№ 111
гр. П. , 01.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500268 по описа за 2021 година
Постъпило е възражение пред въззивния съд относно узнаването на
заповед за изпълнение и подателят сочи като правно основание в
разпоредбата на чл. 423 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Подателят на възражението твърди, че за задължението си е узнал на
04.09.2020г., когато работодателят му го е уведомил,че е получено запорно
съобщение от ЧСИ . По този начин молителят твърди,че е узнал за издадената
срещу него заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Твърди,че от
28.01.2017г. не живее на адреса, посочен като постоянен : гр.П.,ул.“Г.Р.“№9Б,
ет.1,сграда 5, а на друг адрес : с.В., община С.. Твърди,че не е регистриран
като постоянен или настоящ адрес,адресът на който живее ,поради наличието
на административнотехнически причини ,свързани със снабдяването му с
нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота, в който живее.
Посочва,че едва след като бъде признат за собственик на имота, ще декларира
адреса на имота, като негов постоянен адрес. С оглед изложеното иска, на
основание чл. 423 ал. 3 от ГПК въззивният съд да приеме възражението му
против издадената заповед за изпълнение и съгласно чл. 423 ал. 4 от ГПК да
постанови разглеждането на делото да бъде продължено от
първоинстанционния съд с указания по чл. 415 ал. 1 от ГПК.
1
В законовия срок насрещната страна не е подала отговор на
възражението.
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 11.02.2020г. от ХР. Ж. П. от
гр.С., с ЕГН ********** със заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК срещу длъжника Д. Д. М. ,с ЕГН ********** от гр.П. за
сумата в размер на 40 000,00 лева.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.дело №423/2020г. по описа
на Пазарджишкия районен съд и на 06.03.2020г. съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК-
запис на заповед , с която заявлението е уважено,и изпълнителен лист.
Въз основа на изп.лист по молба на заявителя е образувано изп.дело №
306/2020г. по описа на ЧСИ 889 на КЧС .
Поканата за доброволно изпълнение изх.№ 10168/02.07.2020г. е
изпратена на посочения в молбата за образуване на изпълнителното дело
адрес на длъжника,както следва : гр.П., ул.“Г.Р.“№9,ет.1,ап.1.
От Разписка изх.№ 10168/02.07.2020г. за връчване на ПДИ ,а така също
и от уведомление за ПДИ и запор ,се установява ,че по данни на наематели в
същия имот длъжникът е освободил жилището,находящо в гр.П.,
ул.“Г.Р.“№9,ет.1,ап.1 и не живее в него повече от две години.
Приложен по делото е договор за наем на недвижим имот от
27.01.2015г., видно от който длъжникът в заповедното производство е
сключил договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр.П.,
ул.“Г.Р.“№9,ет.1,ап.1 за период от две години,т.е до 28.01.2017г.
Видно от приложената по делото молба от 01.06.2020г. ,изх. от
длъжника Д.Д., адресирана до кмета на район „Н.И.“ , Д.Д. е поискал да се
снабди със скица и удостоверение за данъчна оценка на имот, находящ е в
с.В., район „Н.И.“ С., като твърди в молбата,че владее имота от 2003г.
Няма спор, че към момента на сезиране на заповедния съд за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно : 11.02.2020г.
длъжникът в производството е имал регистриран постоянен и настоящ адрес
: гр.П., ул.“Г.Р.“№9,ет.1,ап.1.
2
Възражението е подадено в преклузивният едномесечен срок,поради
което е допустимо / в този смисъл съдът обсъди връчено на работодателя на
длъжника запорно съобщение, както и писмен отговор от работодател от
10.09.2020г.
При така приетите за установени фактически положения, въззивният
съд намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 423,ал.І,т.1-4 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република България;
длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени
непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението
си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее. От доводите във възражението се налага изводът,че длъжникът се
позовава на хипотезата на чл. 423,ал.І,т.3 от ГПК.
Нормата на чл. 423 ГПК се явява средство за защита, когато
формално удостоверените и възприети от първоинстанционния съд
обстоятелства не са били в състояние да осигурят обективна възможност за
длъжника да узнае съдържанието на претенцията. В производството по чл.
423 ГПК съдът не се произнася в качеството на въззивна инстанция по
правилността на първоинстанционния съдебен акт, постановен в хода на
заповедното производство, а упражнява възложени му от закона правомощия
за извънинстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта
за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на
защита срещу последиците на издадената заповед. Правомощие на въззивния
съд в настоящото производство е проверка наличието на предвидените в чл.
423, ал.І от ГПК основания.
За реда на връчване на поканата за доброволно изпълнение, ведно с
изпълнителния лист и самата заповед за незабавно изпълнение, се прилагат
общите правила на връчване на книжа и съобщения. Съгласно чл. 49 от ГПК,
мястото на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето,
3
седалището, мястото на осъществяване на стопанска дейност или друго
място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което
адресатът може да бъде намерен. От свързаното тълкуване на чл.38 и чл.49 от
ГПК следва да се приеме, че ищецът, респ. взискателят може да посочи адрес
на едно от изброените в чл. 49 от ГПК места за връчване. В случая
взискателят е посочил по изпълнителното дело постоянния и настоящ адрес
на длъжника :гр.П., ул.“Г.Р.“№9,ет.1,ап.1 и съдебният изпълнител е връчил
поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист и заповедта
за незабавно изпълнение на този адрес ,с провеждане на процедурата по чл.47
от ГПК -чрез залепяне на уведомление по постоянния му адрес, който съвпада
с настоящия такъв на 14.07.2020г. ,т.е следва да се приеме,че ПДИ,ведно с
книжата към нея, е редовно връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Основателно се явява обаче оплакването на молителя,че не е узнал за
извършеното връчване на книжа.В този смисъл напълно достоверни се явяват
неговите обяснения, че след прекратяване на наемния договор поради
изтичане на срока на договора,което е станало на 28.01.2017г., той е напуснал
адреса,на който е регистриран и към момента на залепване на уведомлението
за ПДИ на 14.07.2020г. живее на адрес : с.В., район „Н.И.“, С.- в този смисъл
са ангажираните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе.
Предвид изложеното, настоящият състав на въззивната инстанция
приема,че са налице основанията на чл. 423, ал.І,т.3 от ГПК – длъжникът не
е успял своевременно да узнае за заповедта за изпълнение,поради което
възражението следва да бъде прието.Делото следва да се върне на ПРС,който
да продължи разглеждането му с даване на указания по чл. 415, ал.І от ГПК.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на Д. Д. М., с ЕГН ********** от с.В., район
„Н.И.“, С.,със съдебен адрес : гр.П., ул“И.В.“№12,ет.3,офис 10,-адв.П.М.-ПАК
по реда на чл.423,ал.1,т.3 от ГПК срещу издадена в полза на ХР. Ж. П. от
гр.С., с ЕГН ********** заповед №331 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК издадена по ч.гр.дело № 423/2020г. по
описа на Пазарджишкия районен съд.
4
Връща делото на Пазарджишкия районен съд,който да продължи
разглеждането му с даване на указания по чл.415,ал.І от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5