Решение по дело №630/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171 т.1 б.“Б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба от С. К. Й. от гр.Червен бряг, чрез адв.Б., против Заповед за прилагане на ПАМ №24-0285-000074/06.06.2024г. издадена от В. Н. Б.-младши автоконтрольор към ОД на МВР-Плевен, РУ-Кнежа, с която спрямо оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18месеца.

В жалбата са наведени доводи, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди се некомпетентност на орган, който е издал акта, както и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и грубо неспазване на материалния закон. Сочи се, че заповедта не е конкретна по отношения срока за налагане на ПАМ, като е посочено единствено законовото ограничение на продължителността на мярката. Твърди се още, че актът е издаден без да са изяснени фактите по случая, като не е безспорно установено управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. В тази връзка се твърди, че водачът на МПС е изразил несъгласие с отчетения от дрегера резултат и е оспорил същия, поради което е дал кръвна проба и урина за лабораторно изследване. Предвид последното се счита, че към датата на издаване на заповедта не е установено по надлежния ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества / в случая кокаин/. В заключение се моли за отмяна на оспорения акт и се иска присъждане на разноски.

От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора. В писмена молба от адв.Б. са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта, аналогични на тези в жалбата, като се претендира нейната отмяна и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лева, на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата.

За ответника в съдебно заседание не се явява представител.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 19.07.2024г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена по ел.поща на съда на 24.07.2024г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С АУАН серия GA №1286369 от 06.06.2024г., съставен от В. Б.-младши автоконтрольор при ОД на МВР-Плевен, РУ Кнежа, на С. К. Й. е вменено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП за това, че на 06.06.2024г. в 08:20часа в с.Еница, кръстовището образувано от ул.“Георги Димитров“ и ул.“Генерал Тотлебен“, с посока на движение от гр.Червен бряг към гр.Кнежа, като водач управлява собствения си товарен автомобил Ф. Д. с рег.№[рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ARRM 0049, като в 08:16часа на 06.06.2024г. уредът отчита положителен резултат за употреба на кокаин с проба №004 /уредът е тариран до 04.2025г./; Издаден е талон за медицинско изследване с №262955 и осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с №[рег. номер]; притежава СУМПС образец Великобритания. С АУАН е отнето СРМПС №*********; СУМПС образец Великобритания с №YONCH90561SK9DU 28, 2броя регистрационни табели с №[рег. номер], като е отразено – нямам възражения.

Във връзка с горното, на 06.06.2024г. от В. Б.-младши автоконтрольор при ОД на МВР-Плевен, РУ Кнежа, на основание чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП спрямо С. К. Й. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0285-000074, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено като фактическо основание, че на 06.06.2024г. в 08:20часа в с.Еница, кръстовището образувано от ул.“Георги Димитров“ и ул.“Генерал Тотлебен“, с посока на движение от гр.Червен бряг към гр.Кнежа, като водач управлява собствения си товарен автомобил Ф. Д. с рег.№[рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ARRM 0049, като в 08:16часа на 06.06.2024г. уредът отчита положителен резултат за употреба на кокаин с проба №004 /уредът е тариран до 04.2025г./; Издаден е талон за медицинско изследване с №262955 и осем броя холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с №[рег. номер]; притежава СУМПС образец Великобритания. Водачът управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, което представлява нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото са приложени Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества с №285р-4203 от 06.06.2024г. и Проба с №004 от 06.06.2024г., от които се установява даденият положителен резултат за наркотични вещества – Кокаин, отчетен с техническо средство. Приложен е и издаденият талон за медицинско изследване с №262955, както и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, от които се установява, че на Й. е взета проба кръв и урина.

Приложени са и доказателства установяващи техническата годност на Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ ARRM 0049 от дата 03.04.2024г. с валидност на проверката 12месеца.

По делото са приложени и доказателства, че процесният товарен автомобил е собственост на оспорващия С. К. Й..

Установява се също, че въз основа на АУАН серия GA №1286369 от 06.06.2024г. е издадена Мотивирана резолюция №24-0285-[рег. номер]/06.06.2024г. за прекратяване на административно-наказателното производство по АУАН серия GA №1286369 от 06.06.2024г., във връзка с данни за извършено престъпление по чл.343Б ал.3 от НК.

От писмо от 03.10.2024г. на РП-Плевен е видно, че досъдебно производство №3607/2024г. по описа на РП-Плевен е образувано на 06.06.2024г. при условията на чл.212 ал.2 от НПК затова, че на 06.06.2024г. в с.Еница, обл.Плевен, на кръстовище образувано от ул.“Георги Димитров“ и ул.“Генерал Тотлебен“, е управлявано МПС- Ф. Д. с рег.№[рег. номер], след употреба на наркотични вещества – кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ARRM 0049, констатирано с АУАН серия GA №1286369/06.06.2024г. по описа на РУ Кнежа – престъпление по чл.343б ал.3 от НК, като към момента няма привлечено лице в качеството на обвиняем, а разследването е в своята досъдебна фаза.

От Протокол за извършена експертиза №24/ТКХ-471 от 09.10.2024г. на НИК-София при МВР е видно, че в представената за изследване проба кръв, взета от С. Й. се доказва наличие на метаболити на кокаин – бензоилекгонин и метилекгонин естер, в пробата урина се доказва наличие на метамфетамин, кокаин и негови метаболити - бензоилекгонин и метилекгонин естер, етилекгонин естер, екгонин, като идентифицираните вещества са включени в списъците – приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 от ЗКНВП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена Заповед №316з-2561/04.07.2022г, с която служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при ОД на МВР-Плевен са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП за територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР-Плевен.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ, както и е посочен АУАН серия GA №1286369 от 06.06.2024г. По делото е представен този АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти към момента на проверката, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително по делото няма данни оспорващият да е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило правата и законните интереси на Й.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на Й. за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, съгласно която временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че С. Й. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр.№ARRM 0049, което представлява нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, и за което му е съставен АУАН, приложен по делото. Този акт е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на ППС след употреба на наркотични вещества съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Т.е. налице са материалноправните предпоставки за прилагане на процесната мярка. Обстоятелството, че Й. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – кокаин, е установено по безспорен начин по делото, включително чрез заключение по назначено химико-токсикологично лабораторно изследване, които стойности са определящи, съобразно нормата на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП.

За пълнота следва да се посочи, че ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

Също така, в разпоредбата на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В конкретния случай по делото няма данни въпросът с отговорността на Й. към настоящия момент да е решен. Съобразно разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване и към 06.06.2024г. са били налице предпоставките за прилагане на ПАМ, поради което е неоснователно възражение за липса на основание за издаване на заповедта.

По изложените съображения оспорената заповед е законосъобразна, а жалбата на С. К. Й. като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото разноски на оспорващия не се дължат.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. К. Й. от гр.Червен бряг против Заповед за прилагане на ПАМ №24-0285-000074/06.06.2024г. издадена от В. Н. Б.-младши автоконтрольор към ОД на МВР-Плевен, РУ-Кнежа, с която спрямо Й. е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18месеца.

Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 изр.второ от ЗДвП.

Преписи от решението да се изпратят на страните.