№ 5395
гр. София, 15.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110206269 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД (подадена чрез адв. В. И.) срещу Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, с който на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за
пътищата (ЗП) в размер на 133 (сто тридесет и три) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е недопустим, неправилен и
незаконосъобразен. Приема се, че ангажирането на административно-наказателна
отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП с издаване на Електронен фиш при условията на
чл.189ж от ЗДвП е недопустимо. Според жалбоподателя нарушенията по чл.179, ал.3б от
ЗДвП се санкционират по реда на чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП със съставянето на Акт за
установяване на административно нарушение и издаване на Наказателно постановление, а
не с Електронен фиш. Претендира се за засегнато в значителна степен право на защита на
жалбоподателя, тъй като не му е било осигурено правото на възражения по смисъла на
чл.42, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН да представи доказателства в подкрепа на твърденията си и
евентуално да оспори фактическите констатации на контролните органи. В жалбата се
посочва, че нормите на чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно
съдържание, насочени са към различни адресати и визират различни по естество нарушения.
Иска се СРС да отмени обжалвания Електронен фиш като незаконосъобразен – издаден в
1
нарушение на чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП, вр. чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. На следващо място в
жалбата се твърди, че посоченото в Електронния фиш място на извършване на нарушението
– „път А-6 км 60+705“ не фигурира в Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние, представляващ Приложение към Решение № 680 от
21.09.2022г. на Министерски съвет. Поради това се приема, че оспореният санкционен акт е
издаден в нарушение на чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП, вр. чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и в
нарушение на чл.34 от ЗАНН. На следващо място в жалбата се цитират разпоредбите на
чл.13, ал.1 и ал.2 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, като се твърди, че Дружеството-
ползвател на процесното пътно превозно средство /ППС/ с рег. № **** – „****“ ЕООД
разполага с бордово устройство, монтирано в посоченото ППС въз основа на сключен
Договор от месец май 2020г. за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на
база изминато разстояние с последващо плащане с „ДИДЖИТОЛ СМАРТ
ИНФРАСТРУКТУРА” АД (с предишно наименование „КОНКОРД СМАРТ
ИНФРАСТРУКТУРА“ АД). В тази връзка се цитира чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на
заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за
отмяна на Решение 2009/750/ЕО, съгласно който доставчиците на ЕУЕПТ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка
с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство. Във връзка с това жалбоподателят счита, че в случая „ДИДЖИТОЛ
СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД е следвало да уведоми „****“ ЕООД относно
отстраняване на техническата нередовност в бордовото устройство и едва след изпълнение
на това задължение и проявено бездействие от страна на ползвателя на услугата, е следвало
да се пристъпи към ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя. Поради това се твърди, че извършеното административно нарушение реално
не е увредило обществените отношения - обект на защита от разпоредбата на чл.139, ал.7 от
ЗДвП, вр. чл.10, ал.1 от ЗП, поради което е налице маловажен случай. На следващо место
жалбоподателят сочи, че от Електронния фиш не става ясно в какво качество е ангажирана
административно – наказателната отговорност на жалбоподателя – като собственик на ППС
или като ползвател на ППС, движещо се по платен републикански път на процесната дата. В
жалбата се цитира и т.27, Раздел 1, Глава 3 от публично оповестените Общи условия към
договорите за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси между
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ и Националните доставчици на услуга за
електронно събиране на пътни такси. Заявява се, че Доставчикът контролира
функционирането на бордовите устройства и приема процедура за предоставяне и
2
обслужване на бордовите устройства, с която да регламентира предприемането на
подходящи и своевременни мерки за непрекъснато и безпроблемно предоставяне на
услугата. Цитира се и т.30, Раздел 1, Глава 3 от публично оповестените Общи условия към
договорите за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси между АПИ и
Националните доставчици на услуга за електронно събиране на пътни такси. Прави се
извод, че жалбоподателят не носи административно – наказателна отговорност за
недеклариране и/или неправилно декларирани ТОЛ данни към електронната система за
генериране и отчитане на ТОЛ данни, както и начисляване и събиране на ТОЛ такси. Отново
се акцентира, че в случая собственикът/ползвателят на ППС - „****“ ЕООД не е бил
своевременно и надлежно уведомен от доставчика на услугата за електронно събиране на
пътни такси (от „ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД) за неправилно
декларирани от бордовото устройство ТОЛ данни, а оттам и неправилно начислена и
събрана пътна такса преди да бъде образувано административно производство съобразно
разпоредбата на чл.2, ал.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от
28.11.2019г. С тези аргументи се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш изцяло.
Претендират се и присъждане на направените по делото разноски.
