Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 26.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесет и шести март
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 3487/2017
г. по описа на Добричкия районен съд, и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГП*** Видно от приложеното ч. гр.
дело № 2429/2017 г. Добричкият районен съд със заповед № 1359 от 14.07.2017 г.
е разпоредил длъжникът *** с ЕГН *** *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, следните суми: 2
626,84 лв. /две хиляди шестстотин двадесет и шест лева 84 ст./ - неплатена цена
за предоставени от *** услуги за обект в гр. *** за периода 18.02.2014 г. –
04.05.2017 г., заедно със законната лихва
от датата на заявлението – 12.07.2017 г. /дата на пощенското клеймо/ до
окончателното плащане; 496,62 лв. /четиристотин деветдесет и шест лева 62
ст./ - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода, считано от 30-дневния срок за плащане от датата на
фактурирането за всяко непогасено месечно задължение до датата на заявлението:
19.04.2013 г. – 12.07.2017 г.; 62,47 лв. /шестдесет и два лева 47 ст./ - платена държавна такса.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГП*** Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
разпореждане от 15.08.2017 г. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на
дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело №
2429/2017 г./. В изпълнение на посочените указания кредиторът е завел искова
молба срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му
относно посочените по-горе суми.
Според изложените в исковата молба твърдения между страните
е налице сключен при Общи условия договор за предоставяне на ***, по силата на
който *** е ползвала услугите на ищцовото дружество за ***, отвеждане и
пречистване на отпадни води. Ищецът сочи, че за предоставените през периода от 18.02.2014
г. – 04.05.2017 г., за обект, находящ се в гр. ***, *** услуги не са заплатени
дължимите суми, възлизащи общо на 2 626,84 лв. Поради това, че ответникът не
е заплатил в срок предоставените му ***, за ищеца е налице правен интерес от
търсената искова защита, доколкото срещу издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК е подадено възражение в срока и по реда на чл. 414 от ГП*** В
исковата молба се претендира и сумата от 496,62 лв. /четиристотин деветдесет и
шест лева 62 ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода, считано от 30-дневния срок за плащане от датата на
фактурирането за всяко непогасено месечно задължение до датата на заявлението:
19.04.2013 г. – 12.07.2017 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ***, чрез упълномощения адвокат ***
***, е представила писмен отговор на исковата молба, според който предявените
искове са неоснователни и недоказани. Ответницата отрича своята пасивна
процесуална легитимация като настоява, че няма качеството на потребител на ***,
за които ищецът твърди, че й са предоставени, респ. не са заплатени.
На следващо място *** настоява, че исковата молба е
нередовна, тъй като изложените в нея твърдения са взаимно противоречиви и
разминаващи се с действителното фактическо положение.
*** оспорва представените към исковата молба писмени
доказателства, доколкото са налице непълноти и разминавания по отношение на
записванията в различните ***, както и неяснота касателно описаните клиентски
номера и номера на водомери.
С оглед изясняване фактическата
обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице, по която *** дава заключение, че съобразно счетоводните записвания
при ***, счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно – всички
посочени в исковата молба фактури са надлежно осчетоводени. Налице е
хронологично и систематично отразяване на първични счетоводни документи,
организирана е аналитична счетоводна отчетност, данните от първичните документи
са обобщени във вторични регистри, което обосновава извода за редовност на
счетоводните записвания при дружеството кредитор на процесните вземания.
Според в.л. размерът на осчетоводените задължения на ответника към
ищеца по счетоводните данни за предоставените услуги на обект, находящ се на
адрес: гр. ***за периода 18.02.2014 - 04.05.2017год., общо за двата водомера - баня и
тоалетна са на стойност 2 642,48 лв. От общата стойност на издадените фактури за потребена
Вода през периода 18.02.2014 г. - 04.05.2017 г. е платена само
сумата от 165,61
лв., като остатъкът от задължението е 2 476,87 лв.
По отношение на размера на обезщетението за забава в изплащането на
главното задължение за периода 18.02.2014 - 04.05.2017год. от
датата на изискуемостта на вземането до 12.07.2017 год., същото възлиза на
сумата от 322 лв.
Вещото лице е обосновало това
свое заключение, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно
е кредитирано от ДРС, съобразно извършената проверка счетоводната документация
на ответното дружество – ***, счетоводни записвания по партидата на ***, цени
на ***те през процесния период и извършените плащания от страна на абоната.
Експертът докладва, че потребените от абоната, регистриран на адрес: гр. ***,
количества вода на база на записаните показания в ***те, както и на действащите
към съответния период цени.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 11, т.
1 от Закона за водите водата в *** е публична държавна собственост, а
водностопанските системи и съоръжения на територията на общините са собственост
на търговските дружества, когато са включени в тяхното имущество – чл. 19, т. 4
от същия закон. Услугите *** и/или канализация се предоставят на потребителите
от търговски дружества с предмет на дейност ***, канализация и/или пречистване
на води, наричани за краткост „***”. В обсъжданата хипотеза не се спори по
делото, че ответното дружество е оператор
по смисъла на подзаконовия нормативен акт. В това свое качество то
поддържа и експлоатира водопроводната и канализационна системи на територията
на ***.
Съгласно чл. 203 от Закон за
водите (Нов - ДВ, бр. 81 от
В полза на ищеца е издадена цитираната
по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1
от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за ***
е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет
установяване дължимостта на процесните суми.
В настоящия случай
взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на
договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на
разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден,
комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/,
с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест
и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната
страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата
страна. Задължение на продавача е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните
води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С
извършеното на всички посочени по-горе действия
ищецът следва да се приеме, че е изпълнил задължението си по договора.
Задължение на купувача, който е получил услугата е да заплати цената й. Установената
фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от
ответника възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли
успешно да се противопоставят на вземането на кредитора.
В обсъжданата хипотеза безспорно
е установено, че ищецът в качеството му на ***, е предоставял на ***, в
качеството й на потребител, услуги – ***, отвеждане и пречистване на отпадни
води за обект, представляващ жилище, находящо се в гр. *** за периода
18.02.2014 г. – 04.05.2017 г., на стойност 2 476,87 лв. В този смисъл
предявеният иск е основателен и доказан до размера на посочената сума, а за
горницата до 2 626,84 лв. подлежи на отхвърляне.
В подкрепа на горния извод са и събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на посочената от ищеца свидетелка ***, изпълняваща
длъжността „***” във ***.
По отношение възражението на ответницата, че няма
качеството на потребител на *** услуги, предоставяни по занятие от ищцовото
дружество, респ., че не е пасивно материално правно легитимирана да отговаря по
предявените искове, същото е неоснователно. Този извод е обусловен, както от
изложените по-горе съображения, така и от факта, служебно известен на съда,
който е известен и на страните, поради което не е необходимо по реда на чл. 155
от ГПК да им бъде съобщаван изрично, а именно, че между тях е било налице друго
производство – гр. дело № 2876/2013 г. по описа на Добричкия районен съд.
Решението по посоченото дело е влязло в сила на 02.12.2014
г. (съобразно справката от Съдебно-деловодната програма на ДРС), като е признато
за установено по отношение на *** с ЕГН *** *** съществуването на парично
задължение на същата към ***, представлявано от *** по заповед за изпълнение на
парично задължение № 211/30.04.2013 г., издадена по ч. гр. дело № 975/2013 г.
по описа на ДРС за следните суми: 1) 1 055,48 лв. /хиляда петдесет и пет
лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща неплатена цена за
предоставени *** услуги /за ползвана, пречистена и отведена вода/ за периода
20.04.2011 г. – 20.02.2013 г. на обект с административен адрес: гр. ***, ***,
по 23 бр. фактури, описани подробно в исковата молба, ведно със законната лихва
върху сумата от 1 055,48 лв., считано от 29.04.2013 г. до окончателното
погасяване на вземането. ДРС е отхвърлил иска за горницата над 1 055,48
лв. до претендирания размер от 1 335,05
лв., представляваща неплатена цена за предоставени *** услуги /за ползвана,
пречистена и отведена вода/ за периода 20.04.2011 г. – 20.02.2013 г. на обект с
посочения по-горе административен адрес, поради плащане на задълженията от
страна на ответницата; 2) 98,24 лв. /деветдесет и осем лева и двадесет и четири
стотинки/ – обезщетение за забава в плащането на главницата от 1 142,29
лева за периода от датата на забава на всяко едно непогасено главно задължение,
а именно: за времето от 20.04.2011г. до 20.02.2013г., като е отхвърен иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 98,24 лв. до
претендирания размер от 191,05 лв.
След като е налице влязло в сила
съдебно решение, по силата на което е признато за установено в отношения между
страните, че *** е дължала на ***, суми за неплатена цена за предоставени й ***
услуги за същия обект, който е предмет и на настоящото дело, за един минал
период, то не са налице основания да се приеме, че ответницата е чужда на
процесното материално правоотношение, респ., че не е легитимирана да отговаря
на исковата претенция. Да се приеме противното не намира опора и в заключението
на в.л. по изслушата и приета съдебно-счетоводна експертиза, според което *** е
погасила част от процесното задължение като е заплатила сумата от 165,61 лв.,
т.е. неоправдано е да се приеме, че *** не е била адресат на предоставяните от
ищеца *** услуги, след като е извършила плащане на част от тези услуги, а не се
твърди по делото, че посочената сума от 165,61 лв. е недължимо платена (без
основание). За пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че *** не е
отричала задължението, предмет на гр. дело № 2876/2013 г. по описа на ДРС, по
основание и размер (според мотивите на съда в решението му по делото).
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ищеца възражения
нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се противопоставят на
вземането на кредитора. В този смисъл възражението на ответника, че ищецът е
нарушил задължението си по цитираните ОУ са неоснователни. В случая от данните
по делото /виж заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза/ ответникът
е допуснал нарушение на чл. 6, т. 2 от ОУ, касаеща задължението за заплащане на
ползваните ***.
На уважаване подлежи и
акцесорната претенция за установяване дължимостта на сумата от 322 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение,
определено по размер на законната лихва за времето на забава, съобразно установеното
от вещото лице. По отношение на предявения иск за горницата до 496,62 лв.
подлежи на отхвърляне.
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени и сторените от него съдебно-деловодни
разноски в размер на 557,90 лв. /петстотин петдесет и седем лева и деветдесет
стотинки/. По отношение на съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното
производство, същите възлизат на сумата от 55,98 лв. /петдесет и пет лева и деветдесет
и осем стотинки/.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал.
4 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 72,74 лв. /седемдесет
и два лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща сторените по делото
съдебни разноски, съответно на отхвърлената част от исковата претенция.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 и чл. 415 от ГПК, че *** с ЕГН *** ***, в качеството й
на абонат на открита партида за ползване, отвеждане и пречистване на вода,
ДЪЛЖИ по издадената от Добричкия районен съд заповед № 1359 от 14.07.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2429/2017
г. в полза на кредитора и *** оператор по сключен при Общия условия за
предоставяне на *** услуги на потребителите – ***, следните суми:
1) 2 476,87 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и
осемдесет и седем стотинки/, представляваща неплатена цена за предоставени от ***
услуги за обект в гр. *** за периода 18.02.2014 г. – 04.05.2017 г., заедно със
законната лихва от датата на заявлението
– 12.07.2017 г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 2 476,87 лв. до 2 626,84 лв.;
2) 322 лв. /триста двадесет и два лева/, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода, считано от 30-дневния срок за
плащане от датата на фактурирането за всяко непогасено месечно задължение до
датата на заявлението, а именно от 18.02.2014 г. до 12.07.2017 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 322 лв. до 496,62 лв.
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** да
заплати на ***, сумата от 557,90 лв. /петстотин петдесет и седем
лева и деветдесет стотинки/, представляваща сторените по гр. дело № 3487/2017
г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски, както и сумата от 55,98 лв. /петдесет и пет лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща сторените по ч. гр. дело № 2429/2017
г. по описа на Добричкия районен съд съдебни разноски.
ОСЪЖДА ***, да заплати на *** с ЕГН *** *** сумата от 72,74 лв. /седемдесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща
сторените по настоящото делото съдебни разноски
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: