Определение по дело №710/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1081
Дата: 16 април 2020 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20202100500710
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

   1081                                   16.04.2020 г.                             град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на шестнадесети април през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: Мариана Карастанчева

                                                              Членове: 1. Пламена Върбанова

        2. мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 710 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Л.Р.Ш., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес: град Санкт Петербург, улица Маршал Тухачевский, дом 7, корпус 2, ап.51 чрез адв. К. (пълнм.л. 8 от първа инстанция) против Решение № 182/02.10.2019г. по гр. д. № 1101/2018г. по описа на РС Несебър, с което съдът е отхвърлил предявеният от Л.Р.Ш., иск за признаване за установено, че ипотечното право на „ИНВЕСТБАНК” АД, ЕИК *********, върху Апартамент С 2.4., представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.13.49.2.19 (единадесет хиляди петстотин тридесет и осем точка тринадесет точка четиридесет и девет точка две точка деветнадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свети Влас, община Несебър, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.10.2005г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед № КД-14-02-194 / 25.02.2009г. на Началника на СГКК – Бургас, с площ 60.81 кв.м., ведно със 7.60 квадратни метра идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, находящ се във вход “С”, ап.4 в Жилищна сграда за сезонно ползване с кадастрален идентификатор 11538.13.49.2, разположена в Поземлен имот с идентификатор 11538.13.49, не съществува, като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Не оспорва действителността на договора за ипотека, сключен между праводателя на ищеца и ответната банка, както и че към датата на вписване на нотариалния акт за ипотеката „Робинзон бийч инвест” ЕООД е бил собственик на имота. Ипотеката била учредена с нотариален акт, вписан в СВ на 26.03.2007г. Била подновена на 23.03.2017г., въпреки, че Банката имала подписано споразумение с „Робинзон бийч инвест” ЕООД, съгласно което поела ангажимент да заличава поетапно ипотеките посочени в споразумението. Излага подробно мотивите на РС Несебър. Изразява съгласие с извода, че въпросът за интереса на кредитора следва винаги да се изяснява в контекста на конкретните факти по делото като от значение бил не само обема на неизпълнението, но и забавата, както и други обстоятелства, имащи значение дали и без неизпълнената част договорът следва да запази действието си. Твърди, че в конкретния случай неизпълнението от страна на длъжника „Робинзон бийч инвест” ЕООД е незначително. В чл. 5, ал. 2 от споразумението било постигнато съгласие при изпълнение на задълженията по чл. 1 от страна на „Робинзон бийч инвест” ЕООД ответникът „Инвестбанк” АД да даде писмени съгласия за заличаване на ипотеките върху групи от имотите по пар. 1 като банката приела да раздели ипотечното право. Това ставало ясно при систематичен анализ на подточките от тази клауза и от чл.5, ал. 3, където изрично било посочено, че даването на съгласие по чл. 179 ЗЗД за различните групи имоти не е обвързано едно от друго и ще става поотделно при изпълнение на съответните задължения. Това ставало ясно и от факта, че за част от ипотекираните имоти кредиторът поставил като условие за даване на съгласие и допълнителни задължения. Извън изрично посочените имоти за имотите по пар. 2 ответникът се съгласил да даде съгласие за заличаване на ипотеката при вписване на съответните прехвърлителни сделки, договорени между страните за даване вместо плащане по чл. 65 ЗЗД или за даване вместо плащане, но от трети лица по чл. 23 ЗЗД. Извънсъдебното споразумение не въвело график за поетапно вдигане на ипотеките, обусловен от частични погасявания на дълга. Били представени множество доказателства, че „Робинзон бийч инвест” ЕООД прехвърлило на ответника имоти, така и за прехвърлителни сделки от трети лица, с които ответникът приемал даване вместо плащане за погасяване на задълженията на „Робинзон бийч инвест” ЕООД. Въпреки изпълненото задължение, Банката не представила доказателства да е изпълнила единственото си задължение – да даде съгласие за заличаване на ипотеките върху имотите по пар. 1 от Споразумението. От 2017г. „Робинзон бийч инвест” ЕООД било в производство по несъстоятелност, а уведомлението от Банката за разваляне на споразумението било получено на 16.08.2018г. С Решение № 231 от 04.07.2018г. по т.д. № 484/2017г. на БОС била обявена неплатежоспособността на „Робинзон бийч инвест” ЕООД с начална дата 31.12.2016г., открито производство по несъстоятелност, постановено спиране на изпълнителни дела, освен тези по ДОПК, обявен е длъжника в несъстоятелност и е спряно производството по делото. Нямало назначен синдик и затова счита, че няма пречка третото лице ипотекарен длъжник да встъпи в правата на „Робинзон бийч инвест” ЕООД и да поиска да се обяви от съда за погасено ипотечното право върху собствения му недвижим имот. Позовава се на разпоредбата на чл. 151 ЗЗД, че собственикът на ипотекиран имот разполага с всички възражения, с които разполага и длъжникът, чийто дълг бил обезпечен с ипотека върху чужд имот и в настоящия случай ищецът разполагал с материално-правно възражение за погасено ипотечно право върху собствения си имот, което пораждало интереса му да установи със СПН несъществуването на ипотечното право в полза на ипотекарния кредитор. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо това да се постанови друго, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ипотечното право върху собствения на ищеца апартамент С2.4 не съществува.

Няма искания за събиране на нови доказателства. Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Инвестбанк” АД чрез юрк. Райна Борисова (пълнм. л. 27 от първа инстанция), с който жалбата се намира за неоснователна, а решението на първа инстанция за правилно. Счита, че неправилно се приема от жалбоподателя, че „Робинзон бийч инвест” ЕООД е изпълнило задълженията си по споразумението. Споразумението било развалено съгласно уведомление от „Инвестбанк” АД и същото било получено от „Робинзон бийч инвест” ЕООД на 16.08.2017г., развалянето било потвърдено и от длъжника. Поддържа, че за Банката липсва задължение да даде съгласие за заличаване на ипотечното право върху процесния имот. Дори и хипотетично да се приемело, че съществува подобно задължение, то би възникнало при пълно изпълнение на споразумението, а такова не било налице. Учредената ипотека обезпечавала цялото вземане до пълното му погасяване и ипотечното право в полза на Банката било неделимо. Счита за неправилно възприемането на нормата на чл. 151 ЗЗД, че се касае за встъпване на ипотекарния длъжник в правата на длъжника. Оспорва се възможността ипотекарният длъжник да може да прави възражения по материалното правоотношение, по което той не бил страна. Отделно от страна  на „Робинзон бийч инвест” ЕООД били предявени идентични искови претенции срещу Банката като спорът бил решен с решение по т.д. № 513/2017г. на БОС. Оспорва в полза на ищеца да съществува материалноправно възражение за погасено ипотечно право. Намира за преклудирано възражението, че неизпълнението на споразумението е незначително, а по същество го намира и за неоснователно. Отделно жалбоподателят не бил легитимиран да извършва преценка дали неизпълнената част от споразумението е незначителна. Намира за ирелевантни обстоятелствата, че „Робинзон бийч инвест” ЕООД е в несъстоятелност – уведомлението за разваляне на споразумението било връчено преди откриване на производство по несъстоятелност. Неоснователни били и възраженията, че длъжникът не разполагал с представителна власт и не можел да направи възражения по материалното правоотношение, напротив „Робинзон бийч инвест” ЕООД предявило претенции срещу Банката  с идентично правно основание  на това, заявено от ищцата, които били отречени с влязло в сила Решение № 88/20.03.2019г. по т.д. № 513/2017г. на БОС. Доколкото ипотечното право било акцесорно, посоченото съдебно решение не можело да бъде игнорирано. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Не се правят искания за събиране на доказателства. Претендира разноски.

Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано лице, поради което е редовна и допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

С оглед на гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Л.Р.Ш., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с адрес: град Санкт Петербург, улица Маршал Тухачевский, дом 7, корпус 2, ап.51 чрез адв. К. (пълнм.л. 8 от първа инстанция) против Решение № 182/02.10.2019г. по гр. д. № 1101/2018г. по описа на РС Несебър, съобразно настоящото определение.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                          2. мл.с.