В молба-становище с вх. № 214385 от 28.06.2024г., депозирана от адв. В. И., се
допълват доводите от жалбата и се цитира съдебна практика. Излагат се твърдения, че в
случая за едно и също нарушение - незаплатена ТОЛ такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП на
28.03.2023г. в 07:41 часа административно – наказващият орган е издал последователно два
различни акта – АУАН № BG09042023/5800/P8-398 от 09.04.2023г. срещу Бойко Иванов
Иванов като водач на ППС с рег. № **** и процесния Електронен фиш № ********** срещу
„****“ ЕОО, издаден отново за ППС с рег. № ****. Сочи се, че срещу цитирания АУАН били
подадени писмени възражения и че не е известно дали въз основа на този Акт е издадено
Наказателно постановление. По отношение на Становище от 16.04.2024г. от Отдел
„Управление на информационна система и инфраструктура” към Национално ТОЛ
Управление се сочи, че същото не съдържа каквато и да било информация за изправността
на контролно устройство с № 10192, с което е било установено процесното административно
нарушение, включително относно техническите параметри на контролното устройство –
марка, модел, сериен номер, година на производство, номер и дата на сертификат, срок за
употреба, данни за последно извършени към датата на нарушението (28.03.2023г.) дейности
по профилактика, ремонт и/или калибриране на техническото устройство. На следващо
място се изтъква, че в Становището е посочен номер на нарушението : **********,
установено на 28.03.2023г. за ППС с рег. № ****, който бил различен от посочения в
процесния Електронен фиш номер на нарушението :
F8B8F07DF76F7F5EE053021F160A073C. В документа на Отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура” към Национално ТОЛ Управление бил посочен
номер на сегмент : **********, който съгласно представената от жалбоподателя извадка от
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - ТОЛ
такса, отговаря на следното местоположение, а именно : път АМ А-6L:п.к. А-2/А-6L-п.к.
18/A-6L, докато в процесния Електронен фиш нарушението било установено на друг пътен
3
участък, а именно: път А-6, км 60+705. Оттук се прави извод, че с представеното Становище
наказващият орган не е доказал, както местонахождението на сегмента, в който е навлязло
процесното ППС с рег. № ****, така и мястото на самото нарушение. Излагат се
съображения, че приложените от въззиваемата страна два броя снимки на процесното ППС с
рег. № ****, заснето от пътни камери, не доказват факта на установеното нарушение.
Същите съдържали единствено и само дата и час на снимката (28.03.2023г., 07:41:21 часа),
като на снимката с идентификационни инициали: SCP_1019 Dir:2 OC2R ID:028235 не се
виждал заснет регистрационен номер на автомобила. Твърди се, че снимките не съдържат
каквито и да било доказателства за недекларирани ТОЛ данни, респ. за незаплатени ТОЛ
такси за процесното ППС и не доказват на кое място и в каква посока се е движило ППС
към момента на установеното административно нарушение за незаплатена ТОЛ такса, нито
от кой ТОЛ сегмент е засечена незаплатена ТОЛ такса.
В становище с вх. № 297020 от 20.09.2024г. адв. И. излага допълнителни съображения
във връзка с представени от наказващия орган документи. По отношение на извлечението от
електронната система за събиране на пътни такси, се заявява, че никъде не е посочено за кое
ППС и с какъв регистрационен номер се отнася така установеното административно
нарушение. Поради това не било доказано с кое ППС е извършено нарушението. Твърди се,
че всяко едно техническо средство, с което се установява нарушение, притежава техническа
документация, каквато в случая не била представена от въззиваемата страна, поради което
не били доказани предназначението, изправността и годността на монтираното на СКТ
10192 устройство. На следващо място се твърди, че са налице разминавания между данните,
съдържащи се в приложената от административно – наказващия орган карта за
местоположението на СКТ 10192 и извлечението от електронната система, съдържащо
данни за контролното устройство, тъй като в двата документа били посочени различни
координати. Поради това се приема, че не е доказано местоположението на техническото
устройство, с което е установено нарушението. На следващо място се твърди, че в
представения от наказващия орган Протокол за установяване годността за приемане на
изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка е посочено
устройство с № 1019, който се различавал от номера от устройството, с което е било
установено нарушението – СКТ 10192. Сочи се и че е различно местонахождението на тази
СКТ, респ. мястото на установено нарушение, а именно: „Чепинци, Община Столична,
област София, път ССТ“, докато в процесния Електронен фиш като място на установено
нарушение е посочен „път А-6 км 60+705“. Изтъква се и че съгласно посочения Протокол
СКТ 1019 е изградена на път ССТ, км. 11+200, която пътна отсечка била напълно различна
от процесната пътна отсечка (път А-6 км 60+705), на която, според данните от Електронния
фиш, е установено нарушението. Сочи се и че посочените в Протокола географски
координати (42.719517, 23.400456) се различават от данните за местонахождението на
техническото устройство, посочени в приложената карта за местоположението на СКТ 10192
(42.719737, 23.400506), така и от данните за местонахождението на устройството,
съдържащо се в представеното извлечение от електронната система, съдържащо данни за
4
контролното устройство, с което е засечено нарушението (10192) : 42.719672, 23.400498. Със
становище с вх. № 297020 от 20.09.2024г. адв. И. изразява несъгласие и със Становището от
02.08.2024г. на Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към
Национално ТОЛ Управление относно изправността на устройството към датата на
нарушението. От една страна се твърди, че в цитираното Становище не се съдържа
информация за изправността на контролното устройство с № 10192, а от друга страна в него
бил посочен номер на нарушението, който е различен от посочения в процесния Електронен
фиш. Претендира се и различие касателно номера на сегмента, в който е навлязло ППС.
Твърди се, че с представеното по делото Становище от Отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“ към Национално ТОЛ Управление не се доказва
местоположението на контролното устройство, както и неговите изправност и годност. Не
било доказано и мястото на установеното административно нарушение. На следващо място
адвокатът посочва от Становището на Отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ към Национално ТОЛ Управление от 02.08.2024г. било видно, че
дължимата сума за посочения сегмент е 0,97 лева, а дължимата такса /според процесния
Електронен фиш/ е 133,00 лева. Претендира се за несъразмерност между двете стойности.
Освен това наложената на Дружеството – жалбоподател имуществена санкция в размер на
2500 лева надвишавала таксата от 133 лева с повече от 18 пъти и с 2577 пъти - дължимата
сума за незаплатена ТОЛ такса в размер на 0,97 лева. Твърди се, че по делото няма данни за
какво време и разстояние е използван Републиканският път от превозното средство, а за да
бъде освободен от административно - наказателна отговорност, на жалбоподателя е
предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 750 лева, който надвишава 773 пъти
дължимата сума за незаплатена ТОЛ такса от 0,97 лева. Посочва се, че налагането на
имуществената санкция с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност да бъде
преценявана тежестта на самото нарушение, е в разрез с принципа на пропорционалност.
Адвокатът се позовава и на Решение от 22.03.2017г. във връзка с Директива 1999/62/ЕО. В
становището на адв. И. се посочва още, че „ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД
не са уведомили собственика/ползвателя на процесното ППС с рег. № **** за недекларирани
пътни такси на 28.03.2023г. в 07:41 часа преди образуване на административно –
наказателното производство във връзка с чл.2, ал.7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28.11.2019г., в сила от 19.10.2021г. Поради това Дружеството –
жалбоподател не следвало да носи административно–наказателна отговорност.
Пред СРС, НО, 10 състав „****“ ЕООД се представлява от адв. Славов,
преупълномощен от адв. И., който в съдебното заседание на 02.07.2024г. заявява, че
поддържа жалбата и молбата-становище. По време на съдебните прения пред СРС на
25.09.2024г. адв. Славов пледира за уважаване на жалбата на „****“ ЕООД, тъй като
обжалваният Електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен. Преповтарят се доводите,
изложени в жалбата, в молбата-становище с вх. № 214385 от 28.06.2024г. и в становището с
вх. № 297020 от 20.09.2024г. Адвокат Славов казва, че в представените по делото
Становище от Отдел „Управление на информационната система и структура“ към
5
Национално ТОЛ Управление, карта с местоположение на стационарната контролна точка и
извлечение от електронната система, съдържащо данни за контролното устройство, се
съдържат географски координати на устройствата, които не съвпадат и си противоречат. В
Становището на Отдела към Национално ТОЛ Управление бил посочен номер на
нарушението, състоящ се само от цифри, който се различавал от номера на нарушението,
посочен в процесния Електронен фиш. Твърди, че в Становището е посочен номер на
сегмент, който отговарял на друга пътна отсечка съгласно Списъка на Републиканските
пътища, която се различавала от пътната отсечка, посочена в Електронния фиш. Поради това
се прави извод за недоказването на контролното устройство, с което е установено
нарушението, неговото местоположение, годност и изправност, а също и самото място на
нарушението. На следващо място адвокатът сочи, че видно от Становището на Отдела за
управление на информационната система - размерът на таксата, която не е отчетена е 0,97
лева, а наложената имуществена санкция е 2500 лева и се иска заплащането и на
допълнителна такса от 133 лева, т.е. наложената на Дружеството санкция надвишавала
размера на таксата от 133 лева с повече от 18 пъти. Посочва се, че тя надвишавала с повече
от 2500 пъти и дължимата сума за незаплатена ТОЛ такса в размер на 0,97 лева. По време на
съдебните прения пред СРС адв. Славов заявява, че по делото няма данни за какво време и
разстояние е използван Републиканският път от превозното средство, а за да бъде освободен
от административно - наказателна отговорност на жалбоподателя е предложено да заплати
компенсаторна такса в размер на 750 лева. Твърди се, че налагането на имуществената
санкция с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност да бъде преценявана
тежестта на самото нарушение, е в разрез с принципа на пропорционалност, регламентиран
в Директива 1999/62 на Европейската общност, като в тази насока е и практиката на Съда на
Европейския съюз, а именно Решение от 22.03.2017г. Процесуалният представител на
Дружеството – жалбоподател иска присъждане на направените по делото разноски, във
връзка с което представя и списък с разноски за сумата от 660 лева.
Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се
представлява от юрк. Г. единствено в съдебното заседание на 02.07.2024г., когато тя заявява,
че оспорва жалбата. По време на съдебното заседание на 25.09.2024г. въззиваемата страна не
се представлява от процесуален представител и съответно не взема становище по време на
съдебните прения пред СРС.
По делото е налице писмо с вх. № 143537 от 30.04.2024г., с което жалбата е
препратена от АПИ, Национално ТОЛ Управление на СРС заедно с административно –
наказателната преписка. В това писмо се посочва, че обжалваният Електронен фиш
притежава всички задължителни реквизити съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а жалбата на
„****“ ЕООД е неоснователна и нeдоказана. Иска се съдът да потвърди процесния
Електронен фиш като правилен и законосъобразен.
По делото е депозирано писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Национално
ТОЛ Управление с вх. № 214970 от 28.06.2024г., според което контролно устройство
SCP_10192 с ID № 08235 не подлежи на периодичен контрол. То представлява стационарна
6
контролна точка (СКТ) и по-точно : автоматично устройство за записване на пътния трафик
(АУЗПТ), което е разположено на метална рамка, неподвижно монтирана над път А-6
(Автомагистрала „Европа“), км. 60+705 метра, попадащо на територията на гр. София.
Твърди се, че устройството е част от Електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП. Съгласно чл.167а, ал.1 от ЗДвП АПИ осъществява контрол върху
заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП чрез електронна система за събиране
на пътни такси (ЕССПТ), като за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП се
създава доклад, към който автоматично се прилага снимков материал и/или видеозапис,
които са доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с
регистрационен номер, дата, час, място на движение по участък от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство. В писмото
се цитира чл.10, ал.1 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние. Твърди се, че в нормативен акт не е
предвидено изискване ЕССПТ или нейните компоненти да са преминали проверка по Закона
за измерванията (ЗИ). В писмото се цитират чл.1 и чл.5 от ЗИ, както и §1, т.1 от ДР на ЗИ.
Посочва се, че ЕССПТ и нейните компоненти не извършват измервания на стойности и
величини, а само сравнителен анализ на данните относно регистрационен номер, категория
на ППС, брой оси и екологичен клас на ППС. При установяване на нарушенията по чл.179,
ал.3-3в от ЗДвП нямало измерване на величина. Отчитането на нарушението се извършвало
при преминаване на ППС по участък от платената пътна мрежа, върху който е разположена
СТК, като техническото средство заснемало движещия се автомобил и неговия
регистрационен номер, снимковият материал се пазел в база данни, от която специален
софтуер разчитал регистрационния номер и го сравнявал със списъци за заплатени пътни
такси. В случай, че не се установи заплатена такса, съответстваща на характеристиките на
ППС, системата автоматично изтегляла данните за нарушителя от регистрите на
Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез платформата за междурегистров обмен
RegiX. В писмото се твърди още, че СКТ – част от електронната система разполага със
система за мониторинг, която сигнализира за настъпили неизправности в някои от техните
елементи, като в случай на такъв сигнал – служител от Сектор „Техническа поддръжка на
крайпътна и правоприлагаща инфраструктура“ на Отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“ към Национално ТОЛ Управление при АПИ отстранявал
възникналата неизправност. Посочва се, че изискванията на ЗИ били относими към
автоматизираните технически средства и системи (АТСС), използвани в структурите на
МВР, тъй като служели за количествено измерване на определени величини (скорост на
движение), както и за тяхното сравняване с величини от същия вид. Подобно измерване на
величини и тяхното съпоставяне една с друга не било налице в процесите на обработка на
данни от електронната система по чл.167, ал.3 от ЗДвП. Използването на различни термини
в чл.189, ал.4 от ЗДвП и в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП също показвало, че става въпрос за
различни средства /системи/, като системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП не попадала в обхвата
на определението на АТСС, дадено в т.65 от ДР на ЗДвП и прилагането на правните норми
7
по аналогия в случая било недопустимо. В заключение в писмото на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – Национално ТОЛ Управление (приложено на лист 46-47 от делото) се
казва, че техническо средство SCP_10192 с ID № 08235 е въведено в експлоатация заедно с
ЕССПТ след измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, бр.105/2018г.), тъй като е предвиден нов начин
за заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа (пътни такси), при която се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС – винетни такси и
такси на база време и на база изминато разстояние. В писмото се цитира и чл.10, ал.3 от ЗП,
като се пояснява, че списъкът на пътищата, за които се събира ТОЛ такса е определен в
Решение № 101 на МС от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на Републиканските пътища,
за които се събира такса за изминато разстояние – ТОЛ такса. Процесният участък попадал в
категорията на пътищата, за които се събира ТОЛ такса. Обяснява се, че път А-6
(Автомагистрала „Европа“), км. 60+705 метра бил въведен в експлоатация преди
изменението на ЗП (ДВ бр. 105/2018г.), като първоначалното наименование на този път бил
Северна скоростна тангента и в последствие станал част от път А-6, който е с начало :
границата с Р. Сърбия (от ГКПП „Калотина“) и с край : път А-2 (Автомагистрала „Хемус“).
