№ 1427
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20211100902864 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ищеца Т. Н. в
качеството му на синдик на “Н.Г.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******,
против ответниците К. “П.”, ЕИК ******* и “Н.Г.” АД (в несъстоятелност),
иск с правно основание чл. 645, ал. 4 от ТЗ, относно обявяването за
относително недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на “Н.Г.” АД, извършено от длъжника прихващане,
обективирано в Изявление за прихващане от 12.06.2020 г. на вземания на
длъжника по протокол № **********/17.02.2020 г. и протокол №
**********/13.03.2020г., с насрещните вземания на К. “П.” по протокол №
**********/17.02.2020 г., протокол № **********/17.02.2020 г., протокол №
**********/17.02.2020 г. и фактура № **********/26.02.2020 г., до размера
на по-малкото, възлизащо на 50 640,60 лева.
Ищецът твърди, че с подадена от кредитор молба с правно основание по
чл. 625 от ТЗ с вх. № 37770/21.04.2020 г. е поискано откриване на
производство по несъстоятелност на “Н.Г.” АД, като с решение от 06.01.2021
г. по търговско дело № 699/2020 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-9 състав, е открито производство по несъстоятелност
на “Н.Г.” АД и едновременно с това длъжникът е обявен в несъстоятелност.
Сочи, че съгласно решението определената дата на неплатежоспособност е
27.02.2020 г. Навежда аргумента, че на 12.06.2020 г., т.е. след началната дата
на неплатежоспособността, несъстоятелното дружество е заявило воля за
погасяване на насрещни ликвидни и изискуеми вземания до размера на по-
малкото, възлизащо на 50 640,60 лева, приемайки, че между страните са
налице следните вземания: вземане на К. “П.” от “Н.Г.” АД в размер на 50
1
640,60 лева по протокол № **********/17.02.2020 г., протокол №
**********/17.02.2020 г., протокол № **********/17.02.2020 г. и фактура №
**********/26.02.2020 г.; вземане на “Н.Г.” АД от К. “П.” в размер на 56 250
лева по протокол № **********/17.02.2020 г. и протокол №
**********/13.03.2020 г.
Ищецът заявява, че в резултат на така извършеното прихващане,
дължимият от първия ответник остатък от общия размер на задълженията към
несъстоятелното дружество е намален до сумата от 5 609,40 лева, както и че
процесното прихващане е извършено от длъжника на 12.06.2020г.- след
началната дата на неплатежоспособността, и не по-рано от една година преди
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ (от 21.04.2020 г.).
Ответникът К. “П.” подаде отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск като недопустим и като неоснователен. Оспорва иска като
неоснователен, тъй като прихващането, извършено от “Н.Г.” АД, е с
невъзможен предмет, защото задълженията по прихващането вече са били
погасени и не са съществували към 12.06.2020 г. Сочи, че атакуваното
прихващане е нищожно, а предявеният иск е неоснователен. Твърди, че
вземанията на страните произтичат от сключения между тях договор за
разпространение на билети за лотарийните игри “Национална лотария”,
“Национална лотария – моментни игри” и “Новолото”. Сочи, че по силата на
този договор, срещу възнаграждение от 9% от реализираните печалби, К. “П.”
продава лотарийни билети и изплаща печалби на крайни клиенти, както и че
след приспадане на получените от продажбата суми срещу изплатените
печалби и дължимото възнаграждение, разликата се превеждала в полза на
“Н.Г.” АД. Навежда възражението, че с протоколи, след като страните са
калкулирали задълженията си една към друга, са извършвали съответните
прихващания, като съгласно протокол № **********/17.02.2020 г. К. “П.” и
“Н.Г.” АД още на 17.02.2020 г. се съгласяват да прихванат вземанията по
протокол № **********/17.02.2020 г., протокол № **********/17.02.2020 г.,
протокол № **********/17.02.2020 г. и протокол № **********/17.02.2020 г.
