№ 16570
гр. София, 30.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110121607 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от В. К. АЧ. против И.А.Г. с искане
уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност и да му бъде заплатено обезщетение за времето,
през което е останал без работа. Ведно с исковата молба са представени
документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени
доказателства по делото. Направено е искане по чл. 190, ал. 1 ГПК и искане за
разпит на свидетели.
Ответника в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на исковете. Представя документи с
искане да бъдат приети като доказателства по делото, прави искане за разпит
на свидетели и искане по чл. 186 ГПК.
По направените доказателствени и други искания:
Приложените към исковата молба и отговора документи следва да се
приемат като доказателства. Исканията на ищеца на основание чл. 190, ал. 1
КТ, съдът намира за неоснователни. В исковата молба не се посочва
необходимостта от представяне на исканите документи в оригинал.
Доколкото същите са представени от ответника в заверен препис, съдът
намира, че изискването за представяне в оригинал би натоварило
безпричинно процеса, поради което тези доказателствени искания следва да
бъдат оставени без уважение. Исканията на двете страни за разпит на
свидетели са основателни, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК съдът допуска
по един свидетел на всяка страна. Искането на ответника за издаване на
удостоверение за снабдяване от Министерство на земеделието с препис от
сигнал от ищеца до същото, е основателно, като с цел процесуална икономия,
съдът ще изиска сигнала с настоящото определение.
На основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК с настоящето определение съдът
съобщава на страните доклада си по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11
юли 2022 г. от 10:40 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства както са описани в тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да се задължи
ответника да представи в оригинал посочените в исковата молба документи.
ДОПУСКА на всяка от страните по един свидетел при режим на
довеждане.
ИЗИСКВА от Министерство на земеделието заверен препис на сигнал,
подаден от В. К. АЧ. до Инспектората на Министерство на земеделието с рег.
№ 94-507/08.03.2022 г.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД по делото, както следва:
Делото е образувано по искова молба от В. К. АЧ. против И.А.Г. с
искане уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност и да му бъде заплатено обезщетение за времето,
през което е останал без работа. Ищецът твърди, че по силата на трудов
договор № К-1216 от 01.11.2021 г. бил назначен към ответника на длъжността
Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Пазарджик за времето, до
което длъжността бъде заета въз основа на конкурс с шестмесечен срок за
изпитване в полза на работодателя. Определено било трудово възнаграждение
в размер на 2140 лева. На 16.02.2022 г. при падане ищецът ударил главата си,
от което получил черепно-мозъчна травма, като на същия ден бил приет в
болница, за което уведомил ответника. След два дни, на 18.02.2022г. ищецът е
бил изписан от болницата, като с два болнични листа му било предписано
домашно лечение за периода от 16.02.2022 г. до 02.04.2022 г. – събота. На
04.04.2022 г. се явил на работа. От счетоводството му казали, че вече не е
директор и му дали ксерокопие на Заповед № К-162/22.02.2022 г., от която
разбрал, че трудовото му правоотношение като директор на РДГ – Пазарджик,
било прекратено считано от 23.02.2022 г. В заповедта било записано, че му
била връчена при отказ в присъствието на двама свидетели на 23.02.2022 г.
След полученото копие на заповедта, на 04.04.2022 г. ищецът се регистрирал
като безработен в Дирекция Бюро по труда- Велинград. Ищецът счита, че
заповедта за уволнение била незаконна. Преди да бъде назначен на
процесната длъжност, ищецът заемал длъжността главен горски инспектор в
РДГ- Пазарджик за периода от 15.02.2018г. до 26.04.2021 г., тоест 3 години,2
месеца и 9 дни. Бил и Директор на Държавно Горско Стопанство „Селища
съгласно Договор за управление №4/21.04.2021 г. Посочените длъжности
били идентични с процесната. Трудовият договор бил сключен в нарушение
на чл. 70, ал. 5 КТ и следвало да се счита за безсрочен. Процесната заповед се
явявала незаконосъобразна, защото била издадена в период на ползван от
ищеца отпуск за временна нетрудоспособност, поради заболяване и по тази
причина се ползвал със закрилата, предвидена в КТ. Оспорва заповедта да му
е била връчвана при отказ. Моли съда да признае прекратяването на
трудовото правоотношение за незаконно и същото да бъде отменено, да бъде
възстановен на работа и да му бъде заплатено обезщетение за оставане без
работа за периода от 23.02.2022 г. до 23.08.2022 г. в размер на 8154,93 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 01.09.2021 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието
на трудово правоотношение с ищеца на посочената длъжност и
прекратяването на същото. Счита, че заповедта била законосъобразна.
Ищецът бил ползвал болнични за периода от 29.12.2021 г. до 23.02.2022 г.
плътно с изключение на два работни дни – 14 и 15 февруари 2022 г. Заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение му била редовно връчена при
отказ. На 16.02.2022 г. ищецът изпълнявал трудови функции, въпреки че бил с
черепна травма. Предишните трудови длъжности, изпълнявани от ищеца,
били различни от процесната, поради което чл. 70, ал. 5 КТ бил неприложим.
Заплащането на обезщетение за оставане без работа за периода от шест
месеца било недължимо, тъй като този срок не бил изтекъл към момента на
подаване на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
КТ. Съдът обявява за безспорни между страните фактите че ищецът е бил
служител към ответника на длъжност Директор на Регионална дирекция по
горите – гр. Пазарджик на основание трудов договор № К-1216 от 01.11.2021
г. като трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № К-
162/22.02.2022 г. С оглед задължителната тълкувателна практика в тежест на
ищеца е да докаже, че след процесното уволнение е останал без работа, както
и размерът на последното му месечно брутно трудово възнаграждение. Не са
представени доказателства за установяване на тези факти. В негова
тежест е също така да докаже, че е ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност. Представени са доказателства за установяване на този
факт. В тежест на ответника е да докаже, че заповедта за уволнение е била
връчена на ищеца при отказ на 23.02.2022 г., че заеманите от ищеца
предишни длъжности не са идентични с процесната, както и че е ползвал
отпуск за твърдения от ответника период. Представени са доказателства за
установяване на тези факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3