РЕШЕНИЕ
№ 4128
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330101604 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба „Дженерали Застраховане“ АД, срещу Община
Пловдив, с която са предявени осъдителни искове за присъждане на сума в размер на 828.61
лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по щета № *** с включени ликвидационни разноски и 81.03 лева – обезщетение за
забава за периода 17.02.2021 г. до 03.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба в съда -04.02.2022 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски по делото.
В исковата молба и молба от 22.02.2022 г. са изложени твърдения, че на 22.09.2020 г.
в *** е настъпило ПТП, при което л.а. „Мерцедес ЦЛА 180“, с рег. № ***, управляван от Н.
В. попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което са
настъпили материални щети по автомобила – повреда по предна броня, предна дясна
джанта, задна дясна джанта и задна лява джанта, кора под предна броня, кора под двигател и
преден десен подкалник. За ПТП-то е съставен Протокол за ПТП. При настъпване на
описаното произшествие увреденият автомобил е бил застрахован с имуществена
застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана в ЗП № ***, със срок на действие от
27.12.2019 г. до 26.12.2020 г. В тази връзка в застрахователното дружество е постъпило
заявление за изплащане на обезщетение от собственика на застрахования автомобил. При
ищеца е образувана щета с № ***. Щетата била оценена на сумата в размер на 813.61 лева,
която сума ищецът заплатил на увреденото лице. С изплащането на тази сума ищецът е
встъпил в правата на застрахованото лице против Община Пловдив. Изпратена е покана за
доброволно изпълнение до ответника, но в предоставени срок плащане не е постъпило.
Претендира се и обезщетение за забава. Начислени са и ликвидационни разноски в размер
на 15 лева. Твърди се, че Община Пловдив не е изпълнила задълженията си да поддържа
процесния пътен участък в изправност, съответно да сигнализира неизправния участък, в
1
резултат на което за настъпили процесните щети. С оглед изложеното е предявен искът.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който се
оспорват така предявения иск по основание и размер. Не се установявали обстоятелствата,
довели до вредоносното събитие. Оспорва се механизма на ПТП. Оспорва на улица *** да
има неравност по пътя. Оспорва застрахователните премии да са платени на застрахователя.
Прави се възражение за съпричиняване, доколкото водачът на лекия автомобил не е
съобразил скоростта си съобразно пътната обстановка. Моли се искът да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл.410, ал.1 КЗ и чл.86
ЗЗД.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на
валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване на
застрахователно събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице, което отговаря
пред застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие,
което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между
противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно
обезщетение в претендирания размер. В тежест на ответника е да установи съпричиняване
на произшествието от водача на лекия автомобил, както и оборването на презумпцията за
виновност.
От представената застрахователна полица № *** /л.4/, се установява, че между ищеца
„Дженерали Застраховане“ АД и Н. В., е сключен договор за имуществена застраховка
„Каско”, като ищецът, в качеството си на застраховател приел да покрие имуществена
отговорност за вреди, причинени във връзка с притежаването и ползването на лек автомобил
л.а. „Мерцедес ЦЛА 180“, с рег. №***, като е предвидена в договора клауза „Пълно каско“.
Застрахователното правоотношение между страните е възникнало като срочно и валидно за
периода 27.12.2019 г. до 26.12.2020 г.
С представените от ищеца справки и платежни нареждания към тях /л.80-88/ се
установява, че застрахователните премии по застраховката са платени изцяло.
В общите условия към застрахователна полица, които са неразделна част от нея,
действащи към датата на сключване на договора 2019 г. /л.5/, е посочено, че застраховката
покрива всички рискове, които могат до доведат до щети възникнали, включително и в
резултат от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на движение на пътно превозно
средство и предизвикало повреда на същото, каквото несъмнено е попадането в
необезопасена, отворена дупка на пътното платно –клауза „Пълно каско“ Раздел „Покрити
рискове“.
От представения по делото Протокол за ПТП /л.11/ се установява, че в *** на
22.09.2020 г. са пристигнали служители на МВР, които са отразили наличие на дупка на
пътното платно в същия участък с размери 60/60/10 см. На мястото е установен л.а.
„Мерцедес ЦЛА 180“, с рег. № ***, управляван от Н. В., по който са констатирани вреди –
по 3 броя лети алум. джанти.
По отношение на тези обстоятелства протоколът за ПТП има обвързваща съда
материална доказателствена стойност, доколкото отразява факти и обстоятелства, които
длъжностните лица лично и непосредствено са възприели, във връзка със служебните си
2
задължения.
От разпита на свидетеля Н. В. /протокол от о.с.з. от 29.11.2022 г. л.96/, се установява,
че същата, през месец септември 2020 г., управлявайки собствения си л.а. „Мерцедес ЦЛА
180“, с рег. №*** и преминавайки между ***, непосредствено след завиване вляво
попаднала в огромна дупка в павирания път, около която имало и изкъртени павета. В
резултат от попадане на лекия автомобил в дупката на същия са причинени щети –
одраскани джанти, повредено платно, което покрива картера и други. Дупката не била
обозначена, а свидетелят нямало как да я избегне, доколкото дупката била по цялото платно
за движение, а в насрещното платно се движели автомобили и нямало как да навлезе в него.
Свидетелят установява, че управлявала посоченото МПС със скорост от 20-30 км/ч. След
настъпване на ПТП- то свидетелката се обърнала на застрахователя, откъдето покрили
ремонта на щетите от същото.
Съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел като обективни и
непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства. Същият установява
механизма на процесното ПТП, а именно, че при управление на лекия автомобил попада в
необезопасена и обозначена голяма дупка на пътното платно, като при преминаване през нея
по лекия автомобил са настъпили щети - одраскани джанти, повредено платно, което
покрива картера и други.
Видно от уведомление за щета /л.12/ собственикът на увредения лек автомобил завел
при ищеца щета, образувана под № ***, в резултат от настъпилото ПТП.
От приложения по делото опис и калкулация по щета /л.14 и л.15/ се установява кои
детайли от автомобила са увредени, а именно, описаните в исковата молба и установени от
свидетелите – 3 броя джанти и предна броня, като щетите са оценени в общ размер на 813.61
лева.
С възлагателно писмо от 01.10.2020 г. ищецът е възложил на „Каргруп - 1“ ЕООд,
което дружество се занимава с автосервизни услуги, да отремонтира щети по процесното
МПС.
Видно от опис – заключение по претенцията щетите са оценени на сума в размер на
813.61 лева /л.27/.
С платежно нареждане от 20.11.2020 г. /л.30/, на дружеството извършило ремонта на
процесния лек автомобил е заплатена сума в размер на 813.61 лева, с основание номера на
ликвидационния акт /л.29/, в който е описано МПС-то и стойността на щетите и за коя щета
се отнася..
С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице застрахователят
встъпва в неговите права и може да търси платената сума от виновния за настъпването на
застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ.
От приетата по делото САТЕ /л.66/, вещото лице дава отговор, че е възможно,
настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на преминаване през дупка на пътното
платно. Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между механизма,
описан от свидетеля и процесните щети по лекия автомобил. Такава се установява и от
разпитания по делото свидетел и Протокола за ПТП.
Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на което е настъпило
процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване
имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че
3
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото
време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със
създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на
пътната настилка в населените места.
С оглед посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да подържа в
изправност пътищата, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието
на дупки по пътното платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно
предприема действия по отремонтирането им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица
вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица
не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние,
годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в
правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което е породена
деликтната отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите от
нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма
данни, които да оборват законовата презумпция.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав
на предявения иск по 410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
При застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта,
включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното
събитие. В САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за
отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в
общ размер на 766.89 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до този
размер.
