Присъда по дело №898/2024 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И
към Присъда № 124 от 02.08.2024 г. по НОХД № 898/2024 год. на РС-С.
гр. С., 08.08.2024г.

РП - С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия М.Р.М. за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.
Съдът, след като изслуша становището на подсъдимия и неговия
защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа обвинението,
така както е предявено. Пледира да му бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от девет месеца, което на основание чл. 58а от НК да бъде
намалено с една трета, като същото да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
В съдебно заседание подсъдимият редовно призован се явява лично,
признава се за виновен и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава
27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде
наложено минимално наказание.
Служебният защитник на подсъдимия не оспорва фактическата
обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, изразява съгласие
делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което
на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Р.М. е родена на 06.05.2006г. в гр. С., неграмотен,
неженен, не работи, не учи, осъждан.
На 02.04.2024г. срещу 03.04.2024г. (в неустановен момент между 18.00ч.
на 02.04.2024г. и 08.00ч. на 03.04.2024г.), подсъдимият се срещнал със св. С.
А., който му предложил да откраднат климатик, който св. А. бил виждал преди
това. Подсъдмият се съгласил и на 02.04.2024г. срещу 03.04.2024г. двамата
отишли до цеха на „Мухтаров“ ЕООД, представлявано от управителя Н.П. К.,
находящ се в гр. С., кв. „Даме Груев“ до бл. 4. Двамата се качили на покрива на
сградата и заедно, с ръце изкъртили външното тяло на климатик марка Gree
Bora GWH12, след което го свалили и си тръгнали, взимайки го със себе си.
По този начин подсъдимият и св. А. прекъснали владението на св. К. върху
инкриминираната вещ и установили своя трайна фактическа власт върху нея.
1

След това подс. М. и св. А. отишли до сметището в кв. „Надежда“ в гр. С.,
където натрошили отнетото външно тяло на гореописания климатик на
парчета. Двамата продали начупеното на парчета външно тяло на климатика
на св. И.Й. за сумата от 30 лева, която си разделили. След това св. Йорданов
продал парчетата от външното тяло на климатика, без капака, като старо
желязо. На 03.04.2024г., около 08.00 ч., св. Надежда Стефанова, служител на
„Мухтаров“ ЕООД, отишла до цеха на фирмата (сградата, находяща се в гр. С.,
кв. „Даме Груев“ до бл. 4) и установила липсата на външното тяло на
климатика. За случилото се тя съобщила на св. Н. К., уведомено било и РУ-
МВР-С.. С протокол за доброволно предаване св. И.Й. предал на полицейски
служител от РУ-МВР-С. 1 бр. метален преден капак от външно тяло на
климатик със счупена пластмасова решетка, бял, с надпис Gree, като посочил
в протокола, че този капак е от климатик, който му бил донесен от две
момчета от квартал „Надежда“. От заключението на изготвената в хода на
разследването оценителна експертиза се установява, че стойността на
климатик марка Gree Bora GWH12 към момента на деянието възлиза на 560
лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното
производство писмени и и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупности
и поотделно.
Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство
писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред
и неоспорени от тях. Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода
на досъдебното производство, а именно: св. Н. К. (л. 37-38), св. С. А. (л. 34),
св. И.Й. (л. 35-36) и св. Надежда Стефанова (л. 39-40).
Даде вяра на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза, тъй като не беше оспорено от страните, а съдът няма основание да
се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Безспорно се установява, че подс. М. с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 195, ал. 1, т. 7,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 02.04.2024г. срещу
03.04.2024г., в гр. С., в условията на повторност, макар и непълнолетен, но
като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, с участието на малолетния С. Г. А., отнел чужда движима вещ -
2

1 бр. външно тяло на климатик марка Gree Bora GWH12, на стойност 560
лева., собственост на „Мухтаров“ ЕООД, от владението на Н.П. К., без негово
съгласие с намерението противозаконно да го присвои, като не представлява
маловажен случай. Безспорно е установено наличието на квалифициращия
елемент от състава на престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК, а именно
извършване на деянието от подсъдимия в условията на повторност по
смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като към момента на извършването му той
е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Установено е по безспорен начин, че деянието не представлява маловажен
случай, с оглед начина на извършване на престъплението и не са налице
основания за приложение на чл. 93, т. 9 НК.
По делото безспорно е установен вида, количеството, стойността и
собствеността на инкриминираната вещ.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на деянието си
и да ръководи постъпките си.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината-пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК- съзнавал е общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал
настъпването на съставомерните общественоопасни последици. Имал е
психическата годност да се въздържи от извършване на противоправните си
прояви, но не го е сторил.
Деянието е довършено, вещта, предмет на престъплението е била във
владение на подсъдимия, който се е разпоредил с нея. Имуществените вреди
не са възстановени.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство оказаното съдействие на досъдебното
производство. Направеното от подсъдимия самопризнание не може да бъде
отчетено от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство, защото това
би означавало той да бъде „облагодетелстван“ два пъти за това-веднъж при
определяне на наказанието и втори път при редукцията по чл. 58а от НК. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете лошите
характеристични данни, обремененото съдебно минало, извършване на
деянието с участието на малолетен.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с
всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност
на деянието и дееца, причинения престъпен резултат и целите на генералната
и специалната превенция. Доколкото подс. М. към момента на извършване на
деянието е бил непълнолетен, приложение следва да намери редукцията на чл.
63, ал. 1, т. 3 НК.
Предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
определи наказание на подс. М. при условията на чл. 58а от НК, като за
3

извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от
девет месеца. Така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
съдът намали с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване
от свобода” за срок от шест месеца при първоначален общ режим.
Така наложеното наказание, съдът счита за максимално справедливо,
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието като чрез
него ще бъдат постигнати целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение
наказанието на подс. М. по НОХД № 984/2022 год. по описа на РС-С. -
„Лишаване от свобода” за срок от три месеца, което подсъдимият да изтърпи
при първоначален общ режим и отделно от наказанието по настоящата
присъда.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият бе осъден да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 55,98 лева в
полза на ОД на МВР - С..
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	124
Дата:	2 август 2024 г. (в сила от 20 август 2024 г.)
Съдия:	Христина Янева Костадинова - Чолакова

Дело:	20242230200898
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 юли 2024 г.

Присъда по дело №898/2024 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите