№ 139
гр. С. 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Петранка Р. Прахова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20215400500281 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№4518/20.07.2021г. от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР,
представлявана от главен комисар Николай Николов - директор, чрез
ст.юрисконсулт С.С. срещу решение № 234 от 06.07.2021 г, постановено по
гр.дело № 176/2021г. по описа на районен съд – Смолян . Счита, че решението
изцяло е неправилно и необосновано и моли за отмяната му и постановяване
на друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Счита ,че решението е
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба,
която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от
държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона
за министерството на вътрешните работи.Периодът, за който ищецът търси
допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на
нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е от 01.01.2018 г. до 11.02.2021
г.Счита ,че през този период са действали няколко наредби, които уреждат
въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР: - Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. до 09.01.2020 г. -
1
Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи - ДВ, бр. 3 от 10 януари 2019 г., в сила от 10.01.2020 г. до
02.11.2020 г. - Наредба № 81213-1174 от 21 октомври 2020 г. за реда за
организацията и разпределението на работно време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1
и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 93 от 30
октомври 2020 г., в сила от 03.11.2020 г. до 31.12.2020 г. - Наредба № 8121з
1353 от 15 декември 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на
работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за
Министерството на вътрешните работи - ДВ, бр. 107 от 18 декември 2020 г., в
сила от 01.01.2021 г. Твърди ,че с последните промени в ЗМВР /ДВ. бр.60 от 7
Юли 2020 г./, законодателят още по- ясно и точно е разписал спорните
текстове в чл. 187 от ЗМВР, а именно: „Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5- дневна работна седмица. Нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Счита ,че
нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. При сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното
време през нощта по ал. 1.“.Счита ,че правоотношенията по служба уредени в
специален закон са създадени, за да може, поради специфичният статут и
служебни задължения на служителите да се постигне баланс между правата и
задълженията им /какъвто е настоящия случай с тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР/, тъй катотези служители имат специфична функция и съответно
специфични и сами по себе си отличаващи се от общите права и задължения.
За работещите на сумирано работно време служители по ЗМВР са установени
8-, 12- или 24- часови смени. В разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на
труда е записано, че максималната продължителност на работна смяна при
сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за
работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над
намаленото им работно време. В настоящия случай твърди ,че ищеца е
полагал труд при работна смяна от 24 часа, а не 12 часа и същата е
определена по ЗМВР, а не от КТ. Твърди ,че максималната продължителност
на работното време за една смяна, определена в КТ е максимум 12 часа.
Намира ,че това само по себе си доказва, че е несъвместимо да бъде прилаган
КТ и НСОРЗ за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като техният
статут е изключителен и различен от общия, като законодателят е съобразил
това е разделянето на служителите по ЗМВР на три групи. Всяка от
2
обособените групи служители счита ,че има гарантирани права, които от своя
страна са скрепени и с различни отговорности и задължения.Твърди ,че в чл.
142, ал. 2 от ЗМВР е записано, че статутът на държавните служители по ал. 1,
т. 1 се урежда с този закон /т.е ЗМВР/. В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР е записано, че
статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за
държавния служител. В чл. 142, ал. 5 ЗМВР е посочено, че статута на лицата,
работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на
Кодекса на труда и на този закон. В случаите на препращане към Кодекса на
труда законодателят изрично /пряко/ е посочил съответните
разпоредби.Твърди че в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на Република
България се прогласява, че работниците и служителите имат право на
здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово
възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както
и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон. В тази
връзка върховният закон на страната прогласява основните и неизменни
права, каквото безспорно е правото на труд, като е оставил на законотвореца
да прецезира тези права с оглед правоотношението. С оглед спецификата на
служебните правоотношения на държавните служители в МВР по чл. 142, ал.
1, т. 1 от ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми, като
допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР),
размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения
за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за
прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР),
поблагоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата
продължителност - до 280 часа за година по чл. 187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други.
Счита ,че това не поставя тези служители в по-неблагоприятно положение.
Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд е със
самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение
на нощен и извънреден труд в ЗМВР счита ,че кореспондират и с Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г.
относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по
въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд..Счита че
нормалната продължителност на нощния труд в МВР, преди изменението
/ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020 г./ е регламентирана в законовата норма на чл. 187,
ал. 3, изречение последно от ЗМВР. Нормата на чл. 187, ал. 3, изречение
последно от ЗМВР определя, че продължителността на нощния труд по ЗМВР
е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово
правоотношение. Това е идеята на законодателя и смисъла на тази норма.
