№ 6916
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Дамян Ив. Х.
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Х. Въззивно гражданско дело №
20241100507114 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 153188/10.05.2024 г, депозирана от ищеца в
първоинстанционното производство – И. К. Д., срещу Решение № 7841/29.04.2024 г.,
постановено по гр.д. №28248/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 140 състав, с което
са отхвърлени предявените от ищеца искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата в сключен между страните договор за паричен заем
№ ********* от 25.12.2018 г., предвиждаща такса за експресно разглеждане на заявлението
за отпускане на кредит поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, и като неравноправна, както и предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на
посочената клауза сума в размер на 28,84 лева.
Във въззивната жалба се излагат следните съображения срещу правилността на решението
на първата инстанция: първоинстанционния съд неправилно отхвърлил предявеният иск, тъй
като процесния договор за кредит бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК- поради неточно и непълно посочване на ГПР по договора. Освен
това, счита че в ГПР не били включени всички разходи по кредити, в т.ч. такса за експресно
разглеждане, неустойки и пр., което отново обуславяло недействителността на договора за
кредит. Поддържа се и че ГПР бил по- висок от максимално установения в чл.19,ал.4 от
ЗПК. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него
1
да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
ВъззИ.емата страна в законоустановения срок е подала отговор на въззивна жалба, в
която се твърди, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно, като
постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че първата
инстанция е изпълнила служебните си задължения във връзка с изготвянето на доклада по
делото, като е разпределила правилно доказателствената тежест по така предявените искове
и е дала възможност на ищеца да установи твърдяните от него факти. В случая ищецът не
успял да докаже наличието на кредитно правоотношение между него и ответното дружество,
както и заплащането на сумата от 28,84 лева, поради което първата инстанция правилно е
отхвърлила предявените искове като неоснователни и недоказани.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно.
Първата инстанция е била сезирана с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.26,ал.1 ЗЗД вр. с чл.22 ЗПК вр. с чл.55,ал.1,предложение първо ЗЗД предявени
от И. Д. срещу „ Вивус“ БГ ЕООД. В исковата молба са били изложени твърдения, че между
страните е сключен договор за кредит № ******** от 25.12.2018 г., по силата на който му
бил предоставен от ответното дружество паричен заем в размер на 150 лева, при уговорен
ГПР в размер на 49,80%, годишен лихвен процент – 40,64%, и срок на кредита до 04.01.2019
г. Съгласно договора ищецът следвало да заплати и такса за бързо разглеждане на документи
в размер на 28,84 лева. Били са изложени твърдения за недействителност на договора,
поради неточно посочване на ГПР по договора, както и искане съдът да прогласи
нищожността на клаузата за експресно разглеждане на заявлението и да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 28,84 лева, като дадена без основание.
С процесното решение СРС е отхвърлил така предявените искове от И. Д. срещу „Вивус
БГ“ ЕООД, за прогласяване нищожността на клаузата в сключения между страните договор
за паричен заем №******** от 25.12.2018г., предвиждаща такса за експресно разглеждане на
заявлението за отпускане на кредит, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона
и накърняване на добрите нрави, и като неравноправна, както и предявеният осъдителен иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на посочената
клауза, сума в размер на 28,84 лв.
За да достигне до този резултат първата инстанция е приела, че ищецът не доказал
твърденията си за съществуването на кредитно правоотношение с ответното дружество със
съдържанието, посочено в исковата молба и включващо клауза, предвиждаща такса за
експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, както и факта на плащане на
процесната сума за такса за експресно разглеждане на заявката за предоставяне на кредит, в
2
размер на 28,84 лв.
От фактическа и правна страна съдът намира за установено следното:
От приетото по делото писмо-отговор от „ВИВУС.БГ“ до БНБ се установява, че на
25.12.2018 г. между страните по делото е бил договор за кредит № ********, който е бил
погасен на 28.12.2018 г. Съдът намира, че представеното писмо- отговор от ответното
дружество е достатъчно за установяване на твърдението, че между страните по делото е бил
сключен договор за кредит № ********, доколкото същото има висока доказателствена
стойност- то изхожда от ответната страна и съдържа признание на неизгоден за нея факт-
сключването на процесния договор за кредит. Този извод се потвърждава и от назначената
по делото съдебно- техническа експертиза, която е установила, че е налице идентичност
между имейла от който е заявен процесния договор за кредит и имейла, който се ползва от
ищеца.
Въз основа на издадените от съда удостоверения по делото е получена справка от
„Изипей“ АД за плащанията извършени от ищеца към „Вивус.бг" ЕООД. От справката е
видно, че ищецът е направил петнадесет плащания в полза на ответното дружество в
периода 02.06.2020 г.- 27.12.2023 г. Нито едно от съдържащите се в справка плащания обаче
не обхваща процесния период, нито сумата която ищеца претендира, че е заплатил на
ответника.
Основните спорни по настоящото дело въпроси са три: бил ли е сключван между страните
договор за потребителски кредит № ********/25.12.2018 г., какво е съдържанието на този
договор и дали ищецът е заплатил претендираната в исковата молба сума. От събраните
пред въззивната инстанция доказателства се установи единствено, че между страните е бил
сключен договор за потребителски кредит № ********/25.12.2018 г. Не се установи обаче
съдържанието на процесния договор на кредит. Без да бъде установено с преки или косвени
доказателства, поне основните параметри на кредита / заета сума, ГПР и срок на договора/
съдът не може да направи преценка дали съдържащите се в договора за потребителски
клаузи са действителни, респ. дали същите отговорят на изискванията на ЗПК. В случая
ищецът не успя да установи нито твърденията си, че в договора е включена клауза за
експресно разглеждане, нито че ГПР по договора е посочен неточно, тъй като не успя да
установи съдържанието на договора. С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът не е
успя да докаже съдържанието на договора сключен между страните, поради което съдът не
може да извърши преценка за действителността на клаузата, предвиждаща такса за
експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, откъдето следва че
предявеният иск с правно основание чл.26,ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл.22 от
ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Искът с правно основание
чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан, тъй като ищецът не успя да установи че е престирал на ответното дружество
сумата от 28,84 лева. Не се и установи процесния договор за кредит да е недействителен по
изложените по горе съображения. В заключения съдът намира, че претенциите на ищеца
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, а решението на първата
3
инстанция потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски. На основание чл.273 ГПК
във вр. с чл.78,ал.3 и ал.8 ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,ал.1 от НЗПП на въззИ.емия следва
да се присъдят разноски в размер на 200 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 7841/29.04.2024 г., постановено по гр.д.
№28248/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 140 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК във вр. с чл.273 ГПК, И. К. Д. с ЕГН
**********, да заплати на „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 200 лева,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4