По делото е депозирано и още едно писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ –
Национално ТОЛ Управление с вх. № 260750 от 13.08.2024г. В него се преповтарят доводите
от писмо с вх. № 214970 от 28.06.2024г. Допълва се, че незаплатената пътна такса за сегмент
********** е в размер на 0,97 лева, като размерът на дължимата такса и начинът, по който
се изчислява са нормативно дефинирани в Тарифата за таксите, които се събират за
преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с ПМС № 370/20.12.2019г.
(обн. ДВ бр.101 от 7.12.2019г.). Посочва се, че размерът на таксите съгласно чл.10, ал.6 от
ЗП се определя с Тарифа на Министерски съвет по предложение на Министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Техническо средство SCP_10192 FC21 с ID № 08235 е разположено на СКТ,
намираща се в района на с. Чепинци, общ. Столична, на път А-6, км. 60+705, намаляващ
километър.
Дружеството „****“ ЕООД е собственик на влекач „****“ с рег. № **** с технически
допустима максимална маса 18000, допустима максимална маса на състав от превозни
средства – 40000, категория на превозното средство – N3, екологична категория – ЕВРО 5, с
брой оси – 2.
На 28.03.2023г. в 07:41 часа, при ТОЛ-секция 10192, на път А-6, 60+705 км., посока
намаляващ километър, превозното средство на „****“ ЕООД с рег. № **** било заснето да
се движи и автоматично било установено, че то няма валидна маршрутна карта или валидна
ТОЛ-декларация за преминаването. За тази констатация бил съставен доклад за нарушение с
№ F8В8F07DF76F7F5EE053021F160A073C.
Въз основа на снимковия материал от устройство SCP_10192 FC21 с ID № 08235 и
8
цитирания по-горе доклад срещу „****“ ЕООД е издаден Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** за това, че на 28.03.2023г. в 07:41
часа е установено нарушение № F8B8F07DF76F7F5EE053021F160A073C с ППС влекач
„****“ с рег. № ****, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 40000, в община Столична, за движение по път А-6,
км. 60+705, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП, тъй като за това ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за
преминаването. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на „****“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2500 лева. В Електронния фиш е записано, че независимо от
налагането на това административно наказание „****“ ЕООД дължи и заплащане на
съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на притежаваното ППС в
размер на 133 лева.
Електронният фиш е изпратен по пощата на „****“ ЕООД и е получен на
21.02.2024г., след което е обжалван с жалба, подадена на 05.03.2024г.
Във връзка с цитираното по-горе нарушение №
F8B8F07DF76F7F5EE053021F160A073C, извършено на 28.03.2023г. в 07:41 часа на път А-6,
отсечка 60+705 км., срещу Бойко Иванов Иванов (като водач на ППС с рег. № ****) е бил
съставен АУАН № BG09042023/5800/P8-398 от 09.04.2023г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : удостоверение за актуално
състояние на „****“ ЕООД; извлечение от информационната система на АПИ за нарушение
с № F8B8F07DF76F7F5EE053021F160A073C; снимков материал от техническо средство
SCP_10192 FC21 с ID № 08235 (2 броя); извлечение от системата на АПИ за собственика на
ППС с рег. № ****; известие за доставяне на процесния Електронен фиш; писмо от ОПП-
СДВР с вх. № 210614/26.06.2024г. с приложени справки за собствеността на ППС с рег. №
**** и за регистрации на ППС с рег. № ****; извлечение от системата на АПИ за
местоположението на техническо средство с № 10192 - с приложени карти; АУАН №
BG09042023/5800/P8-398 от 09.04.2023г. и писмо от „ДИДЖИТОЛ СМАРТ
ИНФРАСТРУКТУРА“ АД с вх. № 227962 от 11.07.2024г.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са обективни и достоверни. Освен
това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от ЗДвП. Поради
това съдът кредитира цитираните по-горе извлечения от информационната система на АПИ.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло и приложения по
9
делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимките на лист 25 и лист 26 от делото се установява, че техническо
средство SCP_10192 FC21 с ID № 08235 е заснело влекач „****“ с рег. № **** на дата
28.03.2023г. в 07:41 часа. От извлечението от информационната система на АПИ за
нарушение с № F8B8F07DF76F7F5EE053021F160A073C и извлечението от системата на
АПИ за местоположението на техническо средство с № 10192 /с приложените към него
карти/ се установява, че техническо средство SCP_10192 FC21 с ID № 08235 е разположено
на СКТ в района на с. Чепинци, общ. Столична, на път А-6, км. 60+705, намаляващ
километър, с GPS координати : 42.719672, 23.400498. От съвкупната преценка на тези
извлечения от системата на АПИ, както и от приобщения по делото снимков материал
следва, че е констатирано нарушение с № F8B8F07DF76F7F5EE053021F160A073C за ППС с
рег. № **** на 28.03.2023г. в 07:41 часа на път А-6, км. 60+705, намаляващ километър.