В експертизата не е отчетена стойността на щетите с включено ДДС. В случая
ремонтът на автомобила е извършен от търговско дружество, което по закон следва да
начислява ДДС. Видно от представената по делото фактура /л.28/ стойността на щетите без
включен ДДС е 678.01 лева, а с включен ДДС е 813.61 лева. Наред с това размерът на
вредите е определен , съобразно цените на лицето, което е извършило ремонта, като са
посочени вида и времето за извършване на ремонтните дейности и цената за всяко от тях,
като от експертизата се установява, че именно това са необходимите работи за поправянето
на щетите по процесния лек автомобил.
Ответникът не е въвел своевременно възражение, че процесните щети не се покриват
от застраховката. Не въвел възражение за клаузата по чл.7.31 от ОУ своевременно като не е
установил, че щетите по джантите не засягат тяхната функционалност. Наред с това от
разпитана свидетеля се установява, че вредите по джантите са настъпили не само от
попадане на автомобила в необосначената и необезопасена дупка, но и от паветата
изкъртени около нея, поради което съдът приема, че е могло да настъпят щетите по трите
джанти, включително и по задна лява. Такива щети са констатирани и в протокола за ПТП.
4
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по размер.
По възражението за съпричиняване на ответника:
Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани.
За да се приеме, че вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в
нарушение на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от
водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест е
останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото. В случая по
делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек автомобил да е
допринесъл за настъпване на ПТП.
С оглед изложеното не се налага редуциране на установения размер на претенцията по
главния иск и същата следва да се уважи в пълен размер за сумата от 828.61 лева с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, които са необходим и естествен
разход за ликвидиране на щетата.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да се уважи и претенцията
за законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в
съда 04.02.2022 г. до окончателното плащане на вземането.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
По регресния иск на платилия застраховател срещу деликвента, последния изпада в
забава спрямо застрахователя в различен момент спрямо увредения. Това е така, доколкото,
претенцията на застрахователя произтича от различно правно основание – договорно, а не
по чл.45 ЗЗД. В закона не е предвиден срок за заплащане на обезщетението, претендирано
по чл.410, ал.1 КЗ, поради което и намира приложение общата разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД,
според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
По делото е представена регресна покана до ответника /л.31/, с която се предоставя на
ответника 15 дневен срок от получаването й да запалти сумата в размер на 828.61 лева.
Видно от куриерска разписка, поканата е връчена на ответника на 01.02.2021г. /л.33/,
като съгласно предоставения от ищеца срок за доброволно плащане същият изтича на
16.02.2019 г., включително. Ответникът испада в забава от следващия ден, а именно от
17.02.2019 г., като за периода от 17.02.2021 г. до 03.02.2022 г. , обезщтението за забава върху
главницата в размер на 81.03 лева, изчислено служебно от съда по реда на чл162 ГПК, с
помощта на онлайн калкулатор на НАП възлиза в размер на 81.03 лева, до която сума искът
ще се уважи като основателен и доказан.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа разноски в заповедното производствот в размер на - 100 лева, платена
държавна такса, 180 лева – депозит за САТЕ.
Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение. Същият се е представлявал от
юрисконсулт в производсвтото, поради което му се дължи такова възнаграждение
съразмерно отхвърлената част от претенцитята. Съдът определя възнаграждение в размер на
100 лева, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.37, ал.1 ЗПП и Правилника за прилагането му, с
5
оглед ниската правна и фактическа сложност на делото,. Общо направени разноски от
ищеца са в размер на 380 лева, които ще се присъдят изцяло.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 68 сумата в размер на 828.61
лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени
вреди на л.а. „Мерцедес ЦЛА 180“, с рег. № ***, от настъпило на 22.09.2020 г. ПТП,
изразяващо се в преминаване в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в
района на *** в гр. П., път стопанисван от ответника, за което е заведена щета при ищеца с
№ *** с включени ликвидационни разноски и 81.03 лева – обезщетение за забава за
периода 17.02.2021 г. до 03.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда -04.02.2022 г. до окончателното плащане, както
и сума в размер на 380 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6