Сочи, че вземането по фактура № **********/26.02.2020 г. се основава на
вземане по протокол № **********/17.02.2020 г., а след прихващането от
17.02.2020 г., обективирано в протокол № **********/17.02.2020 г., вземането
на “Н.Г.” АД срещу К. “П.” по протокол № **********/17.02.2020 г. следва да
се счита за напълно погасено. Освен това заявява, че на 11.03.2020 г. с
едностранно изявление за прихващане К. “П.” е извършила прихващане с
изискуемите си вземания по споразумението, обективирано в протокол №
**********/17.02.2020 г., с вземанията на “Н.Г.” АД от К.та по
споразумението, обективирано в протокол № **********/31.01.2020 г., след
което “Н.Г.” АД остава да дължи на К. “П.” сумата от 12 190,60 лева. Сочи, че
на 13.03.2020г. К. “П.” и “Н.Г.” АД са съставили заключителен протокол №
********** и протокол за прихващане, а съгласно същите К. “П.” има към
“Н.Г.” АД задължения в общ размер на 32 180,48 лева, от които: 1. след
прихващане от 11.03.2020 г. – 14 380,48 лева (остатък по протокол №
**********/31.01.2020 г.) и 2. по протокол № **********/13.03.2020 г. - 17
800 лева. Сочи, че с оглед направено искане от НАП по чл. 230, ал. 2 от ДОПК,
2
на 10.09.2020 г. в изпълнение на задължението си по чл. 230, ал. 4 от ДОПК, К.
“П.” е превела по сметка на НАП – София сумата от 32 180,48 лева, като с
това са изцяло погасени задълженията на К.та към “Н.Г.” АД, включително и
по протокол № **********/13.03.2020 г. Твърди, че това е извършено преди
откриване на производството по несъстоятелност и попада в хипотезата на чл.
193, ал. 1 от ДОПК. Предвид това счита, че К. “П.” няма задължения към
“Н.Г.” АД.
В дадения срок ответникът “Н.Г.” АД (н.) не подаде отговор на исковата
молба.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и
оспорва възраженията на ответника К. “П.”. Излага доводи, че от самия
длъжник е била подадена молба по чл. 625 от ТЗ на 27.02.2020 г., по която е
образувано търговско дело № 447/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI4 състав, по
което с определение от 04.03.2020 г. е допусната предварителна обезпечителна
мярка – назначаване предварително на временен синдик по чл. 629а от ТЗ.
Заявява, че впоследствие такава предварителна мярка е допусната и по
търговско дело № 699/2020 г. Сочи, че прихващанията, извършени с
едностранно изявление на кредитора от 12.03.2020 г., както и двустранно
подписания протокол между страните от 13.03.2020 г., противоречат на чл.
645, ал. 2 от ТЗ, предвиждаща че изявлението за прихващане се отправя до
синдика. Твърди, че в тях не е участвал предварителния временен синдик по
чл. 635, ал. 1 от ТЗ. Предвид това счита, че те не са могли да породят валидни
правни последици. Оспорва относимостта на протоколи №№ 123/31.01.2020 г.,
124/31.01.2020 г. и 125/31.01.2020 г., тъй като не са предмет на процесното
изявление за прихващане. Сочи, че без правно значение за спора е плащането
на К.та по реда и условията на ДОПК, тъй като това действие е реализирано
след датата на процесното прихващане и въпреки наличието на обезпечителни
мерки, наложени в производството по несъстоятелност. Сочи, че това
действие е извършено след датата на процесното прихващане и е неотносимо
към предмета на спора. Оспорва достоверността на датата на протокол №
129/17.02.2020 г. Сочи, че по тези съображения вземанията на страните са
продължили да съществуват към 12.06.2020 г. и погасяването им до размера на
по-малкото е настъпило именно в резултат на процесното изявление за
прихващане.
В допълнителния отговор ответникът К. “П.” поддържа направените
оспорвания и възражения срещу предявения иск. Оспорва доводите на ищеца,
изложените в допълнителната искова молба. Сочи, че разпоредбата на чл. 645,
ал. 2 от ТЗ не намира приложение в хипотезите на назначен предварителен
временен синдик по чл. 629а от ТЗ. Заявява, че предварително съгласие на
временния синдик се изисква само за сключването на нови договори, но не и
за възможността на длъжника да управлява и да се разпорежда с имуществото
си. Сочи, че на още по-силно основание, не се изключва възможността
длъжникът да е адресат на изявление за прихващане, направено от кредитор,
както и че синдикът на несъстоятелното дружество не се явява трето лице по
смисъла на чл. 181 от ГПК и съответно не може да оспорва посочената дата в
протокол № 129/17.02.2020 г.
3
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства, а и от служебно
извършена справка от съда се установи, че с Решение от 06.01.2021 г. по т.д.№
669/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ-9 състав, е открито производство по
несъстоятелност на длъжника „Н.Г.“АД /н/ и е определена начална дата на
неплатежоспособността – 27.02.2020 г., като едновременно с това дружеството
е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността му и правомощията на
органите му на управление, като правото на управление и разпореждане с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността, е възложено на
назначения синдик. Това решение е влязло в сила на 12.05.2024г. Молбата за
откриване на производството по несъстоятелност на „Н.Г.“ АД е била
подадена на 21.04.2020г.
От влязлото в сила на 28.05.2024г. Решение №272/27.02.2023г.
постановено по т.д.№2889/2021г. съгласно описа на СГС, ТО, VI-21 състав, се
установява, че е бил отхвърлен предявен от синдика на „Н.Г.“ АД /н./, ЕИК
*******, иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ срещу Н.Г. АД /н./, ЕИК ******* и К. „П.“,
ЕИК *******, за обявяване на относителна недействителност по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на извършено с изявление изх.
№395/12.03.2020 г. прихващане на вземания на К. „П.“ по договор за
разпространение на билети за лотарийните игри „Национална лотария“,
Национална лотария - моменти игри и „Новолото“ в размер на 12 190,60 лв.
съгласно протокол за прихващане №90000129/17.02.2020 г. с негови насрещни
задължения към Н.Г. АД /н./ по същия договор в размер на 26 571,08 лв.
съгласно протокол №**********/31.01.2020 г. до размера на по-малкото.
Съгласно приетото като писмено доказателство по делото Изявление за
прихващане от 12.06.2020г., изпратено от „Н.Г.“ АД (в несъстоятелност) до „К.
П.“ по електронна поща на 15.06.2020г., длъжникът е отправил едностранно
изявление за прихващане до К.та, в което е посочил, че вземането му е в общ
размер на 56 250 лв., като то е формирано от тези по протоколи
№**********/17.02.2020г. и №**********/13.03.2020г., а това на К. „П.“
спрямо „Н.Г.“ АД е в размер на 50 640,60 лв., като то е формирано от суми по
протоколи **********/17.02.2020г., №**********/17.02.2020г.,
№**********/17.02.2020г. и Фактура №**********/26.02.2020г., както и че
след прихващането, К.та му дължи сумата от 5 609,40 лв.
Видно от заявление за прихващане №395/12.03.2020г. К. „П.“ е
отправила до „Н.Г.“ АД ( в несъстоятелност) едностранно изявление за
прихващане, което е било предмет и на предявения иск по т.д.№2889/2021г.
съгласно описа на СГС, ТО, VI-21 състав, с което чрез прихващане са
погасени вземанията на „Н.Г.“ АД в размер на 12 190, 60 лв., които са били
непогасени съгласно Протокол №*********/17.02.2020г. В следствие на това
прихващане непогасеното задължение на К. „П.“ към „Н.Г.“ АД е в размер на
14 380,48 лв., и представлява непогасена част от вземанията по протоколи
№**********/31.01.2020г.; №**********/31.01.2020г. и
4
№**********/31.01.2020г.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза процесното изявление за прихващане от 12.06.2020г. е отразено в
счетоводните регистри на дружеството „Н.Г." АД, като салдото на сметка 411
"Клиенти" възлиза на 5609,40 лв. и съответства на представеното изявление. В
счетоводните регистри на К. „П.“ са отразени изявленията за прихващане
направени от К.та с №395/12.03.2020г. и от 13.03.2020г., като задължението й
след осъществяването им е възлизало на 32 180,48 лв. и е закрито с направен
превод към ТД на НАП на 10.09.2020г. В останалата му част, съдът не
кредитира заключението на вещото лице, защото то почива на едностранчиво
предоставена информация от счетоводството на „Н.Г.“ АД, (в
несъстоятелност), както и е в противоречие с ползващо се със сила на
пресъдено нещо между страните по спора Решение №272/27.02.2023г.
