№ 4704
гр. Варна, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20253110103350 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П. Д. Д.,
ЕГН ********** постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост“, ****, с която
против ЗАД „***”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
****, първоначално е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от общо 1421,64 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: заден ляв
калник; задна броня, задна лява лята джанта на собствения му л.а. „***“, с рег.
№ ****, вследствие ПТП от 12.09.2024 г., настъпило около 17:53 часа, в гр.
Варна, на паркинга зад сградата на бул. „****“, по вина на водача на л.а. „***“,
с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, при ответника, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
По искане на ищеца, на основание чл.214, ал.1 ГПК, в проведено по
делото открито съдебно заседание, преди приключване на съдебното дирене,
съдът допуска изменение в размера на предявения иск, като след изменението,
ищецът претендира обезщетение в размер на 871,78 лв.
Претендират се сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца
1
права:
Ищецът е собственик на л.а. „***“, с рег. № ****. На 12.09.2024 г., около
17:53 часа, в гр. Варна, на паркинга зад сградата на бул. „****, възниква ПТП
между процесния автомобил и л.а. „***“, с рег. № ***. Твърди се, че при
маневра на паркинга, водачът на последното превозно средство не преценил
добре разстоянието между автомобилите и ударил със задната лява част на
автомобила си паркирания автомобил на ищеца, в неговата задна лява част.
В исковата молба се сочи, че двамата водачи съставили двустранен
протокол за ПТП. По отношение на това превозно средство била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, при ответника, със срок на
действие от 18.07.2024 г., 00:00:00 ч. до 17.07.2025 г., 23:59:00 ч. На 16.09.2024
г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП,
като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и
съставил Протокол №*** за оглед по претенция с №****. В описа, като
увредени детайли били описани: заден ляв калник; задна броня, задна лява
лята джанта. Като застрахователно обезщетение за уврежданията била
получена сума в размер на 300.00 лв. Намира, че платената сума е в много
нисък размер, като заявява, че същата не покрива нанесените вреди.
Сочи, че съгласно фактура №*** г. и опис към същата на официалния
сервиз на марката – „****“ ООД, дейностите по отремонтиране на щетите
следва да са и цената на отремонтиране за процесното МПС. Същите са:
тенекиджийски и автобояджийски операции: разоборудване на заден ляв
калник – 58,50 лв.; ремонт на заден ляв калник – 72,00 лв.; боядисване на
заден ляв калник – 194,40 лв.; Д/М задна броня и разоборудване – 108,00 лв.;
боядисване на задна броня – 216,00 лв.; калибровка на радар мъртва точка –
67,50 лв.; Д/М задна лява джанта – 45,00 лв.; ремонт на задна лява джанта –
45,00 лв.; боядисване на задня лява джанта – 112,50 лв.; тониране – 45,00
лв.;камера – 90,00 лв.; - Боя и материали – боя комплект перла 41W – 224,00
лв.; допълнителни материали 70% - 156,80 лв.
Заявява, че претендираната сума от 100.00 лв., заявена като частичен иск
е формирана по следния начин: разоборудване на заден ляв калник – 7,69 лв.
ч.и. от 58,50 лв.; ремонт на заден ляв калник – 7,69 лв. ч.и. от 72,00 лв.;
боядисване на заден ляв калник – 7,69 лв. ч.и. от 194,40 лв.; Д/М задна броня
и разоборудване – 7,69 лв. ч.и. от 108,00 лв.; боядисване на задна броня – 7,69
2
лв. ч.и. от 216,00 лв.; калибровка на радар мъртва точка – 7,69 лв. ч.и. от 67,50
лв.; Д/М задна лява джанта – 7,69 лв. ч.и. от 45,00 лв.; ремонт на задна лява
джанта – 7,69 лв. ч.и. от 45,00 лв.; боядисване на задня лява джанта – 7,69 лв.
ч.и. от 112,50 лв.; тониране – 7,69 лв. ч.и. от 45,00 лв.; камера – 7,69 лв. ч.и. от
90,00 лв.; боя комплект перла 41W – 7,69 лв. ч.и. от 224,00 лв.; допълнителни
материали 70% - 7,73 лв. ч.и. от 156,80 лв.
Заявява, че към датата на настъпване на пътния инцидент, увреденият
автомобил е бил гаранционен, обстоятелство, което налагало неговото
отремонтиране в официален/оторизиран сервиз на марката, с оглед условията
на производителя и гаранционния срок от 5 години.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Оспорва
механизма на настъпване на пътнотранспортно произшествие, както и вината
на водача на л.а. „***“ с рег. № ***. Намира, че представените с исковата
молба писмени доказателства не могат да установят механизма на
пътнотранспортното произшествие, участниците в него, както и при какви
обстоятелства е настъпил удар между л.а. „***“ с рег. № **** и л.а. „***“ с
рег. № ****, поради което счита иска за неоснователен. Оспорва представения
с исковата молба Двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие,
като сочи, че от същия не се установява по безспорен начин механизма на
ПТП, както и обстоятелствата относно настъпване на произшествието, поради
което оспорва представения протокол за ПТП по отношение на съдържанието
му и подписалите го лица. Оспорва наличието на виновно поведение на водача
на лек автомобил „***“ с рег. № ***. Заявява, че с исковата молба не са
представени доказателства, които да обосновават наличието на противоправно
поведение от негова страна. Оспорва вредите да са на сочената от ищеца
стойност, като намира, че претендираното обезщетение значително надвишава
действително претърпените вреди. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между сочения от ищеца пътен инцидент и вредоносния
резултат. Оспорва материалната и процесуалната легитимация на ищеца да
претендира обезщетение, тъй като същият не е собственик на лек автомобил
„***“ рег. № ****. Заявява, че е заплатено застрахователно обезщетение, в
размер на 337,12 лева.
3
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Видно от приложен по делото, препис от СРМПС, част II, издадено от
МВР на 23.03.2023 г., ищецът е собственик на л.а. „***“, с рег. № ****.
Представен е препис от полица по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен между ищеца и „****“, ЕИК *********,
за л.а. „***“, с рег. № ****, валидна за периода от 00,00 ч. на 14.03.2024 г. до
23,59 ч. на 13.03.2025 г.
От приобщения по делото двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, се установява, че на 12.09.2024 г., в гр.
Варна, на паркинг зад сградата на бул. „****, възниква ПТП, между л.а. „***“,
с рег. № **** и л.а. „***“ с рег. № ***. В двустранния протокол, съставен от
двамата участници в пътния инцидент, са вписани обстоятелствата, причините
и условията за ПТП, като е изготвена и схема на настъпването му. Вследствие
на произшествието са нанесени материални щети и на двете превозни
средства. Механизмът на настъпване на ПТП е описан от двамата участници в
пътния инцидент, като същите са подписали протокола. Отразено е, че при
възникване на инцидента, л.а. „***“, с рег. № **** се е намирал в
паркирано/спряло състояние, а л.а. „***“ с рег. № *** – при излизане от
паркинг. Отбелязаните щети на л.а. „***“, с рег. № ****, касаят следните
елементи на превозното средство: заден ляв панел, задна броня лява част,
задна лява джанта.
Със заявление от 16.09.2024 г., ищецът отправя към ответника искане за
изплащане на застрахователно обезщетение за уврежданията на собствения му
лек автомобил, като въз основа на искането е образувана преписка по щета
№****. Изготвен е опис-заключение по предявената претенция, като е
намерено, че стойността за възстановяване на вредите, е в размер на 337,12 лв.
Приобщен е доклад по щета №4****/16.09.2024 г., изготвен от служител
на ответното дружество, с който е предложено да бъде изплатено обезщетение
на П. Д. Д., в размер на 337,12 лв., за застрахователно събитие, настъпило на
12.09.2024 г., в гр. Варна.
Видно от преводно нареждане за кредит превод, на 18.09.2024 г.,
ответникът е изплатил на ищеца, по банков път, сумата от 337,12 лв., с
4
основание – „********“.
За установяване фактическата страна на спора, по делото е допуснато
провеждане на съдебно-автотехническа експертиза, от заключението на която
се установява, че стойността на ремонта, по цена на работен час на
официалния представител на марката, материали по цена на официалния
представител на марката и средно установени необходими работни часове,
възлиза на сумата от 1450,68 лв., а стойността на ремонта спрямо цената на
три неоторизирани сервиза е в размер на 967,12 лв. Експертното заключение
сочи механизъм на настъпване на ПТП, съвпадащ със сочения от ищеца, а
именно - на 12.09.2024 г., около 17,53 часа, в гр.Варна, при паркинга при
сграда разположена на бул. ,,**** е настъпило ПТП между два леки
автомобила - л.а.,,***“, с рег.№***, управляван от Р. А. е ударил със задна лява
част, задната лява част на паркирания л.а.,,***“, с рег.№****, собственост на
П. Д. Д., ЕГН **********. В резултат на удара настъпили материални вреди
по двата автомобила. При установения механизъм на ПТП, вещото лице е
намерило, че между настъпилото застрахователно събитие и всички вреди по
процесното превозно средство е налице причинно-следствена връзка.
По искане на ищеца, по делото е разпитан воденият от него свидетел Г.
С. Л. – без родство с ищеца и без дела със страните по делото.
В показанията си св. Л. заявява, че работел в сервиз на „***“, като
процесният автомобил се е намирал на територията на сервиза, в продължение
на две седмици. Сервизът бил с адрес: ул. „А. М.“, а шоурумът – с адрес: бул.
„***. Сградата на сервиза и шоурума се намирали една под друга, независимо,
че се водели на различни адреси. Сочи, че тъй като ползвали един паркинг,
който бил обществен, намиращ се в близост до ул. „А. М.“, а често на него
настъпвали инциденти – излитали гуми от камиони, части и е имало
поражения по паркирани автомобили, и в сервиза знаели, че автомобилът,
който бил „много нов“ и гаранционен, нямало да бъде взет навреме, било
взето решение за преместване на процесния автомобил на охраняем паркинг,
намиращ се на гърба, на представителството. Сочи, че автомобилът бил
последен модел на „***“. Свидетелят лично паркирал превозното средство, за
да не се случи нищо с него. Заявява, че един ден бил уведомен от негов колега,
че автомобилът е бил ударен, тъй като се била включила алармата му. Св. Л.
веднага отишъл при превозното средство и видял, че било ударено в задна
5
лява част. Било установено, че автомобилът е бил ударен от л.а. „***“, който
всяка сутрин и вечер идвал до паркинга за да доведе и да вземе жена от офис,
който се намирал в съседство. След разговор с последната било установено, че
водач на л.а. „***“, причинил процесното ПТП, бил нейният съпруг, който
наскоро бил претърпял хирургическа интервенция на стъпалото, бил трудно
подвижен и макар същата сутрин да бил усетил съприкосновение, не слязъл
да провери, тъй като изпитвал затруднения при придвижването. Св. Л.
заявява, че били сравнени следите от ПТП по този автомобил и по процесния,
като било установено, че съвпадали напълно, като по всяко от превозните
средства имало и следи от боята на другия автомобил.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен характер – непозволено
увреждане. Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
На осн. чл.154, ал.1 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. Съгласно
разпоредбата на чл. чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
6
възстановяването им.
В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване: наличие на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователя и третото лице, настъпване на застрахователно събитие – ПТП,
механизъм на настъпване на същото и причинно-следствената връзка между
ПТП и вредоносния резултат. На доказване от ищеца подлежат сочените
имуществени вреди. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за
вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. В тежест на ответника е да установи възраженията си въведени с
отговора на исковата молба.
Възражението на ответника, че ищецът не е собственик на увредения
автомобил е неоснователно, като следва да се посочи, че СРМПС, част 2, от
което се установява, че П. Д. Д. е собственик на л.а. „***“, с рег. № ****, е
представено както с исковата молба, така и от ответника, с отговора на
исковата молба.
Страните не спорят, че между ответното дружество и водача на лек
автомобил „***“ с рег. № *** е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица, имуществени и
неимуществени вреди.
Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства, както и приобщеното заключение на САТЕ, сочи, че на 12.09.2024 г.,
в гр. Варна, по вина на водача на л.а. „***“ с рег. № ***, застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е
настъпило ПТП, вследствие на което, на собствения на ищеца л.а. „***“, с рег.
