№ 573
гр. Дупница, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20251510101628 по описа за 2025 година
В. Л. Б., ЕГН **********, чрез адв. Д. Г., е предявила срещу „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.22 от ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД. Искането е за признаване за установено по
отношение на ответника, че договор за потребителски кредит № *** от 14.01.2025 г. е
недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК; за осъждане на ответника
да заплати на ищеца 1 458, 80 лв., представляващи платено без основание по договор за
потребителски кредит № *** от 14.01.2025 г. Претендират се и направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че на 14.01.2025 г. като заемополучател сключил с „Профи Кредит
България” ЕООД като заемодател договор за потребителски кредит № ***, съгласно който
кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 3000 лева за срок от 30 месеца, като
общодължимата сума за целия период на заема е в размер на 5303, 11 лева. Съгласно чл. 10
от приложимите ОУ, заемателят се е задължил да предостави обезпечение на задълженията
си – солидарен длъжник, валидна банкова гаранция, гаранция от финансова институция или
ипотека. На същата дата било подписано и допълнително споразумение, съгласно което при
непредоставяне на обезпечение в 14-дневен срок е дължима неустойка в размер на 1500 лв.,
която още със сключването на договора страните постигнали споразумение да бъде
разсрочена на вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за
кредит.
Ищецът е направил плащания в общ размер на 4 458, 80 лв.
Ищецът счита договора за нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради
нарушение на изискванията на чл.19 ЗПК, изразяващо се в невключването в размера на ГПР
на неустойката за непредоставяне на обезпечение.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
1
В съдебното заседание с писмено становище ответникът оспорва основателността на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
По делото не е спорно сключването между страните на договор за потребителски
кредит *** от 14.01.2025 г. и на допълнително споразумение от същата дата, получаването
от заемателя на сумата по договора и поемането на задължение за връщане на посочените в
договора суми. Съгласно чл.VI от договора, предоставеният заем е в размер на 3000 лв., със
срок за погасяване 30 месеца, размер на погасителните вноски – 176, 76 лв., общ размер на
плащанията: 5303, 11 лв., годишен лихвен процент: 50, 95 %, ГПР: 64, 24 %.
В чл.10 от приложимите общи условия е уговорено задължение за предоставяне на
обезпечение - валидна банкова гаранция, гаранция от финансова институция, солидарен
длъжник, отговарящ на определени изисквания, или ипотека. Съгласно сключеното
допълнително споразумение при непредоставяне на обезпечение в 14-дневен срок от
сключването на договора е дължима неустойка в размер на 1500 лв., чието заплащане е
разсрочено за 12 месеца на вноски, включени в погасителния план по договора. По този
начин месечната погасителна вноска за първата година от сключването на договора възлиза
на 301, 76 лв.
Ищецът е представил 5 бр. разписки за плащания чрез „Изи пей“ и вносна бележка за
банков превод по сметка на ответника, на обща стойност 4 458, 80 лв.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл.22 ЗПК вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД:
По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит,
характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от
заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на
посочените в договора суми.
Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него
нищожност на договора.
Основателен е доводът на ищеца, че при посочването на ГПР в договора е следвало
да бъде включен и размерът на неустойката поради непредоставено обезпечение. Плащането
на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните
вноски за погасяване на главницата по кредита още със сключването на договора. Съобразно
разпоредбата на чл.71 от ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения /когато те са били
реално очаквани от кредитора/ е основание да се иска изпълнение на цялото задължение
преди срока. В случая кредиторът не е претендирал предсрочна изискуемост, а е начислил
неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски още при сключването на
договора. Това, наред с краткия срок за предоставяне на обезпечение с обективно
трудноизпълними условия и наред с обстоятелството, че кредитът е отпуснат преди
предоставянето на обезпечение /при обезпечените кредити отпускането по правило следва
предоставянето на обезпечение/ води до извод, че кредиторът не цели получаване на
обезпечение, а имуществена облага, респ. извършване на допълнителен разход от страна на
длъжника, пряко свързан с отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна.
Този разход е бил предварително известен на кредитора /включен в месечните вноски още
със сключването на договора/, а не представлява разход при неизпълнение на предвидено в
договора задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Оформянето
му като неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено заобикаляне
на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
Поради това неустойката по чл.10 от приложимите общи условия по договора
2
представлява разход по кредита съгласно определението на понятието "общ разход по
кредита за потребителя", дадено в § 1, т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери
отражение в годишния процент на разходите. По делото не е спорно, че тази неустойка не е
включена при изчисляването на ГПР по договора, изчислен при размер на погасителната
вноска 176, 76 лв. Следователно с добавянето на този допълнителен разход годишният
процент на разходите надхвърля посочения в договора – 64, 24 %. Ирелевантно за преценка
на обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при сключването на договора е, дали
впоследствие кредиторът е претендирал заплащането на начислената в погасителните
вноски неустойка.
По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния.
Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при
спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР,
създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Това противоречи на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити; в нея е установен принципът за информираност на
потребителя - следва да му бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите
задължения, преди да сключи договора за кредит.
Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК/
има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора
за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II
т. о., ТК/.
По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид
невключването в него на разходите за неустойката за непредоставено обезпечение/ и това
обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Следователно предявеният иск
е основателен.
По иска с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД:
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно
фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо
разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на
друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се
имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и
липса на правно основание.
С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника
и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на
какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и
когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.
Втората и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването,
ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата
си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало /Решение № 406 от 14.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
3
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
По делото е безспорно, че ищецът е заплатил по договора общо 4 458, 80 лв., от които
3000 лв. за главница. Предвид нищожността на договора за кредит и разпоредбата на чл.23
ЗПК, няма основание за получаване на остатъка от платената сума – 1 458, 80 лв.
Следователно ищецът е доказал даването на процесната сума на нищожно основание,
т.е. при липса на основание.
С предаването на сумата 1 458, 80 лв. от ищеца ответникът е установил фактическа
власт върху престираното имуществено благо. Разместването на имуществени блага е
довело до обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, при липса на
правно основание за това.
По изложените съображения предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 1 458, 80 лв., е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 330, 47 лв.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 вр.
с ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата:
При определянето му съдът не е обвързан от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски
съвет, съобразно даденото от СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 тълкуване на чл.
101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДФЕС /според което национална правна уредба като тази
по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 78, ал. 5 ГПК ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС/. Преценката за размера на възнаграждението
следва да е съобразена с правната и фактическа сложност на делото /делото не е с правна
или с фактическа сложност/ и с цената на предявените искове по смисъла на чл.69, ал.1, т.4
ГПК, която е сравнително висока – общо 8261, 91 лв. Защитаваният имуществен интерес е на
сравнително висока стойност, което обуславя и съответен размер на адвокатското
възнаграждение; при договаряне на адвокатско възнаграждение клиентът и адвокатът
съобразяват и размера на защитавания интерес, наред с фактическата и правната сложност
на случая. Предвид конкретните обстоятелства по разглеждането на делото, съдът определя
на адвокат Д. Г. на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на В. Л. Б. в общ размер на 960 лв. с ДДС по двата предявени
иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между В. Л. Б., ЕГН **********, и
„Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, договор за потребителски кредит № ***
от 14.01.2025 г.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В. Л. Б.,
ЕГН **********, сумата 1 458, 80 лв. като получена без правно основание по
недействителен договор за потребителски кредит № *** от 14.01.2025 г.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В. Л. Б.,
ЕГН **********, разноски по делото в размер на 330, 47 лв.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат
4
Д. Г. на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на В. Л. Б. в общ размер на 960 лв. с ДДС по двата предявени иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5