РЕШЕНИЕ № 109
Град С. 03 юни 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
състав, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет
и шести август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кирил Павлов
при
участието на секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1211 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на §4к, ал. 8 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 28в ПП ЗСПЗЗ.
Образувано
е по жалба на К.Д.Г. ЕГН ********** срещу мълчаливия отказ на Кмета на община С.
по заявление вх. № 9400-2380/25.10.2019 г. да проведе и завърши процедура по
изменение на Плана за новообразувани имоти ПНИ на местността В.р. В жалбата се
твърди, че оспореният мълчалив отказ е
издаден по искане на К. Д.Г., входирано на25. 10.2019 г. при органа кмет на
община С., за който се твърди че е постановил мълчаливия отказ поради което
именно К.Г. е адресат на акта мълчалив отказ и има право на жалба срещу него.
Самият
оспорен ИАА под формата на мълчалив отказ жалбоподателката счита за
незаконосъобразен и го обжалва на основание чл. 149 ал. 2 от АПК поради
следното:
На
основание чл. 149, ал. 2 от АПК е обжалван в срок мълчаливия отказ на кмета на
Обшина С. относно искане депозирано в община С. на 25. 10. 2019 година за
издаване на заповед за изменение на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на м.
В.р., с. К.. Твърди се в жалбата че към датата на подаването няма произнасяне
на кмета. Липсата на произнасяне в 2-седмичен срок от подаване на искането
жалбоподателката счита за процесуално нарушение и представлява мълчалив отказ,
който подлежи на обжалване по реда на чл. 149, ал. 2 от АПК в едномесечен срок.
Твърди
се в жалбата, че искането за издаване на заповед за изменение на ПНИ е
направено на основание §4к, ал. 13, т. 1 във вр. с §4к, ал. 8, т.1-3 от ПЗР на
ЗПСЗЗ и във връзка с разпоредбите на чл. 28, ал.5 и чл. 28в от ППЗСПЗЗ. Изтъква
се в жалбата, че съгласно §4к, ал. 13, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът е длъжен да
издаде заповед за изменението на ПНИ, когато са налице предпоставките по §4к.
ал. 8, т.1-3 от ПЗР на ЗПСЗЗ. В жалбата се твърди че искането по което е
мълчаливият отказ за произнасяне е
кметът да разпореди удължаване на общинския път през имот № 662.56 с 20
м до общински път №662.65, което удължение е съществувало от десетки години и
че аргументите, въз основа на които е
направено искането до кмета са посочени в него.
В
жалбата на К.Г. се съдържа искане съдът да отмени мълчаливия отказ на кмета като незаконосъобразен
и да го задължи да се произнесе по искането съгласно изискванията на §4к, ал.
13, т. 1 във вр. с §4к, ал. 8, т.1-3 от ПЗР на ЗПСЗЗ.
Ответната
по жалбата страна - Кметът на община С. чрез писмено становище от пълномощника
си юрисконсулт Е.К.- изразява становище за неоснователност на жалбата
Конституираните
заинтересовани страни не вземат отношение по делото, с изключение на Л.М.Л.,
който чрез процесуалните си представители адвокат В. и адвокат В-Л. оспорват жалбата,
като излагат аргументи за недопустимост на жалбата поради липса на правен
интерес и за неоснователност на жалбата и молят съда да отхвърли жалбата и да
присъди на Л.М.Л. разноските му по делото .
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Административното производство
е образувано по заявление с вх. № 9400-2380 от 25. 10. 2019 година на
жалбоподателката К.Д.Г. за провеждане на процедура по изменение на ПНИ
С
Подаденото заявление до Кмета на Община С.
К.Г. на осн. чл. § 4к, ал. 8 ПЗР ЗСПЗЗ иска от този административен
орган да проведе исканата процедура, като се произнесе с нарочен акт, с който
уважи искането.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице - собственик на поземлени имот с № 662.5 по ПНИ в м. "В.р.", землище на с. К.,
Община С.. Същата е подадена чрез административния орган - кмет на Община С. в
срока по чл. 149, ал. 2 от АПК - в едномесечен срок от изтичане на 08.11.2019
г., когато е изтекъл двуседмичния срок за произнасяне от този административен
орган съгласно общата разпоредба на чл. 57, ал. 1 от АПК, считано от подаване
на заявление от жалбоподателя с искане за издаване на заповед за изменение на
ПНИ по смисъла на § 4к, ал. 8, т. 1-2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От процесуална гледна
точка непроизнасянето в срок от страна на кмета на Община С. по това искане е
достатъчно за извод, че предмет на оспорване е твърдян мълчалив отказ за
издаване на индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и по това оспорване РС - С.
е компетентен да се произнесе съгласно разпоредбата на § 19, ал. 1 от ЗИДАПК
(обн. ДВ, бр. 39/2011 г.). Съобразно разпоредбата на § 19 от ПЗР на ЗИДАПК,
обн. в ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 58 в сила от 18.07.2017 г.
индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и
отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на
земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по
местонахождението на имота по реда на АПК. Постановените по този ред актове на
районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда
на АПК, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. Съгласно фикцията,
предвидена с разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК формирания мълчалив отказ съставлява
отказ от издаване на искания административен акт. Искането, с което е сезиран
административния орган е за издаване на изричен административен акт - заповед
за изменение на ПНИ, поради което и реда за оспорване на мълчаливия отказ е
този предвиден за оспорване на заповедта. С разпоредбата § 19 от ПЗР на ЗИДАПК,
обн. в ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 58 в сила от 18.07.2017 г., е
създаден специален ред, относно родовата и местната подсъдност за разглеждане
на жалбите против индивидуалните административни актове, издавани по ЗСПЗЗ от
кмета на съответната община. Тази специална подсъдност следва и по аргумент за
противното от т. 11 на ТП № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г.
ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, с която е прието, че само актовете,
издадени на основание чл. 34, ал. 4 ЗСПЗЗ се разглеждат от административния
съд.
По тези съображения оспорването е
допустимо.
По
арг. от чл. 57, ал. 1 във връзка с ал. 7 от АПК кметът на общината като
компетентен орган е следвало да се произнесе в 14 дневен от подаване на
заявлението от К.Г. на 25. 10. 2019 година, а именно на 08. 11. 2019 година.
Срокът за обжалване на мълчаливия отказ - едномесечен е започнал да тече от 11.
11.2010 г. Жалбата е подадена на 27.11.2019 г., т.е. преди изтичане на
преклузивния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК и е своевременна и в срок. Ето защо
жалбата и в тази й част е допустима. Следва да бъде разгледана от гледна точка
на основателността й.
Видно
от събраните доказателства по делото, а и не е спорно по делото, че Кметът на
Община С. не издал в законоустановения срок чл. 57, ал. 5 от АПК искания
административен акт, нито е постановил изричен отказ на конкретни основания,
което бил задължен да стори, по силата на § 4к, ал. 13 т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ,
Неизпълнението на задължението за произнасяне от администартивния орган в
определените от закона срокове, представлява незаконосъобразен мълчалив отказ,
което налага неговата отмяна.
Налице
е материална компетентност на кмета на община по отношение на изричния и
мълчалив отказ съгласно § 4к, ал. 13, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По
делото е изготвена и приета съдебно - техническа експертиза на вещото лице инж. К.Д.. Въз основа на представения
документ за собственост на К.Г. и кредитираното от съда заключение на тази
експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание на 26. 08. 2020 година
съдът приема за установено, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот №
122, том 1, рег.№ 1158, дело № 109 от 2013г., вписан в Служба по вписванията
гр.С. под № 858, Акт № 171 ,том 3, дело № 238 от 12. 04. 2013 година жалбоподателката
К.Д.Г. е придобила и е собственик на недвижим имот с пл.сн..№ 69, кадастрален
район 66, с площ от 878.00 кв.м., по плана на новообразуваните имоти в
местността ”В.р.”, ведно със вилна сграда построена в същия имот
По
плана на новообразуваните имоти (ПНИ), одобрен със заповед № ОА-200 от
02.06.2007г. на Областния управител на С.ска област и получените имоти от АГКК,
по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със заповед РД-18-11
от 15.03.2016г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГКК няма друг достъп до имот с идентификатор 37527.6620.5, описан в
цитирания нотариален акт, освен достъпа по общински път обозначен с
идентификатор 37527.6620.56.
Достъпът
до имот с идентификатор 37527.6620.5 се осъществява по имот с идентификатор
37527.6620.56 с НТП – Полски път и Нов НТП-За селскостопански, горски и
ведомствен път.
Няма друг достъп до имот с идентификатор
37527.6620.5, по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
заповед РД-18-11 от 15.03.2016г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК за „В.р.”, с.К., ПК 2023, ул.”В.р.”.
В края на път с идентификатор 37527.662.56 не
съществува обръщало, нито уширение,
въпреки че това е задънен път /тупик/ с идентификатор 37527.662.56, широчината
на който е 3 метра, включително и в края му, където няма обръщало, нито
разширение. Това е в противоречие с чл. 81 ал. 1 от ЗУТ по силата на който задънени улици за осигуряване на достъп до
ограничен брой урегулирани поземлени имоти трябва да имат широчина най-малко
3,5 м, а в градовете, когато задънената улица обслужва повече от 4 урегулирани
поземлени имота - най-малко 6 м. Задънени улици, по-дълги от 100 м, завършват
накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока.
Налице е и правен интерес на
жалбоподателката, както досежно искането й за изменение на ПНИ, а така също и
от атакуване на мълчаливия отказ на кмета на община С.. Като един от
собствениците на новообразуваните имоти до които единствен достъп е от този
общински път жалбоподателката има правен интерес и основание да иска
изменение на плана в частта му относно края на този общински път, който е
задънен, няма обръщало, нито разширение, а широчината му, включително и в края
на тупика е под минималната установена с нормативен акт.
В случая се налага извод, че планът е
изработен при съществени закононарушения, което е императивно основание за
изменение на ПНИ по смисъла на § 4к ал. 8, т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По въпросите
дали са
съществени тези закононарушения изразяващи се в липса на обръщало на тупик единствен
достъп до имота и широчина на този задънен път под минималната и дали има
влязло в сила съдебно решение на съда или планът е приложен, кметът на община С.
дължи произнасяне с изричен административен акт.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че постановеният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК
следва осъждане на административния орган - кмета на община С. да заплати на
жалбоподателката сторените деловодни разноски в размер на 225 лева за съдебно-техническа експертиза
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 и, ал. 3, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Д.Г. ЕГН **********
мълчаливия отказ на Кмета на Община С. да се произнесе по заявление вх. №
9400-2380/25.10.2019 г. на К.Г. за провеждане
на процедура по изменение на ПНИ относно края на задънен път
с идентификатор 37527.662.56 и ВРЪЩА
преписката на Кмета на Община С. за произнасяне по същото заявление.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК
осъжда Община С. да заплати на К.Д.Г. ЕГН ********** сумата 225 лева за разноски по делото за
съдебно-техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС –
С.ия област, в 14-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: