Р Е Ш Е Н И Е
№ 861 / 6.7.2020г.
гр. Перник, 06.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 8283 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Д.й., срещу В.Г.В.,
с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1791.07 лева, представляваща
стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за имот –
апартамент № 28, находящ се ***, от които главница в размер на 1580.90 лева за
периода от 24.04.2014 г. до 30.05.2019 г. вкл, и 210.17 лева – лихва за периода
от 11.07.2014 г. до 07.08.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с
Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на ДКЕВР/, които са публикувани по установения
ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба №4 на
МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./. Съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен
номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите били задължени
да заплащат същите в предвидения в закона срок.
В тази
връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил запознат с
обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към „ВиК"
ООД Перник парично задължение за изразходвано количество вода. За ползването на
услугите на посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен № 1181167
в счетоводните регистри на доставчика с титуляр – бащата на ответника, починал
преди процесния период. Посочва се, че в съответствие с посочените в ОУ срокове
е извършвано отчитане на показанията на монтирания/те в обекта водомер/и /чл.
21/ съответно са начислявани сумите от потребеното количество вода. В
сроковете, установени от ОУ обаче, ответникът не е заплатил дължимите от него
суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Представени
са извлечения от сметка и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. Перник. В хода на делото е представено
копие от в-к „Новинар“ и копие от в-к „Съперник“ с публикувани общи условия на
ищцовото дружество. Представено е и актуално извлечение от сметка, в което са
отразени извършени плащания.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, с който се
твърди, че е извършил плащания на дължимите суми. Във възражението, подадено по
реда на чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 6138/2019 г. на Пернишкия РС, ответниът
длъжник посочва, че ще заплати сумите за периода от 30.05.2016 г. до 30.05.2019
г. Прави възражение, че не дължи поради погасяването им по давност сумите за
периода от 24.04.2014 г. до 30.05.2019 г. Представя разписка за извършени
плащания и касови бележки – 6 броя.
В съдебно
заседание, проведено на 15.06.2020 г. процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете. Посочва, че действително
ответникът е заплатил част от сумите след подаване на исковата молба, но
останалата част счита за дължими.
Ответникът,
редовно призован – призовката връчена лично, не се явява в съдебно заседание.
Доколкото
в отговора на исковата молба ответникът не е оспорил собствеността върху
процесния имот, за който са доставяни ВиК услуги през процесния период, нито
реалното доставяне на ВиК услуги и правилното им отчитане и начисляване на
стойността им, съдът е приел окончателен доклад по делото, в който е посочил
тези обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което
страните не са възразили.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 4329/22.10.2019
г. по ч.гр.д. № 6138/2019 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед длъжникът
е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 21.08.2014 г. и извлечение от в-к „Новинар“ от 21.08.2014 г. от които е видно, че общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „ВиК“
ООД гр. Перник са публикувани в един централен и в един местен ежедневник.
Страните не спорят, че ответникът е
собственик на процесния имот – апартамент № 28, находящ се в ***, за периода от 24.04.2014
г. до 30.05.2019 г. – като е единствен наследник на лицето Г.В.Б..
От представеното по делото извлечение от сметка е
видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за предоставяне
на ВиК услуги – главница в размер на 1580.90 лева за периода от 24.04.2014 г.
до 30.05.2019 г. вкл. и 210.17 лева – обезщетение за забава за периода от 11.07.2014
г. до 07.08.2019 г.
Ответникът е извършил плащания, осъществени на датата
28.02.2020 г., на следните фактури: 1/ фактура № ********** – в размер на общо
31.58 лева – стойност на ВиК услуги за периода 03.05.2019 г. до 30.05.2019 г.;
2/ фактура № ********** – в размер на общо 30.40 лева – стойност на ВиК услуги
за периода 25.032019 г. – 03.05.2019 г.; 3/ фактура № ********** – в размер на
общо 28.64 лева – стойност на ВиК услуги за периода 27.02.2019 г. – 25.03.2019
г.; 4/фактура № ********** – в размер на общо 31.01 лева – стойност на ВиК
услуги за периода от 25.01.2019 г. до 27.02.2019 г.; 5/ фактура № ********** –
в размер на общо 35.96 лева – стойност на ВиК услуги за периода 28.12.2018 г.
до 25.01.2019 г.; 6/ фактура № ********** – в размер на общо 34.21 лева –
стойност на ВиК услуги за периода 24.11.2018 г. – 28.12.2018 г. – видно от
представени касови бонове. Ищцовото дружество признава така извършените
плащания, като видно от представено в съдебно заседание извлечение от
15.06.2020 г. сумите по посочените фактури са отчетени като платени.
Видно от разписка № 0400010538501177 ответникът платил
задълженията си по още осем на брой фактури - № **********/20190705; №
**********/20190813; № **********/20190905; № **********/20191009; №
**********/20191111; № **********/20191213; № **********/20200114 и №
**********/20200211. Посочените фактури обаче не касая процесния период.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за предоставени ВиК услуги, за посочения
по-горе имот, за което е издадена заповед № 4329/22.10.2019 г. по ч.гр.д. №
6138/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника лично като същият е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е каква част
от сумите са дължими и каква част от тях са погасени по давност или чрез
извършено плащане.
Доколкото страните не спорят относно собствеността, ползването или въобще
вещноправния статут на процесния имот през процесния период, то съдът достигна
до извода, че между ищеца и ответника през процесния период е съществувало
валидно облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги до имот –
апартамент 28, находящ се в ***.– по арг. от чл. 3 от Наредба
№ 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на ВиК системи.
Страните не спорят и относно обстоятелството, че до процесния имот реално
са доставяни ВиК услуги, нито относно стойността на същите в процесния период. В
тази връзка и съдът достигна до извода, че ищецът правилно е изчислил
стойността на доставените ВиК услуги за имота, като същите са съответни с
данните в документа „ивлечение от сметка“.
На следващо място съдът следва да съобрази
направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо претендираните
вземания. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията
и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен
срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5096/2019 г. по описа на Пернишкия РС е
подадено на 21.10.2019 г. и предвид релевантните правила в общите условия на
дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за ВиК услуги /чл.
33, ал. 2 от ОУ/, то така направеното възражение е частично основателно. В тази
връзка като погасени по давност следва да се приемат сумите за главница за
периода от 24.04.2014 г. до 25.08.2016 г. – при последна фактура от 13.09.2016
г., по която ответникът е изпаднал в забава на 13.10.2016 г.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
32, ал. 2 от общите условия ищцовото дружество, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след издаване на
фактурата. Следователно вземането за цената за потребени ВиК услуги за текущия
месец става изискуемо от съответната дата на месеца следва месеца на издаване
на фактурата. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, настоящият състав намира, че от начислените за процесния имот лихви, погасени по
давност са обезщетения за забава, начислени за периода от 11.07.2014 г. до
07.08.2019 г. вкл. върху съответните им погасени по давност вземания
за главница.
В тази връзка по давност е
погасена сумата от 685.25 лева – главница за периода от 24.04.2014 г. до 25.08.2016
г. и сумата от 88.72 лева – обезщетение за забава за периода 11.07.2014 г. до
07.08.2019 г. вкл. върху съответните главници, за които суми исковите претенции
следва да бъдат отхвърлени.
На следващо място съдът
следва да съобрази извършените по делото плащания. В тази връзка съдът намира
за погасени чрез плащане сумата от 186.45 лева – главница за периода от
24.11.2018 г. до 30.05.2019 г. и сумата от 5.35 лева – обезщетение за забава за
периода от 10.02.2019 г. до 07.08.2019 г. вкл. върху съответните главници.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенция за
доказани до сумата от: 895.65 лева
– главница за периода от 25.08.2016 г. до 30.05.2019 г. съответно до сумата от
121.45 лева – обезщетение за забава за периода от 07.11.2016 г. до 07.08.2019
г. вкл. върху съответните главници. От тези суми обаче исковете следва да бъдат
уважени за сумата от 709.20 лева – главница за периода от 25.08.2016 г. до
24.11.2018 г. и сумата от 116.10 лева – обезщетение за забава за периода от
07.11.2016 г. до 07.08.2019 г. вкл. върху съответните главници – поради
направеното плащане
За сумите
погасени по давност и тези, погасени чрез плащане исковете следва да бъдат отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направило само ищцовото дружество:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 6138/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 85.82
лева, от които 35.82 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите и тези за чието завеждане ищецът е дал повод от тези разноски
следва да му бъде присъдена сумата от 48.73 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 8382/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 135.82
лева, от които 35.82 лева държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представените по делото платежни документи претендираните разноски са
действително извършени. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 77.13 лева.
При
изчисляване на разноските съдът съобрази, че макар ответникът да е извършил
плащания, то те са наредени след подаване на исковата молба. По тези
съображения с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на исковете
за всички суми, извън погасените по давност.
Ответникът
не е направил искане за разноски.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.Г.В., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Средец, № 11, сумата от общо: 825.30 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент № 28, находящ се в ***, от
които главница в размер на 709.20 лева за периода от 25.08.2016 г. до 24.11.2018 г. вкл, и 116.10
лева –обезщетение за забава на съответните месечни плащания
за периода от 07.11.2016 г. до 07.08.2019
г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 21.10.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6138/2019 г. по описа на Пернишкия РС
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо
965.77 лева, представляващи
разликата до пълния претендиран размер от 1791.07 лева, от които 871.70 лева – разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 1580.90 лева, относим към периода от
24.04.2014 г. до 25.08.2016 г. вкл.
/погасени по давност/ и към периода от 24.11.2018 г. до 30.05.2019 г. /погасени
чрез плащане/, и 94.07 лева -
разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 210.17
лева, относим за периода от 11.07.2016
г. до 07.08.2019 г. вкл. /давност/ и за периода от 10.02.2019 г. 07.08.2019 г., вкл. /плащане/ върху съответните
главници, поради погасяване на сумите, дължими за съответните периоди, по
давност и поради извършени плащания.
ОСЪЖДА В.Г.В., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* сумата от общо 48.73 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 6138/2019 г. по описа на
Пернишкия РС и сумата от общо 77.13 лева, представляваща разноски в настоящото
исково производство предвид уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 6138 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА