Решение по дело №3627/2018 на Районен съд - Плевен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

гр. Плевен, 22.02.2019год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

           ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 13.02.2019 година в състав:     

                

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

           при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №3627 по описа за 2018 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

       

 

          Производството е по искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и иск с правно основание чл.92 от ЗЗД.

          Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от С.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.Г.Т. – ***, съдебен адрес:***, ***против З.к.з.п.и у. „Н.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.А.А., в която се твърди следното: с договор от 13.01.2016г. „С.“ ЕООД - в несъстоятелност  продало на З.к.з.п.и у. „Н.“  семена „грах” срещу цена, която купувачът се е задължил да плати в срок до 20.07.2016 г. „С.“ ЕООД - в несъстоятелност  предало на кооперацията закупените 11,820т. грах, за което на 14.01.2016г. е издала фактура №**********/ 14.01.2016г. за дължимата цена от 14 184.00 лв. с ДДС. З.к.з.п.и у. „Н.“ е погасила частично задължението си, като дължимият остатък от цената е в размер на 3196.08 лв. Съгласно чл. 6.1 от договора  при забава неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 10 % от договорената стойност на договора, която в конкретния случай е равна на 319,61лв.

          Със заявление от 20.02.2018г. „С.“ ЕООД - в несъстоятелност поискало от Плевенския районен съд издаванетна заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу Земеделска кооперация за производство и услуги „Н.- 2000“ за дължимата сума в размер на 3519.69 лв. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. №1301/2018 г. по описа на Плевенски районен съд, ГК, IX състав  и  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. На 21.05.2018 г. на „С.“ ЕООД - в несъстоятелност е връчено съобщение от Районен съд - Плевен, IX състав, че срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1301/2018 г. е подадено в срок възражение от длъжника, което инициира настоящото  исково производство посредством депозирането на искова молба на  основание чл.422 от ГПК.

          Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на следните вземания на „С.“ ЕООД - в несъстоятелност към З.к.з.п.и у. „Н.“, за които по ч.гр.д. №1301/2018 г. по описа на Районен съд - Плевен, IX състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а именно: остатък от дължима цена по сключен между тях договор от 13.01.2016 г. в размер на 3196.08 лева и неустойка съгласно чл. 6.1 от договора в размер на 319.61лв.

          В рамките на предоставения му срок по чл.131 от ГПК ответникът не  е депозирал отговор на исковата молба.

          В о.с.з. ищцовата страна не се представлява, но е депозирано писмено становище от ***а/л.43 от делото/, с което исковата молба се поддържа.

          Ответното дружество не се представлява в о.с.з.; постъпило е писмено изявление - вх.№4206/13.02.2019год., с което искът се оспорва, но по същество не са изложени доводи.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и  разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

          Представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени от ответната страна както в срока по чл.131 от ГПК, така и впоследствие в проведеното по делото съдебно заседание. Представен е и е приет като доказателство по делото договор от 13.01.2016год., доказващ наличието на облигационната връзка между страните по делото така, както е описана от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба. В случая съдът приема, че  ищецът е доказал доставената стока по силата на покупко-продажба на ответника, който не е заплатил стойността й - остатък след частично погасяване на задължението и възлизащо в размер 3196,08лв. Налице е постигната договореност между страните по делото, сключили процесния договор за търговска продажба /чл.6.1 от договора/, че при забава на плащането неизправната страна дължи неустойка в размер 10% от дължимата сума, или в случая възлизаща на 319,61лв. В депозираната молба-становище в деня на заседанието, ответникът не е навел никакъв довод защо не дължи претендираните от ищеца суми. Ищецът в случая твърди отрицателен факт, а  именно, че ответникът не е заплатил своевременно цената на продадената му стока - грах, с количество 11,820т., респ. не е заплатил дължимата съгласно договора неустойка, поради което доказателствената тежест, че е изпълнил това задължение е на ответника.

 С оглед характера на иска /правно основание чл.422 от ГПК/, по делото е приобщено и ч.гр.д. №1301/2018год. по описа на ПлРС, образувано на 20.02.2018год. въз основа на депозирано от ищеца против ответника  заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за сумите, както следва: 3196,08лв. главница, 319,61лв. неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.02.2018г., до окончателното изплащане на сумата; 70,31лв. държавна такса. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича от неизпълнено задължение по договор за продажба от 13.01.2016год. и неустойка съгласно чл.6.1 от Договора. Видно от депозираното възражение е, че оспорвайки претенцията на заявителя длъжникът не е навел доводи /за което принципно не е и длъжен съгласно разпоредбите на закона/. Същевременно обаче е изписано, че „вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за продажба от 13.01.2016год. и неустойка съгласно договора“. Или, при липсата на процесуална активност от страна на ответника /предвид доказателствената тежест, която същият носи/, съдът приема исковата претенция за доказана, поради което следва да уважи предявения иск.

          При този  изход на делото  ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса в размер 177,84лв. - разноски в настоящото производство, както и държавна такса 70,31лв. - разноски за държавна такса от заповедното производство по ч.гр.д. №1301/2018год. по описа на ПлРС.

Воден от горното, съдът                 

 

       Р     Е     Ш    И   :

          ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 от ГПК вр. чл.327 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, че З.к.з.п.и у. „Н.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДЪЛЖИ на С.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.Г.Т. – ***, съдебен адрес:***, ***сумите, както следва : 3196,08лв., представляваща остатък от дължима цена по сключен договор от 13.01.2016 г. и неустойка съгласно чл.6.1 от договора в размер на 319,61лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление – 20.02.2018год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1301/2018год. по описа на Плевенски районен съд.

         ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК вр. чл.620 ал.5 т.3 от ТЗ З.к.з.п.и у. „Н.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на Плевенски районен съд държавна такса за проведеното исково производство в размер 177,84лв. и държавна такса за  заповедното производство по ч.гр.д. №1301/2018год. по описа на Плевенски районен съд – 70,31лв.

Решението може да бъде обжалвано чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                

                                                

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: