Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Г. ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов
в.гр.д. № 15254/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от 21.10.2019 г. на Ц.К. чрез особения представител адв. С.Г. срещу
Решение № 237275 от 08.10.2019 г. по гр.д. № 48338/2018 г. на СРС в частта, с
която е признато за установено, че на основание чл. 422 ГПК Ц.В.К. дължи на „Е.М.“
ЕООД сумата от 1 869,71 лв.,
представляваща просрочена главница по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-11861613 от 19.11.2015 г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени на заявителя с Протокол № 18 от 10.11.2016 г. към Рамков договор
за цедиране на задължения от 02.06.2015 г., ведно със законна лихва за периода
от 24.08.2017 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 660,20 лв. за периода 05.05.2016 г. до
28.07.2017 г. и обезщетение за забава в размер на 18,87 лв. за периода от 05.05.2016 г. до 10.11.2016 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 31.08.2017 г. по ч.гр.д. № 58334/2017 г.
на СРС.
Твърди, че липсват
доказателства за предоставяне на заемната сума, като сметката на потребителя не
е заверена с нея. Неравноправна и съответно нищожна е клаузата в процесния
договор, че потребителят е получил сумата по банков път с полагане на подписа
си в договора, при положение че това фактически не е станало. Иска отмяна на акта
в обжалваната част като неправилен и отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от „Е.М.“ ЕООД, в който я оспорва като неоснователна.
Първоинстанционното решение е
влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен искът на „Е.М.“
ЕООД срещу Ц.К. по чл. 422 ГПК за главницата над уважения размер от 1 869,71
лв. до предявения размер от 2 019,86 лв., както и искът за обезщетение за
забава над уважения размер от 18,87 лв. до предявения размер от 87,88 лв.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно,
а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 вр. чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
С обжалваното решение е
прието, че длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземанията по договора за
потребителски кредит с връчване на препис от исковата молба и приложенията към
нея, макар и по реда на чл. 47 ГПК.
Кредитът не е станал предсрочно изискуем, но всички погасителни вноски са с
настъпил падеж в хода на първоинстанционното производство. Нищожна е клаузата в
договора за дължимост на такса „ангажимент“ в размер на 70 лв. с оглед на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, поради което възражението за прихващане със същата сума е
основателно.
Производството пред районния
съд е образувано по искова молба, подадена в срока по чл. 415 ГПК от заявителя
и ищец по делото. Заповедта за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя суми на основание и в размери, за които е предявен искът, е
връчена на длъжника и ответник по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на
заявителя са дадени указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователно е оплакването в
жалбата, че заемната сума не е била предоставена на длъжника. Сумата е в размер
на 1 930 лв., тъй като при усвояването на кредита от общия му размер от 2
403,20 лв. кредиторът е удържал сума в размер на 70 лв. за такса „ангажимент“ и
сума в размер на 403,20 лв., застрахователна премия (чл. 2 от договора).
Ако бъде доказано със
свидетелски показания или с документа, който го материализира, извънсъдебното
признание на неизгоден факт представлява годно доказателствено средство, което
съдът цени с оглед на останалите обстоятелства, установени по делото (Решение №
108 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1538/2019 г., IV г. о.; Решение № 43 от
26.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4638/2014 г., III г. о.; Решение № 69 от
24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 584/2010 г., III г. о.).
От Договор за потребителски
кредит от 19.11.2015 г. се установява, че между страните е възникнало заемно
правоотношение. При подписването на договора длъжникът е направил неоспорено от
него изявление, че е получил сумата по група „Параметри и условия“ на договора
по банкова сметка, ***. 1 от договора, данните по която сметка са предоставени
доброволно от него видно и от удостоверение за банкова сметка ***.11.2015 г. (I - 16, 26). В частта относно същото изявление договорът има характеристиките
на разписка (Решение № 187 от 30.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 466/2008 г., IV
г. о.). От неоспореното от страните заключение на съдебно счетоводната
експертиза, което съдът счита за компетентно и обективно изготвено, се установява,
че след сключването на процесния договор на 19.11.2015 г. от страна на
ответника са постъпили и осчетоводени плащания по договора в съответни размери
на дати 03.02.2016 г. и 17.05.2016г., които плащания са признати в исковата
молба (I
- 98; 3). Поради това се приема, че при сключването на процесния
договор заемната сума е била реално предоставена на въззивника. Горепосоченото изявление
като част от общите условия на кредитора не представлява неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, тъй като клаузата е функция от
действията на страните по сключването на договора.