Писмените доказателства на лист 24, лист 25 и лист 26 от делото са обективни и
еднопосочни относно техническото средство, регистрационния номер на ППС, датата и часа
на заснемане.
Извлечението от системата на АПИ за собственика на ППС с рег. № **** е обективно
и достоверно писмено доказателство, което намира опора изцяло в писмото от ОПП-СДВР с
вх. № 210614/26.06.2024г. и приложените към него справки. Справките на лист 43-44 от
делото са издадени от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в
тях обстоятелства. Поради това съдът кредитира цитираните тук писмени доказателства и
установява марка, модела и регистрационния номер на превозното средство, неговия
собственик, технически допустима максимална маса, допустима максимална маса на състав
от превозни средства, категорията на превозното средство, екологичната категория, брой
оси и пр. От цитираните по-горе справки и извлечения от информационната система на
АПИ се установява, че ППС с рег. № **** е на Дружеството – жалбоподател.
Приложеното по делото удостоверение за актуално състояние на „****“ ЕООД е
обективно и непредубедено писмено доказателство. Поради това СРС го кредитира.
Приложеното на лист 28 от делото известие за доставяне има достоверна дата.
Поради това съдът го кредитира и приема, че обжалваният Електронен фиш е бил получен
на 21.02.2024г. Доколкото върху жалбата е поставена дата на депозиране в АПИ –
Национално ТОЛ Управление на 05.03.2024г., съдът приема, че жалбата е подадена в
законоустановения срок за обжалване на процесния Електронен фиш.
Писмото от „ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД с вх. № 227962 от
11.07.2024г. е обективно и непредубедено. Поради това и доколкото не се опровергава от
нито едно друго доказателство по делото, съдът го кредитира и установява, че към
процесния момент не е имало техническа неизправност в системата за пътно таксуване,
която да доведе до невъзможност за подаване на данни.
Представеният от жалбоподателя АУАН № BG09042023/5800/P8-398 от 09.04.2023г.
(на лист 91-92 от делото) не се опровергава от останалия доказателствен материал, събран
10
по делото. Поради това съдът приема, че този Акт е обективно съществуващ. Въз основа на
него съдът установява, че за същото нарушение (с №
F8B8F07DF76F7F5EE053021F160A073C, извършено на 28.03.2023г. в 07:41 часа на път А-6,
отсечка 60+705 км.) e била ангажирана административно – наказателната отговорност и на
друго лице - Бойко Иванов Иванов, водач на ППС с рег. № **** на 09.04.2023г. Дали това е
правилно и законосъобразно - не е предмет на произнасяне в това производство. Доколкото
процесният Електронен фиш е съставен срещу „****“ ЕООД, а АУАН №
BG09042023/5800/P8-398 от 09.04.2023г. е съставен срещу друго лице - Бойко Иванов
Иванов, излиза, че Дружеството – жалбоподател не е било наказано два пъти за едно и също
нарушение.
Протоколът за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и
монтажа на нова стационарна контролна точка от 15.08.2019г. касае изграждането на СКТ на
път ССТ, км. 11+200, Чепинци, община Столична, област София с GPS координати :
42.719517, 23.400456. Доколкото това място е различно от мястото на нарушението
(посочено в кредитираните по-горе извлечения от информационната система на АПИ като
път А-6, 60+705 км., посока намаляващ километър, с GPS координати : 42.719672,
23.400498), съдът приема, че макар да се отнася до района на с. Чепинци, Протоколът за
установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова
стационарна контролна точка от 15.08.2019г. касае друга СКТ, различна от тази, на която е
констатирано процесното нарушение. Поради това този Протокол се явява неотносимо
писмено доказателство към процесния казус и съответно не следва да се подлага на анализ.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса и приложените на
лист 29, лист 54 и лист 114 от делото Доклад от Директора на Областно пътно управление –
София и съответно Становище от Системен администратор II степен в Отдел „УИСИ“ към
Национално ТОЛ Управление, тъй като тези документи съдържат свидетелски показания,
които са дадени в писмен вид, а не устно и непосредствено пред съда. Това прави Доклада и
Становището негодни и като писмено, и като гласно доказателство. Поради това СРС остави
извън доказателствената съвкупност по делото цитираните Доклад и Становище.
По делото са приложени съдебни решения по други дела, както и Решение № 689 на
МС от 21.09.2022г. Тези актове не представляват писмени доказателства, а имат характера на
общоизвестни решения на органите, от които изхождат. Поради това съдът не подложи на
анализ нито Решението на МС, нито Решенията на АССГ, СРС и на другите съдилища,
които са приложени по делото.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на „****“ ЕООД е основателна, поради следните
11
съображения :
Електронен фиш № ********** е издаден на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Ангажирана е отговорността на „****“
ЕООД като собственик на ППС с рег. № ****. Според чл.102, ал.2, изр.1 от ЗДвП
собственикът на ППС е длъжен да не го допуска в движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на
ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и изр.3 от ЗДвП собственикът на ППС от категорията по
чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б,
ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер 2500 лева, а ако е юридическо лице – с
„имуществена санкция“ в размер 2500 лева. Същевременно от съдържанието на самия
Електронен фиш се вижда, че в него не е посочено собственикът на ППС какво е направил
или не е направил. Ясно е, че се ангажира административната отговорност на „****“ ЕООД
като собственик на въпросното ППС. В Електронния фиш е посочено, че за ППС с рег. №
**** изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, както и че ППС
е с технически допустима максимална маса 18000, брой оси – 2, екологична категория ЕВРО
5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 40000 и че се е движило по път А-6, км. 60+705, посока намаляващ километър, който
е квалифициран като път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Въпреки това, обаче,
СРС счита, че не е налице съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП, тъй като в Електронния фиш липсва изпълнителното
деяние по чл.102, ал.2 от ЗДвП - не е посочено дали собственикът на ППС е допуснал
движението на превозното си средство, нито става ясно в какво се изразява неправомерното
поведение на лицето, посочено като нарушител – дали, че едновременно не са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1
от ЗП (както изисква чл.102, ал.2 от ЗДвП) или за това, че не е заплатена изцяло дължимата
пътна такса (както словесно е посочено в Електронния фиш). Поради това съдът приема, че
има разминаване между словесното и цифровото описание на нарушението.
Административно-наказателното обвинение е неясно и поради други съображения.
Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда такса за
изминато разстояние - ТОЛ-такса за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща право на едно ППС
да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ-сегменти, в
които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в
Електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се твърди, че изцяло не е
12
заплатена дължимата пътна такса за изминато разстояние, то наказващият орган е следвало
изрично, ясно и недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС
каква е трябвало да бъде платената ТОЛ-такса. Освен това в Електронния фиш няма
възведени данни и за това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ-сегменти, в
които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните
ТОЛ-сегменти такси. Поради това СРС приема, че в Електронния фиш няма ясно и подробно
описание на нарушението, не са посочени всички относими обстоятелства относно
фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното обвинение
е останало неясно. В случая посочването, че собственикът на ППС не е заплатил изцяло
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, макар да отговаря на посочената като
нарушена правна норма (чл.179, ал.3б, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП) не е достатъчно, за да се
приеме, че административно – наказателното обвинение е ясно. Видно от съдържанието на
Електронния фиш, нарушението е повърхностно описано, поради което е останало и неясно.
Ограничена е реално възможността на наказаното лице да разбере срещу кои факти следва
да се защитава, а от там и да организира правото си на защита. Неяснотата е толкова
съществена, че и на съда не става ясно какъв е предметът на доказване по делото – колко е
следвало да се плати, как следва да се определи конкретната ТОЛ-такса, за кои ТОЛ-сегменти
се твърди ППС да е навлязло, какво е действително изминатото разстояние, какви са
техническите характеристики на пътя във въпросния участък. Последното се налага с оглед
позоваването в Електронния фиш на чл.179, ал.3б от ЗДвП, който препраща към чл.10б, ал.3
от ЗП, а от там и към Глава II, Раздел III от Наредба за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.
Освен гореизложеното – при описание на нарушението в процесния Електронен фиш
е посочено, че за ППС „няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването“, без да е уточнено кое от двете в случая липсва. Това също показва, че в
Електронния фиш не са посочени конкретните обстоятелства, при които е извършено
твърдяното нарушение.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че в хода на административното
производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения,
възпрепятстващи жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и за какво точно деяние му
се ангажира отговорността, а това винаги е основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание - без да е необходимо спорът да се разглежда по същество.
Отделно от гореизложеното СРС счита, че има и още едно съществено процесуално
нарушение, което не може да се санира на този етап от производството и което винаги води
до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Става въпрос за липсата на законова
възможност (преди 13.02.2024г.) за процесното нарушение да се състави Електронен фиш,
тъй като по-благоприятната за жалбоподателя редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (а именно
тази, която е действала към датата на деянието – 28.03.2023г.) препраща само към чл.179,
ал.3 от ЗДвП, а не и към чл.179, ал.3б от ЗДвП. Доколкото за вмененото на „****“ ЕООД
13
нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП не е била предвидена до 13.02.2024г.
възможност за издаване на Електронен фиш, то ангажирането на административната
отговорност на собственика на ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло не
е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и е приложим чл.179, ал.3б от ЗДвП е
следвало да стане като се изпълни процедурата по чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП - със съставяне
на Акт за установяване на административно нарушение и издаване на Наказателно
постановление, а не Електронен фиш. В този смисъл е Решение № 4438 от 05.07.2023г. на
АССГ - XIII касационен състав по дело № 3117/2023г. и други.
Според настоящия съдебен състав редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (която е била
в сила до 13.02.2024г. и която в случая се явява по-благоприятна от действащата след
13.02.2024г. разпоредба на същия текст от закона) дава възможност на наказващия орган да
издаде Електронен фиш само за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Съдебният състав не счита, че с оглед
нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е било възможно преди 13.02.2024г. да се издават
Електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като за това обстоятелство
съществува специална норма (чл.189ж, ал.1 от ЗДвП), която до 13.02.2024г. е сочела, че
Електронен фиш може да се издава само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата
на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е насочена към това чрез препращане към чл.189, ал.10 от ЗДвП да
посочи кога влиза в сила Електронният фиш. В гореизложения смисъл е и Решение №
4387/17.11.2022г. на СРС, НО, 116 състав. За това, че до 13.02.2024г. чл.189ж, ал.1 от ЗДвП
не е допускал издаване на Електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП говори и
законодателна промяна от 2024г.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че няма законодателно приравняване
между Електронен фиш и Наказателно постановление. В ЗДвП законодателят е посочил, че
влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но
това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на
Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш.
Именно поради това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 - 44,
чл.52 - 58 от ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното
физическо лице - издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не
означава, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП не се съдържа изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и
тяхната липса не е основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание.
Електронният фиш е електронно изявление, създадено чрез административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради
това е без значение кой и кога физически е написал Електронния фиш. По отношение
реквизитите на Електронния фиш има специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да
14
фигурира физическото лице - издател на Електронния фиш, което има и своето логично
обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В случая, при издаване на Електронен фиш важат
специалните правила на чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН
или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в Електронния фиш е записано, че той е издаден от
АПИ и това /с оглед нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се
спази и общото правило административното наказание да се налага от организацията, на
която е възложен контролът по спазването на правилата, разписани в ЗДвП и ЗП.
На следващо место – според чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019г. доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такива са предвидени в националното законодателство. Поради
това преди да се приеме, че е налице административно нарушение, наказващият орган
следва да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал в случая Дружеството –
жалбоподател за въпросната недекларирана пътна такса и дали са взети мерки за
предеклариране на данните на ППС. Доколкото наказващият орган не е изследвал този
въпрос, СРС счита, че издаването на Електронния фиш /освен незаконосъобразно по
посочените по-горе съображения/ се явява и преждевременно действие.
Водим от всичко изложено по-горе този съдебен състав прие, че обжалваният
Електронен фиш следва да се отмени изцяло - на формално основание, без спорът да се
разглежда по същество.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 25.09.2024г. е представена
молба, включваща списък с разноски. Според нея направените от Дружеството –
жалбоподател разноски са в размер на 660 лева. Този размер съответства на уговореното и
изплатено възнаграждение за адвокат на жалбоподателя – 660 лева с ДДС (видно от лист 15-
16 от делото). Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал
процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за един
адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при „имуществена санкция“ от 1000 до 10000 лева
(както в случая – 2500 лева) минималният размер на адвокатското възнаграждение е „400 лв.
+ 10 % за горницата над 1000 лв.”, т.е. 550 лева. Според §2а от ДР на Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните
по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати размерът на
възнагражденията по тази Наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност
15
(ДДС), а за регистрираните - дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази Наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Видно
от лист 15 от делото процесуалният представител на "****" ЕООД е регистриран по ДДС.
Поради това и доколкото размерите на минималните възнаграждения по Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при регистриран по
ЗДДС адвокат се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга
по Наредбата, в случая - процесуално представителство пред съд, крайният размер на
дължимото на адвоката възнаграждение следва да включва и ДДС. В този смисъл са
Определение № 266/18.04.2019г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение № 349/01.07.2021г. на
ВКС, ТК, I т.о.; Определение № 60385/29.10.2021г. на ВКС, ТК, II т.о.; Определение №
60309/02.08.2021г. на ВКС, ТК, II т.о. и други. Гореизложеното означава, че върху
минималния размер на адвокатското възнаграждение от 550 лева (според чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения) следва да се начисли ДДС, което се равнява на 110 лева над сумата от 550
лева, т.е. общият размер на адвокатското възнаграждение е 660 лева, колкото е и
претендираният от жалбоподателя размер на сторените от него разноски по делото. Поради
това органът, издал процесния Електронен фиш (т.е. АПИ) следва да заплати на „****“
ЕООД за направени от Дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС сума в размер от 660 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата № **********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на „****“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2500 лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 133 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „****“ ЕООД с ЕИК :
****, със седалище и адрес на управление : *****, с управител и едноличен собственик на
капитала Г.П.Ц. сумата от 660 лева за направени по делото разноски от страна на
Дружеството - жалбоподател за адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16