Иначе тя би била напълно излишна, защото нощен е трудът ( и по КТ, и по
ЗДСл и по ЗМВР и други специални закони) полаган между 22 часа и 6 часа.
Твърди ,че законодателя отбелязва, че работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което е достатъчно ясно
и ненуждаещо се от коментар, че е имал в предвид, с това пояснение, че
трудът през нощта за тези служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е осем
часа. Освен това те полагат труд на 24-часови смени като този труд е по
график, същият е изплатен и счита ,че не може да става дума за претенция за
3
извънреден труд.Поради това намира ,че нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187,
ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Следователно счита ,че съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ — 8 часа : 7 часа, което е
равно на 1,143. Същият принцип счита ,че е възприет и след изменението на
Закона за държавните служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в
рамките на 8 часова продължителност,той не се трансформира в дневен такъв,
а се заплаща по смисъла на Заповед № 812la- 791/28.10.2014 г. на министъра
на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.Поради това ,счита , че мотивите на
съда за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни.
Счита ,че не се доказва , че е налице и неизплатен извънреден труд за
съответното тримесечие. Видно от приложените платежни бележки на
служителя са изплатени всички дължими суми. Следващият съществен
пропуск на съда се състои в това, че не мотивира по никакъв начин извода си,
на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи
заплащане като извънреден труд.Счита , че не се прави разлика между нощен
и извънреден труд по ЗМВР .Ако съдът счита, че към служебното
правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ, то счита ,че не следва да
удовлетворява претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд.
Съгласно цитираното писмо на МТСП „когато нормалната продължителност
на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ),
отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа
през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Поради това
счита ,че в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по
смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако
работниците и служителите действително работят извън установеното за тях
работно време.“Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе с решение,
с което да бъде отменено решението на районен съд - Смолян в обжалваната
му част като неправилно и необосновано.Счита ,че ако въззивния съд се
произнесе в полза на ищеца, то прави възражение за прекомерност на
разноските, включително и на претендирания адвокатски хонорар, поради
липса на фактическа и правна сложност по отношение на предмета на спора
по делото.Претендира разноски по делото и юриск. възнаграждение
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№ 4695
/29.07.2021г. от АС. ЮР. Ж. , чрез пълномощника - адв. В.И.Р.,с който моли
въззивния съд да потвърди като правилно и законосъобразно постановеното
4
решение № 234/0607.2021г. на районен съд Смолян по гр. д. № 176/2021 г. по
описа на районен съд –Смолян. Счита ,че същото не страда от сочените
пороци във въззивната жалба, като първоинстанциопният съд се е произнесъл
в съответствие с доказателствата и закона. Спор относно факта, че
доверителят и в исковия период е в служебно правоотношение с Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) -
Смолян при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР София няма. Не се оспорва и заключението на вещото
лице и констатациите в него относно размера на евентуално полагащото се
възнаграждение за извънреден труд. Спорно по делото е прилагането на
закона и по-конкретно наличието на правна възможност за превръщането на
нощния труд в дневен и наличието на задължение за заплащането на
възнаграждение, в следствие на това преизчисление.Поддържа становището,
че обжалваното решение е съответно на приложимия по време материален
закон. Липсата на специално правило, въвеждащо методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР не означава законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от доверителя ми часове нощен труд в дневен, тъй като такава
забрана би била и противоконституционна,а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Намира ,че тази празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, както приема районен
съд Смолян с обжалваното решение. Тази разпоредба от НСОРЗ предвижда
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент е 1,143, който се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа /установена в чл. 136,
ал. 3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта - 7 часа /установена в чл. 140 от КТ/. В Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран
по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото
число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ/. Намира ,че правилно районният съд е приел,
че разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на
лица със служебно правоотношение в МВР.Счита за неоснователно
възражението, касаещо липсата на разграничение между нощен труд и
извънреден труд. В случая се касае за сумарно изчисляване на положения
5
труд. Поради това моли въззивния съд да се произнесе с решение, с което да
потвърди обжалваното решение, а на доверителя и да присъди направените
разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание пред окръжен съд Смолян жалбоподателят
Главна дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението „ при МВР
–София се представлява от гл. юриск. Стоянов ,който поддържа въззивната
жалба и представя подробна писмена защита.Претендира разноски
,представляващи юриск. възнаграждение Прави възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение на пълномощника на въззиваемия.
Въззиваемият АС. ЮР. Ж. редовно призован ,не се явява Вместо
него пълномощникът му адв.В.Р. поддържа становище че въззивната жалба е
неоснователна и моли въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното
решение на районен съд –Смолян Претендира разноски по представен списък
по чл.80 ГПК
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален
представител , в законният срок , с внесена държавна такса и при наличие на
правен интерес от търсената защита .