При липса на други оплаквания
за неправилност съдът счита решението в обжалваните части във връзка с извършената
цесия на вземанията по договора за потребителски кредит, уведомяването на
длъжника за цесията и настъпването на изискуемостта на процесните вземания за
правилно, като препраща към мотивите на районния съд на основание чл. 272 ГПК.
С оглед на гореизложеното и при
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението в обжалваната част
следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият има право на разноски за настоящото
производство в размер на 420 лв. за възнаграждение за особен представител
съгласно платежен документ от 28.11.2019 г., но не и за адвокатско
възнаграждение.
По правило при наличие на
пълномощно за процесуално представителство за производството, за което се
претендират разноски, фактура за съответна сума и платежен документ за сумата се
приема, че между процесуалния представител и страната по делото е сключен
договор за правна защита и съдействие за сумата в същия размер (Определение №
471 от 11.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4383/2018 г., III г. о.; Определение №
134 от 28.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 888/2019 г., III г. о.; Определение
№ 4 от 11.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60033/2016 г., III г. о.).
Фактура от 09.09.2020 г. е
издадена за сумата от 5 035,12 лв., която е преведена по банков път на адв. Х.
видно от документ от 29.09.2020 г. (II - 19, 20). В основанието за заплащане на възнаграждение по
фактурата е посочено и настоящото производство, без да е отбелязан размер на
дължимото възнаграждение в това производство. В случая е представено пълномощно
за адв. Х. за настоящото производство (I - 6), но от приложената фактура и документ за плащане по
банков път не може да се установи за възнаграждение в какъв точно размер е
сключен договор за правна защита и съдействие между адв. Х. и въззиваемото
дружество, имайки предвид и че такъв договор не е представен по делото (Определение
№ 113 от 20.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1846/2016 г., II г. о.).
Държавната такса за настоящото
производство в размер на 50,97 лв. не е внесена, тъй като жалбата е подадена
чрез особен представител, но с оглед изхода на делото и на основание чл. 77 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на СГС (т. 7 от ТР № 6
от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Относно очевидна фактическа
грешка по възражението за прихващане
В мотивите на обжалвания акт
е прието за основателно възражението за прихващане на ответника за сумата от 70
лв., за която искът за главница е отхвърлен като погасен чрез прихващане, но
съдът не се е произнесъл с изричен диспозитив в този смисъл. В този случай не
се касае за недопустимост на решението, а за очевидна фактическа грешка в
обжалваното решение при несъответствие между формираната действителна воля на
съда и нейното външно проявление в текста на акта (Решение № 126 от 3.06.2019
г. на ВКС по гр. д. № 3899/2018 г., IV г. о.). С оглед на гореизложеното,
делото следва да бъде върнато на районния съд за преценка за провеждане на
производство по чл. 247 ГПК.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 237275 от 08.10.2019 г. по гр.д. № 48338/2018 г. на СРС В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че на основание чл. 422 ГПК Ц.В.К. дължи на „Е.М.“ ЕООД сумата от 1 869,71 лв., представляваща
просрочена главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-11861613 от
19.11.2015 г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени
на заявителя с Протокол № 18 от 10.11.2016 г. към Рамков договор за цедиране на
задължения от 02.06.2015 г., ведно със законна лихва за периода от 24.08.2017
г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 660,20 лв. за периода
05.05.2016 г. до 28.07.2017 г. и обезщетение за забава в размер на 18,87 лв. за
периода от 05.05.2016 г. до 10.11.2016 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 31.08.2017 г. по ч.гр.д. № 58334/2017 г. на СРС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц.В.К., ЕГН: ********** да заплати на „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК: ******* сумата в размер на 420 лв. - разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Ц.В.К., ЕГН: ********** да заплати по сметка
на СГС сумата в размер на 50,97 лв. - държавна такса за настоящото производство.
В
останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
ВРЪЩА делото
на СРС за преценка за провеждане на производство по чл. 247 ГПК съгласно гореизложените
указания.
Решението е окончателно (чл.
280, ал. 3, т. 1 вр. чл. 113, изр. 2 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.