Решение по КНАХД №205/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е касационна жалба от Н. Б. Б. от [населено място], против Решение № 62 от 09.06.2025 г., постановено по АНД № 79/2025г. по описа на Районен съд – Разград в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е потвърдено НП № 24-1075-001188 от 11.12.2024 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Разград. С цитираното НП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на касатора са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и без да е отчетено наличието на смекчаващи обстоятелства. Изложени са съображения, поддържани и във въззивното производство за неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН за издаване на НП, липса на доказателства за реалното физическо разположение на АТСС, неговата видимост за участниците в движението и GPS-локация, което прави измерването непроверимо и съмнително, както и несъобразяване наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, съгласно чл. 27 от ЗАНН. От съда се иска да отмени въззивното решение, като отмени и наказателното постановление, алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Разград, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С. М., с писмен отговор по реда на чл. 213а, ал. 4 от АПК и лично пред съда, оспорва жалбата като неоснователна. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на деловодни разноски.

Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не изпраща представител и не ангажира становище.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл. 348), като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл. 220 АПК).

Установените факти са, че на 04.06.2024 г., в 11:55 часа, в гр. Цар Калоян, по ул. „Освобождение“ до дом № 75, в посока гр. Разград, е заснето движение на лек автомобил „Тойота Приус ПХЕВ“, с рег. № ***, собственост на ОТП Лизинг, клон Русе, с ползвател „Ником-Русе“ ООД, [ЕИК], който автомобил при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. се движи със 112 км/ч. Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство/система (АТСС) ARH CAM S1 № 120c50f, снимка № 170793, като е приспадната допустимата грешка на техническото средство от – 3 % и скоростта на движение е определена на 108 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 58 км/ч.

На 21.08.2024 г. от дружеството – ползвател на автомобила, чрез законния представител, е попълнена Декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, че на процесната дата 04.06.2024г. автомобилът е предоставен, респ. е управляван от Н. Б. Б., [ЕГН], което последният потвърдил с отделна Декларация от 22.08.2024г. На същата дата получил и покана за съставяне на АУАН, но тъй като не се явил в определения му срок, на 25.10.2024 г., в негово отсъствие, му бил съставен АУАН серия АД, бл.№ 054456, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя на 14.11.2024 г., който го подписал с отбелязване, че има възражения, без да посочи същите. Такива не били депозирани и в законоустановения срок за допълнителни писмени такива по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Последвало издаване на обжалваното пред районния съд Наказателно постановление № 24-1075-001188 от 11.12.2024 г., издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Разград, с което за констатираното нарушение и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на нарушителя са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца. НП е връчено на жалбоподателя лично на 14.01.2025г.

При така установената фактическа обстановка Районен съд - Разград приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени при спазване на предвидената процедура, констатираното нарушение е установено по несъмнен начин от обективна и субективна страна и правилно е приложена относимата санкционна норма, като определените наказания са в абсолютен размер и няма възможност за тяхното изменение, т.е. явяват се справедливи и съответни.

Решението на РС - Разград е валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН) и произнасянето е извършено от компетентния съд в рамките на неговите правомощия.

Въззивното решение е валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон.

Районният съд правилно е установил фактите по делото, като е събрал относимите към правния спор писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Не е допуснал процесуални нарушения при събирането на доказателствата или при тяхната оценка. Те установяват по категоричен и безспорен начин възприетата от наказващия орган и районния съд фактическа обстановка. Обжалваното решение е постановено при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, като са обсъдени всички възражения по въззивната жалба.

Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е приложил правилно материалния закон. Изложените мотиви се споделят изцяло от касационния съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН от 25.10.2024г. е издаден в 3-месечния срок от откриване на нарушителя, потвърдил с Декларация от 22.08.2024г. авторството на нарушението, като са спазени изискванията на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Респ., НП от 11.12.2024г. е издадено в 6-месечния срок от съставянето на АУАН, съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Касационната инстанция не констатира допуснати нарушения на изискванията по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, поради което не споделя оплакванията на жалбоподателя за неправилно използването на заснимащото АТСС. Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС от 04.06.2024 г. е изготвен по реда на чл. 10, ал. 1 от цитираната Наредба, съставен е от компетентен орган, в кръга на службата му, надлежно е попълнен и подписан, и е годно писмено доказателствено средство за извършените действия и за реда, по който са извършени. Протоколът удостоверява, че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Съпроводен е със снимка на разположението на уреда, с който е заснето нарушението, както изисква чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Отделен е въпросът, че в разглеждания случай АТСС е било разположено в населено място, където разрешената скорост на движение е определена в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, т.е. не се касае до различна от установената в закона стойност на скоростта, която да е сигнализирана с пътен знак, за да е необходимо да се доказва местоположението на измервателното средство спрямо знака. В този смисъл, дори да не е спазено изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., то не накърнява правото на защита на жалбоподателя и не съставлява съществено процесуално нарушение. Констатираното нарушение е доказано безспорно, установено е и заснето в съответствие с изискванията на посочената Наредба. Пред въззивния съд е възпроизведено съдържанието на представения оптичен носител, съдържащ 5 броя снимки, установяващи нарушението, от които ясно се идентифицира автомобилът с рег. № , мястото, на което е установено нарушението, както и датата и часа на заснемането. Налице е идентичност между отразеното в протокола ползвано АТСС и посоченото в снимковия материал, който попада в обхвата на заснетите на 04.06.2024 г. статични изображения. Протоколът съдържа данни за начало и край на работа на АТСС (от 10:30 ч. до 14:30 ч.), в който период е осъществено заснемането на процесното нарушение – в 11:55 ч. Географските координати в снимковия материал потвърждават мястото, където е извършен контролът. Измерената скорост е 112 км/ч., като след приспадането на допустимата грешка на техническото средство, превишението е с 58 км/ч. Снимката е веществено доказателствено средство, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Същите обстоятелства са отразени и в АУАН, чиято доказателствена сила по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не е опровергана. Предвид това следва да се приеме, че е нарушена забраната по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за превишаване на скоростта в населено място от 50 км/ч., което нарушение се наказва по реда на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП с административни наказания „Глоба“ от 750 лева и три месеца „Лишаване от право на водача да управлява МПС“, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч. глобата (в основния размер от 700 лева) се увеличава с 50 лева.

Наложените наказания са в абсолютен размер, без възможност да бъдат заменяни с по-леки по вид и размер наказания, съобразно разпореденото в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН. В този смисъл наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства е без правно значение, а и не се доказват по делото твърдените такива за наличие на необходимост от изпреварване с цел избягване на опасност от висящ метален панел от товарен автомобил.

При правилно установена фактическа обстановка въззивният съд е извел обосновани правни изводи за законосъобразност на наказателното постановление, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същият е представляван по делото от упълномощен юрисконсулт, поради което и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 130.00 лева – за процесуалното представителство пред касационния съд, с оглед сегашната редакция на разпоредбата от ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г. Посоченото възнаграждение е в минималния предвиден размер и е съобразен с фактическата и правна сложност на конкретния случай.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Разград

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62 от 09.06.2025 г., постановено по АНД № 79/2025г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА Н. Б. Б., [ЕГН], от [населено място], ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Разград сумата от 130.00 (сто и тридесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.