 или и двете. Предявеният иск бил по
чл. 124 ал.1 ГПК- общ, запълващ всички празнини и давал право на ищеца да установи, че
не дължи нищо на ответника по справката от ЦКР на БНБ, подавана всеки месец- да
установи, че не съществува такова негово задължение, което може би произтичало от
договор за заем, или ако съществува е погасено по давност. В исковата молба било посочено
вероятно кой е договора за заем сключен от ищеца, но същият не разполагал с договора, не
можел да го цитира и да се обоснове с него, поради което указанията на съда били
неизпълними. Имало възможност, ако ответникът реши, да представи договора и ищецът да
промени основанието и петитума по чл.214 ГПК. При отрицателно установителния иск
ответникът трябвало да докаже, че съществува облигационно отношение и какво
представлява, а ищеца да твърди и доказва обратното, както правел с исковата молба.
Претендирано е обжалвното определение да бъде отменено. Видно от приложеното
гр.д.№61/2021г. на РС- Дряново, с обжалваното определение №35/ 02.04.2021г. е прекратено
производството по делото, поради неотстраняване нередовностите по исковата молба,
дадени с разпореждане на съда от 15.03.2021г. - да се посочи от кой договор за заем
произтичат задълженията, за които ищецът твърди, че са погасени по давност, кога е
сключен договора за заем, за каква сума, за какъв срок и какъв е размера на задълженията по
1
него, както и да се приведе петитума в съответствие с изложените твърдения. Според
ДРС така изложените обстоятелствена част и петитум навеждали на специалния иск по чл.
24 ал. 4 от Наредба № 22/16.07.2009г. за Централния кредитер регистър, с който ищецът към
момента не разполагал, поради отмяната на разпоредбата.
Видно от приложеното гр.д.№61/2021г. на ДРС, същото е образувано по искова молба
от И.М., с петитум: да се признае за установено, че не дължи на ответника "Фронтекс
интернешънъл" АД сумата 1401 лв. и посочена „балансова експозиция“ в размер на 1 582 лв,
поради погасяване вземането на ответника, съответно неговото реципрочно задължение по
давност. Относно правният интерес за предявяване на иска в обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че ответното дружество подавало информация в ЦКР, че ищецът е
нелоялен длъжник, поради което банка му отказала отпускане на кредит. По този начин
били нарушени негови субективни права- да получи нов заем. Твърди, че задължението му
било от преди повече от 10 години и погасено по давност, като през 2015г. било образувано
заповедно производство по чл. 410 ГПК в ДРС, но след подаване на възражение по чл.414
ГПК не бил предявен установителен иск и съдът обезсилил заповедта.
След като съдът е оставил без движение така предявената искова молба, с посочените
по- горе указания, с молба за изправяне на нередовности от 19.03.2021г. ищецът е заявил,
че: през 2007г. сключил договор за заем с „Джет Кредит“ или „БНП Париба“, но не си
спомня за каква сума; от „БНП Париба“ му казали, че договорът е от 13.04.20107г., като с
цесия през 2014г. вземането било прехвърлено на ответника; че не може да представи и
посочи точния договор за заем, от който произтичат задълженията, кога е сключен, за каква
сума, за какъв срок и какъв е размерът на задълженията по него, тъй като това било преди
много години и загубил договора, като нямал други данни за това задължение.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Дори искът по чл. 124 ал.1 ГПК да е "общ, запълващ всички празнини", както се твърди
в частната жалба, това не означава, че със завеждането на отрицателно установителен иск
може да се претендира абстрактно и "по принцип" недължимост и то "вероятно" срещу
посоченият ответник. Не може да се възложи на ответника задължението да сочи и
конкретизира претенцията на ищеца, както се претендира в частната жалба, а последният да
"изменя основанието и петитума на исковата молба" съобразно това. След като се иска да
бъде признато спрямо ответника, че ищецът не му дължи сума по договор за заем, поради
изтекла погасителна давност, следва поне да се посочи кога е сключен този договор, за каква
сума и за какъв срок. В противен случай нито може да се прецени за кое задължение става
въпрос, нито дали давността е изтекла.
Неоснователно е възражението в жалбата, че указанията на съда били неизпълними,
както и, че в исковата молба било посочено вероятно кой е договора за заем сключен от
2
ищеца. В исковата молба следва да се изложат всички данни и обстоятелства и да се
конкретизира претенцията така, че ответната страна да е наясно за какво става въпрос-
конкретно за кой заем /видно от приложената справка той не е един/ и по какъв начин да
организира процесуалното си поведение / да оспори, да признае и т.н./. След като ищецът
цитира под номер и година проведено заповедно производство по чл. 410 ГПК в ДРС
относно този договор за заем, не може да се приеме твърдението му, че "няма данни за това
задължение", че "не може да цитира договора, или да посочи точният договор, тъй като го е
загубил". В приложената справка на ЦКР на БНБ са цитирани множество договори, по които
ищецът е длъжник, с различни банки и небанкови финансови институции, поради което е
необходимо да се конкретизира за кой от тях става въпрос в подадената пред ДРС исковата
молба.
На ищеца е била дадена възможност да изправи нередовностите по исковата си молба,
но тъй като не го е направил, правилно същата е върната и производството е прекратено по
реда на чл. 129 ал.3 ГПК. Не е възможно исковата молба да се разгледа така, както е
предявена- съдът да се произнесе по недължимост на сума поради погасено по давност
вземане по договор за заем, без същият да се конкретизира /като се има предвид, че ищецът
е сключил не един договор за заем/ или да се произнася за недължимост на "балансова
експозиция" в ЦКР към БНБ.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №35/ 02.04.2021г. по гр.д.№61/ 2021г.на РС- Дряново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок,
при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3