Р Е
Ш Е Н
И Е
№
3259
гр. Варна ,
21.07.2015год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, ХVІ-ти състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на трети юни през
две хиляди и петнадесета година , в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Р. Х.
при секретаря Г.Д.
, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2354/2014 год. по описа на
Районен съд гр. Варна, ХVІ състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по
предявени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците, сумата от 24 270.75лв. /двадесет и четири хиляди двеста и седемдесет лева,
седемдесет и пет ст./, съставляваща част от цената по договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт
№*, том *, регистър №*, дело №* по описа на СВ към ВРС, платена с оглед
отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня
на поканата за връщане на цената до предявяване на исковата молба в
размер на 2 000лв. /две
хиляди лева/, както и законната лихва върху стойността на подлежащата на
връщане продажна цена от деня на предявяване на иска до окончателното плащане
на сумата. Претендират за присъждане на сторените по делото разноски.
Ищците аргументират правен
интерес от заявените искове, навеждайки следните фактически твърдения: Двамата
ищци са съпрузи по силата на гр.брак, сключен на 17.03.2007год. На 21.05.2009год.
с ответницата, представлявана от пълномощник Д. М., ищците сключват договор за
покупко-продажба на недвижим имот. По силата на този договор ответницата им
прехвърля правото на собственост върху имота за сумата от 22 000евро,
платени от тях изцяло. Въпреки това, описаният договор за покупко-продажба е
развален от ответницата с влязло в сила решение по гр.дело №6337/2010год. на
ВРС-ІХ състав, поради невъзможност на ищците да докажат, че цялата посочена в
договора сума е платена от тях. Това се дължи на недобросъвестни действия на пълномощника на
ответницата – Д. М., за което ищците са подали жалба за измама. Независимо от
това безспорно установени и заплатени по договора се явяват следните суми:
авансово платената сума в размер на 2 933.75лв. / 1 500евро/ на
24.02.2009год., както и сумата от 21 337лв./ 10 970.18евро/,
преведена по банкова сметка ***, на
27.05.2009год. или общо 24 270.75лв. Остатъка от сумата в размер на
10 309евро е платена на ръка, на
пълномощника Д. Т., без да им е дадена разписка, поради което ищците не могат
да докажат плащането им. С оглед развалянето на договора и отпадналото по тази
причина основание за плащане на сумата, дадена като продажна цена, за ищците е
налице интерес от предявяване на настоящия иск и връщане на даденото по
договора. Претендират обезщетение за забава в размер от 2000лв., считано от
датата на подаване на исковата молба в производството по гр.дело №6337/2010год.
– 04.05.2010год. до датата на завеждане на настоящия иск.
По делото е
постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Ответницата оспорва
изцяло иска. Сочи, че плащането на тогавашния пълномощник на Н. Й., адв. Т. е извършено в деня на сделката, като са му
прехвърлени банкови средства в този размер, а не средства на молителите В. и М.
А. Същите не са заплатили нито на пълномощника, нито в последствие на Н. Й. и
са запазили за себе си другата половина от получения банков заем в размер на
общо 22 000евро, което неплащане на цена е основанието на което е уважен
иска за разваляне на сключения договор за покупко-продажба.
Навежда доводи, че не е настъпило обедняване на
ищците, тъй като не са заплатили
собствени средства. Няма никакво погасяване на ползвания банков заем. Без
удостоверяване на плащане на собствени средства, било по време на покупката на
вещта, било при погасяване на получения кредит не са налице предпоставките на
обедняването. Не е налице и обогатяване на Н. Й., тъй като за обезпечаване на
целия заем от 22 000евро е предоставено жилището, предмет на покупко-продажбата по договор за учредяване
на ипотека, обективиран в нот.акт
№75, том първи, дело 75/2009год. в полза на У. Б. АД. Тежестта следва имота и
независимо от възстановяването на собствеността в патримониума
на Й., тя отговаря със стойността на
това жилище за целия размер на ползвания от А. заем, а именно за цялата сума от
22 000евро, от която при сделката Андрееви са заплатили само
половината сума – 10 909.60евро
/21 377лв./ на пълномощника на Й., Т. Те не само не са обеднели при
сделката, а са се обогатили с размера на половината от отпуснатия заем в размер
на 12 409.60евро, залагайки като обезпечение имота на ответницата, предмет
на покупката.
В условия на евентуалност, в случай, че съдът намери за
основателна претенцията за връщане на претендираната
сума прави възражение за прихващане със сумата от 12 409.60евро, която сума е
получена от ищците в брой, като част от отпуснатия кредит за заплащането на
продажната цена на апартамента, но която не е платена като цена, нито е
възстановена на банката във вид на погасяване на усвоения кредит и която остава
дължима към банката от ответницата, като гарантирана с цената на възстановения
й имот.
В съдебно заседание ищците поддържат предявените искове.
В хода по същество на делото проц.представител на
ищците – адв.Д., преупълномощена
от адв. Б. моли за уважаване на исковете и присъждане
на сторените по делото разноски. В срок адв. Б. депозира писмени бележки.
В съдебно
заседание ответницата , чрез процесуален
представител – адв.Ш. поддържа отговора на искова
молба . В хода по същество на делото моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на сторените по делото разноски. В условия на евентуалност, в случай
на уважаване на исковата претенция
моли за уважаване на възражението
за прихващане.
Съдът, след като
взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна
От приетото по делото гр.дело №6337/2010год. по описа на
ВРС се установява , че с влязло в сила решение е развален сключеният договор за
покупко-продажба , обективиран в нот.акт
№*, том *, рег.№ *, нот.дело №*/21.05.2009год. на
нотариус В.Д. по силата на който Н.С. Й. , ЕГН ********** *** , чрез
пълномощник адв. М. продава на В.В.А.
, ЕГН ********** *** и М.Д.А. , ЕГН ********** *** недвижим имот , находящ се в * с
идентификатор №*, целият с площ от 55.06кв.м. , ведно с избено помещение №4 с
площ от 2.64кв.м. и 1.4722% ид.части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху земята за сумата от 22 000евро по
предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД от Н.С. Й. срещу В.В.А. и М.Д.А..
Няма спор между страните , а и от приетото по делото
удостоверение за раждане /л.5/ се установява, че покупко-продажбата осъществена
с нот.акт №*, том *, рег.№ *, нот.дело
№*/21.05.2009год. на нотариус В. Д. е извършена по време на гр.брак на
ответниците, който е сключен през 2007год.
Прието по делото е пълномощно /л.8/ , съгласно което Н.С.
Й. упълномощава адв. Д. Т. В. да я представлява при
разпореждането /покупко-продажба , замяна , дарение и др./ на недвижим имот,
представляващ апартамент с идентификатор *
в сграда 46 в поземлен имот с идентификатор * по действащия кадастрален
план , находящ се в жилищна сграда , построена в *, ведно с принадлежащото му
избено помещение №4 , както и 1.4722% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото . Пълномощното
дава право на упълномощения да подписва
всякакви документи и извършва всички необходими действия , касаещи предприетата
разпоредителна сделка, включително и да получава суми по договорените сделки.
Съгласно преводно нареждане /л.9/ от 27.05.2009год. чрез У. К. Б., В.В.А. е наредила да бъде преведена на Д. Т. М. сумата
от 21 337лв. , съгласно анекс към
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.02.2009год.
Видно от приетата по делото разписка /л.10/ се
установява, че М.Д.А. е внесъл на Д. Т. сумата от 1500евро , относно работа , касаеща ап.4 , *.
Към доказателствата по делото са приобщени справки ,
относно информация по сметка на В. В.А. /л.11/ и относно данни за транзакции за
периода от 01.05.2009год. до 16.07.2010год.
По делото е ангажирана от ответницата ССч.Е.
заключението по която е в следния смисъл : Размерът на отпуснатия
кредит по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№8173/15.05.2009год. е 22 000 евро. Сумата е усвоена по банкова сметка ***
В.В.А. . На 27.05.2009год. е изтеглена в брой сумата
от 20 000лева/10309.28евро/. По
данни от У. Б. АД за периода от 15.05.2009год. до 15.05.2015год. по ипотечния
кредит са извършени погасявания по кредита на сума в размер на
4 922.33лева , с които са погасени: 312.98лв. главница, 1621-просрочена
лихва, 1981.71лв. редовна лихва и 1006.64лв. такса. По данни на У. Б. АД към 19.05.2015год.
размерът на дълга по кредита е 35 494.91евро , от които :
22 606.39евро –просрочена главница
, 4 567.54евро – просрочена лихва, 24.87евро-неплатена такса и
8 296.11 евро –законна лихва, начислена до 19.05.2015год. Предвид
настъпилата предсрочна изискуемост не са налице главници с ненастъпил падеж. По
данни на У. Б. АД кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 17.08.2011год. ,
поради неплащане в срок на една или
повече погасителни вноски.
От изисканото за нуждите на настоящото производство
гр.дело №6337/2010год. на ВРС се установява , че на 24.02.2009год. е сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с купувачи М.Д.А. и В.В.А. и
продавач Д. Т. М., като пълномощник на Н.С. Й. С предварителния договор за
покупко-продажба страните се задължават за сключат окончателен договор за
покупко-продажба, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувачите
собствеността върху следния недвижим имот : апартамент с идентификатор * в
сграда 46 в поземлен имот с идентификатор * по действащия кадастрален план ,
находящ се в * , подробно описан в нот.акт №*, том *,
рег.№ *, н.д.38/2008год. на нотариус Д. С. Прехвърлянето на собствеността е
уговорено да стане срещу цена от 29 500евро , платима по следния начин:
1 500 евро при подписване на предварителния договор и 28 000евро ,
платима до 45 дни от датата на сключване на предварителния договор, под формата
на банков кредит от избрана от купувача банка.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи.
