№ 14121
гр. София, 15.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
като разгледа докладваното от ТД Частно гражданско дело №
20221110103982 по описа за 2022 година
като разгледа докладванoтo заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, за да се произнесе, все предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „П К Б“ ЕООД срещу Т. М. Й. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит, намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и издава
заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че заявените вземания за възнаграждение за допълнителен пакет
услуги и за такса за извънсъдебно събиране на вземането се основават на нищожни
клаузи, поради което заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Посочените клаузи преследват забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава и още една възнаградителна лихва. Това е така, тъй като срещу
възнаграждението за допълнителен пакет услуги и таксата за извънсъдебно събиране
на вземането не се дължи никакво поведение, а напротив - изискуемостта на тези
вземания следва автоматично от момента на сключване на договора и изпадане на
длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никакви услуги и такси, защото не
се дължат заради определено поведение и извършени разходи, а самото наименование
покрива неистинската цел на клаузите да служат за обезщетение за вреди от забавата,
както и за възнаграждение за предоставения паричен ресурс. Чрез същите се цели да
бъдат заобиколени императивните норми на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща
1
максимален размер на годишния процент на разходите по договора за потребителски
кредит, и на чл. 33, ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Приетата от съда нищожност на клаузите, предвиждащи заплащането на
възнаграждение за допълнителен пакет услуги и такса за извънсъдебно събиране на
вземането, обуславя неоснователност на заявлението в частта, с която се претендират
сумите, както следва: 150 лв., представляваща възнаграждение за услугата „Ф; 350 лв.,
представляваща възнаграждение за услугата „Ф“, 30 лв. – такса.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № 14621/27.01.2022 г. по описа на СРС, в частта, с която се претендират сумите,
както следва: 150 лв., представляваща възнаграждение за услугата „Ф; 350 лв.,
представляваща възнаграждение за услугата „Ф“, 30 лв. – такса за извънсъдебно
събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчването на препис с частна жалба, подадена до Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за изпълнение на
процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – предоставяне на възможност на заявителя да
предявя осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаването
на заповед за изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2