Р Е Ш Е Н И Е № 261659
гр. Пловдив, 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14092 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД – гр. София, срещу К.Г.Б., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, чл.79,
ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 596,51
лв. - главница, дължима по договор за кредит „Бяла карта” № *****, сключен
между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени с
Приложение № *****към рамков договор за цесия от 11.11.2016 г. на „Агенция за
контрол на просрочени задължение“ ЕООД, което дружество ги е прехвърлило на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с приложение № *****г. към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г., сумата от 29,48 лв. – договорна лихва за периода
27.04.2018 г. до 06.06.2018 г., както и сумата от 98,03 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.06.2018 г. до
19.02.2020 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 20.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че между „Аксес
Файнанс” ООД, в качеството на заемател, и ответника, в качеството на
заемополучател, бил сключен договор за кредит „Бяла карта” № *****, при общи
условия, с които ответникът се бил запознал и бил приел. Посочва, че с
подписването на договора заемодателят предоставил на заемателя револвиращ
кредит в максимален размер от 600 лв., под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоявал чрез международна кредитна карта Access
Finance/iCardCard/Visa. Ищецът посочва, че на кредитополучателя при подписване
на договора бил предоставен платежен инструмент – кредитна карта, ведно със
запечатан плик, съдържащ кода за използване на картата. Твърди, че ответникът
усвоил сума в общ размер от 596,51 лв., която не била погасена към датата на
исковата молба. Посочва, че страните се уговорили, че кредитополучателят дължал
договорна лихва в размер, посочен в договора, която се начислявала ежедневно, в
размер на 29,48 лв. за периода от 27.04.2018 г. до 06.06.2018 г. На длъжника е
начислена лихва за забава в размер на 98,03 лв. за периода от 06.06.2018 г. до
19.02.2020 г. Сочи, че ответникът не изпълнявал в срок задълженията си по
договора. Ищецът твърди, че с приложение № *****към рамков договор за продажба
на вземания (цесия) от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс” ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, били прехвърлени вземанията
по процесния договор. Впоследствие с приложение № *****г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г., „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД е прехвърлило на ищеца процесните вземания. Предвид
изложените твърдения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, не е депозиран писмен отговор
от ответника. Страната не се явява в
откритото съдебно заседание и не е направила искане делото да се разгледа в негово
отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно
чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК,
както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба
твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищцовото дружество в
изрична молба от 27.05.2021 г. прави искане за постановяване на неприсъствено
решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание лично,
видно от призовка – л.80 от делото. Препис от исковата молба също е връчен
редовно на ответната страна - лично, видно от призовка – л.73 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а
именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131,
ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил
воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства – договор за кредит
„Бяла карта“ от 20.02.2018 г. и приложение № 1 към него, общи условия към
договора за кредит, рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016 г., включен между „Аксес
файнанс” ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД; анекс към Приложение
№ *****към договора за цесия, потвърждение за сключена цесия, договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г., потвърждение за
сключена цесия, препис-извлечение от приложение № *****г. към договор за цесия
от 03.05.2019 г., пълномощно от цедента на цесионера, с което го упълномощава
да уведоми длъжника за извършване на цесията, както и уведомително писмо за извършената
цесия и известие за доставяне, се прави извод за вероятна основателност на
исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не
се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването
му, следва предявените искове да се уважат. Като законна последица от
уважаването на исковете е присъждането на законна лихва върху главницата за
периода от депозиране на исковата молба в съда – 27.10.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има
ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 150 лв., 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК,
във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, или сумата от общо 250 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Г.Б., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, на
основание чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 596,51 лв. - главница, дължима по
договор за кредит „Бяла карта” № *****, сключен между ответника и „Аксес
Файнанс“ ООД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № *****към рамков
договор за цесия от 11.11.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължение“ ЕООД, което дружество ги е прехвърлило на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с приложение № *****г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г., сумата от 29,48 лв. – договорна лихва за периода 27.04.2018 г. до 06.06.2018
г., както и сумата от 98,03 лв. –
обезщетение за забава за периода от 06.06.2018 г. до 19.02.2020 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата от 20.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 250 лв. –
разноски пред първата инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл.
240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.