№ ****, са нанесени имуществени вреди, като са увредени следните детайли:
заден ляв калник; задна броня, задна лява лята джанта.
Между ответното дружество и делинквента е сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно изричния текст на чл.5 от Наредба № І-з – 41 от 12.01.2009 г. за
7
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, когато при
произшествието са причинени само материални щети и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП. Такъв е и
процесният случай. Съдът намира, че вината на водача на лекия автомобил
също е установена по безспорен начин, като в подкрепа на този извод е и
фактът, че ответникът е изплатил на ищеца, застрахователно обезщетение. С
оглед показанията на водения от ищеца свидетел и неоспореното авторство на
положените подписи, съдът намира, че удостоверените с двустранния
протокол факти и обстоятелства, относно механизма на ПТП, и нанесените
увреждания на участващите в него автомобили, следва да се приемат за
доказани.
Доколкото механизмът на настъпване на произшествието, наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
делинквента и нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца както
и вината на виновния водач, са установени по безспорен начин, като не са
събрани доказателства за наличие на правопогасяващи или правоизключващи
отговорността на застрахователя обстоятелства, то предявеният иск се явява
доказан по основание.
Спорният въпрос между страните остава размерът на дължимото
обезщетение.
Заключението на съдебната експертиза сочи, че стойността за
възстановяване на автомобила, по цени на официалния представител на
марката, възлиза на сумата от 1450,68 лв., а на неоторизирани сервизи –
967,12 лв., т.е. значително в по-висок размер от изплатеното, от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.400, ал.2 КЗ, възстановителната застрахователна
стойност е тази за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество. Ответникът е длъжен да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените вреди, вследствие настъпилото застрахователно събитие, като
това обезщетение следва да бъде в размера необходим за възстановяване на
автомобила в състояние годно за неговата употреба.
На основание чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно
8
събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. При спазване принципа за пълна обезвреда, следва присъденото
обезщетение да съответства на разходите за възстановяване на увредената вещ
до състоянието преди увреждането, поради което съдът намира, че в полза
на ищеца се дължи застрахователно обезщетение в размера, посочен от вещото
лице като необходим за отремонтиране на автомобила, в официален сервиз на
марката, като се съобрази, че първата регистрация на автомобила е с дата
10.05.2021 г., а ПТП настъпва на 12.09.2024 г. При данни, че ответникът е
изплатил на ищеца сума в размер на 337,12 лева, то до достигане на пълния
размер за възстановяване на автомобила, на доплащане подлежи сумата от
1113,56 лева, Доколкото ищецът претендира заплащане на сума в по-нисък
размер, а именно – 871,78 лв., ответникът следва да бъде осъден да му заплати
обезщетение в този размер. Предявеният главен иск е доказан по основание и
размер, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
Законната лихва се претендира с начална дата, датата на подаване на
исковата молба – 18.03.2025 г., поради което лихвата следва да се присъди
считано от тази дата.
По отношение заявеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, съдът намира следното.
Въведеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, е неоснователно, доколкото ищецът претендира
заплащането му, на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват претендираните разноски от 201,60 лева, съгласно приет по
делото списък по чл.80 ГПК.
В полза на пълномощника на ищеца се следва адвокатско
възнаграждение, в размер на 400 лв., на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1,
т.3 ЗА.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка: IBAN: ******, „****“ АД, с титуляр П. Д. Д..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА ЗАД „***”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. ****, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Варна, *****, сумата от 871,78 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: заден ляв калник, задна
броня и задна лява лята джанта на собствения му л.а. „***“, с рег. № ****,
вследствие ПТП от 12.09.2024 г., настъпило около 17:53 часа, в гр. Варна, на
паркинга зад сградата на бул. „****“, по вина на водача на л.а. „***“, с рег. №
***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, при
ответника, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 18.03.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „***”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. ****, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Варна, *****, сумата от 201,60 лева, представляваща сторените
разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „***”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, пл. ****, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. П. П. - ВАК, личен номер от
единния регистър на адвокатите - *********, с адрес: гр. Варна, *****,
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на основание чл.38, ал.2 ЗА
вр. чл.38, ал.1, т.3 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10