Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 06.12.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 12965 по описа за
2019г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 10.10.2018г., гр.д.12498/18г., СРС, 35 с-в признава за установено по отношение на Й.С.Х. и Т.Н.Х., че дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД, по предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 818.62 лв. за периода м.05.2014г. - м.04.2017г. - доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата 39.59 лв. - услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от 20.11.2017г. до окончателното изплащане, както и по предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД сумата 106.70 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 16.09.2015г. - 06.11.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.81795/2017г., СРС, 35 с-в, отхвърля иска за лихва върху главницата за дялово разпределение от 6.64 лв., като осъжда ищците да заплатят на ответника сумата 571.08 лв. – разноски по делото и сумата 74.49 лв. – разноски за заповедно производство, а ищеца да заплати на ответниците сума от по 2.05 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответниците
по исковете Й.С.Х. и Т.Н.Х.. Считат за недоказано количеството на доставената
топлинна енергия. Експертизите са основани на едностранно съставени документи
от ищеца. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се
отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД не изразява
становище.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява
становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът
приема следното:
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане
само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и
по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд,
срещу които има оплаквания.
Неоснователно е оплакването, че експертизите са
основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено
количеството и качество на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно
изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени
суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата
експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при
съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за
спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на
постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба.
Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово
разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия
разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими
главница и лихва. Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница
и мораторна лихва са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва
да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемите не претендират
и не установяват реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.10.2018г., гр.д.12498/18г., СРС, 35 с-в в
частта, с която се признава за установено по отношение на Й.С.Х. и Т.Н.Х., че
дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД, по предявения иск с правно основание чл.415,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 818.62 лв. за периода м.05.2014г.
- м.04.2017г. - доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата 39.59 лв. - услуга
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците от
20.11.2017г. до окончателното изплащане, както и по предявения иск с правно
основание чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД сумата 106.70 лв. - мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 16.09.2015г. - 06.11.2017г., за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.81795/2017г., СРС, 35 с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач
на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.