постановено по т.д.№2889/2021г. съгласно описа на СГС, ТО, VI-21 състав.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 649 ТЗ е предвидена активната процесуална
легитимация на синдика да предяви иск за прогласяване недействителността
на възмездни и безвъзмездни сделки в хипотезите на чл. 645, чл. 646 и чл. 647
ТЗ, както и чл. 135 ЗЗД, в случай, че бъде установено разпореждане с
имуществото на несъстоятелния длъжник в периода и съобразно способа,
посочен в конкретната норма, при което се е достигнало до намаляване масата
на несъстоятелността. Искът се явява допустим и с оглед предявяването му в
предвидения едногодишен преклузивен срок съобразно разпоредбата на чл.
645, ал. 4 ТЗ, а именно – на 30.12.2021 г., като датата на постановяване на
решението за откриване на производството по несъстоятелност е 06.01.2021 г.
В случая, при разглеждане предпоставките за недействителността на
извършеното прихващане приложима е нормата на чл. 645, ал. 4 ТЗ, доколкото
прихващането е в резултат на волеизявлението на длъжника в
несъстоятелността “Н.Г.” АД (н.), поради което на изследване подлежат само
предвидените в текста на нормата обективни предпоставки. Без значение е
знанието за състоянието на неплатежоспособност и намерението да се ощети
масата на несъстоятелността, предвидени в разпоредбата на чл. 645, ал. 3 ТЗ,
приложима при волеизявление за прихващане, изходящо от кредитор.
Елементите от фактическия състав на чл.645,ал.4 ТЗ за настъпване на
относителна недействителност включват: 1) изявлението за прихващане да
изхожда от длъжника; 2) изявлението да е осъществено след началната дата на
неплатежоспособността, съответно – свръхзадължеността, но не по-рано от
една година преди подаването на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения. Искът по чл.645,ал.4 ТЗ има за предмет прихващания, които са
осъществени единствено преди откриването на производството по
несъстоятелност.
Съдът намира, предвид установеното от фактическа страна по спора и с
оглед разпростирането на силата на присъдено нещо между страните по спора
5
съгласно чл.649, ал.5, изр.2 ТЗ на влязлото в сила на 28.05.2024г. Решение
№272/27.02.2023г. постановено по т.д.№2889/2021г. съгласно описа на СГС,
ТО, VI-21 състав, за основателни възраженията на ответната К., според които
прихващането на процесните насрещни задължения е било осъществено въз
основа на протокол № **********/17.02.2020 г., с който страните се
съгласяват да прихванат вземанията по протокол № **********/17.02.2020 г.,
протокол № **********/17.02.2020 г., протокол № **********/17.02.2020 г. и
протокол № **********/17.02.2020 г., че вземането по фактура №
**********/26.02.2020 г. се основава на вземане по протокол №
**********/17.02.2020 г., а след прихващането от 17.02.2020 г., обективирано
в протокол № **********/17.02.2020 г., вземането на “Н.Г.” АД срещу К. “П.”
по протокол № **********/17.02.2020 г. следва да се счита за напълно
погасено, както и че на 11.03.2020 г. с едностранно изявление за прихващане
К. “П.” е извършила прихващане с изискуемите си вземания по
споразумението, обективирано в протокол № **********/17.02.2020 г., с
вземанията на “Н.Г.” АД от К.та по споразумението, обективирано в протокол
№ **********/31.01.2020 г., след което “Н.Г.” АД остава да дължи на К. “П.”
сумата от 12 190,60 лева.