Заявеният за разглеждане в настоящото производство главен
иск е с правно основание чл.55,ал.1 , предложение трето. Претендира се връщане
на сумата от 24 270.75лв. , дадена от ищците по договор за покупко – продажба , осъществен с нот.акт
нот.акт №*, том *, рег.№ *, нот.дело
№*/21.05.2009год. на нотариус В. Д., който договор впоследствие с решение
постановено по делото гр.дело №6337/2010год. по описа на ВРС е развален. В тази
хипотеза на неоснователно обогатяване е характерно това, че към момента на
даването основанието съществува , т.е. между страните е налице валидно
правоотношение , въз основа на което се извършва престирането
и което оправдава имущественото разместване , но впоследствие това
правоотношение отпада с обратна сила по причини от различно естество.
За основателността му е достатъчно ищците да докажат, че е налице имуществено
разместване, настъпило с предаването на процесната
сума в държане на ответницата. Необходимо е да се установи още, че това предаване
е станало при правно основание, в
частност - по сделка, която впоследствие е отпаднала с обратна сила. При
наличието на първите две предпоставки, третата се предполага, а именно - че в
резултат от това имуществено разместване ищците са се обеднили за сметка на ответницата .
Съгласно задължителната и трайно установена практика ,
заложена в ППВС №1/1979год. на отпаднало основание може да се претендира
връщане на платена сума въз основа на договор , развален поради неизпълнение.
Нормалното развитие на договора предполага изпълнение на поетите от съконтрахентите договорни задължения. При неизпълнение на
задълженията на едната страна поради причина, за която отговаря , изправната
страна има право да претендира реално изпълнение , обезщетение за забава , обезщетение
за неизпълнение или да развали договора. Развалянето е крайно средство за
ликвидиране на възникналото между страните правоотношение. В настоящия случай няма спор между страните ,
а и от приетите по делото доказателства се установява , че процесната
сума в размер на 24 270.75лева е дадена по повод договор за
покупко-продажба на недвижим имот , който е развален с влязло в сила решение по
гр.дело № 6337/2010год. на ВРС. Съгласно ангажираните по делото доказателства
се установи, че по повод развалената покупко-продажба , ищците са платили на
пълномощника на ответницата следните суми:
1500евро или 2 933.75лв. на 24.02.2009тод. към момента на сключване
на предварителния договор и 10 970.18 евро или 21 337лв. , преведена по банков път на
27.05.2009год. С развалянето на договор за покупко-продажба по съдебен ред ,
обвързаността на страните по покупко-продажбата отпада с обратна сила , предвид
на което те следва да върнат престациите , които са
си разменили , за да бъде възстановено състоянието на отношенията, такова
каквото е било , преди договорът да бъде сключен , тъй като договорът като
правно основание за размяна на престациите е отпаднал
. Ето защо при липса на доказано от страна на ответницата основание да задържи процесната сума, последната дължи връщането й , което
задължение произтича от заличаването с обратна сила на договорната връзка.
В контекста на гореизложеното настоящия съдебен състав не
споделя възраженията на ответницата , че
не било налице основание за връщане на всичко получено по разваления договор за
покупко-продажба , тъй като ищците не
били платили цялата сума и се обогатили с 12 409.60евро , че нямало
плащане на собствени на купувачите средства , а имало плащане на средства на
банката, че ищците не били обеднели , тъй като процесната
сума съставлява изтеглен от тях банков кредит , който не са изплатили и че ответницата не се е обогатила , тъй като
върху имота има наложена ипотека. Процесната сума е
безспорно доказана , че е платена на пълномощника на продавача/ответницата/ и с
развалянето на договора с обратна сила , настъпва соченото от ищците правно основание – чл.55,ал.1, предложение 3
за връщането й, като без касателство по
основателността на настоящия иск е
неплащането на цената в цялост. Това е така защото вземанията за връщане
от неоснователно обогатилия се нямат договорен характер , даже когато се иска
връщане на нещо , дадено в изпълнение на договорно задължение , какъвто е
настоящия случай, тъй като задължението за връщане произтича не от договора , а
от заличаването на договорната връзка с обратна сила и принципната идея за изравняване на
неоправдано имуществено разместване на блага. Несъстоятелно е и второто
възражение на ответницата. Въпросът за произхода на процесната
сума няма значение в настоящото производство . Значим за настоящия казус е
факта , че процесната сума е
платена на пълномощника на ответницата по повод покупко-продажба , която
впоследствие с обратна сила е заличена. Несъстоятелни
са и другите две възражения на ответницата , тъй като в хипотезата на чл.55,
ал.1 , предложение трето във вр. с чл.88 от ЗЗД ,
обедняването и обогатяването в сочения от ответницата аспект не е относим, защото дължимите престации са
точно определени – всичко получено по договора. С развалянето на
договора с обратна сила , безспорно
доказаната , като платена на ответницата , чрез пълномощник сума в
размер от 2 4 270.75лв. следва да се върне.
Предвид гореизложените съображения настоящия съдебен състав намира , заявения главен
иск за основателен
и доказан и постановява решение , с което го уважава. Като законна последица от уважаване на иска следва да се
присъди законна лихва , считано от датата депозиране на исковата молба-
20.02.2014год. до окончателното изплащане.
По отношение на акцесорния иск
за лихва в размер от 2000лв. , считано от датата на поканата – 04.10.2010год. ,
когато е заведен искът по гр.дело № 6337/2010год. по описа на ВРС до датата на
завеждане на настоящия иск , съдът намира следното :
С разваляне на договора е отпаднало с обратна сила основанието,
на което ответницата е получила от ищеца сумата по договора за
покупко-продажба. Простата изискуемост на вземането обаче не поставя
автоматично длъжника в забава. Вземането става изискуемо само след изтичане на
срока за изпълнение (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), а ако няма уговорен - след поканата (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) – в този смисъл е решение № 417/20.03.2000 г. по гр.д.№ 1488/99
г., V г.о. на ВКС. В конкретния случай ищците не установиха, че
ответницата е поканена да им върне заплатената сума по разваления
договор за покупко-продажба. Датата на входиране на
исковата молба по гр.дело № 6337/2010год. , заведена от ответницата , съдът
намира , че не представлява по своето правно естество покана , отправена от ищците към ответницата за
изпълнение, чрез връщане на полученото по разваления договор за покупко –продажба . Предвид на това при липса на доказана
от ищците забава на ответницата в претендирания период от време, акцесорния иск за лихва се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
По отношение на възражението на ответницата за прихващане
със сумата от 12 409.60евро, която сума
е получена от ищците в брой, като част от отпуснатия кредит за заплащането на
продажната цена на апартамента, но която не е платена като цена, нито е
възстановена на банката във вид на погасяване на усвоения кредит и която остава
дължима към банката от ответницата, като гарантирана с цената на възстановения
й имот , съдът намира следното : Възражението за прихващане със спорно вземане
е средство , за да се предизвика съдебно прихващане , което погасява насрещните
вземания занапред. Възражението на ответницата за прихващане се явява
неоснователно , защото ответницата няма вземане към ищците в сочения от нейна страна аспект. Неплащането
на кредита от ищците по договор за заем , обезпечен със имота по отношение на
който е развален договора за покупко-продажба не формира вземане на ответницата в размер , съответстващ
на сумата , която ищците са
получили по договора за заем. Ето защо
възражението на ответницата се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото пред
настоящата инстанция върху уважената част от иска разноските, изразяващи се в
държавна такса следва да се възложат на
ответницата.
Ищците следва да заплатят държавната
такса върху отхвърлената част от иска , и разноските на ответницата , съобразно
отхвърлена част от иска.
Водим от
горното , съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.С. Й., ЕГН :********** с адрес ***№5 ДА ЗАПЛАТИ НА В.В.А.
, ЕГН:********** и М.Д.А. , ЕГН : ********** *** със съдебен адрес:***, сумата от 24 270.75лв. /двадесет и четири хиляди двеста и седемдесет лева,
седемдесет и пет ст./, съставляваща част от цената по договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт
№*, том *, регистър №*, дело №* по описа на СВ към ВРС, платена с оглед
отпаднало основание, ведно със законната лихва , счита от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 20.02.2014год. до окончателното изпращане , на
основание чл.55, ал.1 , предложение 3 от ЗЗД , като отхвърля акцесорния иск за лихва в
размер на 2 000лв. /две
хиляди лева/, считано от 04.05.2010год.
до датата на завеждане на настоящия иск , на
основание чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.С. Й., ЕГН :********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС държавна такса в
размер на 970.83лв. /деветстотин и
седемдесет лева, осемдесет и три ст./, на
основание чл.78,ал.1 във вр. с ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА В.В.А. , ЕГН:********** и М.Д.А.
, ЕГН : ********** *** със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 80лв./осемдесет
лева/ , на основание чл.78,ал.3 във вр. с ал.6 от
ГПК.
ОСЪЖДА В.В.А. , ЕГН:********** и М.Д.А. , ЕГН : ********** *** със
съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.С. Й., ЕГН :********** с адрес ***, сумата
от 109.51лв./сто и девет лева, петдесет и една ст./ , представляваща
сторени по делото разноски , съобразно отхвърлената част от иска, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок, считано от получаване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: