№ 12693
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110150089 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от В. С. Р. срещу „Ф.“ ЕООД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2
КТ и чл. 224 КТ.
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е съществувало
безсрочно трудово отношение въз основа на трудов договор № 058/06.10.2022 г., по
силата на който считано от 07.10.2023 г. е изпълнявал длъжността „маркетинг
мениджър/директор“ с уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на
1000 лв., или 775,98 лв. брутно трудово възнаграждение. Сочи, че трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със Заповед №
43/19.01.2023 г., считано от 20.01.2023 г. Твърди, че ответникът към момента не е
заплатил дължимото трудово възнаграждение за периода от м. 10.2022 г. до м. 01.2023
г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Поради това иска
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 2 673,93 лв., представляваща
незаплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м. 10.2022 г. до м. 01.2023 г.
включително, ведно със законната лихва от 08.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 285,88 лева, представляваща нетен размер
на незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни,
пропорционално на времето, за което ищецът е работил при ответника – от 07.10.2022
г. до 20.01.2023 г., ведно със законната лихва от 08.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание не се
представлява и не изразява становище.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ:
1
Основателността на исковата претенция се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: съществуващо между страните трудово правоотношение
през процесния период, както и размерът на дължимото трудово възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на същите е в тежест на
ищеца. При установяването им в тежест на ответника е да докаже положителния факт
на плащане.
От представен по делото Трудов договор № 058/06.10.2022 г. се установява, че
между ищеца, в качеството на работник, и ответника, в качеството на работодател, е
възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „маркетинг мениджър/директор маркетинг“ с уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 1000 лв., като е постъпил на работа на 07.10.2022 г.
Със Заповед № 49/19.01.2023 г. трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено, считано от 20.01.2023 г., като в същата е посочено дължимо обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ за 7 дни неизползван платен годишен отпуск.
От така представените доказателства се установява, че в периода от 07.10.2022
г. до 19.01.2023 г. включително ищецът е работил по соченото трудово
правоотношение при ответника. При липса на ангажирани доказателства от ответника,
че същото е заплащано, искът се явява доказан по основание, като съгласно вменената
му компетентност по реда на чл. 162 ГПК съдът намира, че е основателен за сумата от
2959,81 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за периода от 07.10.2022 г.
до 19.01.2023 г., поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер,
като се присъди и законна лихва от 08.09.2023 г. до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Съгласно представената по делото Заповед № 49/19.01.2023 г. при
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца се дължи обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ за 7 дни неизползван платен годишен отпуск. Удостовереното в заповедта
обстоятелство следва да се цени като извънсъдебно признание на неизгоден за
страната факт, което се ползва в процеса с доказателствено значение. Освен това
ответникът, съобразно вменената му доказателствена тежест, не установи отпускът да
е ползвал или обезщетението да е изплатено.
По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на уговореното брутно трудово
възнаграждение, съдът намира, че обезщетението за 7 дни неизползван платен
годишен отпуск възлиза на сумата от 285,88 в нетен размер, като искът следва да бъде
уважен за пълния предявен размер от 285,88 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Съобразно
представения списък за разноски и доказателства за плащането им ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сума от 850 лв., представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 129,83 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на В. С. Р., ЕГН **********
на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ сумата от 2 673,93 лв., представляваща
2
незаплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м. 10.2022 г. до м. 01.2023 г.
включително, ведно със законната лихва от 08.09.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 285,88 лева,
представляваща нетен размер на незаплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 7 дни, пропорционално на времето, за което ищецът е работил при
ответника – от 07.10.2022 г. до 20.01.2023 г., ведно със законната лихва от 08.09.2023
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на В. С. Р., ЕГН ********** сумата от 850 лв. разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на СРС сумата от
129,83 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3