На 13.03.2020г. К. “П.” и “Н.Г.” АД са съставили протокол №
********** и протокол за прихващане, а съгласно същите К. “П.” има към
“Н.Г.” АД задължения в общ размер на 32 180,48 лева, от които: 1. след
прихващане от 11.03.2020 г. – 14 380,48 лева (остатък по протокол №
**********/31.01.2020 г.) и 2. по протокол № **********/13.03.2020 г. - 17
800 лева. Това задължение, след направено искане от НАП по чл. 230, ал. 2 от
ДОПК е погасено от ответната К. на 10.09.2020 г. в изпълнение на
задължението й по чл. 230, ал. 4 от ДОПК.
Съгласно чл. 645, ал. 4 ТЗ недействително по отношение на кредиторите
на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, но не по-рано от
една година преди подаването на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни
задължения.
Съдът намира за доказано по делото, че към 17.02.2020 г. от К. „П.“ е
извършено и надлежно осчетоводено прихващане, достигнало до „Н.Г.“ АД, в
което са включени вземанията на К. „П.“, за които се отнася процесното
прихващане от 12.06.2020 г. Предвид това, при отчитане на по-рано
извършеното прихващане, доколкото са били налице предвидените в чл. 103,
ал. 1 ЗЗД предпоставки и двете лица взаимно са си дължали пари, К. „П.“ няма
остатъчно вземането към „Н.Г.“ АД, по протокол № **********/17.02.2020 г.,
протокол № **********/17.02.2020 г., протокол № **********/17.02.2020 г. и
фактура № **********/26.02.2020 г., нито длъжникът има вземане спрямо
К.та по протокол №*********/17.02.2020г. в размер на 38 450 лв., поради
което прихващането от 12.06.2020 г. няма как да произведе правно действие.
Вземанията на „Н.Г.“ АД (н.) спрямо К. „П.“ по протокол №
**********/31.01.2020 г. и протокол № **********/13.03.2020г. в общ размер
6
на 32 180, 48 лв. са били дължими, като са изплатени на 10.09.2020г. съгласно
задължението на К.та по чл. 230, ал. 4 от ДОПК, а не са погасени чрез
прихващане. Следователно процесното прихващане от 12.06.2020 г. не е имало
как да бъде извършено от длъжника „Н.Г.“ АД (н.), тъй като към посочената
дата, то не е имало твърдените в прихващането изискуеми вземания към К.
„П.“ в размер на 38 450 лв., поради по-ранно извършеното двустранно
прихващане, нито К.та е имала вземане спрямо длъжника в размер на
50 640,60 лв., тъй като то е било прихванато преди това.
Затова съдът намира, че предявеният от синдика на „Н.Г.“ АД /в
несъстоятелност/ иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът К. „П.“. От
негова страна са извършени разноски в общ размер на 3260 лева, от които 500
лева за депозит за вещо лице и 2760 лева за адвокатско възнаграждение, които
ще се възложат в тежест на несъстоятелния търговец.
Съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ в производството по предявени искове по ал. 1
държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът
бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а
ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на
несъстоятелността. В случая от масата на несъстоятелността на „Н.Г.“ АД /в
несъстоятелност/ трябва да се бъде събрана в полза на Софийски градски съд
сума в размер на дължимата държавна такса, която възлиза на 2025,62 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Т. Н. в качеството му на синдик на
“Н.Г.” АД (в несъстоятелност), ЕИК *******, против ответниците К. “П.”,
ЕИК *******, и “Н.Г.” АД (в несъстоятелност), иск с правно основание чл.
645, ал. 4 от ТЗ, относно обявяването за относително недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Н.Г.” АД (в
несъстоятелност), извършено от длъжника прихващане, обективирано в
Изявление за прихващане от 12.06.2020 г. на вземания на длъжника по
протокол № **********/17.02.2020 г. и протокол № **********/13.03.2020г., с
насрещните вземания на К. “П.” по протокол № **********/17.02.2020 г.,
протокол № **********/17.02.2020 г., протокол № **********/17.02.2020 г. и
фактура № **********/26.02.2020 г., до размера на по-малкото, възлизащо
на 50 640,60 лева.
ОСЪЖДА “Н.Г.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******* да заплати на
К. “П.”, ЕИК ******* сумата от 3260 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 “Н.Г.” АД (в несъстоятелност),
ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса
в размер на 2025,62 лева, която сума следва да се събере от масата на
несъстоятелността.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8