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Смолянският окръжен съд констатира ,че по делото няма спор, че
АС. ЮР. Ж. работи при ответника по служебно правоотношение , като заема
длъжността Старши пожарникар в РД “ПБЗН“ –С. което служебно
правоотношение не е прекратено.
В районен съд –Смолян е назначена , изслушана , приета и
неоспорена СИЕ, която установява, че за периода от 01.01.2018 г. до
11.02.2021г., А.Ж. е отработил общо 192 нощни смени и съответно е
положил общо 1728 часа нощен труд.Съгласно методологията по Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент
1,143. При направените изчисления, положените 1728 часа нощен труд,
приравнени към дневни часове, са общо в размер на 1 975 часа. Разликата в
часовете отработен нощен труд след приравняването им по Наредбата е общо
в размер на 247 часа.Вещото лице установява ,че общата сума на
неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд за
период 01.01.2018 г. до 11.02.2021г. е в размер на 2 060,98 лв. Размерът на
законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд подробно е
описана в таблица Приложение 1, като общата сума е в размера на 277,54
лева.
Въззивният съд намира, че решението на районен съд –Смолян
следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Смолянския
районен съд мотиви на основание чл.272 ГПК.
По оплакванията в жалбата и допълнителните доводи с оглед
решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020, заради което
сегашното беше спряно, настоящият състав съобразява следното:
6
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на
държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения, между които по т.3 на чл. 178, ал. 1 ЗМВР е
възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране
работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се
определя на основание чл. 187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр.
60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. В ал.3 от чл.187 от
ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за период от три месеца. Според ал.5 на чл.187 ЗМВР, работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден
труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено,
че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В периода от 01.04.2015 г. до 10.12.2019 г. са действали
последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и
Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от
министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са идентични. Според тях, при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Наредба №8121з- 407/11.08.2014 г. е отменена с
приемането на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г., издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г.. Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г.
на ВАС по адм. дело №5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г. Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. е отменена изцяло с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по
адм.д. №8601/2019 г. на ВАС. Също така, чл.187 ЗМВР е изменен със
ЗИДЗМВР, обн. В ДВ, бр.60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.; както и със
ЗИДЗМВР, обн. в ДВ, бр.85/2020 г,. в сила от 01.01.2021 г., с някои
изключения. След отмяната от ВАС на горните наредби от 2015 и 2016 г., и
предвид уважената част от иска за периода 01.07.2017 г. – 03.08.2020 г.,
отношенията между страните следва да се уреждат от предхождащата ги
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
7
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г.,
отм. с ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., в чийто чл.31, ал.2
изрично е било предвидено, че: „При сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.“ Издадените след нея и отменени от
ВАС две наредби не регламентират отчитане на отработените часове нощен
труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г. Така
при липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумирано
отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване,
следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ
следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумарно изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното
работно време /7 часа/. Противното разбиране, изложено във въззивната
жалба, би поставило държавните служители в системата на МВР в
неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители,
така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които
получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е
решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с
предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни
служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане
на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е,
че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане
на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала. Липсата на
уредба може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на
закона, като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази
насока. Тук следва да се отчете, че въззиваемият е лице със статут на
държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. По отношение на работното
време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. ЗДС и
ЗМВР, както и горните наредби, съдържат специални норми, уреждащи
ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата
8
със статут на държавни служители от структурите на МВР. Както ЗДС, така и
ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по
начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено
положението на лицата, спрямо които се прилагат правните разрешения,
предвидени в КТ. Определеният максимален брой часове нощен труд от 8
часа съгласно чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР не установяват
нормална продължителност на нощния труд, а представляват максималният
брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. В
чл. 187, ал. 3 изречение последно ЗМВР /до изменението с ДВ бр.
60/07.07.2000 г./ е посочено, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Посочената
разпоредба не определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която
да е осем часа, а не седем часа, както е за работещите по трудово
правоотношение, което да налага приложението на коефициент 1, а не на
коефициент 1, 143. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд
средно в размер на 8 часа за всеки 24- часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. От друга
страна, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР /до изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020
г./, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица (така е посочено и в чл. 2 ал. 1 от трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и
2016 г.). Тълкуването на тази разпоредба налага аналогични правни изводи на
тези по приложението на чл. 136, ал. 1 -3 КТ, според които нормалното
работно време е установено за работния ден и за работната седмица, като за
работния ден то е продължителността му в рамките на едно денонощие - 8
часа, а за работната седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като
продължителността на работния ден е установена с оглед на дневната, а не на
нощната част от денонощието. Работното време се дели на два вида: дневно
(или денно), при което трудът се полага през денната част на денонощието, и
нощно работно време, при което трудът се полага през нощната част на
денонощието, което от своя страна е обусловило и отделната регламентация
на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ. В писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011
г. на МТСП е посочено, че когато нормалната продължителност на работното
време е 8 часа (чл. 136 КТ) и нормалната продължителност на работното
време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за
превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143, като целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава
възнаграждение за 8 часа. Посочено е също така, че в тези случаи служителят
не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по -продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение по
9
счетоводната експертиза е видно, че с оглед броя на нощните смени, всяка от
по 8 часа, след превръщането на отработените нощни часове в дневни,
полученият брой часове надхвърля установеното работно време, поради което
разликата се явява извънреден труд. Т.е., при съпоставката с общия брой
нощни часове за периода като норма часове, разликата е извън тази норма и е
извънреден труд. Поради това липсва смесване на понятията „нощен труд“ и
„извънреден труд“ от районния съд.Изложените дотук изводи не
противоречат и на постановеното Решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по
дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по
дело със същия предмет на спора. С това решение не се отговаря конкретно на
основния спорен по настоящето дело въпрос относно приложимостта на
общата правна уредба на трудовите правоотношения и в правоотношенията с
държавните служители в МВР, доколкото в обхвата на компетентността на
СЕС са включени общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които
съдържат такива норми, а не националното право и функцията на този съд е
не да тълкува националните правни норми. Независимо от това следва да се
подчертае, че съда на ЕС е достигнал до същите правни изводи, въз основа на
които по-голяма част от българските съдилища (в това число и настоящият)
до този момент са постановили решенията си, а именно: че чл.8 и чл.12,б.“а“
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време
трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, е
по[1]кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други
мерки за защита, под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че
Директива 2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния
труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на
принципа за защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза
на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. В т.79 от
решението на СЕС е посочено, че ,ако не е основана на обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната от
нея цел. Както е установено по делото и съгласно натрупана съдебна
практика, в ЗМВР такива мерки не са предвидени поради липсата на изрична
10
регламентация за възможността положеният труд да бъде адекватно
възмезден. В тази връзка сочените от процесуалния представител на
жалбоподателя "компенсационни механизми“ като например това, че
служителите имат 30 дни платен годишен отпуск и за всяка прослужена
година получават по 1 ден допълнително включително и за приравнения
трудов стаж, че получават завишено заплащане, обезщетения и т.н. Относно
посочените допълнителни материални стимули и нематериални
блага,предвидени в ЗМВР за служителите, не може да се приеме, че
представляват допълнителна защита или обезщетение по смисъла на
Директивата и решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези
придобивки ползват всички служители на МВР, а не само полагащите нощен
труд, поради което на тях не може да се придава качеството на обезщетение,
след като не са насочени специално към категорията служители, полагащи
нощен труд, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността
на труда им през нощта, а обхващат всички, работещи в системата на МВР.
Следователно, с оглед даденото в решението на СЕС разрешение, нощният
труд на служителите по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван,
но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено
такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния
труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение,
каквато е имало в отменената Наредба от 2014 г. В решението на СЕС е
изложено, че липсата на механизъм в следващите наредби от 2015 и 2016 г. за
преобразуване на нощните часове в дневни се обясняват със съображения от
правен и икономически порядък, но подобен аргумент видимо не отразява
допустимата от закона цел, годна за обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането на работниците от частния и от
публичния сектор, в частност полицаите и пожарникарите.
Поради това ще следва изцяло да бъде потвърдено обжалваното
решение като законосъобразно и обосновано .
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия направените разноски във въззивното
производство,представляващи адв. възнаграждение за адв.Р. в размер на 450
лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на това възнаграждение.
Спорът не е без каквато и да е правна сложност, изложени са от
пълномощника на въззиваемия и доводи по решението на СЕС от 24.02.2022
г.депозиран е писмен отговор на въззивната жалба ,писмена защита и
пълномощника се е явил в съдебно заседание, затова жалбоподателят следва
да поеме пълния размер на тези разноски.
Водим от гореизложеното Свмолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 234 / 06.07.2021 г,
постановено по гр.дело № 176/2021г. по описа на районен съд – С.като
законосъобразно и обосновано постановено.
11
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”- МВР гр.София да заплати в полза на А.Ю. Ж. ,с ЕГН
********** с адрес гр.С. ул.“Е.“ №20разноски за въззивната инстанция
450/четиристотин и петдесет /лева .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12